Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
VІ ТО, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и треТ.януари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
разгледа
докладваното от съдията Райкинска т. д. № 1653 по описа на СГС за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх.
№ 104654/02.08.2018 г. по описа на СГС, депозирана от „Т.К.П.“ ЕООД против „Д.Б.“
ЕООД и „А.В.“ ООД. Ищецът твърди, че на 01.08.2013 г. наредил плащане в размер
на 32 092.75 лева в полза на „Д.Б.“ ЕООД по фактура, издадена от „М.С.“
ЕООД, като плащането било по сметка в „Б.П.Б.“ АД. Плащането било направено на
„Д.Б.“ ЕООД поради грешка вместо на „М.С.“ ЕООД. Грешката била открита още на
следващия ден. Веднага било поискано от „У.Б.“ АД да анулира плащането и да
върне сумата по сметка на ищеца. От банката отговорили, че преводът не може да
бъде анулиран, тъй като сметката на „Д.Б.“ ЕООД била запорирана
по изп.д. № 20137900401131 на ЧСИ Р.М.с взискател „А.В.“ ООД. „Д.Б.“ ЕООД не оспорвало, че е
получило сумата без основание. Ищецът предявил иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу „Д.Б.“
ЕООД и като обезпечение на същия била допусната обезпечителна мярка „запор на
вземанията на „А.В.“ ООД по изп.д. № 20137900401131
на ЧСИ Р.М.. В резултат на това изпълнителното дело било спряно и процесната сума и към момента се намирала по сметка на ЧСИ Р.М..
По образуваното т.д. № 704/2018 г. на СГС, VІ-16 състав ответникът „Д.Б.“ ЕООД
бил осъден на осн. чл. 55 ЗЗД да заплаТ.на
ищеца процесната сума, получена чрез техническа
грешка при банков превод. Решението било влязло в сила.
Въз
основа на изложеното ищецът намира, че за него е налице правен интерес да
предяви иск по чл. 440 ГПК срещу „Д.Б.“ ЕООД - длъжник и „Аб
В.“ ЕООД – взискател по изпълнителното дело, за да
установи, че процесната сума в размер на
32 092.75 лева не е собствена на „Д.Б.“ ЕООД като получена от него без
основание. Прави искане съдът да признае за установено по отношение на „Д.Б.“
ЕООД и „А.В.“ ООД, че сума в размер на 32 092.75 лева, наредена на
01.08.2013 г. по сметка на „Д.Б.“ ЕООД не принадлежи на това дружество.
Исковата молба е изпратена на ответниците, но същите не са депозирали отговори в законоустановения срок. Ищецът не е депозирал допълнителна
искова молба.
Предвид служебното си
задължение да следи за съществуването и надлежното упражняване на правото на
иск във всяко време от разглеждане на делото, по допустимостта на иска съдът
намира следното: Искът по чл. 440 ГПК е уреден в закона като отрицателен установителен
и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес. В случаите
на предявен въз основа на общата разпоредба на чл. 124, ал. 1 ГПК установителен иск, наличието на интерес винаги се преценява
конкретно, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства. Искът по
чл. 440, ал. 1 ГПК е уреден с изрична законова разпоредба, която очертава както
случаите, когато той може да бъде предявен, респективно кога е налице правен
интерес от него, така и кои са надлежните страни по иска-чл. 440, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на
иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е засягането
на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия
(така т. 4 от Тълкователно решение по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай изложените
от ищеца твърдения не обосновават наличие на негов правен интерес от
предявяване на иск по чл. 440 ГПК по следните съображения: Ищецът твърди, че по
изп.д. № 20137900401131 на ЧСИ Р.М.са предприеТ.изпълнителни действия срещу „Д.Б.“ ЕООД, срещу
което дружество ищецът има вземане, установено с влязло в сила решение, чрез
насочване на изпълнението върху вземане на „Д.Б.“ ЕООД по сметка в „Б.П.Б.“ АД,
като е наложен запор върху същото и банката е превела наличната по сметка на „Д.Б.“
ЕООД сума по сметка на ЧСИ, включая погрешно
наредената от ищеца сума в размер на 32 092.75 лева. В същото време ищецът
твърди, че сумата 32 092.75 лева е негова, като погрешно преведена по
сметка на „Д.Б.“ ЕООД в „Б.П.Б.“ ЕООД. Доколкото не се твърди право върху
конкретни монети и банкноти, находящи се на
определено място, в който само случай би имало твърдение за собственост върху
вещи, ищецът всъщност твърди право върху стойност, която парите изразяват, а
именно право на вземане към „Д.Б.“ ЕООД на стойност 32 092.75 лева.
На първо място не е
налице правен интерес у ищеца от иска по чл. 440 ГПК, защото той твърди, че има
права върху погрешно преведената сума от 32 092.75 лева и иска да бъде
признато, че тя не е собственост на „Д.Б.“ ЕООД, като сочи, че е осъдил
последното дружество да му я върне. Всъщност ищецът сочи, че има право на вземане
към „Д.Б.“ ЕООД на стойност посочената сума. Изпълнението по изп.д. № 20137900401131 на ЧСИ Р.М.е насочено към вземането на „Д.Б.“ ЕООД към „Б.П.Б.“ АД, а не върху вземането на „Ти К.П.“ ЕООД към
„Д.Б.“ ЕООД. Следователно, не е налице един от елементите от фактическия
състав на иска по чл. 440 ГПК, а именно ищецът да твърди, че е има права върху
обекта на изпълнението. Интересът на ищеца е освен това вече защитен чрез
успешното провеждане на иск по чл. 55 ЗЗД срещу „Д.Б.“ ЕООД и е вече въпрос на
изпълнение той да събере вземането си, включително като се присъедини като взискател към изп.д. №
20137900401131 на ЧСИ Р.М.и насочи изпълнението към имуществото на „Д.Б.“ ЕООД,
включително към вземането му към „Б.П.Б.“ АД.
На следващо място, дори
ищецът да твърдеше, че е титуляр на вземането към „Б.П.Б.“ АД на стойност
32 092.75 лева, срещу което ЧСИ Р.М.е насочила изпълнението, то това
изпълнение никак не засяга правата на „Ти К.П.“ ЕООД. Ако след запора върху
вземане на длъжника по сметка в банка банката доброволно предаде дължимото на
съдебния изпълнител, но действителен кредитор на същото вземане не е длъжникът
по изпълнението, а друго лице, то този действителен кредитор нито ще загуби
вземането си от третото лице, нито то ще се освободи от задължението си спрямо
истинския кредитор. В тази хипотеза третото лице рискува да изпълни повторно
спрямо действителния кредитор. Поради това за този действителен кредитор не
съществува правен интерес да води иск по чл.
440, ал. 1 ГПК за установяване, че запорираното вземане
не принадлежи на длъжника по изпълнението, а на ищеца по иска. Дори и при
неправилно престиране от третото задължено лице,
вземането на истинския кредитор ще продължи да съществува и той ще може да
претендира изпълнението му, а включително и в хипотезата на чл.
75, ал. 2 ЗЗД той ще разполага с право на осъдителен иск спрямо лицето,
което неоснователно е получило изпълнението.
Правният интерес от
иска е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на
иск и след като правен интерес от иска по чл. 440 ГПК липсва, то предявеният
иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
Воден
от изложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова
молба вх. № 104654/02.08.2018 г. по описа на СГС, депзирана
от„Т.К.П.“ ЕООД против „Д.Б.“ ЕООД и „А.В.“ ООД.
Разпореждането
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на молителя, пред АС
– София.
СЪДИЯ: