РЕШЕНИЕ
№ 355
Велико Търново, 14.08.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 189/2019г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс/ДОПК/, във вр. с чл. 83, ал.4 от същия кодекс.
Образувано е по Жалба вх. №1649/27.03.2019г. в АСВТ, подадена
от Г.П.И., действаща чрез упълномощения адвокат.
Обжалва се Протокол № ПО -04000419011388-073-001/12.02.2019г.,
издаден от ОП при ТД на НАП-В. Търново, потвърден с Решение № 57/05.03.2019г.
на заместник-териториалния директор на същата дирекция.
Искането към съда е да отмени Решението на ТД на НАП и
потвърдения с него Протокол и да върне преписката на органа по приходите
за „отразяване на промените в данъчно-осигурителното досие и партида“. Алтернативно е направено искане изявленията н ОП
в Протокола да бъдат обявени за нищожни.
Жалбоподателката
твърди, че след подаване на декларация
на 07.02.2019г. бил съставен оспорения Протокол от 12.02.2019г. Счита, че с
него НАП не признава период, в който се е осигурявала като е подавала
декларации в НАП и е внасяла осигурителни вноски. От незаконосъобразните
констатации в Протокола следвала загуба на осигурителни права за периода от
01.11.2015г. до момента. А в случая осигуряването не е прекъсвано. Счита, че на основание чл.104,
ал.4 от ДОПК може да подаде коригираща декларация за ЗОВ и след изтичане на
законоустановените срокове за подаване. Затова е подала тази декларация, за
която НАП приема, че не поражда правни последици. Настоява на разбирането, че
пропуснатият срок да подаде такава декларация е основание за
административнонаказателна отговорност, но не и за отказ за признаване на
права.
В о.с.з. се явява лично и с упълномощения ПП, който пледира
за основателност на жалбата. Подчертава, че за целия процесен период, а и преди
него не е имало прекъсване в осигуряването, което пък да е предпоставка за
изрично деклариране за кои осигурителни рискове да се осигурява ФЛ. Счита, че
духа на закона за изрично деклариране предполага липса на осигуряване към
момента на подаване на декларацията. От др. страна счита, че решението на
администрацията е незаконосъобразно, защото ДОПК не въвежда ограничение при
подаване на коригиращи декларации, касаещи осигурителното право и
осигурителните вноски. През целия този период, видно от съдебната експертиза/ССчЕ,
администрацията на НАП е извършвала действия потвърждаващи и приемащи за
валидно декларираното от жалбоподателката осигуряване. По тези съображения иска
отмяна на оспорения акт и връщане на преписката със задължителни указания за отразяване
на промените в данъчно-осигурителното досие и партида на доверителкатат му.
Претендира разноски за производството.
Ответникът-
директорът на ТД на НАП Велико Търново, действащ в качеството на решаващ орган
по чл.152, ал.2 от ДОПК, във вр. чл.83, ал.4 от ДОПК, не се явява в о.с.з.
Представлява се от упълномощения юрисконсулт, който счита, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Приема, че оспореният Протокол е акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК, т.к. засяга права и законни интереси на оспорващия, свързан
с искането му за осигуряване със задна дата. По съображенията, отразени в
мотивите на Решението на ТД, пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Обръща
внимание на факта, че в случая не е
подадена декларация по чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ след отпадане на основанието за осигуряване/след получаването на
пенсия/. Поради това жалбоподателкат нямала качеството на осигурено лице по
ДОО. Внесените след датата на
разпореждането за пенсия ЗОВ при липса
на такава декларация подлежат на прихващане и/или възстановяване. Претендира
разноски за производството.
Доколкото се манифестира отказ на ОП да отразят като корекция
данинте в подадената декларация в съответния регистър и данъчната сметка на
лицето, съдът указа на оспорващия, на основание чл.170, ал.3 и чл.171, ал.4 от АПК, че в негова доказателствена тежест
е да установи пред съда, че изрично е декларирала пред НАП обстоятелството, че макар да е пенсионер
желае да се осигурява за всички осигурителни рискове след 01.11.2015г. и да
представи копие от платежните документи, от които да е видно какви са
основанията за извършените парични преводи на ОВ.
Делото е основано на писмени доказателства, представени с
административната преписка, които не са оспорени от страните/вж. л.2-24/. В
хода на производството пред съда бяха събрани други писмени доказателства,
които представляват извадки от официални регистри, поддържани от НАП/вж. л. 29
и сл./, съответно от НОИ/л.110 и сл./, чието съдържание отново не е спорно.
С Молба вх. №2487/21.05.2019г. от ПП на жалбоподателя са
постъпили под опис, заверени по реда на
ЗА, Справки от поддържания от НАП
Регистър на осигурените лица, получени чрез системата за електронни услуги на
НАП/вж. л.137 и сл./. Документите са представени с цел да се илюстрира как е изглеждала
информацията в РОЛ през погледа на жалбоподателката, която е ползвала е-услугите
на НАП с ПИК. Самите декларации са подавани по електронен път. Представени са и
протоколите, с които тези декларации са приети. Приложени са и ЕР на ТЕЛК и
копия на платежни нареждания за внасянето на осигуровките в бюджета. Фигурират
и Справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране и за изплатени помощи и
обезщетения от НОИ.
В о.с.з. на
11.07.2019г. е прието заключението на ВЛ
по изслушаната съдебна счетоводна експертиза, което потвърждава твърденията на
жалбоподателката и истинното съдържание на представените от нея документи
/справки през е-услугите на НАП/. Заключението на експерта съдът кредитира с
доверие като обективно и компетентно дадено. Цени го ведно с всички други
доказателствени средства, съобразно правилото на чл.202 от ГПК, вр. с §2 от ДР
на ДОПК.
В хода на съдебното дирене не са четени определения за
безспорни между страните факти или служебно известни такива на съда.
Въз основа на приетите по предвидения процесуален ред
доказателства може категорично да се приеме, че
страните на практика не се спорят по фактите, а по тяхната правна
интерпретация.
Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази
доводите на страните. Съпостави
констатациите в акт със събраните доказателства, а разпореденото с приложимия
закон. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени
средства и ССчЕ, съдът намери за установено следното:
1. На 07.02.2019г. жалбоподателката депозира в ТД на НАП В.
Търново Молба с вх. № 3818. Моли да бъде приета и обработена декларацията й за
регистрация на самоосигуряващо се лице/вх. № 04000000102/07.02.2019г./ със
задна дата – 01.11.2015г. Защото при посещение в НОИ установила, че има проблем
с отразяването на данинте за осигуряването й, въпреки вноските, които е правила
и декларациите, които е подавала. Сочи,
че макар и пенсионер по болест не е спирала да се осигурява за всички
осигурителни случаи без прекъсване. Не иска връщане на осигуровките за тези три
годиин, защото е упражнила правото си по
чл.4, ал.6 от КСО и е подавала редовно декларация обр.1 за авансвои вноски за
самоосигуряващо се лице и обр.6 за окончателните за всяка от тези години.
2. По повод тази молба е извършена проверка на 07.02.2019г.,
резултатите от която са отразени в
оспорения Протокол № ПО -04000419011388-073-001/12.02.2019г.
Органите по приходите са установили следното:
2.1. Съгласно Справка за история на осигуряването от
08.03.2007г. до 01.05.2009г.Г.И. е упражнявала дейност като едноличен търговец
с фирма ЕТ”ВЕГА 69-Г. Касамакова” с ЕИК ********* и се е осигурявала в
качеството си на самоосигуряващо се лица със заявен избор на осигуряване „за
всички осигурени рискове”.
2.2. От 01.05.2009г. е декларирано начало на дейност и осигуряване като собственик на „ВЕГА 69”ЕООД
с ЕИК *********. Заявен избор на осигуряване „за всички осигурени рискове”.
2.3. Няма последващи декларации за регистрация на СОЛ, за
промяна в осигуряването, за прекъсване, възобновяване или прекратяване на
трудовата дейност.
2.4. В справка „Данни за физическо лице” е отразено дата на
пенсиониране 26.06.2015г. Всъщност
разпореждането за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване е от 28.10.2015г., а това е датата на инвалидизиране, опр. от ТЕЛК.
2.5. В информационната система на НАП няма данни за постъпила
декларация за регистрация с изявлението „пенсионер съм и желая да се
осигурявам”. Такава е подадена и отразена с вх. № 04000193037788/13.03.2019г.,
като Г. И. е декларирала, че е пенсионер и е избрала да се осигурява „за всички
осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и
безработица”. Видно е, че ОП не са зачели
декларацията от 07.02.2019г. изобщо, дори за бъдеще време./бел. моя/.
3. При тези констатации, органът по приходите е направил
извод, че подадената декларация с вх. № 04000000102/07.02.2019г. за отразяване
на данните за осигуряването със задна дата, считано от 01.11.2015г., следва да остане без правни последици.
Мотивирал се е с това, че като пенсионер Г. И. е можела да избере да се
осигурява по свое желание, съгласно чл.4, ал.6 от КСО, което е следвало да
стори по реда, предвиден в чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ. От което е направен
извод, че жалбоподателката не подлежи на задължително осигуряване, освен при
изрично заявено желание от нейна страна, което не е отразено в предвидената
декларация.
4. Решаващият орган при административното обжалване е изложил
допълващи мотиви/които съгласно
чл.97, ал.1 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК са част от мотивите на АА/. Същите са
в смисъл, че за лицата пенсионери, желаещи да се осигуряват осигуряването
възниква от датата, на която е подадена декларацията/обр. ОКд5/. След като не е
спазен установения от закона ред за заявяване на желанието за осигуряване не
може заплатените осигурителни вноски да заместят такова деклариране. В случая
след отпадане на основанието за осигуряване/при получаването на пенсия/ не е
подадена декларация по чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ, поради което от този момент
жалбоподателката не е била осигурено лице за този период. Последицата от това
била недължимост на внесените ЗОВ, които подлежали на прихващане и/или
възстановяване по реда ан чл.128 и 129 от ДОПК.
5. Според приложените ЕР на ТЕЛК/вж. л.138 и сл./ през 2014г.
жалбоподателката претърпява операция през м.07/2014г.поради установено
онкологично заболяване. Освидетелствана е
от ТЕЛК „Общи заболявания” МБАЛ”Павликени”АД с Решение №
1675/16.07.2015г. от заседани №122, с дата на инвалидизиране 26.06.2015г.
6. С разпореждане от 28.10.2015г. на Г. И. е отпусната лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Но въпреки това трудовата дейност
не е прекъсвана или прекратена.
7. Установи се по категоричен начин от ВЛ, че за периода от 01.11.20015г. /първи след пенсионирането/до 07.02.2019г./датата
на проверката/ жалбоподателката няма прекъсване в осигуряването и е подавала
регулярно декларация обр.1 за авансови вноски за всеки период и обр.6 за
окончателните годишни вноски. Според ВЛ и данните от данъчно-осигурителната
сметка, всички дължими осигурителни вноски за избран вид осигуряване „за всички
осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и
безработица”, са запатени в срок и
отразени в ДОС на лицето по съответните фондове, т.е. не са останали
„необвързани”. ВЛ е категорично, че няма неуточнени плащания по ДОСметка на
жалбоподателката, нито сумите са отразени като недължимо платени.
Жалбоподателката е подала пред НАП декларации по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗдрО за периода
01.01.2015г.-31.12.2018г.
8. За съответните периоди на временна неработоспособност в
този период след 2015г. от НОИ са изплатили на жалбоподателката съответните
обезщетения за временна неработоспособност.
Горните фактически констатации са основани на съвкупната
преценка на събраните писмени доказателства, които не са противоречиви и бяха
проверени от ВЛ по назначената СЕ. Освен това, тези факти не са обект на спор
между страните.
Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият
състав на съда формира следните правни изводи:
А/. По отношение предмета на
производството и допустимостта на жалбата съдът прие следното:
Оспореният проткол по вид и форма е такъв по чл.50 от ДОПК. Официален
удостоверителен документ, който е доказателство в случая за извършените от органа по приходите
процесуални действия по установяване на факти и обстоятелства. В случая обаче,
протоколът е нещо повече от доказателство за извършените от и пред ОП действия
и изявления, защото в него се съдържат изрични изявления/воля на ОП/, с които
разпорежда подадената от Г. И. декларация с вх. №102/07.02.2019г. да остане без
правни последици. ОП не само констатира фактите, но и прави самостоятелно
правна квалификация на същите, като определя следващите се правни последици. В
случая е постановил, че подадената декларация за корекции в отразеното
осигуряване със задна дата не поражда правни последици. Всъщност так разпорежда
нормата на чл.104, ал.3 от ДОПК, макар да не е посочено изрично от АО. Изявлението
на ОП е свързано с факти, посочени в правна норма, която определя какво да е
поведението на администрацията по искането на гражданина, т.е. касае се за
правни последици. Или казано с други думи това волеизявление на АО предизвиква
едностранна промяна в правна сфера на гражданина. По своята същност това би
било ИАА по дефиницията на чл.21, ал.1 от АПК, т.к. изявлението на АО
категорично не е само с уведомителен характер. В случая от това волеизявление обаче,
не следват непосредствено нови права
и задължения. Защото правото на възстановяване или прихващане на платените
вноски е опосредено от подавне на искане, а не е резултат на този акт. Не
възникват непосредствени задължения за
внасяне на ОВ, доколкото АО сочи, че внесените вече ОВ са недължимо платени при
липсата на декларация за осигуряване на пенсионера по желание. Всъщност тук е
моментът да посочим, че Протоколът няма характер на АПВ, който има др. форма и
е резултат на друго производство, изрично уредено в ДОПК. Нито се касае за извършването на
административна услуга.
В действителност зад видимия отказ на орган на НАП да се обработи
декларацията от 07.02.2019г. /макар да е приета физически и входирана в ТД на
НАП/ стоят по-дълбоките правни последици, които обаче засягат непосредствено и то неблагоприятно правната сфера на
жалбоподателката. Съгласно чл.99, ал.5 от ДОПК не са били налице основания,
които да обусловят отказ за приемането на декларацията. Обаче отказът да бъде
обработена декларацията с вх. № 04000000102/07.02.2019г. за регистрация като
самоосигуряващо се лице със задна дата, считано от 01.11.2015г., т.е. да породи
изявлението за корекция, направено с тази декларация желаната правна промяна, вече представлява реална увреда
на правнат сфера на жалбоподателката. Образно казано другата страна на тази
монета, на този отказ/макар и имплицитно присъстваща/, е изявлението на НАП, че
се следва служебна промяна на записите,
отразени в Регистъра на осигурените лица, свързани с осигурителния статут
на оспорващата и тези в данъчно-осигурителната
й сметка, т.к. фактическото положение не съответсва на нормативно предвиденото.
Това означава, че за периода от 01.11.2015г. до 07.02.2019г./13.03.2019г./
статусът на жалбоподателката в Персоналния регистър на осигурените лица ще бъде
променен, със задна дата, от 01.11.20015г. Ще бъде отразено, че лицето не се е
осигурявало по свое желание за пенсия, майчинство и общо заболяване. С това автоматично ще
отпаднат данните за осигурителен стаж и доход при пенсиониране, които НОИ
евентуално би почерпил от този регистър за промяна на размера на пенсията. Както
и правото на обезщетение за временна неработоспособност през този период, което
ще обуслови съответни действия на НОИ по възстановяване на изплатените суми. В този ред на мисли ОП правилно е посочил в
Протокола, че въпросите за зачитането на стаж и доход са от компетентността на
органите на НОИ, но своите заключения тези АО ще основат на констатации за
факти и обстоятелства, почерпени от РОЛ, т.е. от въведените данни в
информационната система, създадена от данните по чл.5, ал.4 от КСО и поддържана
от НАП. Данните в Регистъра, които на основание чл.5, ал.6, изречение последно
от КСО се използват за изчисляване и
отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите, т.е. от НОИ. Но
се въвеждат, променят и/или коригират чрез действия пред и от самите органи на
НАП.
Всъщност проблемът е заключен в това, че въпреки липсата на декларация
към м.11 на 2015г., че лицето е пенсионер, но желае да се осигурява за всички
осигурени социални рискове/без ТЗ, ПБ и безработица/ - обр. ОКд5, при подадени
декларации обр.1 и обр.6 и внесени осигурителни вноски по фондове в съответния
размер и при спазване на сроковете, де
факто данните в РОЛ при сътавяне на оспорения Протокола сочат, че лицето е
осигурявано за всички осигурени социални рискове без трудова злополука,
професионална болест и безработица. На практика всички внесени ОВ от
жалбоподателката са разнесени в ДОСметка като погашения на задълженията към
съответните фондове на ДОО за СОЛ/фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и
майчинство”/ и не са налице неуточнени суми, които да се третират като
недължимо платени. А записите в самия РОЛ сочат, че за периода от 01.01.2015г.
и понастоящем жалбоподателката е била осигурена за всички осигурени социални
рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, т.е за
пенсия, болест и майчинство според данните в Регистъра. В същия за този период
не е отразено обстоятелство, водещо до прекъсване или прекратяване на осигуряването,
според справка за история на осигуряването.
Това фактическо положение, което сочи, че жалбоподателката е осигурена
за всички осигурени социални рискове/без ТЗ, ПБ и безработица/ безспорно се
различава от нормативно предписаното /като процедура и форма на дължимото от нея изявление – декларация по
бразец/, но е благоприятно за нея и освен това при проверка на е-страница ан
НАП чрез персонален идентификационен код е поддържало у нея представата, че се
осигурява за периода за всички осигурителни рискове, каквото всъщност е нейното
желание изначално. По същество като резултат, фактически направените записи в
Регистъра са синхронни с изразеното желание на жалбоподателката да се осигурява
/макар и конклудентно изразено, чрез действия по подаване ан декларации и
заплащане на ОВ/, въпреки че не е задължена. Волята на АО да приведе в
съответствие фактическото и правно положение води до резултат на практика неблагоприятен
за жалбоподателката, срещу който тя не разполага с друг ред за съдебна защита,
освен настоящото производство. Отказът на ОП да извърши де юре регистрация/или
да коригира данни по предходна регистрация/ е изричен отказ, който е АА, предмет на контрол по реда на чл. 83,
ал.4, вр. ал.5 от ДОПК. При това в своята същност административният процес е
основан на общата идея за всеобхватен контрол на проявите на администрацията и
максимално широка защита на гражданите пред съда.
Видно е, че констатациите на АО, че лицето всъщност не е имало статут
на осигурено и заключението му, че се
следва промяна в регистъра и възстановяване на вноските са, констатации по повод спор относно
възникнали права и задължения относно внасянето на ОВ като при това са от значение за признаване и упражняване на други права на лицето – тези
на получаване на суми от фондовете на ДОО ри настъпване на съответния риск.
Това в пълнота покрива дефиницията за ИАА по смисъла на чл.21, ал.2 от АПК. И
води до заключение, че е налице акт, годен предмет на съдебен котрол, а за
жалбоподателя съществува правен интерес от заявеното оспрване, т.к. с
евентуалната отмяна на акта ще отпаднат
разпоредените правни последици, които го засягат по неблагоприятен
начин. Този административен акт/отказ, с който на практика се постига
дерегистрация/, съгласно специалната разпоредба на чл.83, ал.4 от ДОПК, подлежи
на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове. Абсолютна процесуална
предпоставка за обжалването му пред съда е същият да е преминал административен
контрол.
В този ред на мисли, съдът приема, че е съзиран с редовна и допустима
жалба срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, годен предмет на съдебен
контрол, т.к. е потвърден по административен ред. Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок, т.к. Решението на ТД на НАП е връчено на
11.03.2019г., а жалбата е допозирана на 19.03.2019г.
Б/. По основателността на жалбата
съдът прие следното:
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Изнесените в жалбата факти разкриват спор между орган на власт,
действащ в качеството на орган по приходите
и гражданин на Република България. Поводът е предизвиканата с
едностранно изрично волеизявление на АО, неблагоприятна промяна в правната
сфера на осигуренто лице, свързана с промени в осигурителния му статут за минал
период в РОЛ и промени в данъчно-осигурителната му сметка/ДОС/, които ще го определят
като неосигурено лице и вече
осчетоводени суми за ОВ по ДОС като „необвързани” с фондовете на ДОО и
подлежащи на прихващане или възстановяване.
Касае се за правен спор,
административен по естеството си. В тази връзка, приложим процесуален закон
при издаване и обжалване на акта е ДОПК, а материалното правоотношение се
регулира от норми на Кодекса за соицално осигуряване/обн. ДВ бр.110 от 1999г.,
в сила от 01.01.2000г./. Приложими по време и място подзаконови нормативни
актове са Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица/ДВ бр.21 от 2000г., в
сила от 01.01.2000г./ - с абревиатура НООСЛБГРЧМЛ и Наредба № Н-8 от
29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
– споменавана за удобство в изложението като Наредба №Н-8/29.12.2005г./в сила
от 01.01.2006г./
В настоящето
производство, съгласно чл. 160, ал.2 от ДОПК, във вр. чл. 83, ал.4 ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на акта, като провери дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му.
Според чл.15 от Наредба
№Н-8/29.12.2005г., контролът за спазване на наредбата се осъществява от
Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности. С
аналогично съдържание е и разпоредбата на §3 от ПЗР на НООСЛБГРЧМЛ. Контролът
по изпълнението на наредбата се възлага на Националния осигурителен институт и
Националната агенция за приходите съобразно възложените им дейности. Видно е,
че НАП и НОИ имат за задача да управляват и контролират различни страни от един
и същ процес – този по задължителното социално осигуряване на лицата. Като
техните компетентности са разделени. Следва да отговорим по какъв начин, за да
преценим дали оспореният акт е издаден от компетентен АО.
Приемането на Закона за Националната агенция за приходите/обн.
ДВ бр.112 от 29.11.2002г./ постави в ход проект, който раздели функциите по
събиране на осигурителните вноски от тази по изплащане на обезщетения и помощи от фондовете
на ДОО. НАП бе създадена като специализиран държавен орган за установяване,
обезпечаване и събиране на всички публични вземания. В тази връзка §3 и §4 от ПЗР на ЗНАП зададоха нормативна рамка
за законодателни и структурни промени, и реформа в данъчната и осигурителната
администрация.
Според § 6, т.2 от ПЗР
на ЗНАП, до влизане в сила на нормативната уредба по §3, ал.1 и създаване на
териториалните подразделения на НАП, събирането и администрирането на
задължителните осигурителни вноски се извършва по реда на КЗОО/понастоящем КСО/
и ЗЗдрО от органите на Националния осигурителен институт, а с преминаването на
дейностите по установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания към
създадените по реда на този закон териториални подразделения на агенцията – от
съотвентие органи на агенцията.
Така визираните законодателни промени са в сила от
01.01.2006г., в т.ч. влизането в сила на Наредба №Н-8/29.12.2005г и измененията с ДВ бр.1 от 2006г. в
НООСЛБГРЧМЛ. На 01.01.2006г. НАП започна реално да функционира. След влизането
в сила на тези промени, функциите по
регистрация, приемане на декларации, отчитане на приходите, извършване ан
контрол и ревизия на задълженията, обжалване и събиране на публичните
вземания/в това число задължителните осигурителни вноски/ преминаха
към НАП.
Във връзка с горното през
целия поцесен период въпросите свързани с регистрирането на СОЛ, избор на вида
осигуряване и плащане на ОВ за фондовете на ДОО са в правомощията на органите
на приходната агенция. В случая ОП от ТД-В. Търново на НАП е отказал да
обработи декларация от 07.02.2019г., подадена от жалбоподателката с цел да се
отрази корекция в РОЛ със задна дата. Тази ТД на НАП е компетентна по смисъла
на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК според ПА на осигуреното лице. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от
НООСЛБГРЧМЛ/специалния закон/ възлага на самоосигуряващите се лица/СОЛ/ да
подадат декларация пред компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от настъпване
на обстоятелството, което е основание за
регистрирането им като СОЛ. Съдържанието на декларациите, начина и реда за
подаването им е посочен в Наредба №н-8/29.12.2005г. В тази връзка като е
извършил проверка и постановил, че коригиращата декларация от 07.02.2019г.
следва да остане без правни последици, ОП издал оспорения пред съда Проткол е
действал в рамките на предоставените му от закона правомощия. В тази връзка
изводът на съда е, че оспореният АА е валиден такъв, издаден от компетентен по
материя, време и място АО. Решващият орган при административното обжалване е
действал при условия на заместване, при доказано отсътвие на титуляра, поради което е налице
абсолютната процесуално предпоставка за обжалване на отказа на ОП по съдебен
ред.
Писмената форма на акта
удовлетворява изискванията ан чл.83, ал.3 от ДОПК, която е изискване за
действителност. Видно от съдържанието на оспорения акт същият съдържа
фактически и правни основания за постановения отказ.
Според чл.83, ал.2 от ДОПК вписването в специалните регистри,
поддържани от НАП се извършва служебно или по искане на лицето, след извършване
на проверка за наличието на основанията за това. Видно от доказателствата по
преписката проверка е извършена, актът е връчен
на лицето, което се е запознало с
доказателствата, имало е възможност да представи такива и е упражнило правото
си ан защита пред директора на ТД и съда. В тази връзка заключението на съда е,
че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процедурните
правила.
При
преценка на съответствието на акта с разпоредбите на материалния закон съдът
прие следното:
Към 01.01.2015г., а и
преди това, жалбоподателката като едноличен собственик на капитала на
„ВЕГА-69”ЕООД е имала качеството на самоосигуряващо се лице по чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Поради това е
била задължително осигурена за
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това означава, че е имала
задължение по закон да се регитрира и внася осигурителни вноски за тези
рискове. Не се спори между страните, че такава декларация по чл.1, ал.2 от
НООСЛБГРЧМЛ, свързана с начало на трудове дейност в това ТД е подадена на
07.05.2009г. Но според чл.4, ал.4 от КСО в тови си качество на СОЛ е имали избор да се осигурява освен това и за
общо заболяване и майчинство. Видно от доказателствата още изначално /при възникване на осигуряването/жалбоподателката е
избрала да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Това сочат данните
от Регистъра на осигурените лица и относно това обстоятелство спор не е налице.
На 16.07.2015г. е
издадено ЕР № 1675 на ТЕЛК „Общи заболявания” МБАЛ „Павликени”АД, с което на
жалбоподателката е определена 80% трайно намалена неработоспособност след
операция на злокачествено новообразувание на млечнат жлеза. Определена е дата на инвалидизация 26.06.2015г. Данни за
това са налични в информационната система на НАП. С настъпване на това
обстоятелство жалбоподателката е придобила право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
т.е. сбъднал се е един от рисковете, за които тя се е осигурявал и това и дава
право да получава съответната пенсия от
фондовете на ДОО. ЛПИОЗ е отпусната с
Разпореждане № 42/ прот. № 2418 от 28.10.2015г. от този момент и понастоящем, след
преосвидетелстване оспорващата е пенсионер.
Това обстоятелство
обаче, е предвидено в хипотезата на чл.4, ал.6 от КСО като предпоставка за
осигуряване по желание. Разпоредбата гласи, че лицата по ал.3, т.1,т.2,
т.4-т.6, на които е отпусната пенсия,
се осигуряват по свое желание, т.е.
имат възможност за избор. С оглед момента на отпукане на пенсията, считано от
01.11.2015г. жалбоподателката не е била длъжна да се осигурява социално, но е
избрала да го прави и то за всички осигурени социални рискове, без ТЗ, ПБ и
безработица. По свое желание е продължила да
внася ОВ за съответите
фондове на ДОО и да подава декларации
обр.1 и обр.6 по реда и в срока на
чл.3 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. Вноските са в размера, предивед в чл.6 от КСО
за съответния фонд. Преведени са в бюджета с точните кодове за вид плащане
551111, които сочат администрирани от НАП приходи на соицалноосигурителните
фондове на ДОО към НОИ. В данъчно-осигурителната сметка тези суми са
осчетоводени и са обвързан именно с ОВ за пенсия, болест и майчинство.
Това е фактическото
положение, отразено в Регистъра на ОЛ и ДОС на лицето към момента на подаване
на Декларация с вх. № 04000000102/07.02.2019г. в ТД на НАП. Същата е утвърден обр.
ОКД5 - Декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице. В нея Г. И. декларира, че е пенсионер и желае да се
осигурява за всички осигурени социални рискове, без ТЗ, ПБ и безработица, но със задна дата, считано от
01.11.2015г., защото сега е установила при посещение в НОИ, че има проблем,
че не е отразена в информационанта
система на НАП декларация ОКД5 през м.11 на 2015г. При извършената проверка се
установява, че такава декларация обр. ОКД5 лицето не е подало през м.11 на
2015г. , защото при дадената му възможност не е представило доказателства за
това. Това обстоятелство не е спорно между страните и се потвърждава от
визираната тук декларация за корекции от 07.02.2019г.
В тази връзка следва да
се отбележи, че със законодателна промяна/ДВ бр.33 от 2013г.-ПМС № 79/29.03.2013г./,
считано от 01.04.2013г./съгласно §17 от ЗР на ПМС/ в разпоредбата на чл.1, ал.6
от НООСЛБГРЧМЛ е добавен текст, във връзка с който в декларация ОКД5
пенсионерите вече декларират желанието си за осигуряване, а не както преди това
своето нежелание. В ал.6 на чл.1 на посочената Наредба е създадено изречени
второ, което гласи, че за лицата по чл.4, ал.3, т.1,2 и 4 от КСО, на които е
отпусната пенсия, осигуряването възниква
от датата, посочена в декларацията, но
не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. Към 2015г.,
когато се осъществяват релевантите за спора факти тази разпоредба е с така
посоченото съдържание. Но по-късно през 2017г. е претърпяла промяна относно
това как се променя вида на осигуряването – по реда на ал.4 с декларация, подадена
от 01-31.01. на съответната година.
Органите на НАП
отказват да зачетат подадената декларация през 2019г. като коригираща такава и да я отразят в РОЛ, с което да й придадат
правно значение със задна дата, считано от 01.11.2015г. За да постановят това решение,
те застъпват следното становище:
Когато през м.10 на
2015г. на жалбоподателката е отпусната
пенсия за инвалидност това е довело до отпадане
на основанието за осигуряването й. Но според съда това не е основание за
прекратяването му, защото съгласно чл.3 от НПОС, за разлика от ПОСВ при пенсия
за инвалидност прекратявено на осигуряването не е предпоставка за отпускане на
пенсията. Според АО, за да се осигурява след този момент тя трябвало да подаде
декларация ОКД5 през м.11/2015г., с която да изрази по определената форма и ред
желанието си за осигуряване, неговото начало и вида на осигуряването. След
01.01.2013г. вече не било възможно конклудентно/с действия по подаване на декларации обр.1 и
обр.6 и заплащане на ОВ/ да се изрази такова желание за осигуряване и то да има
правна стойност. Съдът установи, че в този смисъл е ориентирана практиката на
ВАС. Според АО, нежеланието за осигуряване можело да се изрази чрез
преустановяване на внасянето на осигурителни вноски. Щом жалбоподателката не е
подала декларация ОКД5 през м.11/2015г., че желае да се осигурява, а по силата
на закона пенсионирането й е прекъснало осигуряването й, то тя не е осигурено
лице по КСО/в частност СОЛ/. При това, щом за времето след това не е посочен осигурителен риск, за който да се
осигурява, то осигуряване не е
възникнало и вноските са недължими след м.10 на 2015г. както вече бе посочено,
съдът не споделя виждането, че пенсионирането е прекъснало осигуряването по
силата на закона, без да е необходим
акт/изявление на АО, т. к. КСО сочи кат основание за това прекъсване на
трудовата дейност, каквото в случая не е налице. Логиката на осигурителната
система предполага, че като се е сбъднал риска, за който е била осигурена,
жалбоподателката вместо задължения да внася средства във фондовете на ДОО вече
има право да получава суми за подкрепа от съответния фонд. Но законодателят е
дал право на лицата в уязвимо положение, каквито са пенсионерите по болест/а и
всички пенсионери в страната/ да продължат да участват в тази солидарна система
на подкрепа.
От друга страна, ОП не
приемат да обработят декларацията като коригираща такава по чл.104, ал.4 от ДОПК. Защото според нормата на чл.1, ал.6 и ал.4 от специалния нормативен акт-
НООСЛБГРЧМЛ промяна във вида на осигуряването със задна дата е недопустима.
Макар нормата на чл.104, ал.4 от ДОПК изрично да допуска подаване на коригираща
декларация за ЗОВ след изтичане на законоустановения срок за подаване.
Съдът споделя
виждането, че входираната на 07.02.2019г. декларация ОКД5 не е такава по чл.104,
ал.4 от ДОПК, защото не е свързана с промяна в размера на задължителни ОВ, а с вида на осигуряването. Не е декларация обр.1
или обр.6, а такава за регистрация на СОЛ. ОКД5 е такава форма, която отразява
осъществяването на правопораждащ факт – включване на ФЛ в осигурителната
система по негов избор. Това е регламент, който цели да създаде правна сигурност и яснота относно
момента, в който възникват задълженията на гражданина и администрацията. Освен това липсата на първоначална декларация ОКД
към м.11 на 2015г. няма как да обуслови „коригираща” такава, чисто логически.
Независимо от това, съдът намира, че с оглед конкретно установените факти на
тази декларация следва да бъде придадено правно значение, за да не бъдат
засегнати права, придобити добросъвестно от лицето. Аргументите за този извод
на съда са следните:
Към 01.11.2015г.,
когато съобразно установените факти се сочи, че е следвало да бъде изразено
желание за осигуряване, чл.4, ал.6 от КСО не е поставяла ограничение за формата
под която да стане това. В редакцията на ДВ бр.79 от 13.10.2015г., в сила от
01.01.2015г. същата норма на КСО има следното съдържание: „Лицата по ал.3,
т.1,2, 4-6, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание.” В тази
връзка, жалбоподателката е изразила желанието си да се осигурява за всички
осигурителни рискове, като продължила да внася ОВ и да подава декларации обр.1
и обр.6 по предвидения ред и в срок. При това , нито една от декларацииет
обр.1 не е била върната като нередовна,
напротив всички са приети със съответните протоколи. Поради което за
жалбоподателката не е възникнала възможност да разбере, че съществува проблем и своевременно да подаде
коригираща декларация в 7-дневен срок, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба
№Н-8/2005г. Казано с други думи,
администрацията на НАП е бездействала/да
върне декларация, да даде указания, да дефинира проблема и да съдейства за
решаването му и т.н./, а данните от РОЛ, до които жалбоподателката е имала
достъп с ПИК в официалната страница на НАП в Интернет са сочели, че всичко с осигуряването
й е наред. Действала е добросъвестно като не е знаела този факт и неговата
правна стойност и съвсем добросъвестно е внасяла ОВ и е подавала декларации за
авнсовите и годишни ОВ.
Всъщност Кодексът,
по-висшият по степен НА от Наредбата не поставя никакво изискване относно
формата на изявлението, а с нормата на ал.11 дава делегация на МС, който приема
НООСЛБГРЧМЛ. В нормата на чл.1, ал.6 от визираната Наредба/ред към ДВ бр.40 от
2015г./ се посочва за лицата по чл.4, ал.3, т.1,2 и 4 от КСО, на които е
отпусната пенсия, осигуряването възниква
от датата, посочена в декларацията, но
не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. КСО възлага
с наредба да бъде определен редът за осигуряване на СОЛ. Но случая Наредбата дефинира основание за възникване
на осигуряване/като предпоставя логически всъщност, че то е прекратено/, в
отклонение на принципа, посочен в чл.10 от КСО. Осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност и за който са внесени или
дължими ОВ и продължава до прекратяването й. В конкретния случай за целия
период трудовата дейност не е прекъсвана, нито прекратена, а ОВ са внесени и
вида на осигуряването не е променян – за пенсия, заболяване и майчинство. Тълкуванието на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ,
което дават ОП е в противоречие с посоченото правило за възникване и
прекратяване на осигуряването, според КСО. Поради това, на основание чл.15,
ал.3 от ЗНА съдът ще приложи нормата на по-висшия по степен НА – чл.4, ал.6 от КСО. Придобиването на право на пенсия за инвалидност не е дефиниран от
законодателя като обстоятелство, което прекъсва осигуряването, както сочи ОП.
Освен това органите на
НАП прилагат съдържанието на същата разпоредба/чл.1, ал.6 от посочената
Наредба/ в настоящата й редакция/ДВ бр. 29 от 2017г./ към факти, осъществени
преди вилзането й в сила. А в заключение става въпрос за въвеждане на ограничения по
отношени на едно право/осигуряване по желание/, което е установено като привилегия.
Привилегията да останеш в осигурителната система, въпреки че се сбъднал риск,за
който си бил осигурен и имаш право да черпиш от фондовете на ДОО и не си длъжен
да внасяш в тях средства.
Жалбоподателката не е
прекъсвала връзката си с осигурителната система, защото не се е възползвала от
възможността да не се осигурява/изобщо, дори за ден/, за да говорим, че възниква отново осигуряването по смисъла
на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ. Тълкуването, което предлагат органите на
приходната агенция е толкова рестриктивно, че довежда идеята за осигуряване по
желание в случаи като настоящия до пълен крах. Водени от желанието да променят
фактически извършените записи в РОЛ по отношение на осигуряването на
жалбоподателката след 01.11.2015г. като ги приведат в съответствие с
нормативните изисквания на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ, със задна дата, органите по
приходите създават абсурдна ситуация. А
когато резултатът от тълкувана на правна норма доведе до абсурд, то очевидно не
това е бил нейния смисъл. Правото трябва да е изкуство на доброто и
справедливото. Тълкуването и прилагането
на правните норми следва да е със здрав разум, в интерес на обществото, на
хората в това общество.
Воден от идеята, че
фактите придават сила на нормативното, съдът счита, че всички описани по-горе конкретни
факти, обсъдени по отделно и съвкупно, определят жалбподателката като лице
придобило добросъвестно права, които следва да се признаят от АО. Правото на
обществено осигуряване е конституционно закрепено в чл.51, ал.1 от КРБ и не
може да бъде жертва на административна регулация, изразена в бездействие.
От една страна администрацията
е бездействала в продължителен период от време, без да уведоми гражданина. А
позицията й понастоящем внася радикална промяна в правната сфера на
жалбоподателката и то със задна дата. Това поведение на администрацията нарушава
основни принципи на административния процес. На първо място този на последователност
и предвидимост в актовете и действията на администрацията/чл.13 от АПК/. НАП
повече от 3 години е приемала подаваните декларации и осчетоводявала внесените
ОВ по ДОС на лицето, а НОИ е отпускал обезщетение поради временна
неработоспособност.
От друга страна, лицето
е проявило дължимата грижа за своите работи като е поверявало статуса си на осигуряване в
РОЛ в Интернет с ПИК. Видно то данните
за регистрация на търговеца Г. И. се занимава със счетоводство, т.е.
поведението и не е резултат на непознаване на закона , а на объркване в
множеството, динамични и често разнопосочни промени в законодателството и в
частност НА по приложение на КСО.
При постановяване на
оспорения отказ е нарушен е и принципът на съразмерност. Съгласно чл.6, ал.1 от АПК, АО упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Настоящият
състав на съда вече изложи мотиви, че смята продължителното бездействие на
администрацията да изпълни свои задължения не е добросъвестно упражняване на
правомощия. Властта означава отговорност. Алинея пета на с.р. изисква от АО да
се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди явно
несъизмерими с преследваната цел. В случая формално основания на закона отказ
да се приеме декларацията от 07.02.2019г. реално взривява света на една жена,
която освен, че трябва да се бори за оцеляването си е принудена да води дела, за да се защити от
неразумен административен натиск.
Каквото и обезщетение
евентуално да получи жалбоподателката то няма да замести загубите в имуществен
и неимуществен план, свързани с липсата на осигуряване за този продължителен период.
Съдът допуска, че защитата на администрацията, ще включи тук тезата, че като не
е подала декларация, жалбоподателката не изпълнила законово задължение/без
значение дали поради незнание/, поради което не може да черпи права от
противоправното си поведение. Но това е несъстоятелно, защото администрацията е
длъжна да разяснява на гражданите правата и задълженията им и да им съдейства
да ги упражняват. Нещо, което за тези повече от три години не се е сбъднало.
Ако обаче се
концентрираме върху действията на администрацията, които фактически е извършила, то те са в полза на жалбоподателката. РОЛ я
представя като СОЛ осигурено за всички осигурени социални рискове, а ДОС е
отразила погашения на дължимите за този осигурителен статус ОВ. Ако се
абстрахираме от методите на правно регулиране в административния процес, ще
съзрем, че ситуацията наподобява воденето на чужда работа без
пълномощие/чл.60-62 от ЗЗД/. Жалбоподателката като е узнала, че фактическите
записи в РОЛ и ДОС са полезни за нея е решила да потвърди действията, извършени от администрацията, без
представителна власт, като е подала тази
Декларация вх. № 04000000102/07.02.2019г. Защото по своето естество подаването
на ОКД5 дава възможност на ОП да реализират правомщията си, като са задължени
да отразят инфомацията в Регистъра и ДОС на лицата. Според чл.62 от ЗЗД, ако
заинтересуваният е одобрил управлението на работата важат правилата за
пълномощието. В случая това би означавало да приемем тази декларация като
потвърждение на фактическите действия на администрацията на НАП . При което
здравият разум ни показва, че това разрешение е благоприятно за
жалбоподателката и не засяга обществения интерес. Правното изявление за
заличаването на описаните фактически последици със задна дата, въпреки
желанието на лицето е административна свръхрегулация, несъизмерима с
преследваната цел- желанието за допълнително осигуряване на СОЛ пенсионер да е
изразено само по един единствено определен начин, с декларация ОКД5. В крайна
сметка осигуряването по желание възниква по волята на СОЛ, а не по силата на
закона.
По изложените съображения съдът намери жалбата за
основателна, а оспореният ИАА за материално незаконосъобразен. Следва да бъде
отменен. На декларация вх. № 04000000102/07.02.2019г. следва да бъде придадено
правно значение и посоченото в нея относно вида на осигуряването и началния
момент на осигуряването на жалбоподателката
по чл.4, ал.6 от КСО да се счита за валидно волеизявление, породило
правно действие, считано от 01.11-.2015г. до м.02. на 2019г. Следва във връзка
с това фактически въведените данни в РОЛ относно нейния статус на осигурено лице
бъде запазен за периода от 01.11.2015г. до 07.02.2019г. такъв, какъвто е бил
отразяван междувременно, а именно: осигурено лице по желание на основание чл.4, ал.6 от КСО, за всички
осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица.
Във връзка с това не следва да бъдат променяни и данните в
данъчно-осигурителната сметка на лицето, т.к. внесените за периода осигурителни
вноски не са недължимо платени, а са обвързани с посочения осигурителен статут
на лицето.
Доколкото естеството на акта не позволява решаването на
делото по същество/специалният регистър по чл.5, ал.4 от КСО се поддържа от НАП,
то на основание чл.160, ал.3 от ДОПК, съдът следва да върне преписката на
компетентния административен орган, със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото.
При този изход на делото разноски се следват на оспорващия, на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК. Същите възлизат на 552,00лв., а именно: 50,00лв. ДТ, 202,00лв. за ССЕ и 300,00лв. за АВ.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 и ал.3 от ДОПК, във
вр. с чл.83, ал.4 от същия кодекс, XI-ти адм. състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
обективирания в Протокол № ПО
-04000419011388-073-001/12.02.2019г., на
ТД на НАП-В. Търново, потвърден с Решение № 57/05.03.2019г. на
заместник-директор на същата дирекция, изричен отказ на орган по приходите да
обработи декларация с вх. № 04000000102/07.02.2019г. да съхрани като
действителни записите в Регистъра на осигурените лица относно осигуряването на Г.П.И.
с ЕГН ********** за периода след 01.11.2015г. до месец 02 на 2019г. и
отразеното в данъчно-осигурителната сметка на лицето.
ВРЪЩА
преписката на компетентен орган по
приходите в ТД на НАП Велико Търново, който служебно да извърши необходимите фактически
и/или правни действия по обработката на декларация с вх. №
04000000102/07.02.2019г., да приеме за валидно изразена волята на лицето за
осигуряване по желание със задна дата от 01.11.2015г. и да съхрани фактически въведените данни в Регистър
на осигурените лица и в данъчно-осигурителната сметка на лицето относно осигуряването
на Г.П.И. с ЕГН ********** за периода след 01.11.2015г. до месец 02 на 2019г.
като самоосигуряващо се лице, на основание чл.4, ал.6 от КСО, за всички
осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и
безработица.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите –
гр. Велико Търново да заплати на Г.П.И. с ЕГН ********** разноски по делото в
размер на 552,00лв.(петстотин
петдесет и два лева) за тази инстанция.
Решението подлежи обжалване пред Върховен административен съд
на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се
подава чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се
изпрати на страните по делото, по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: