РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. София, 28.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. Ц.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110216301 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя С. Н. Н., ЕГН: ********** с
вх. № УРИ-228000-18921/10.11.2023г. срещу Заповед за задържане на лице с
рег. № 228зз-/1199 от 28.10.2023г., издадена от П. И. Н. на длъжност младши
инспектор при СДВР – 04 РУ, с която е постановено на основание чл.72, ал.1,
т.2 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа в сградата на 04 РУ - СДВР на
жалбоподателя С. Н. Н., ЕГН: **********.
В жалбата на жалбоподателя Н. и в съдебно заседание от него се
инвокират подробни съображения, касаещи предмета на съдебния спор и
водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения
индивидуален административен акт. Предявява се искане въпросната заповед
да бъде отменена. Не се претендират разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата П. И. Н. на длъжност младши
инспектор при СДВР – 04 РУ, редовно призована, не се явява. Представлява
от надлежен процесуален представител, който оспорва в производството
депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение. Претендират се
разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 04 –СДВР
редовно призован, не изпраща процесуален представител и не се
представлява в производството. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
1
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от
външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което
се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустумо пред СРС
наказателно производство с оглед константната съдебна практика, че първа
инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е
районният съд, а не административния съд, последният представляващ
касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова
производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът
на 04 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни
твърдения в жалбата, жалбоподателят Н. е възвел своя правен интерес от
разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита
на субективните си права и правни интереси и спрямо този орган при
постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи
такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на
правото й на свободно придвижване с твърдение за фактическото й задържане
без основание и предвид липсата на законови основания за задържането й в
сградата на 04 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
В настоящото съдебно производство липсва спор по фактите и
доказателствата. Касае се единствено за спор по правото и приложението
на закона.
Жалбоподателят С. Н. Н. е неосъждано лице. Срещу него липсвали
образувани досъдебни/съдебни производства и/или преписки по висящи
наказателни дела. Ползвал се с положителни характеристични данни. Не
употребявал наркотици или други упойващи вещества. На 28.10.2023г., около
00:50 часа в гр.София служителят на 04 РУ-СДВР П. И. Н., заедно с колегата
си свидетелят С.И. М.– също служител на 04 РУ-СДВР, патрулирали по
график на територията на гр.София. Служителят Н. и свидетеля М.
пристъпили към извършване на проверка на лице с име Н. И. О.. Последното
лице се придружавало от жалбоподателя С. Н. Н.. Лицето О. и жалбоподателя
Н. заявили, че не следвало да се извършва проверка. Свидетелят М.
разпоредила на жалбоподателя Н. да не пречи на проверката спрямо лицето
О.Жалбоподателят Н. и лицето О. продължили активността си и заявявали, че
не следва да бъде извършвана проверка. Те отвлекли вниманието на свидетеля
М. и полицейския служител Н.. Проверката им по ЗМВР била осуетена. В
резултат на това, със Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-/1199 от
28.10.2023г., издадена от П. И. Н. на длъжност младши инспектор при СДВР
2
– 04 РУ, е било постановено на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР
задържането за срок от 24 часа в сградата на 04 РУ - СДВР на жалбоподателя
Н..
Изложената фактическа обстановка се установява категорично и
безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК, както и от показанията на свидетеля С.И. М., които
съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства и гласни доказателствени средства по делото в тяхната
съвкупност, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3
от НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Решаващата инстанция на СРС установява, че съгласно посоченото в
заповедта, задържането на жалбоподателя Н. е осъществено на основание
чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. Тази разпоредба допуска задържане по отношение на
лице, „което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба“. В обжалваната заповед въз
основа, на която е осъществено задържането на жалбоподателя Н., обаче не
съдържат каквито и да конкретни фактически основания за издаването й, като
въобще липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането,
респективно наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на
лицето. Не се отразяват данни в какво се е изразявало фактически
полицейското предупреждение спрямо жалбоподателя Н..
В издадената заповед единствено е посочено „неизпълнение на
полицейско разпореждане“, но с това по никакъв начин, не може да се
приеме, че са изпълнени изискванията за изложение на конкретни
обстоятелства за задържането, което отнесено към посоченото за това правно
основание на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР означава данни за отправено
предупреждение, поведението на лицето в разрез със същото, както и данни
за служебното задължение на полицейския орган, чието изпълнение
задържаният е осуетил.
В настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в
заповедта се свеждат до общо твърдение, което съдържание само по себе си
не носи каквато и да е допълнителна информация. Липсват данни за това от
кой полицейски орган е издадено разпореждането, в какво се е изразило
същото, как с неизпълнението му са създадени пречки за изпълнение на
служебни задължения от страна на полицейски орган.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС , приема, че не
съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност
фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат
изложени и допълнително, след издаването на административния акт, чрез
изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне
целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
3
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по
които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно
да се извърши съдебен контрол върху тези съображения.
В настоящия случай, обаче, такъв допълващ документ, който да е
предоставен на жалбоподателя Н., към момента на задържането му за срок до
24 часа, липсва.
Предвид на това обжалваната заповед не отговаря на изискванията
на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, тъй като в нея не се съдържат фактическите
основания за издаването й, като такива липсват и в административната
преписка. Нещо повече чрез този пропуск е нарушено правото на
задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за
задържането си (към този момент, а не последващо), залегнало изрично както
в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно
законността на задържането.
С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя Н. са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да
разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу
същото, което се явява достатъчно основание за определя на задържането
като незаконно от процедурна страна и за отмяна на издадената заповед.
Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване
на заповедта т. е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави
невъзможен съдебния контрол за материална законосъобразност и
целесъобразност на задържането, доколкото не може да бъде извършена
преценка за правилно приложение на закона, нито пък за съразмерност на
упражнената административна принуда. Включително и съгласно изричното
тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, единствено
при наличието на мотиви „съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат
с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на
законосъобразността и правилността на обжалвания акт“.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отмени издадената заповед за задържане по ЗМВР спрямо жалбоподателя Н..
По разноските:
С оглед изгода на делото разноски на въззиваемите страни са
недължими. Жалбоподателят Н. не претендира разноски.
Така мотивиран, СРС, НО, 9-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРЗНА по
депозираната жалба на жалбоподателя С. Н. Н., ЕГН: ********** с вх. №
УРИ-228000-18921/10.11.2023г. ПОСТАНОВЕНАТА ЗАПОВЕД ЗА
ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № 228зз-/1199 от 28.10.2023г., издадена от
П. И. Н. на длъжност младши инспектор при СДВР – 04 РУ, с която е
4
постановено на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР задържане за срок от 24
часа в сградата на 04 РУ - СДВР на жалбоподателя С. Н. Н., ЕГН:
**********.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5