МОТИВИ
към
присъда № 58/04.04.2017 г. по НОХД № 1199/2016
г. на СлРС.
Гр. Сливен, 20.04. 2017 г.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт срещу Р.Й.Р. с обвинение за престъпление по чл. 209 ал.1
вр. чл. 26 ал.1 от НК.
По
делото е предявен граждански иск от
постр. Р.И.М. срещу подсъдимия Р.
за сумата 16140 лв., представляваща
имуществени вреди вследствие на извършеното от подсъдимия престъпление.
В
с.з. подс. Р.Й.Р. лично и чрез назначения
му служебен защитник, изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти и иска делото да бъде разгледано по гл.ХХVІІ от НПК при условията на
съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.371 т.2 от НПК.
В
с.з. прокурора иска на подс. Р.Й.Р. да
бъде наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода”, което на осн. чл. 58А ал.1 от НК да се редуцира в размер на две години и да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим. По отношение на гр. иск счита същия за
основателен, и че следва да бъде уважен до сумата посочена в обвинителния акт.
Гражданската
ищца и частен обвинител в с.з., лично и чрез своя повереник, иска на подсъдимия
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от 4г. и 8 м., което на осн. чл. 58А от НК да бъде намалено с 1/3 и постановено изтърпяване на 3 г. и 2 мес. при първоначален
строг режим. Иска гражданския иск да бъде уважен в пълен размер, като й бъдат
присъдени и направените разноски по делото за адвокатски хонорар.
С
оглед искането на подс. Р.Й.Р., съдът
премина към разглеждане на делото при условията на гл.ХХVІІ от НПК- чл.371 т.2
от НПК. Обяви на страните, че няма да се събират доказателства относно фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и че самопризнанията на
подсъдимия ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът
прие за установена и доказана фактическата обстановка по обвинителния акт:
На 25.04.2014 г. подс. Р. се запознал със свид.
Р.И.М. по Скайп. Казал й, че е бивш полицай от гр. Т.., но в момента работел в
СОТ като охрана в гр. В.Търново. Предложил й двамата да правят общ бизнес и й
отправил предложение да закупуват гори, които впоследствие да изсичат и
продават дървения материал на Завод „Свилоза" гр. Свищов. Същият имал
връзки в завода, познавал главната счетоводителка и я уверил, че те ще
изкупуват дървения материал от тях. Предложението на подс. Р. е било двамата да
участват с равни суми в бизнеса и да си делят по равно всички разходи. Уверил
я, че имал план за изкупуване на гори от различни места в България. Свид. М.
обсъдила предложението със своя съпруг и тогава решила да участва в този
бизнес. Идеята била заплатите, които ще получи съпруга й при пенсиониране, да
бъдат инвестирани в това.
Подс.
Р. съобщил на свид.М., че ако реши да участва в бизнеса първоначално трябва да
му предостави сумата от 8700,00 лева. Двамата контактували само по Скайп и
рядко по телефон. Той оставил телефонен номер ********** за контакти. По късно
свид. М. разбрала, че този телефон се води на лицето Л.С.Д. от гр. В.Търново.
На
04.05.2014г. подс. Р. се свързал по Скайп със свид. М., съобщил и, че е намерил
хора, които продавали горски масиви, но не й казал къде точно се намират. За да
осигури част от парите за сделката му трябвали още 8700,00 лева и поискал тя да
ги набави, за да участва в бизнеса. Свид. М. разговаряла със свои познати, за
да набави необходимите средства. Звъннала на свой близък К.. К.. от гр.Ш...
Поискала му горепосочената сума в заем и той се съгласил да й услужи. Веднага
се обадила на подс. Р. и дала съгласието си да участва в бизнеса. Подс. Р. заявил
на свид. М., че веднага ще дойде в гр.Т.. за да вземе парите, но ще дойде с
колата на приятел, тъй като неговата била на ремонт. Уговорили се свид. М. да
го чака на центъра на гр.Т.., до фонтана. На 04.05.2014 г. към 21,30 часа подс.
Р. пристигнал в гр.Т.. с микробус с мъж, който управлявал колата. Подс. Р. излязъл
от микробуса и лично се запознал със свид. М.. Последната дала обяснение, че
парите не са в нея, а са в неин познат от гр.Шивачево, който ще й ги даде на
заем, но трябва да отидат до там, до дома му и да ги вземат. Подс. Р. се
съгласил, качили се всички в микробуса и отишли до дома на К.К.. в гр.Ш... М. и
подс. Р. влезли в жилището на К., а приятеля му останал в микробуса. Костов
приготвил сумата от 8700,00 лева в различни банкноти. Свид. М. предварително
била подготвена с бланка за договор за паричен заем, който попълнили. Договорът
подписали с Костов, като М. се ангажирала в срок от една седмица да върне на
ръка дадената сума от 8700,00 лева в брой. Тръгнали от гр.Ш.. и отишли в дома
на свид. М., за да подпишат договор за паричен заем, след подписването Р.
получил сумата от 8700,00 лева. Междувременно подс. Р. споделил с М., че
приятеля му, с който са пристигнали, не знае нищо за бизнеса и не искал да му
споделя. Попълнили договора като подс. Р. диктувал данните си като впоследствие
се оказало, че е съобщил грешно ЕГН и адрес. Устно се договорили, че при
получаване на печалбата, ще си изчистят сметките. Свид. М. се подписала като
заемодател, а подс. Р. като заемател. Всеки получил екземпляр от договора. Свид.
М. пожелала веднага да тръгне с подс. Р. и да присъства при изповядване на
сделката за покупко-продажба на горските масиви. Подс. Р. й отговорил, че в
момента много бърза да се прибира и на следващия ден ще й се обади за да каже
кога ще бъде сделката и при кой нотариус, при което свид. М. се съгласила. На
следващия ден подс. Р. й се обадил, че е разговарял с нотариуса, който бил
негов приятел, но не споменал име. Обяснил на свид. М., че няма смисъл
покупко-продажбата да минава пред нотариус, тъй като те не купували земята, а
само горите. Ако настоявали за нотариална заверка щяло да оскъпи сделката с
1000,00 лева. След този ден свид. М. и подс. Р. продължили да поддържат връзка
по телефона ежедневно.
От
04.05 до 19.05.2014г. двамата поддържали връзка по телефона. Един ден подс. Р. й
съобщил, че е купил горския масив. Към него момент времето било дъждовно и
подсъдимият й обяснил, че е неподходящо за влизане в гората и започване на работа.
Подс. Р. и заявил, че бил намерил екип от дървосекачи, с ръководител на име
Тони, и след като времето се оправи ще започнат сеч.
На
19.05.2014 г. подсъдимият се обадил на свид. М. по телефона и й заявил, че му
трябват пари за да плати ДДС предварително, за доставката на дървения материал
в завод „Свилоза" - Свищов. Обяснил й, че на всеки добит кубик дървесина
трябва да плати по 1,80 лв. ДДС. М. изцяло се доверила на подсъдимия, т.к.,
както нейният съпруг също бил служител на МВР и му имала доверие. На
горепосочената дата подсъдимият й поискал сумата от 3000,00 лв., която да
изпрати до Централна поща - В.Търново до поискване. Пояснил й, че тези пари ще
бъдат нейния дял, разходи свързани с предварително плащане на ДДС. Той също щял
да даде сумата от 3000,00 лева за тези разходи. Свид. М. веднага - на
19.05.2014 г. от пощата в гр.Т.. изпратила на подс. Р. телеграфен запис, до
поискване за търсената сума.
На
26.05.2014 г. подс. Р. се обадил по телефона на свид. М. и й предложил да
закупят товарен автомобил, с който да извозват дървата от горските масиви.
Споделил й, че бил намерил такъв камион ЗИЛ на добра цена, за сумата от 5740,00
лева, който се продавал от частно лице. Казал й, че ще са необходими винетка и
застраховка за камиона. Свид. М. се съгласила с предложението му, тъй като това
според нея е било дълготраен актив и впоследствие могат да го ползват и за
други дейности. Подс. Р. поискал 3000,00 лева и по същия начин да бъдат
изпратени до Централна поща - В.Търново, до поискване. На същата дата свид. М.
изпратила с телеграфен запис от гр.Т.. исканата сума. След няколко дни подс. Р.
се обадил на св.М., че е закупил камиона и е говорил с майстор за преустройство
от фургон на каросерия и за това преустройство на камиона му трябвали 940,00
лева, като свид. М. да изпрати по същия начин, както и предния път. На
09.06.2014 г. свид. М. *** парите до Централна поща - В.Търново. След като
превела сумата подс. Р. продължил да звъни на свид. М. всеки ден и да я
информира как вървят работите по общия бизнес. М. настоявала да отиде на място
да види масивите, които е закупил, както и да се запознае с фактурите за
направените до момента разходи, но подс. Р. постоянно отклонявал това нейно
искане и си измислял различни причини.
В
началото на м.юни 2014 г.
при проведен телефонен разговор между тях подс. Р. й предложил да закупят още
два парцела с гори, като единият бил ъглов на този, който вече били
„закупили" и за който свид. М. платила 8700,00 лева, а другия бил на друго
място, но го предлагали на по-висока цена, но той щял да се опита да ги убеди
да намалят цената, за да го закупят. След няколко дни подс. Р. се обадил на свид.
М. и й съобщил, че тези нови масиви ще струват общо 18000,00 лева. Поискал й да
му осигури 9000,00 лева, като неин дял от покупката и той да даде другите
9000,00 лева. Свид. М. му обяснила, че няма тези пари и ще следва да тегли
кредит. Подс. Р. й заявил, че и той ще тегли кредит, но успял отново да я
убеди, че дадените пари ще се върнат двойно, тъй като връзката му със завод
„Свилоза" е много сериозна и те са готови да изкупуват от тях дървесина,
колкото им предложат. Обяснил й, че през м.септември 2014 г. вече ще са на печалба.
Свид. М., тъй като била безработна убедила съпруга си да изтегли кредит и да
даде парите на подс. Р..
На
18.06.2014 г. свид. М. заедно със съпруга й отишли в офиса на Уникредит Булбанк
- гр. Сливен. Съпругът й изтеглил кредит от 11330,00 лева, като 9000,00 лева от
тези средства са били за бизнеса с подс. Р., а с останалите рефинансирали техен
стар кредит.
На
18.06.2014 г. в 17,30 часа кредитът е бил отпуснат. Уговорили се с подс. Р. на
същата дата в 18,30 часа да се видят на централния паркинг в гр. Гурково. Свид.
М., заедно със съпруга си отишли на уговореното място. Като пристигнали на
паркинга в гр. Гурково, подс. Р. вече е бил там. Слязъл от „Мерцедес" -
черен на цвят и се качил в колата на свид. М.. Бил леко нервен, тъй като доста
бързали, за да не закъснеят за срещата. Подала плика с 9000,00 лева на подс. Р.
без да оформят документ. Дала му и СИМ карта с № 08961543 да я ползва и да
разговарят спокойно, тъй като имала 2000 минути безплатни към „Глобул". Подс.
Р. взел картата, но само веднъж звъннал от този телефон. На паркинга в гр. Гурково
не разговаряли за бизнеса, а само си предали сумата от 9000,00 лева, тъй като подс.
Р. бързал да се прибира.
Контактите
между обв. Р. и свид. М. продължили по телефона. Свид. М. била информирана, че
новите два парцела са закупени. Всеки ден й докладвал как върви дърводобива.
Тъй
като до него момент свид. М. не е получила пари от въпросните закупени масиви,
в началото на м.септември 2014
г. настоятелно започнала да търси подсъдимия по телефона
и да си иска своя дял. Подс. Р. й съобщил, че са изкарали добри пари, като
делът на М. е бил в размер на 32000,00 лева. Убеждавал я, че действа за
получаването на парите, като дори бил ангажирал свой шеф от СОТ, който имал
връзки за да заплатят по-бързо. Притесненията на свид. М. започнали, тъй като
тя изгубила доверие в подсъдимия, а и нямала никакви документи от негова
страна. При един от разговорите с подс. Р. свид. М. му заявила, че доверието
спрямо него се е изчерпало. Той звучал притеснен и започнал да се извинява. През
м.октомври 2014 г.
свид. М. започнала по-често да звъни на подс. Р. за да научи точна дата за
получаване на парите си от общия бизнес. При един от разговорите, през
м.октомври 2014 г.
подс. Р. й казал, че ще изпрати нейния дял по негов колега Д.. П.., на който
имал пълно доверие. Уговорката е била, че двамата трябва да се срещнат на
08.10.2014 г. на ТИР-паркинга в гр.Гурково, на бензиностанцията и този човек -
Денчо като пристигне ще звънне да се уточнят за предаване на пакет срещу подпис
на ведомост и сумата от 37000,00 лева - делът на свид. М..
На
посочената дата никой не се обадил на свид. М. и при проведен разговор с подс. Р.
последният дал обещание, че той ще й донесе парите. В продължение на няколко
дни подс. Р. не си е вдигал телефона.
След
всичко случило се свид. М. осъзнала, че е станала жертва на измама от лицето Р.Р.
в продължение на месеци, че ще правят общ бизнес.
По
делото била изготвена съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която е
видно, че подписите срещу получател в разписки за изплащане на телеграфни
записи № РS
8890000Q0GC/09.06.2014г.,
№ РS
8890000Q130/26.05.2014г.,
№ РS
8890000Q0GC/09.06.2014г.
и РS
8890000SJUС/29.08.2014г.
са положени от подс. Р.Р..
Подсъдимия
Р.Й.Р. е роден на *** *** жител и живущ
в гр. В. Т.., българин, бълг. гражданин,
средно образование, женен, пенсионер, неосъждан към момента на деянието,
към настоящия момент- момента на постановяване на присъдата, осъждан общо три
пъти за престъпления по чл.209 ал.1 от НК, като са му наложени различни в т.ч.
и ефективни наказания.
Съдът
прие за изцяло установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, тъй като
гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани по делото кореспондират със самопризнанията
на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и в досъдебната фаза на процеса и взаимно
се допълват.
По
безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна
подс. Р.Й.Р. е осъществил престъпния състав на чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1
от НК, като в периода от 04.05.2014 г. до
29.08.2014 г. в гр.Твърдица, в условията на продължавано престъпление с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал
заблуждение у Р.И.М. ***, че ще извършват съвместно бизнес дейност, като
„Съдружници за добив и продажба на дървесина" и с това й причинил имотна вреда
общо в размер на 16 140 лева.
Подсъдимия Р.Й.Р. е извършил деянието с пряк умисъл, т.к. е
съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено опасните последици.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с нормата на чл.
373 ал. 2 от НПК и наложи на подс. Р.Й.Р. наказание при условията на чл.54 ал.1
от НК, т.к. не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. За прецизност следва да се посочат както смекчаващите
така и отегчаващите вината на подс. Р. обстоятелства. Като смекчаващи следва да
се посочат чистото му съдебно минало и самопризнанията, които подс.Р. направи в
с.з. пред съда. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се посочат
данните за личността на подс. Р.. Те го
характеризират като лице със завишена степен на обществена опасност. Р. е
пенсиониран служител на МВР- бивш пожарникар от гр.В.Търново, и като такъв се е
ползвал от доверието, което постр. М. е имала в тази категория лица. М. е
съпруга на служител на МВР и въобще не си е мислила и не е предполагала, че лице
работило в системата на МВР би могло да я измами. Подс. Р. се е възползвал от
тази и наивност и съвсем преднамерено я е въвел в заблуждение, че ще печелят
заедно ползвайки се от връзките му като бивш полицай и по този начин е получил
нейните пари. Видно от справката му за съдимост по същото време той е измамил
още над 14 човека въвеждайки ги в заблуждение, че ще им помогне за различни
дейности, напр, че ще им намери работа, евтино гориво, или закупуване на
дървесина и продажбата и в завод „Свилоза” гр.Свищов с печалба.
Съдът
след като отчете данните за личността на подс.Р., смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, размера на вредата прие, че като най-добре отговарящо на степента
и тежестта на извършеното престъпление от подс. Р. е наказание около средния размер и му наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, приложи разпоредбата на чл.58А ал.1 от НК, като го редуцира
с 1/3. Така определеното и намалено наказание, което е наказание „Лишаване
от свобода” за срок от две години, съгласно ЗИНЗС определи подс. Р.Р. да търпи
при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип – затвора
гр. Ловеч, на осн. чл. 57 ал. 2 от ЗИНЗС, тъй като във фазата на съдебното
производство последният се е укривал. Съдът прие, че целите на наказанието не
биха били изпълнени ако бъде приложен института на условното осъждане визиран в
нормата на чл.66 ал.1 от НК. Това е така, защото чрез ефективното изтърпяване
на наказанието ще бъдат изпълнени и неговите специални цели предвидени в нормата на чл. 36
от НК- да се поправи и превъзпита Р. към спазване на законите и добрите нрави,
да му се въздейства предупредително и се отнеме възможността да върши и други престъпления, както и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Освен посоченото така определеното наказание би било справедливо възмездие за
извършеното от подсъдимия противоправно деяние. Следва да се добави, че към
настоящия момент подс. Р. търпи ефективно наказание ЛОС в з-ра Ловеч за подобни
престъпление- по чл.209 ал.1 от НК.
По гражданския иск: :
Съдът прие, че предявения граждански иск
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено
увреждане вследствие на извършеното от
подс. Р. престъпление по чл.209 от НК е с правно
основание чл.45 от ЗЗД и е допустим, а разгледан по същество и основателен,
както по размер така и по основание. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет
елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е
вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане.
Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на
благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и
здраве, душевност и психическо състояние. От доказателствата по делото се
установи по безспорен начин, че в резултат на деянието извършено от подс. Р.
постр. М. е претърпяла имуществена загуба. Следователно е налице вреда под
формата претърпените парични загуби от М. заради измамата по смисъла на чл.209
от НК. В случая е налице и причинно -
следствена връзка между противоправните деяния и вредата.
С оглед изложеното
съдът бе мотивиран и прие, че са налице всички предвидени в закона елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на
деликтната отговорност на подс. Р.. За него възниква задължение да репарира
причинените вреди. На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди,
в случая - имуществени.
Обезщетението
за имуществените вреди следва да е до размера на обвинението маркирано в обв.
акт, като в случая размерът следва да се определя съобразно претърпените вреди.
Съобразявайки
всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото
обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените
увреждания, е сумата от 16 140 лв., представляваща имуществени вреди, претърпени от Р.М., вследствие на
престъплението по чл. 209 ал.1 от НК, извършено от подс. Р.Р..
С
оглед основателността на главните искови претенции, основателни се явяват и
акцесорните претенции за присъждане на обезщетения за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата, когато са приключили деянията
- 29.08.2014 г. с оглед претенцията на
гр.ищца.
По правилата на процеса подс. Р.Й.Р. бе осъден да заплати на Р.И.М. сумата от 800
лв., представляваща направените по
делото разноски за повереник.
Съгласно
правилата на процеса подс. Р.Й.Р. бе
осъден да заплати по сметка на СлРС държавна такса върху уважения граждански
иск в размер на 645,60 лв.
Съгласно
правилата на процеса подс. Р.Й.Р. бе
осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 293,26 лв., от
които 228,60 лв. по сметка на ОД МВР – Сливен, направени на досъдебното
производство и 64,66 лв. по сметка на
СлРС .
Мотивиран от
посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: