№ 121
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000675 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 278/17.08.2021год. по т.д. № 16/2021год ВОС е:-
ОТХВЪРЛИЛ изцяло иска, предявен от М. К. Т., за осъждане на ответното
дружество ЗК ЛЕВ ИНС АД ЕИК ********* София, да заплати сумата от 90
000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат от смъртта на нейния внук К. Д. К., починал при ПТП на
17.08.2018г., причинено от П. В. П., признат за виновен с присъда по НОХД
№895/2020г. по описа на ОС-Варна, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 22.04.2020г. до изплащане на задължението както и
сторените разноски, на основание чл.432, чл.497 КЗ и чл.86 ЗЗД:
ОСЪДИЛ е ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати на В.
С. АТ., сумата 24 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от смъртта на внука й К. Д. К., починал при
ПТП на 17.08.2018г., причинено от П. В. П., признат за виновен с присъда по
НОХД №895/2020г. по описа на ОС-Варна, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 18.11.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.432 вр.чл.497 КЗ:
ОТХВЪРЛИЛ е иска на В. С. АТ., за осъждане на ЗК ЛЕВ ИНС АД,
1
ЕИК *********, София, за разликата над 24 000 лева до претендираните с
иска 90 000 лева:
ОСЪДИЛ е ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата
държавна такса съобразно уважената част от иска, в размер на 960 лева, на
основание чл.78, ал.6 ГПК: ОСЪДИЛ Е ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********,
София, да заплати в полза на адв.Т.Б. от АК-Пловдив, гр.Пловдив,
бул.Марица №93, адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗАдв: ОСЪДИЛ е М. К. Т. и В. С. АТ. да
заплатят на ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, сторените от ответника
разноски в размер на 692.80 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Недоволни от решението са останали страните по делото.
Срещу решението в частта с която е присъдена на ищцата В.А. сума в
размер на 24 000лв.-неимуществени вреди е постъпила въззивна жалба от
ЗК“Лев Инс“ АД. Счита решението за неправилно- като необосновано и
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди, че ищцата не е активно материално-правно легитимирана да
търси застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
от смъртта на внука си, съответно същата няма качество на пострадало лице
от процесното ПТП. Счита, че съдът не се е съобразил със задължителните
указания дадени в ТР № 1/2016год. на ОСНГТК на ВКС. Според същите,
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление №5/69год. следва да се допусне като изключение-само в
случаите, когато житейски обстотелства и ситуации са станали причина
между пострадалия и претендиращото обезщетение лице са се породи
особена близост, оправдаваща получаване на обезщетенвие за действително
претърпени неимуществени вреди. Изложени са съображения, че в
конкретния случай от събраните доказателства не се установяват посочените
предпоставки-пострадалият е прекарал целият си съзнателен живот извън
обкръжението на своята баба и е имал с нея нормални отношения. В
евентуалност, с жалбата се оспорва определеният размер на претърпените
неимуществени вреди, както и определения процент на съпричиняване, като
счита същият за занижен. Счита, че процентът съпричиняване следва да бъде
определен в размер на 90%. Относно определения размер на вредите-счита
същия за завишен и неоотговарящ на принципите заложени в чл.52 ЗЗД.
За това счита, че с решението съдът е допуснал нарушение на
принципите по прилагането на чл.52 ЗЗД, като сочи, че справедлив размер на
действително претърпените вреди е сумата от 5 000лв.-съобразно пар.96 от
ПЗК на КЗ и се иска решението да бъде отменено в посочената част.
Срещу решението в неговите отхвърлителни части е постъпила
въззивна жалба от адв. Т.Б. от АК-Пловдив, като процесуален представител
на ищците В.А. и М.Т..
2
Счита решението в обжалваната част за неправилно - поради
необоснованост и незаконосъобразност, по изложени съображения, и иска
същото да бъде отменено в отхвърлителните части и исковете да бъдат
уважени в предявените размери.
