Решение по дело №1018/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1220
Дата: 29 октомври 2019 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20195300501018
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1220

 

                               гр.Пловдив, 29. 10. 2019 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

           Председател :  Светлана Изева

                 Членове  :   Радостина  Стефанова

                                      Зорница Тухчиева

 

Секретар Петя Цонкова

като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова

гр.д. № 1018/2019г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с чл.99 ал.4 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от Ч.Р.Ч., ЕГН – **********,***, чрез адв. Ж.Ч.,***, против Решение № 784/12.03.2019г. по гр.д.№ 9368/2018г. по описа на ПдРС – XII гр.с., с което  е  признато за установено по отношение на него, че в отношенията между страните дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114 - мецанин, следните суми, за които е издадена Заповед за плащане № 2020 по ч. гр. дело № 3360/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. състав, сумата в размер на 570,85 лв. – главница, 82,97 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2017г. до 14.12.2017г., сумата в размер на 233,41 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата в размер на 233,33 лв. - такса за експресно разглеждане на документи, сумата в размер на 195 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането; като и е осъден да заплати на  дружеството сумата от 450  лв. - разноски, вкл.  и по частното дело №  3360/2018 г., ПдРС. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло всички заведени искови претенции. Претендира да бъдат присъдени и направените разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, чрез юрк. Д.А., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна изцяло.  

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред РС- Пловдив от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД против Ч.Р.Ч. е заведена по чл.422 от ГПК искова молба, ведно с писмено уточнение към нея  /л.23/, с която посочва, че на 06.04.2017 год. между трето за спора лице „Вива кредит“ ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем №5348717 от 06.04.2017 год., по силата на който Ч. получил в заем сумата в размер на 600 лв., усвоена изцяло. От своя страна, Ч. се е задължил да върне заемната сума ведно със възнаграждение на кредитора в размер на 339,42 лв., като кредиторът бил  приел разсрочено на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка по 52,19 лв. /общо 939,42 лв./ плащане. От така договорените за връщане суми били платени само  116,00 лв., след което ответникът изпаднал в забава. Договорено било между страните и възнаграждение за ползване на услугата „експресно разглеждане на документи”, която ответникът ползвал. Затова се твърди, че дължи сумата в размер на 233, 33 лв. като равностойност на това възнаграждение. Договорено било между страните и задължение на ответника да представи определено обезпечение  - да учреди банкова гаранция в пълния размер на вземането на кредитора или да доведе двама поръчители, които да отговарят на определени условия. Това не било направено, затова се твърди, че Ч. дължи на кредитора неустойка в размер на сумата 247,14 лв., начислена заради неизпълнението на това задължение. И това вземане било разсрочено съобразно погасителния план към основното задължение, като погасителна вноска станала 65,92 лв. за всеки две седмици.  Тъй като Ч. преустановил обслужването на кредита, му са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 195 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната вноска – 14.12.2017г.

     На 01.12.2016 год. между „Вива кредит“ ООД и „Агенцията за контрол на просрочени задължения“ ООД бил сключен рамков договор за прехвърляне на вземания, а с Приложение №1  към него от 01.01.2018 год. вземането на „Вива кредит“ ООД било прехвърлено на ищеца. Ответникът бил уведомен за извършеното прехвърляне, но плащане отново не постъпило.   Ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК против която е получено възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Претендира да се  установи съществуването на следното вземане по отношение на ответника: сумата в размер на 570,85 лв. - неплатен остатък от главница; 82,97лв. - договорна лихва за периода от 20.04.2017 год. – 14.12.2017 год.; сумата 233,41 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата в размер на 233,33 лв. - такса за експресно разглеждане на документите и сумата в размер на 195 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение.

Ответникът Ч.Р.Ч., ЕГН - **********,***, не депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, но в първото съдебно заседание на 25.01.2019г., чрез адв. Ч., е взето становище, че липсва уведомяване за цесията, и в тази връзка е налице оспорване на прехвърлянето на вземанията. Заявява се обаче, че не се оспорва размера на иска и моли да не се назначава  експертиза. 

С обжалваното решение са уважени изцяло исковите претенции.     

С  въззивната жалба на Ч.Р.Ч. се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и затова счита същото за неправилно.

Въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Поддържа доводите от първата инстанция.

ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Основното възражение на жалбоподателя се отнася до това, че по делото нямало никакви доказателства, че е уведомен за  цесията по см. на чл.99 ал.3 от ЗЗД. На следващо място,  изтъква, че погрешно Районният съд е направил извод, че бил уведомен с получаване на исковата молба, което било в противоречие със съдебната практика -  Решение № 698/23.10.2018г. на ВКС по т.д.№ 306/2016г.  Счита, че след като  не е налице валидно уведомление,  в такъв случай и цесията не е произвела действие спрямо него като длъжник. При това положение ищцовото дружество не се явявало активно легитимиран взискател по цесията. 

Въззивната инстанция намира, че оплакванията следва да се оставят без уважение. Действително, липсват данни за уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД преди завеждане на делото, но същото би имало значение само за въпроса на кой кредитор  следва длъжникът да заплати дължимите суми.  В случая, няма спор, че не е било извършено каквото и да било плащане по претендираните суми след сключването на договора за цесия. Ето защо, след получаване на исковата молба длъжникът се явява уведомен, считано от 09.10.2018г. за смяната на кредитора и че трябва да извършва плащане на новия кредитор, тоест цесията е произвела действие на осн.чл.99 ал.4 от ЗЗД. Приложено е пред Районния съд  нотариално заверено Пълномощно от 28.12.2016г. /на л.17/, с което предишният кредитор „Вива кредит“ ООД, ЕИК – *********, упълномощава новия кредитор „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК - *********, да уведоми от името на „Вива кредит“ ООД длъжниците по всички вземания на дружеството, които са цедирани между страните съгласно Рамков договор от 01.12.2016г. съгласно Приложение №1 – неразделна част към договора. С ТР № 142-7 от 11.11.1954г., ОСГК разяснява, че съобщаването трябва да се извърши от предишния кредитор, така както е записано и в чл.99 ал.4 от ЗЗД. Съгласно представената извадка длъжникът Ч.Ч. фигурира под № 237  с  Договора за паричен заем от 06.04.2017г. както се посочи по-горе, размерът на претенциите не се оспорва като формирани суми. 

Обжалваното решение е законосъобразно и  подлежи на потвърждаване изцяло. Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на дружеството сумата 300 лв. за направени разноски по делото съгласно списък по чл.80 от ГПК.  

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

          

                     Р  Е  Ш  И:

 

Потвърждава Решение № 784/12.03.2019г. по гр.д.№ 9368/2018г. по описа на ПдРС – XII гр.с.

Осъжда Ч.Р.Ч., ЕГН – **********,***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114 – мецанин, сумата 300 лв. за направени разноски по делото.

 

                 Решението е окончателно.

 

  Председател  :                             Членове :