№ 174
гр. Свиленград, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200766 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №22-0351-000256 от
11.07.2022година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград,с което на М. К. В. с ЕГН ********** от гр.**********,
ж.к.”******” №*, вх.*,ет.*,ап.** за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на
основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24месеца.
Жалбоподателят М. К. В. в законно предвиденият срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие на
закона. Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . За
него се явява адв.К. ,който поддържа изложени в жалбата доводи.Отделно
излага подробни доводи за отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание не ангажира доказателства .Не се претендират
разноски по делото.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД
на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема
становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
1
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Д. Г. Г. ,К. Р. К. и Г. Ц. Б. се установява, че свидетелите К. Р. К.
и Г. Ц. Б. служители към ЗЖУ София изпълнявали служебните си
задължения по план в с.Пъстрогор,община Свиленград на 18.06.2022г. и
били установени пред кметството,когато около 23.40 часа ,забелязали да се
движи криволичейки по улица Без име лек автомобил Нисан Тирано 2 с рег.№
Х 8775 КТ .
В предвид странното движение на лекият автомобил,двамата свидетели
спрели МПС, което било управлявано от жалбоподателя.
Направило им впечатление,че водачът на лекият автомобил миришел
силно на алкохол,поради което служителите на жандармерията поискали
съдействие от КАТ ,за да бъде извършена проверка на водача на МПС.
Вече на 19.06.2022г. по разпореждане на служител в ОДЧ към РУ-
Свиленград били изпратени на проверка по подадения сигнал от служителите
на ЗЖУ София в с.Пъстрогор,община Свиленград на улица Без име.
Пристигайки на място около 00,25часа св.Д. Г. Г. установил ,че спреният
водач от двамата свидетели К. Р. К. и Г. Ц. Б. е жалбоподателя,който миришел
на алкохол. Св.Г. приканил водача на МПС да бъде тестват за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер-7510“ № ARPL-0560, на водача –
жалбоподател отказал да даде проба.
Св.Д.Г. издал на жалбоподателя талон за изследване
№082083/19.06.2022г.,но жалбоподателя отказал и вземане на кръв за
медицинско изследване.
С оглед извършения отказ да бъде тестван за употреба на алкохол св.Д.Г.
съставил на жалбоподателя в присъствието на свидетели К. Р. К. и Г. Ц. Б.,
акт за установяване на административно нарушение серия GA №649408 от
19.06.2022г.,предявен,връчен и подписан от жалбоподателя и подписан от
свидетелите.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
Възражение от страна на жалбоподателя.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание
чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24месеца.
Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 31.10.2022г.,видно от
отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ,а жалбата
срещу същото е входирана в регистратурата на съда на 04.11.2022г.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен
водач,налична е и справка относно собствеността на процесното МПС.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен
2
начин от свидетелските показания на Д. Г. Г. ,К. Р. К. и Г. Ц. Б., така също и
от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от
02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач , справка относно собствеността на процесното МПС, акт
за установяване на административно нарушение серия GA №649408 за
извършено нарушение от 19.06.2022г. и талон за изследване
№082083/19.06.2022г -последните приобщени по надлежния процесуален ред
на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Д. Г. Г. ,К. Р. К. и Г. Ц. Б. ,
възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото .
От същите безспорно се установява часът в който свидетелите полицейски
служители са констатирали нарушението,в това число и точното време
относно поканата на актосъставителя към жалбоподателя да бъде тестван и за
употреба на наркотично или упойващо вещество,както и отказа му ,в това
число и отказа да даде кръвна проба, самоличността на нарушителя и мястото
на нарушението и като непротиворечащи със събраните по делото писмени
доказателства , се кредитират от съда с доверие .
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част
от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632
от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач , справка относно собствеността на процесното МПС, акт
за установяване на административно нарушение серия GA №649408 за
извършено нарушение от 19.06.2022г. и талон за изследване
№082083/19.06.2022г, се потвърждават фактическите констатации изложени
по горе в мотивите на съда.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към
ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото
Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните
работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по
закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по
ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на
териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и
от Писмо с вх.рег.№ 11749 от 05.12.2022 година, ведно с копие от Картона на
НП, поради което производството не подлежи на прекратяване поради
влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на финансовата
санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията
3
изложени в жалбата и в съдебно заседание, съдът провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, при което
намери, че в административно наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на административните правила, които обуславят
незаконосъобразност и на издаденото НП, и респективно налагат неговата
отмяна по следните съображения :
В обжалваното НП/така и в АУАН/ липсва посочване на датата на
извършване на нарушението, каквито са императивните изисквания на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да
съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където
е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно
дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни
реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението
като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли
извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли
е приложена санкционната норма, да прецени спазени ли са
останалите давностните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН, а
непосочването на мястото на извършване на нарушението в АУАН
ограничава и възможността съдът да прецени, дали същият е издаден от
компетентен орган. Горното съставлява съществено процесуално нарушение,
грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво
точно е обвинено, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Тук следва да се посочи, че съдебната практика по отношение на тези
задължителни реквизити, в случай като процесния е последователна, че
винаги непосочването им представлява съществено процесуално нарушение
от категорията на тези , които водят до безусловна отмяна на НП.
Съобразно горепосоченото,следва да се приеме,че в настоящият случай е
налице допуснато съществено процесуално нарушение доколкото както в
АУАН, респ. така и в обжалваното НП не става ясно на коя дата е извършено
нарушението от жалбоподателя във връзка с отказа му да бъде тестван за
употреба на алкохол. Посочен е само часът – 00.31 часа, но не и датата. По
този начин посоченото обстоятелство е и останало извън предмета на
доказване по делото, а наказаният водач не е могъл да организира своята
защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху
неизвестни или неясни фактически обстоятелства. Всяко несъвършенство в
тази връзка ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано
4
на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай
не е така. НП представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда
следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснотата
не може да бъде заместена от посочване в друг документ, който дори не е
упоменат в обжалвания акт.
Констатира се и друга нередовност на обжалвания акт:В конкретният
случай жалбоподателя е наказан за извършено нарушение по
чл.174,ал.3,пр.1во от ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол и/или да даде кръвна проба за
медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта. Отказът на
водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или да даде
кръвна проба за установяване на употребата на алкохол са два различни
способа, чрез които се установява наличието на концентрация на алкохол в
кръвта. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени
именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият
орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде
установено дали управлява ПС с или без концентрация на алкохол в кръвта.
Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласи да му
бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил
състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи
дали има концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на
хиляда, включително и ако се установи наличие на алкохол в тези параметри,
то нарушението следва да се квалифицира по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП; а ако не
се установи наличие на алкохол или е налице такъв до 0.5 на хиляда деянието
не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да даде
кръвна проба за медицинско изследване. Същите изводи следват и при
обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде кръвна
проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите,
с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или
упойващи вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на
административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение,
изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена
проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо по кой метод.
Изпълнителното деяние на нарушението следва да бъде установено по
безспорен начин и в двете му проявни форми.
Видно от обстоятелствената част на обжалваният акт/както в НП ,така и в
акта за установяване на административно нарушение/ е описано,че
жалбоподателят е употребил алкохол и бил повлиян от него,което безспорно е
нарушение по чл.174,ал.1 от ЗДвП,като е посочено и също ,че отказва да бъде
изпробван с техническо средство и да даде кръвна проба,което пък от своя
страна е състав на нарушението визирано в разпоредбата на чл.174,ал.3,пр.1во
от ЗДвП и именно като такова е квалифицирано.
При това положение в съда е в невъзможност да разбере в какво точно
нарушение е обвинен жалбоподателят,тъй като така описаното очертава две
нарушения,които взаимно се изключват по следните съображения. Ако е
5
установено управление на МПС при употреба на алкохол,то концентрацията и
се установява,съгласно изискването на чл.174,ал.1 с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух,което пък
противоречи на останалото описание на визираното в НП нарушение,че
същият отказва да бъде изпробван по посочените по горе начини. Тази
неяснота ,както се посочи води до ограничаване и накърняване на правото на
защита на жалбоподателя,да разбере в какво точно е обвинен ,за да може да
ангажира защитата си и винаги е съществена.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН
са съществени и в съвкупността си обуславят незаконосъобразността на
обжалваното НП, а от тук и неговата отмяна.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено , на това самостоятелно основание като незаконосъобразно,
поради допуснато съществено процесуално нарушение.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна; както
и че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура.
Спазени биха били предвидените форма и процесуален ред като
констатиращият и санкционният актове Съдът би приел, че имат
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, както и че
нарушението е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Действително в НП не е посочена конкретната
хипотеза на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, отнасяща се до настоящия случай, но
Съдът би приел, че в НП е направено достатъчно ясно описание на това
нарушение и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради
което не би се стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не би било нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Фактът, че при
посочване на нарушената правната норма и изписването на относимия текст,
актосъставителят е смесил правната норма и текста й, респ. разделил правната
норма, не би довел до различни правни изводи, тъй като този подход не би
засегнал правото на защита на наказания, защото в АУАН се съдържат
конкретните факти по случая.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация
на извършеното нарушение. Съдът би приел, че дадената от АНО правна
квалификация съответства на изложените факти и описаното деяние в
констативно – съобразителната част на НП, приети за доказани от органа,
които покриват обективните признаци на посочената
административнонаказателна разпоредба.
6
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла
на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В
§ 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От
нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични,
че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като
него са възприели да управлява МПС и него са спрели за проверка след
подаден сигнал , както и на него са съставили АУАН, при което той не е
възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол или да даде кръвна проба за
медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта. Отказът на
водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде
кръвна проба за установяване на употребата на алкохол са два различни
способа, чрез които се установява наличието на концентрация на алкохол в
кръвта. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени
именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият
орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде
установено дали управлява ПС с или без концентрация на алкохол в кръвта.
Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласи да му
бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил
състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи
дали има концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на
хиляда, включително и ако се установи наличие на алкохол в тези параметри,
то нарушението следва да се квалифицира по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП; а ако не
се установи наличие на алкохол или е налице такъв до 0.5 на хиляда деянието
не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да даде
кръвна проба за медицинско изследване. Същите изводи следват и при
обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде кръвна
проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите,
с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или
упойващи вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на
административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение,
изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена
проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо по кой метод.
Изпълнителното деяние на нарушението следва да бъде установено по
безспорен начин и в двете му проявни форми.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване
с техническо средство проверка за наличие на алкохол в издишвания въздух и
е отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване.
7
По делото безспорно би се приело,че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които се кредитират от съда се установява, че на
процесните дата и място визирани в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, жалбоподателят е управлявал
МПС - лек автомобил "Нисан Тирано 2" с ДК№ Х 8775 КТ, както и че след
надлежна покана от страна на съответните контролни органи, достигнала до
знанието му, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство. Обстоятелството дали техническото средство
конкретизирано в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление е одобрено по реда на Закона за измерванията е
изцяло ирелевантно, доколкото нарушението, за което жалбоподателят е
санкциониран е за отказ за извършване на проба за употреба на алкохол, а не
за установено наличие на такъв.
Съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, според която
неизпълнението на предписанието за медицинско изследване може да се
прояви в три форми: водачът отказва да получи издаденият му талон за
медицинско изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел,
водачът не се явява в определеното с талона лечебно заведение или водачът
отказва да даде кръв за изследване употребата на алкохол, което се
удостоверява от лекаря в протокола за медицинско изследване, с подпис на
изследвания и/или на свидетел. В случая сме изправени пред третата
хипотеза, тъй като водачът е отказал да кръв.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Би се приело,че административните наказания са правилно и
законосъобразно определени както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочените
размери. Правна възможност за намаляване на наложените административни
наказания не съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради
което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под
този минимум. Така наложените с обжалваното НП административни
наказания, Съдът би намирел за необходими за постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
8
маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното
деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква
настъпване на вредоносен резултат (, а напротив, целта е предотвратяване на
такъв), така и поради наличието не само на смекчаващи (възрастта на
нарушителя и фактът, че не е осуетил или възпрепятствал проверката по
някакъв начин), но и на отегчаващи обстоятелства (множество други
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които са наложени
санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен
ефект). Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в
този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона.
С оглед констатираното по горе допуснати процесуални
нарушения,съдът намира НП за незаконосъобразно и като такова следва да се
отмени по изложените по горе изводи.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
С оглед изхода на делото на жалбоподателят се дължат разноски, но
същият не претендира такива,поради което съдът не дължи произнасяне.
По делото се констатираха сторени пътни разноски за свидетел в размер
на 107,30лева и с оглед изхода на делото следва разноските да останат в
тежест на съда
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3,т.2 вр с ал.2,т.1 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№22-0351-000256 от 11.07.2022година на Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград,с което на М. К. В. с ЕГН ********** от
гр.**********, ж.к.”******” №*, вх.*,ет.*,ап.** за нарушение на чл.174,ал.3
от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24месеца.
9
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 190 ал. 1 от НПК направените пътни
разноски за явяването на свидетел в съдебно заседание в размер на
107,30лева да останат за сметка на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10