Развити са съображения, с които се оспорва извода на съда, че
починалият мотоциклетист е допринесъл за настъпване на произшествието и
вредоносните последици. Твърди се, че не всяко нарушение на правилата за
движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняваане на
вредоносния резултат, водещо до намаляване на дължимото ообезщетение.
Необходимо е това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат-т.е. същият да е тяхно следствие. Тази
причинно-сл. връзка следва да бъде доказана и не може да почива на каквито
и да било предположения. Счита, че в процеса това не е доказано.
С жалбата се оспорва и приетото възражение на застрахователя относно
легитимацията на ищците, като счита изводите на съда в тази насока за
неправилни. Неправилно съдът е игнорирал свидетелските показания, според
които пострадалия е имал с бабите си прекрасни отношения, и е прекарвал
цялото си свободно време с тях и с родителите си и е дал превес на
показанията на лице, което е ходило 2-3 пъти в годината в гр.Шабла.
Излага, че с решението съдът е допуснал нарушение по прилагането на
чл.52 ЗЗД, като сочи, че определеният размер на претърпениете
неимуществени вреди от 60 000лв. е необосновано занижен. Иска се отмяна
на решението и постановяване на ново, с което исковете да се уважат в
предявените размери.
С писмен отговор на пълномощник, ЗК“Лев Инс“ АД оспорва жалбата
като неоснователна, по изложени съображения.
Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са
допустими.
Въззивните жалби са редовни и надлежно администрирани.
В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват чрез
процесуални представители.
За да се произнеес, съдът съобрази следноот:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
чрез която са предявени искове от В.С. А., ЕГН ********** и М. К. Т., ЕГН
**********, двете от гр.Шабла, чрез процесуален представител, за осъждане
на ответното дружество ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати
на всяка от ищците по 90 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на техния внук К. Д.
К., починал при ПТП на 17.08.2018г., причинено от П. В. П., признат за
виновен с присъда по НОХД №895/2020г. по описа на ОС - Варна, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2020г. до изплащане на
3
задължението както и сторените разноски. Излагат, че на 17.08.2018г. К. К.,
като водач на ППС мотоциклет Сузуки, с рег.№ТХ 4204 А, претърпял ПТП с
л.а.Фолксваген Голф, с ДК №В 0609 СР, управляван от П. В. П., при което
мотористът починал. Твърди се, че вследствие на настъпилото ПТП на
ищците са причинени огромни и трайни морални болки и страдания, силен
емоционален стрес, съпроводен с голямо напрежение и безпокойство.
Ищците изключително тежко преживяват смъртта на своя внук. Между тях е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. Съществувала е силна
връзка и взаимна привързаност, чувство на обич, уважение и подкрепа.
Поддържали са отлични отношения помежду си. Смъртта на К. е довела до
неизмерима и непреходна скръб. Отношенията в семейството и рода на
ищците и починалия били много добри и хармонични. Двете възрастни жени
много обичали внука си Константин, той също бил много привързан към
бабите си, изпитвал огромно уважение. След смъртта му са изпитали
огромна празнина и силна емоционална травма, споменът за внука им всеки
път ги наскърбява и разплаква. Твърдят, също, че преживяната загуба се е
отразила изключително тежко и на здравословното и емоционалното
състояните на възрастните жени. Независимо от изминалото време, мъката не
утихва и продължават да страдат и скърбят постоянно. Излагат, че с присъда
по НОХД №895/2020г. на ВОС, НО, е установена вината на деликвента.
Твърдят, че към момента на ПТП деликвентът е имал валидна застраховка на
Гражданската отговорност в ответното дружество по полица
№BG/22/118000394499. Твърдят че на 29.10.2020год. са отправили до
ответното дружество застрахователна претенция, като в нормативно
предвидените срокове застрахователят не е обезщетил ищците. С отговора на
исковата молба, ответникът е направил възражение относно материалната
легитимация на ищците като лица, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди съгласно ППВС 4/1961г. и ТР №1/2016г на ОСГТНК на
ВКС. Твърди се, че ищците не са легитимирани да претендират обезщетение,
тъй като не е била налице изключително близка връзка между тях и
починалото лице, която да надхвърля обичайните отношения между баба и
внук. Ответникът оспорва твърденията, че ищците са били близки с
починалия, че са живели в общо домакинство, че са били зависими от
починалото лице. Твърди се отделно завишаване на претенциите на двете
ищци и несъответствие на размера на обезщетението с чл.52 ЗЗД.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
4
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Не се оспорва следната фактическа обстановка, а именно:
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че с влязла в сила присъда по НОХД № 895/2020 год. по описа на
ОС-Варна, П. В. П. е признат за виновен и му е наложено наказание за това,
че на 17.08.2018 год., при управление на МПС- л.а.Фолксваген Голф с ДК №В
0609 СР, нарушил правилата за движение по пътищата съгласно чл.25 от
ЗДвП, като в резултат на това по непредпазливост причинил смъртта на друг
водач- К. Д. К., ЕГН **********, който управлявал мотоциклет Сузуки с ДК
№Тх 4204 А и реализирал посочения в чл.343а вр.чл.342 и чл.343 НК
престъпен състав. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно и наличието на валидно сключен между собственика и
ответното дружество за лек автомобил МПС „Фолксваген Голф“, рег.№ В
0609 СР, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното
дружество с полица №BG/22/118000394499. Не е спорна между страните
родствената връзка между двете ищци и починалия, както и че по подадено
от тях заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е постановен
отказ от страна на застрахователното дружество.
За установяване на неимуществените вреди, за които се претендира
обезщетение, са ангажирани гласни доказателства –чрез показанията на
свидетелите Р. Г. и С. Х.. От същите се установява, че ищците са баби на
починалото лице - М. е майка на майката на К., а В., която е леля на свидетеля
Г. е майка на баща му. Според свидетеля Г., до смъртта на К., двете баби са
имали с него прекрасни отношения. След смъртта на К. баба В. се получил
срив с нея и до днес само плаче за К. и тъгува. К. до женитбата си живеел със
своите родители и с баба В. в къщата в гр.Шабла, която била с вътрешно
стълбище. Спред свидетеля, баба В. заедно с дядо му К. са го отгледали,
защото когато родителите му са били на работа, а и когато са си в къщи,
постоянно е бил в тях. Другата баба М. също била в чудесни отношения с
него, живеела е на близо-на около 300м. и често им гостувала. Според
свидетеля, К. живеел след 19-тата си година в гр.Варна, но през свободното
си време често се връщал в Шабла, в бащината си къща, където живеела и
баба В., за да лови риба и рапани. Свидетелят Х., който също е познавал добре
К. също излага, че през свободното си време, което било всеки втори ден,
предвид характера на работата му в гр.Варна, е идвал в гр.Шабла да лови
рапани, е отсядъл в бащината си къща, при майка си и баща си, където е
била и баба В.. К. е споделял на свидетеля, че като се е прибирал при баба си,
5
винаги е имало готова храна. Свидетелят също сочи, че К. е имал отлични
отношения с двете си баби.. Според свидетелят Х. смъртта на К. се е отразила
зле на бабите. В момента и двете баби били болни като едната била с
деменция и не познавала дори собствения си син /бащата на К./. Между
починалия и бабите имало чудесни отношения като между баба и внук, К. се
държал с бабите си нормално, имали са нормални човешки
отношения. Според
показанията на св.Стефка К.а, съпруга на починалото лице, същата е живеела
в едно домакинство с К. от 2012г., като от брака им имат две деца. Според
свидетелката, с неговите роднини не са били чести вижданията. К. бил по-
близък с едната баба /В./, а другата дори не била виждала. Баба В. била
гледала К. като малък и след това е имала нужда от неговата помощ. В
годината семейството гостувало на баба В. около 3-4 пъти. Баба В. много
обичала К. и свидетелката, обичала много и децата и ги обгрижвала. Често
баба В. се обаждала на К. да й помага, защото синът й Дари я биел. Бабите не
били на погребението на внука си. Баба В. обичала внука си и децата му. К. си
ходел на Шабла често не за да види бабите си, а да се гмурка за рапани-
примерно два пъти седмично. Когато бил там, отсядал в къщата на баба В.,
бащиния му дом. Според свидетелката, другата баба М. била на легло, а баба
В. развила нещо като деменция, може би две месеца след смъртта на К.. Тя
търсела К. и Стефка по телефоните и знаела добре кои са, била с разсъдъка си.
Въз основа на установеното, съдът прави следните изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84,
ал.3 ЗЗД. Представени са доказателства за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и отказ на същия за заплащане на
обезщетение, респ. липсата на изплатено такова.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач.
Въззивните оплаквания на застрахователя са сведени до наличието на
активна материалноправна легитимация у ищцата В.А. да претендира
обезщетение за неимуществени вреди с оглед качеството й на баба на
починалото лице, в евентуалност от застрахователя са наведени оплаквания
за нарушение на разпоредбата на на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ,
бр.101/2018 г. вр.чл.493 а КЗ, както и относно процента на съпричиняване,
като счита, че същият следва да се опредебли на не по-малко от 90%.
В жалбата на ищците са наведени оплаквания за необоснованост на
решението, предвид извода на съда за липса на активна материална
легитимация на ищцата М.Т.: за нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне на
6
обезщетението на ищцата В.А., както и срещу извода на съда за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия.
Относно активната материално правно легитимация на ищците да
претендират обезщетение:
Отговора на така поставения и пред настоящата съдебна инстанция
въпрос за активната материално-правна легитимация на ищците В.А. и М.
Ташева е обусловен от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016
г. С решението по него общото събрание на трите колегии на ВКС е приело,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и
семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Акцентът в разясненията към мотивите на
тълкувателното решение е „изключителност“, разбирана като извън
обичайното житейско развитие на отношенията между починалия и
претендиращия обезщетение, в отклонение от типичната емоционална и
7
духовна естествена връзка помежду им, когато принципът на чл.52 ЗЗД
налага и това „друго лице“ да бъде обезщетено.
Следователно, от посочените разяснения следва извода, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, извън кръга на
лицата, очертани в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, се
присъжда само по изключение, а именно: Когато е създадена особена близка
връзка между починалия и претендиращия обезщетение и- Когато
действително претърпените неимуществени вреди надхвърлят по интензитет
и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. /така и
според Решение № 33 от 12.04.2022год. по т.д. №377/21год., І т.о., Решение
№ 92/17.11.2020год. по т.д.. № 1275/2019год. на ВКС, ІІ т.о./.
Относно активната материално-правно легитимация на ищците по иска:
За установяване на неимуществените вреди, за които се претендира
обезщетение, както се посочи, са ангажирани гласни доказателства –
показанията на свидетелите: Р. Г. и С. Х., както и показанията на св.С.К.а .
Действително в показанията си и двамата свидетели сочат, че ищците и
починалия им внук са били в прекрасни отношения. От показанията на
същите може да се направи извод, че са били много близки и емоционално
свързани, особено с ищцата В.. От същите се установява също, че ищците са
преживели много тежко загубата на внука си. Но от тези така установени
обстоятелства, дори и да се игнорират показанията на свидетелката Стефка
К.а, не може да се направи извод, за изключителност по посочения по-горе
смисъл, разяснен в ТР № 1/2016год., в близостта на отношенията между
ищците и починалия им внук. Напротив, установяват се едни действително
много добри отношения, но такива би трябвало да съществуват обичайно
между баба и внук, като се има в предвид изключително близката роднинска
връзка между тях. Същевременно отсъстват заявени и установени конкретни
житейски обстоятелства, които да предпоставят създаването на изключителна
по съдържанието си връзка. Не се установяват нетипично сложили се
обстоятелства, породени от конкретна специфична в житейски план ситуация,
които да водят до извод за изключителност разбирана като особена близост в
отношенията между ищците и техния внук. Внукът К. е роден и израсъл в
пълноценно семейство-т.е. с майка и баща, а когато те са били на работа,
детето е било обгрижвано преимуществено и от баба си по бащина линия-
баба В., която живеела в същата къща. Близостта на двете баби-ищците В. и
М. не може да бъде окачествена като заместваща родителска грижа, като
запълваща отношенията с най-близкия семеен кръг-родителите, за да се
направи извод за изключителност на техните отношения. Внукът К. е живял с
родителите си и те са го отгледали, с помощта на своите родители-
семействата на ищците В. и М.. За това извода на съда, че отношения извън
обичайните са установени по отношение на ищцата В.А.- с която според съда
внукът К. е поддържал близки отношения е необоснован. Отношенията между
починалия внук К. и неговата баба В., както и с другата баба М. са типични и
присъщи по съдържание за българското семейство, респективно, не се
8
установява изключителна по своето съдържание връзка.
Предвид изложеното, съдът прави извод, че в процеса не е доказана
активната материално-правна легитимация на двете ищци, респективно,
предявените искове като неоснователни следва да се отхвърлят. С оглед
направения извод, решението в частта с която съдът е уважил искът на В.А. е
неправилно и следва да бъде отменено, като искът се отхвърли. В останалата
част, решението следва да се потвърди.
Предвид направения извод за липса на материално-правна легитимация
на ищците, не следва да се обсъждат останалите възражения, ъвведени от
страните с въззивните жалби.
Поради несъвпадане на извода на настоящата инстанция с изводите на
окръжния съд, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в неговите осъдителни части по отношение на ответника ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД.
Разноски: С оглед изхода на спора, на ответника се дължат направените
пред двете инстанции разноски. Пред ВОС ответникът е представил валидни
доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 500лв., за
заплатени 400лв.-депозит за вещи лица и 5лв.-такса за съдебно
удостоверение. Общия размер на дължимите разноски е 1905лв. Съдът е
присъдил сумата от 692,80лв. разноски, поради което допълнително следва да
бъде присъдена суманта 1212,2лв. За въззивната инстанция се претендира
сумата от 480лв. -представляваща заплатена държавна такса.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищците следва да се възложат
посочените разноски, които са в общ размер от 1 692,2лв.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение No 278/17.08.2021 година, постановено по т.д.№ 16
по описа за 2021 година на Варненски окръжен съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В
ЧАСТТА с която ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да
заплати на В. С. АТ., ЕГН ********** от гр.Шабла, представлявана от
адв.Т.Б. от АК-Пловдив, сумата 24 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на внука й К. Д. К.,
починал при ПТП на 17.08.2018г., причинено от П. В. П., признат за виновен
с присъда по НОХД №895/2020г. по описа на ОС-Варна, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 18.11.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.432 вр.чл.497 КЗ/: В ЧАСТТА С
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата държавна такса
съобразно уважената част от иска, в размер на 960 лева, на основание чл.78,
9
ал.6 ГПК и В ЧАСТТА с която ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********,
София, да заплати в полза на адв.Т.Б. от АК-Пловдив, гр.Пловдив,
бул.Марица №93, адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗАдв. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. АТ., ЕГН ********** от гр.Шабла, чрез
адв.Т.Б., за осъждане на ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, за
заплащане на сумата от 24 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на внука □ К. Д. К.,
починал при ПТП на 17.08.2018г., причинено от П. В. П., признат за виновен
с присъда по НОХД №895/2020г. по описа на ОС-Варна, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 18.11.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.432 вр.чл.497 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.
ОСЪЖДА М. К. Т. и В. С. АТ., двете от гр.Шабла, да заплатят на ЗК
ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, сторените от ответника разноски за двете
инстанции в общ размер на 1692.20 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението от страните, при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10