Решение по дело №79/2020 на Районен съд - Котел

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260001, 15 януари 2021 г., град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

Секретар Йордан Кръстев, прокурор………., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 79 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищец е „Теленор България“ ЕАД, а ответник – М.Д. Ч. Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 379/30.07.2019г. по ЧГД № 717/2019г. на РС Айтос за следните суми : 98.67 лева, представляващи дължими и неплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 29.07.2016г., потребени в периода от 05.10.2017г. до 04.02.2018г. с издадена крайна фактура № **********/05.02.2018г., платима в срок до 20.02.2018г., 159.88 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 13.07 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 21.02.2018г. до 12.06.2019г., законната лихва от подаване на заявлението на 03.07.2019г. до окончателното изпълнение на задължението, както и разноски в общ размер 205.00 лева, от които 25.00 лева платени за държавна такса и 180.00 лева – за адвокатско възнаграждение. Тъй като ответникът бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал иск за установяване на част от заявеното по заповедното производство вземане.

Твърди се, че на 29.07.2016г. между ищеца и ответника бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, съгласно който на ответника било предоставено ползването на мобилен телефонен № ********** с избран абонаментен план НонСтоп 29.99 лв промо 17.99 лв с уговорен срок до 29.07.2018г. По този договор ответникът не изпълнил задължението си да заплати потребените от него услуги на стойност 74.73 лева, дължими за периода от 05.10.2017г. до 04.02.2018г.

Договорът за мобилни услуги бил предсрочно прекратен на 01.02.2018г, поради изпадане на ответника в забава за плащане, поради което дължал неустойка. Задължението за неустойка по договора за мобилни услуги било 159.88 лв, представляващи сбор от три стандартни месечни абонаментни такси.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите 74.73 лева и 159.88 лева, за които в полза на ищеца е била издадена заповедта за изпълнение.

Правното основание на иска с цена 74.73 лв е по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Правното основание на иска с цена 159.88 лв е по чл.124, ал.1 от ГПК чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

При условията на обективно кумулативно съединяване е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД. Твърди се, че на 29.07.2016г. между страните бил сключен договор за лизинг, по силата на който на ответника било предоставено ползването на мобилно устройство Alcatel модел POP 4 Blue. Договорът за лизинг бил сключен във връзка с договора за мобилни услуги от същата дата. Уговорено било заплащане на цената на устройството на 23 месечни вноски в размер на 3.99 лева всяка, след плащане на които и след изтичане на срока ответникът имал право да придобие собствеността върху устройството. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия, дължимите от месец февруари 2018г. до края на срока (месец юни 2018г) на договора за лизинг месечни вноски били обявени за предсрочно изискуеми, възлизащи в общ размер 23.94 лв, поради което моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума. 

Задълженията по посочените два договора се фактурирали общо на клиентски № *********.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски по настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор срещу исковата молба.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Исковете се поддържат чрез писмено становище. Разноските по заповедното и по установителното производства се претендират, съобразно представен списък.

Ответникът не се явява и не изпраща представител. 

С молба, депозирана преди съдебното заседание, ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение.

Налице са основанията на чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, тъй като на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му на него или негов представител в съдебно заседание. Съдът, след като съобрази представените с исковата молба писмени доказателства, намира, че предявените искове са изцяло основателни, поради което следва да бъдат уважени. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество – чл.239, ал.2 от ГПК.

            По разноските :

По претенциите за разноски :

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на установителния иск.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират, съобразно представен списък, както следва : по заповедното производстство – 25.00 лв държавна такса и 180.00 лв адвокатско възнаграждение; по установителното производство – 125.00 лв държавна такса, 180.00 лв адвокатско възнаграждение.

По заповедното производство  :  Дължимата минимална държавна такса е в размер на 25.00 лв и тя следва да бъде присъдена. Претендираното адвокатско възнаграждение е платено, поради което искането следва да се уважи. Следователно по заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на претендирания от 205.00 лева.

По установителното производство : И трите иска са изцяло основателни и претендираните разноски следва да се присъдят в посочения в списъка размер. Уговореното за исковото производство адвокатско възнаграждение също е платено. Така разноските, подлежащи на присъждане по исковото производство, са в размер на претендирания.

            Ръководен от гореизложените съображения, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124, ал. 1 от ГПК вр. чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, и ответника М. Д.Ч. ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***. К., че ответникът дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 379/30.07.2019 г. по частно гражданско дело № 717/2019 г. на РС Айтос, в размер на 74.73 лева (седемдесет и четири лева и седемдесет и три стот), представляващи неплатено възнаграждение по договор за мобилни услуги от 29.07.2016г., ползвани чрез мобилен № ++359********* през периода от 05.10.2017г. до 04.02.2018г.

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК чл.286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, и ответника М.Д. Ч., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес *******************, че ответникът дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 379/30.07.2019 г. по частно гражданско дело № 717/2019 г. на РС Айтос, в размер на 159.88 лева (сто петдесет и девет лева и осемдесет и осем стот), представляващи неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 29.07.2016г., поради виновно неизпълнение на произтичащите от него за ответника задължения за плащане.

ОСЪЖДА на основание чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД М.Д.Ч., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 23.94 лева (двадесет и три лева и деветдесет и четири стот), представляващи неплатени за периода от месец февруари 2018г. до месец юни 2018г. вноски по договор за лизинг от 29.07.2016г. за мобилно устройство Alcatel модел POP 4 Blue.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Д.Ч., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 205.00 (двеста и пет) лева, представляващи направени по ЧГД № 717/2019г. на РС Айтос разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Д.Ч., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 305.00 (триста и пет) лева, представляващи направени по настоящото дело разноски.

РЕШЕНИЕТО не може да бъде обжалвано.

РЕШЕНИЕТО да се съобщи на ответника.

 

                                                                                    С Ъ Д И Я :