Решение по дело №2200/2019 на Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 116

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Видин, 26.03.2021г.

Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година в състав :

Председател: Владимир Крумов

Съдебни заседатели:

Членове:

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2200 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № ******, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, против М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***. При условие на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS – 13189474 от 03.05.2016г. ищцовото дружество е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 3 000,00лв. и закупуване на застраховка от 604,80лева. Съгласно чл. 2 от договора, сумата от 737,54лева от отпуснатите 3 000,00лева са послужили за рефинансиране на старо задължение на ответната страна по договор за кредит PLUS - 11662026 и 105,00лева за такса ангажимент по кредита. Останалата сума в размер на 2 157,46лева е изплатена от ищеца по начина, уговорен в чл. 1 от договора. Усвояването на сумата ответната страна е удостоверила с полагане на подпис в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз основа на чл. 3 от договора за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 36 месечни вноски всяка от които в размер на 155,82лева, които вноски съставляват изплащане на главница по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите от 45.91% и годишния лихвен процент в размер на 35.60%. Ответникът е преустановил заплащането на вноските по кредита на 20.12.2016г., като към същата дата са погасени 6 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца е предсрочно изискуемо в пълен размер, когато ответникът просрочи две или повече месечни вноски. Ответникът дължи на ищеца сумата от 4 390,86лева. Въпреки настъпил падеж на втора непогасена вноска ответникът не е изпълнил задължението си. На ответната страна е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която вземането е обявено за изискуемо. Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 659,45лева. Твърди се, че ищцовото дружество е образувало ч.гр.д. № 884 / 2019г. по описа на Районен съд гр. Видин по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответната страна. Сочи се, че по горното дело Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 3 031,50лева – главница, сумата от 659,45лева – законна лихва за забава за периода от 05.08.2016г. до 11.04.2018г., ведно със законната лихва считана от подаване на заявлението по чл. 410 до окончателното изплащане. Иска разноски по заповедното производство и разноски по настоящето производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения представител. Оспорва основателността на исковете.

По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

На 03.05.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и ответната страна, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS – 13189474. Съгласно чл. 2 от договора, сумата от 737,54лева от отпуснатите 3 000,00лева са послужили за рефинансиране на задължение на ответната страна по договор с номер PLUS-11662026, и 105,00лева за такса ангажимент по кредита. Сумата от 2 157,46лева е изплатена от ищеца на ответната страна с направено плащане по лична сметка. Договорено е кредита да се изплаща на 36 броя погасителни вноски, всяка в размер на 155,82лв. Общата стойност на плащанията е 5 609,52лева, годишен процент на разходите – 45,91% и лихвен процент 35,60%. Съгласно чл. 2 от договора, лихвения процент е фиксиран за срока на договора. Съгласно чл. 7 от договора е договорено право на кредитора при инфлация, по-голяма от 2.00% на месечна база или 24.00% на годишна база, да преизчисли размера на остатъчното задължение с индекса на инфлация за приложимия период. Ответната страна е преустановила плащания по договора на 20.12.2016г., като е заплатила 6 месечни вноски в общ размер на 934,92лева. Ищцовото дружество е отправило покана на 12.09.2018г. до ответната страна за доброволно плащане с уведомяване за предсрочна изискуемост на вземането по договора. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 25.03.2019г. като е образувано гр.д. № 884 / 2019г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 711 - РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.03.2019г., с която е разпоредено ответната страна да заплати на ищеца процесните суми на въведеното основание. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящите искове.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна :

Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.

По същество искът за установяване на вземането за главница е частично основателен за сумата в размер на 1 960,08лева. Процесният договор за кредит се характеризира като договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с неговите изискванията, включително относно действителността му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договора за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 /към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява основание по чл. 22 от ЗПК за недействителност. Независимо от договорен фиксиран лихвен процент по договора, съгласно чл. 7 от договора е договорено право на кредитора при инфлация, по-голяма от 2.00% на месечна база или 24.00% на годишна база, да преизчисли размера на остатъчното задължение с индекса на инфлация за приложимия период.

Предвид горното и на основание чл. 22 от ЗПК сключеният между страните договор за потребителски паричен кредит от 03.05.2016г. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

В процесния случай отпуснатия на ответника кредит е в размер на 3 000,00лева. Ответната страна е заплатила сумата от 105,00лева представляваща такса ангажимент по кредита и сумата в общ размер на 934,92лева, представляваща общ размер на 6 месечни вноски, с които, след като договорът е недействителен и с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, следва да се погаси част от главницата и в тази връзка ответника дължи връщане на разликата между отпуснатата и платена сума или сумата от 1 960,08лева.

Предвид горните мотиви, искът за установяване на вземането за законна лихва за забава е неоснователен.

С оглед частичното отхвърляне на установителния иск за вземането за главница над сумата от 1 960,08лева до претендираната сума от 3 031,50лева, както и отхвърлянето на иска за установяване на вземането за законна лихва за забава в размер на 659,45лева за периода от 20.01.2017г. до 11.03.2019г., следва да се разгледат евентуално предявените искове за осъждане ответната страна да заплати на ищеца процесните суми. Същите са неоснователни. Предвид установеното относно недействителност на процесния договор и направените плащания, същите суми са недължими.

На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на : 39,20лева за държавна такса, 367,21лева за разноски за особен представител, и 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт в настоящето производство, съразмерно уважената част на исковете.

В заповедното производство се дължат разноски в размер на 39,20лева за държавна такса и 50,00лева за възнаграждение за юрисконсулт.

Воден от горното Съдът,

Р Е Ш И :

Признава за установено по отношение на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № ******, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК : ******, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сгр. 14, има вземане спрямо М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите от : 1 960,08лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като искът до пълния претендиран размер отхвърля като неоснователен.

Отхвърля предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № ******, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, против М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № ******, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, има вземания спрямо М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите от: 659,45лева мораторна лихва за периода 20.01.2017г. до 11.03.2019г., като неоснователен.

Осъжда М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № ******, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК : ******, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сгр. 14, сумата в общ размер от 506,41лв., разноски направени в настоящето производство, както и да заплати сумата в общ размер на 89,20лв. разноски по заповедното производство, като исканията в останалите части отхвърля като неоснователни.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.

Районен съдия : / П /

Вярно с оригинала

Секретар:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	26 март 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия:	Владимир Калоянов Крумов

Дело:	20191320102200
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	1 август 2019 г.

Решение по дело №2200/2019 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта