Протокол по дело №121/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 191
Дата: 19 юни 2023 г. (в сила от 19 юни 2023 г.)
Съдия: Даниела Петрова Костова
Дело: 20233000600121
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 191
гр. Варна, 16.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора И. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600121 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Б. Д. С., редовно призован, явява се лично и с
адв.П. К. Р. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от
преди.
Частните обвинители М. П. А., Р. И. А. и Г. М. Г., редовно призовани,
не се явяват, представляват се от адв.М. Б. П. от АК – СОФИЯ, надлежно
упълномощен и приет от съда от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
АДВ.П.: - Подзащитните ми знаят за датата на съдебното заседание, не
желаят да се явяват.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.П.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
1
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, въззивната жалба е частично
основателна в частта, в която алтернативно се развиват съображения, относно
несправедливостта на наказанието.
Действително държан е аргумент на защитата, че след като съдът е
приел, че е налице известен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства е следвало да наложи наказание, което да е малко по-близо до
възможния минимум от колкото да е около средния размер.
В този смисъл смятаме, че може да се намали наказанието, но не
смятаме, че има условия за приложение на чл.55 от НК, не виждаме някакво
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство или пък
многобройни такива. В тази насока съдът е развил достатъчно съображения.
По отношение на извършеното оспорване по същество от защитата на
КСМАТЕ смятаме, че то е неоснователно дори заради това, че, моите
уважения към разбира се към адв.Р., но той едва ли е такъв голям специалист
в областта на тези експертизи за да може да обори заключението на вещите
лица.
Разбира се той е направил своята интерпретации, не може да се каже, че
казуса елементарен, защото все пак всичко се е развило през нощта и не може
да се каже, че е имало особено големи обилни веществени доказателства, но
смятаме, че при тази експертиза въз основа на която почива и присъдата на
първата инстанция е обективна и в по-голяма степен отговаря на събраните
по делото доказателства.
Това, което ми направи впечатление в самия край на изложението е
всъщност едно много интересно изявление, от една стана адв.Р. иска да бъде
сторено необходимото за изясняване на обективната истина, аз съм съгласен с
това, каквото е можал съдът е направил това. От друга страна казва, че
въпреки това не се стигнало до нея и не може да се стигне.
Аз не смятам, че обективната истина трябва да се възприема за
абсолютна истина. Ясно е, че ние никога няма да разберем точно какво се е
случило, защото няма видеозапис, ако има видеозапис щеше да бъде
другояче. Няма как да се влиза в абсолютно във всички детайли да разберем
точно какво е станало тогава, но обективната истина не е абсолютната истина.
2
Това е истината, която съдът установява след като е събрал всички възможни
доказателства по делото и на вътрешното си убеждение преценява следва ли
да носи отговорност подсъдимия или не. Първата инстанция е преценила, че
той трябва да носи отговорност. Аз съм солидарен, смятам, че мотивите на
съда са изчерпателни, детайлни, там до голяма степен се съдържат и отговори
на въпросите, поставени от защитата, поради това Ви моля в тази част да
оставите жалбата без уважение.
АДВ.П.: – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите частната
жалба без уважение, както в нейната основна част, така и по отношение на
предявеното алтернативно искане по следните съображения:
Действително на първата инстанция доверителите ми не претендираха по
отношение размера на наказанието като те държаха разбира се лицето
единствено да понесе отговорност за случилото се.
Аз моля да оставите жалбата без уважение и по отношение на нейното
алтернативно искане поради липсата на каквото и да било изразено до
момента критично отношение от извършеното от подсъдимото лице.
Действително подсъдимият се е движил по централен, осветен, означен с
пътни знаци варненски булевард.
Действително това, което се пренебрегва в жалбата по настоящото дело
е, че ПТП настъпва в зоната на автобусна спирка. Тази спирка е означена със
съответен знак, установено е по делото, че булеварда е бил изключително
осветен.
В това отношение на какво разстояние и в какъв диаметър фаровете на
водача са осветявали пътя не е от толкова голямо значение.
Съществено е по делото показанията на двете пътнички в автомобила, от
които е видно, че те са възприели преминаващия пешеходец преди водача.
Едната го е забелязала с периферното си зрение, а другата го забелязва,
забележете да се движи отпред, по диагонал. Т.е. водача е имал достатъчно
време да предвиди, да види и да спре.
Различни са методите по които следва да бъде определена скоростта, но
един от най-безспорните е находката върху челното предно стъкло на
автомобила и по уврежданията на същото, пукването на стъклото.
3
По този начин безкомпромисно може да бъде определена скоростта,
която разбира се е над превишената.
Въз основа на краткото ми изложение до тук аз съм направил подробно
изявление още по ДП, в протокола за предявяване на разследването, след това
и пред първата инстанция.
Това е, което имаме да Ви кажем и това е и волята на моите доверители.
В тази връзка моля да оставите в сила първоинстанционната присъда, да
я потвърдите, да не уважавате настоящата жалба, като претендираме и
адвокатски хонорар в размера му отразен в договора за правна помощ по
делото.
АДВ.Р.: – Уважаеми Апелативни съдии, моля да уважите така
депозираната въззивна жалба на аргументите посочени в нея.
Моля да я ревизирате първоинстанционната присъда, като подробни
аргументи съм изложил в жалбата, но накратко ще изложа становището си.
Няма спор наистина, че първоинстанционния съд положи всички усИ. за
да събере необходимите доказателства и да изясни спорните въпроси по
делото. Бяха изслушани множество експертизи по делото, включително и
петорна такава.
Аз обаче считам, че тези експертизи в крайна сметка не доведоха до
изясняване на спорните въпроси, а още повече, че ги задълбочиха.
Проблема за мен се състои в следното:
Самата експертиза като такава наистина разполага със съответните
методики, специални знания на вещите лица, съответното имперично
познание, физични закони, принципно за да може да отговори на поставените
въпроси когато обаче разполага с конкретни обективни данни и данни въз
основа на които може да даде отговор на тези въпроси.
Какво имам предвид, както колегата посочи по отношение на скоростта
експертизата в случая се е позовала на обективни данни, находките по
автомобила, съответно се прилага съответна методика, която е на база на
конкретни физични закони и същата дава отговор каква е била тази скоростта.
По отношение обаче на останалите въпроси има един елемент, който за
съжаление по делото така и не се установи и аз считам, че той е много
4
съществен и това е какво е било поведението на пешеходеца на пътното
плътно. Този елемент е много съществен и тази неизвестност, привнесена във
формулите, по които експертите правят своето заключение от определяне на
мястото на удара, за колко време пешеходеца е достигнал до мястото на удара
и от там до опасната зона и от там кога водача е забелязал и е имал
възможност да забележи пешеходеца води до една верига от неизяснени
въпроси. Т.к. считам за неизяснено по делото както това в каква посока се е
движил пешеходеца, дали неговото движение е било от ляво надясно или от
дясно наляво спрямо движението на автомобила, така и по отношение на
неговата скорост и ъгъл под който същия се е движил по пътното платно.
Експертизата, ще се спра конкретно на петорната такава, приема една
средна скорост на движение на пешеходеца за бърз ход на алкохолно повлиян
човек. Въз основа обаче на какви данни експертиза приема, че той се е
движил с бърз ход не става ясно. Единственото ясно и ние приемаме, че той
се е движил с бърз ход. Но по делото са налице гласни доказателства, че
пешеходеца, конкретно пиколото, който го е изпратил от хотела и го е качил в
таксито, че пешеходеца е бил абсолютно неадекватен и същия го е
подпомагал да се качи в таксиметровия автомобил. Разпитан е и водача на
таксиметровия автомобил, който също в показанията си абсолютно
категорично заявява, че пострадалия е бил абсолютно неадекватен, не е можел
да говори, при слизането си от таксито е паднал и същия му помогнал да се
изправи. Т.е. налице е едно абсолютно неадекватно поведение на този
пешеходец при което аз считам, че няма как да се приеме каквато и да било
средна скорост на движение на този пешеходец, от там нататък, че се е
движил с бърз ход, а за ъгъла ще се спра малко по-нататък. В подкрепа на
това, което сега излагам е и заключението по СМЕ от вещото лице правило
аутопсията, която в съдебна зала изложи, че при такова алкохолно
повлияване, което е от средна към тежка степен е налице абсолютно
некоординирано поведение на пешеходеца и въобще не е предвидимо по
някакъв начин нито това как той ще се движи, нито в каква посока и въобще
не може да се говори за някаква конкретна скорост и това беше изложено от
вещото лице в съдебна зала.
Затова аз няма как да приема този извод на петорната експертиза, че
същия се е движил с бърз ход.
5
Апропо тук е мястото да отбележа, че действително едната свидетелка,
която е пътувала в автомобила е забелязала пешеходеца, но това е
непосредствено преди самия удар и тя споделя, че той е бягал, не бърз ход, а
бягал, което пак влиза в колизия с петорната експертиза, т.к. е възприет бърз
ход, а не бягане или спокойно бягане.
Да, действително експертизата, базирайки се на проучвания, възприема
една скорост на алкохолно повлиян човек. Но в случая не става ясно при
такова силно алкохолно повлияване как се е отразило това, по какъв начин
това се е отразило това на скоростта на движение на пешеходеца, както и по
отношение на ъгъла.
Експертизата възприема ъгъл от 45º на база на сравняване елементите на
автомобила по които има деформации по време на удара с уврежданията по
тялото на пострадалия.
Само, че в изложението си съм обърнал внимание на това, че този
показател дава единствено извод, относно това какво е било положението на
тялото в момента на удара, но няма как да даде сведение затова точно под
какъв ъгъл и как се е движил пешеходеца докато е достигнал до автомобила.
Пак казвам, защото тук е спорния момент как този силно повлиян пешеходец
се е движил по пътното платно.
Затова този 45º, който приема експертизата за мен е също спорен, защото
той се базира единствено на действително обективни факти, които са по
автомобила и по трупа на пострадалия, но не кореспондира с останалите
доказателства по делото.
Отново се връщам на СМЕ по аутопсията, която казва, че първоначалния
удар е възникнал от дясно наляво, т.е. инициалния удар е бил в дясната част
на тялото след което са възникнали нараняванията по лявата част на тялото. А
петорната експертиза възприема съвсем друг механизъм, при която удара
настъпва от ляво надясно, което е индиция, че пешеходеца, според
експертизата, се е движил от дясно - наляво спрямо посоката на движение на
превозното средство.
Тук е момента да отбележа, че житейски нелогично е пешеходеца е
оставен пред заведение Старо село, което се намира в ж.к.“Чайка“ от другата
страна на бул.“Княз Борис“ 15 минути преди настъпване на ПТП. И
6
присъдата и експертизата приема, че пешеходеца по някакъв начин се е
придвижил, един път е преминал през булеварда за това време и съответно
отново е решил да премине булеварда, този път по пътното платно. Не
намирам никаква житейска логика в това, ако същия е преминал по някакъв
начин безопасно, най-вероятно възползвайки се от подлеза, който се е
намирал непосредствено на спирката, същия да тръгне да пресича отново
пътното платно и то отгоре над булеварда.
Затова считам, че за съжаление експертизата няма как да отговори на
поставените въпроси, т.к. това поведение на пешеходеца в крайна няма как да
бъде изяснено до край какво точно се е случило на пътното платно. ДВ кой
момент е влязъл на пътното платно, по какъв начин, с каква скорост, под
какъв ъгъл. Всички тези въпроси за съжаление няма как да бъдат изяснени, а
и от там просто съм изложил един конкретен пример, че при промяна на част
от показателите, заложени във формулите естествено се променят и техните
резултати и водят до съвсем други изводи.
Затова аз моля отново да прегледате всички доказателства по делото, да
ги прецените в тяхната съвкупност и изводите, които са изведени от
първоинстанционния съд по отношение на виновността на моя подзащитен.
Накратко за индивидуализацията на наказанието и личността на
подсъдимия.
Аз противно на изложеното на становището на представителя на
Апелативна прокуратура, че в случая са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства.
В случая по отношение на обществената опасност на подсъдимия считам,
че по делото са събрани безспорни доказателства, че същия не е само лице с
ниска обществена опасност, но бих казал, че въобще не съществува такава
опасност по отношение на същия. Същия е лице на зряла възраст, трудово
ангажиран, налице са доказателства, че въпреки дългогодишната му практика
като водач същия е допускал съвсем минимални нарушения по ЗДвП. Налице
е трудова характеристика от която е видно, че са налице положителни
характеристики по отношение на неговата личност.
Затова считам, че в случая въобще не може да се говори за обществена
опасност на подсъдимия. По отношение на останалите вината обстоятелства,
7
аз моля да вземете предвид въпреки, че противно на изложеното от колегата
аз считам, че същия е изложил съжаление по отношение на случилото се и на
крайния резултат. Това, че същия не чувства вина за случилото се от
наказателен аспект, че същия е изпълнил задълженията си по ЗДвП не значи,
че същия не изразява съжаление за случилото се, напротив точно обратното.
Това се е случило в момента в който той е пътувал с цялото си семейство и
този инцидент, видно и от това, което е представено от 112 е повлияло на
цялото му семейство, включително и на неговата личност и също ще му
остави белег за цял живот, което безспорно няма как такова нещо да не се
отрази на психиката на един човек.
При индивидуализацията на наказанието следва съдът да вземе и
безспорно и според мен тежко укоримото поведение на пешеходеца и
пострадалия в този случай. Безспорно по делото се установи, че същия е
пресичал изключително оживен булевард, като на мястото на инцидента този
булевард се състои от четири платна в едната посока и четири платна в
другата посока. Същия е предприел пресичане точно над намиращия се
подлез под него и по този начин е поставил в изключително висок риск
своето здраве и живот.
Считам, че това нарушение на ЗДвП е изключително тежко и е в пряка
причинно следствена връзка с крайния резултат и моля съдът да отчете това
поведение при формиране на своята воля по отношение на
индивидуализацията на наказанието.
Ако съдът прецени, че са налице предпоставките за налагане на
наказание по чл.55 НК моля в светлината на ТР № 1/2023 година да не
налагате и кумулативно предвиденото лишаване от право да управлява МПС.
Алтернативно, ако прецените, че няма предпоставки за приложение на
чл.55 от НК моля да намалите така наложеното наказание на подсъдимия.
ЖАЛБ.ПОДС.С.: - Аз с учудване чух, че проявявам някаква
безотговорност, аз съм много отговорен човек.
Безкрайно съжалявам за това, което се случи и ако можех да върна
времето назад бих го направил, защото освен пострадалия на семейството и
моето семейство и аз включително, това е много тежка психологическа
травма, която действително ще даде отражение на целия ми живот и на моите
8
близки.
Считам, че с нищо не съм допринесъл за тази трагична случайност, но
както прецени съдът.
Още веднъж казвам, че безкрайно съжалявам за всичко случило се,
защото за мен е голяма психологическа травма.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.С.: - Струва ми се, че нямам вина.
За случая някаква нелепа случайност и ми се ще да приключи вече
всичко, защото вече три години е много тежък период за мен.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание в 09:25 часа.
СЪДЪТ след тайно съвещание в 09:40 часа обяви, че ще се произнесе
със съдебен акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9