РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Бургас, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20212000500316 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение № 88 от
28-ми април 2021 г. постановено по гр. д. № 1287/2020 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, с което ЗК „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на Г. К. Р. сумата 95
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
следствие настъпило на 04.10.2019 год. пътно-транспортно произшествие,
причинено от водача на застрахован при дружеството лес автомобил марка
„А.“, модел А3, рег. № *, ведно със законната лихва за забава, считано от
08.06.2020 год. до окончателното изплащане, както и сумата 4 357.10 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие
настъпило на 04.10.2019 год. пътно-транспортно произшествие, причинено от
водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил марка „А.“,
модел А3, рег. № *, ведно със законната лихва за забава, считано от
08.06.2020 год. до окончателното изплащане, като исковете за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и лихва за забава са
отхвърлени за размерите над уважения размер от 95 000 лв. Съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете върху страните са възложени
разноските на съответната насрещна страна, като застрахователят е осъден да
1
заплати дължимата държавна такса върху уважената част от предявените
искове.
Решението се обжалва в отхвърлителните му части от ищцата Г. К. Р.
чрез пълномощника П. В., като оплакванията са за неправилност и
необоснованост на решението.
Във въззивната жалба на ищцата оплакванията са за неспазване
критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на
дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както
и за липса на достатъчно мотиви в решението при определяне размера на
претендираното обезщетение. Изразено е становище, че установените по
делото значими факти и обстоятелства не са обсъдени в тяхната съвкупност
и поотделно. Не е било придадено достатъчно значение на получената тежка
черепно-мозъчна травма, при която ищцата е била принудена да живее за
период от пет месеца без черепна кост като това се отнася и за получената
травма - фрактура на ключицата, чиито оздравителен период е бил значително
удължен. Не било съобразено наличието на тежка и сложна съчетана травма,
поставяща живота на въззивницата - ищец в опасност за продължителен
период от време.
Твърди се също че неправилно съдът е определил началната дата от
която да се определи размера на лихвата за забава по отношение на
обезщетението за неимуществени вреди.
Във въззивната жалба е направено пространно позоваване на практика
на Върховния касационен съд относно понятието справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД и критериите за съблюдаването му, определени в ППВС №
4/1968 г. В обжалваното решение не било предадено достатъчно значение на
доказаните травми и последиците върху развитието на младото момиче както
и тяхното отражение върху психичното й здраве, като особена тежест е
придадена на продължителността от 5 месеца, през които пострадалата е
живяла в непрестанен страх за живота и здравето си, предвид необходимостта
да живее с отворена черепна кутия, последвалите рискови операции.
Изтъкнати са промените настъпили във физическото психо-емоционалното
състояние на ищцата и последвалата от това промяна в ежедневието й, в
поведението й, в отношенията й с околните.
2
Оспорен е началният момент, определен в решението на съда, от който
се дължи лихвата за забава, като се поддържа, че такава следва да бъде
присъдена от датата на пътното транспортно произшествие, а не от датата на
завеждане на исковата молба.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба и от ответника
– ЗК „Б.И.“ АД, с която решението се обжалва в частта, с която предявените
искове са уважени над размера от 60 000 лв.
Въпросите, които се поставят с въззивната жалба на ответното
дружество също са за несъобразяване от страна на първостепенния съд на
изведените задължителни критерии в ППВС № 4/1968 г. относно понятието
справедливост, както и несъобразяване размера на обезщетението от 95 000
лв. с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Твърди се, че здравето на ищцата е било напълно възстановено, което в
аспекта на липсата на преценка относно обективните, установени
статистически стандарти на живот, сочело на завишаване размера на
обезщетението, равняващ се на 15 – годишен доход на лице в страната спрямо
данни на НСИ за 2019 г.
В с. з. за въззивницата – ищец, не се явява процесуален представител. В
писмена защита по същество от пълномощника – адв. П. В., се настоява за
преоценка на установените по делото обстоятелства, като обосноваващи
присъждането на претендирания пълен размер на обезщетението от 140 000
лв.
За въззивника –застрахователно дружество ЗК „Б.И.“ АД се явява
пълномощника – адв. Г. Д., който поддържа въззивната жалба от ответника по
въпроса относно справедливия размер на обезщетението спрямо
икономическите отношения в страната, които не били съобразени от
първоинстанционният съд.
С определение от 21.07.2021 г. БАС прие, че въззивните жалби са
допустими и след разглеждането им по същество, в рамките на
правомощията си определени от разпоредбата на чл. 269 ГПК приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, в която насока извърши
служебно проверка. По правилността на решението, съобразявайки
3
поставените от страните спорни въпроси относно определянето на
справедливия размер на обезщетението, БАС приема следното:
Спорът между страните е изключително правен и липсва пред
настоящата инстанция спор относно релевантните фактически обстоятелства.
Във връзка с тях, предвид подадените жалби само във връзка с размера на
обезщетението над 60 000 лв., в която част решението на първостепенния съд
е влязло в сила и обвързва съда съгласно чл. 297 и чл. 298 ГПК, със сила на
присъдено нещо е установено, че ЗК „Б.И.“ АД дължи заплащането на
обезщетение на Г. К. Р., която е пострадала в ПТП на 4-ти октомври 2019 г. в
гр. Бургас, настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „А.“, модел А
3, с рег. № *, в което се е возила като пътник и, за което е действала
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
застрахователно дружество - ЗК „Б.И.“ АД.
В резултата на ПТП на Г. К. Р. са били нанесени телесни
политравматични увреждания, с опасност за живота.
Установява се от заключението по изготвената и приета по делото без
възражения от страните СМЕ, че след ПТП ищцата е постъпила на лечение в
УМБАЛ-Б. на 05.10.2019 год. в критично общо състояние с диагноза:
контузия на главата, сътресение на мозъка, субдурален хематом и
интрахемисфералис, мозъчна кома, ликворея и придружаващи травматични
увреждания: счупване на 5 шиен прешлен с травматична дискова херния на
ниво С5-6, контузия на гръдния кош с пневмоторакс в дясно, счупване на лява
ключица. Неврологичният й статус по скалата Глазгоу е бил в най-
неблагоприятният диапазон, според който мозъчните увреждания-при
определени 4-5 точки, се квалифицират като тежка кома, констатирана е и
лявостранна хемипареза. Била извършена оперативна интервенция за
отваряне на черепа с цел отстраняване кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка. По отношение фрактурата на лява ключица е поставена митела, по
отношение контузията на гръдния кош е поставен торакален дрен. В
отделението по неврохирургия, където е била преместена на 12.10.2019 год.
след стабилизиране в отделението по анестезия и интензивно лечение,
лечението е продължило и ищцата постепенно е започнала да се възстановява.
На 17.10.2019 год. отново е била извършена оперативна интервенция -
4
отваряне на черепа, както и пластика на твърдата мозъчна обвивка /поставена
дура матер/, а на 28.10.2019 год. под обща анестезия е извършена само
пластика на твърдата обвивка на мозъка. Поставена е била шийна яка. Г. К. Р.
е била изписана на 07.11.2019 год. в съзнание, с максимални точки – 15, по
скалата Глазгоу, сочещи на най-благоприятно развитие на травматичното
увреждане, с обрато нразвитие на левостранната хемипареза и без особености
на черепно-мозъчните нерви.
На 02.12.2019 год. Г. К. Р. е постъпила в УМБАЛ „И.Р. гр. С. клиника по
неврохирургия, с диагноза: травматична фрактура на С5 /пети шиен прешлен/
и травматична медианна херния на ниво С 5-6, с оплаквания за силни болки в
шийния отдел с ограничена подвижност и появило са изтръпване на двете
ръце. Констатирано е по отношение на неврологичния й статус латентна
лявостранна хемипареза, шиен вертебрален синдром с ограничена
подвижност в шиен отдел, двустранни парестезии, нарушена повърхностна
сетивност и съхранена дълбока. Установено нарушение на физиологичната
шийна извивка /лордоза/, с тенденция към оформяне на деформация
/кифоза/, с посттравматично променена форма на тялото на пети шиен. Бил е
открит е малък костен фрагмент в областта на долно-предния му ръб, оставащ
свързан с прешленното тяло; на ниво С5-С6 (шийни) прешлени е установена
посттравматична медианна дискова херния. Предприето е оперативно
лечение, като след него хода на заболяването е бил гладък. Ищцата е
съобщила за подобрение в неврологичната симптоматика; била е
вертикализирана и раздвижена на първи постоперативен ден с шийна яка,не е
бил регистриран допълнителен неврологичен дефицит, настъпило е
подобрение по отношение на възбудната симтоматика. Била е изписана на
10.12.2019 год.
На 24.02.2020 год. отново е постъпила в УМБАЛ „Св. И.Р. в гр. С. с
диагноза: бифронтопариетален дефект. Извършена е оперативна интервенция
на 26.02.2020 год., поставен е 3D имплант, който замества част от костта на
черепа. Имплантът се моделира предварително, точно по формата на костта,
която трябва да замести, като след поставянето остава за цял живот. Изписана
е на 01.03.2020 год. при гладък следоперативен период.
На 11.03.2020 год. е проведен амбулаторен преглед за състоянието на
5
лява ключица, като е отчетена непълна консолидация с лека деформация в
процес на ремоделаж, препоръчана е лечебна физкултура.
При извършения преглед на 05.02.2021 год. вещото лице е установило,
че Г. К. Р. е на видима възраст, отговаряща на действителната, с правилно
телосложение, ориентирана за време, място и личност, придвижва се
самостоятелно без помощни средства. В окосмената част на главата има ясно
видим оперативен цикатрикс обикалящ темето. По предната повърхност на
шията в ляво има надлъжен трудно различим оперативен цикатрикс.
Движенията във врата са в пълен обем, по хода на лява ключица се опипва
лека подутина, без външен израз. Единственото оплакване е, че при флексия
на главата в легнало положение чувства лека болка и напрежение в
медиалния край на лявата ключица.
Настъпилите увреждания отговарят добре да са получени в резултат на
рязкото превиване и отвеждане на главата при внезапното привеждане на
автомобила от движение в покой при ПТП /камшичен удар/, като част от
уврежданията са причинени и от самия предпазен колан, с който ищцата е
била по време на удара, седейки на предна дясна седалка. Уврежданията на
мозъка са настъпили индиректно по механизма на контрапункт травмата е
двустранна, предвид факта, че черепът е затворена кутия . Такива мозъчни
травми обичайно получават пътници в лек автомобил с поставен предпазен
колан при рязко спиране, т.е. налице е причинно следствена връзка между
уврежданията и произшествието. Вещото лице е посочило също така, че
конкретната мозъчна травма се квалифицира като постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота. Към момента на прегледа ищцата
е била напълно възстановена от травмите, като възстановителния период при
мозъчната травма е в рамките на обичайното - около 6 месеца, травмата на
шийния прешлен е отзвучала следоперативно за обичайния срок от около 5
месеца и единствено по отношение на счупената ключица, срокът за
възстановяване е удължен спрямо обичайния, като се е проточил около 5-6
месеца. Описаното от експерта възстановяване е преценено от него като
много положително, предвид тежкото състояние, в което се е намирала
непосредствено след произшествието.
Освен медицинските характеристики на физическите травми, от
6
събраните по делото гласни доказателства – безпротиворечиви вътрешно и
помежду си, допълващи се и съответстващи на заключението по СМЕ
показания на свидетелите, се установява, че първата операция е продължила
около 10 часа и през целия болничен престой в УМБАЛ гр. Бургас,
пострадалата е била на легло, с превръзка на главата, с яка на шията,
обездвижена ръката . Била е много бледа, в състояние на постоянен унес и
преимуществено е спяла, не е можела да говори и само по гримасите и
сълзите е било видно, че изпитва силни болки. Била е изписана на количка,
като в дома си също е била на легло, в унес, в невъзможност да говори.
Изпитвала страх да стане. Постепенно говорът се възстановил и започнала да
споделя усещанията си, но не е имала спомени за случилото се. Не се е
хранила, в следствие на което не е имала сили да се изправя и да се движи
сама. С помощта на близките си първо е седнала в леглото, постепенно се
изправила и се придвижвала с малки крачки, страхувайки се непрестанно да
не падне. Постепенно е започнала да се храни но с пасирана храна и/или
течна храна. Настроението й е било дистимно, без инициатива за общуване.
Последвала първа операция от 4 часа в София на шийни прешлени, а втората
продължила около 7 часа.
До провеждането на втората операция – на 24.02.2020 г., при която е
поставен 3D имплант, Г.Р. е била с отворен череп, покрит само с превръзка.
Промяната в емоционалното състояние на ищцата е било рязко и тежко.
Преди ПТП била усмихнато, живо инициативно, комуникативно дете с
приятели. Настъпили резки промени в настроението. Живеейки в страх, че
може да пострада и да се разболее, изпитвайки срам от промените във
външния си вид, ищцата не е имала готовност и желание, и е отказвала да
общува с приятели и съученици. Положила е усилия да продължи обучението
си в индивидуален план и не е прекъснала образованието си. Предстоял е
абитуриентски бал, по повод на който е била притеснена заради
необходимостта да носи перука.
Въз основа на така установените релевантни факти и обстоятелства,
Бургаски апелативен съд в настоящия му състав намира, че във връзка с
предявения на основание чл. 432, ал. 1 КЗ иск, въззивната жалба на ищцата е
частично основателна – до размера на обезщетението от 120 000 лв., като е
7
изцяло неоснователна подадената въззивна жалба от ответното
застрахователно дружество.
С оглед влязлото в сила решение № 88 от 28-ми април 2021 г.
постановено по гр. д. № 1287/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд
относно предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до размера от 60 000 лв., въззивната инстанция
съобразно поставените от страните въпроси въззивните жалби следва да се
произнесе за определяне съгласно чл. 52 ЗЗД на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съобразявайки критериите в
цитираните от страните ППВС № 4/61 г. и № 5/68 г.
Във връзка размера на обезщетението следва да се съобразят всички
обстоятелства установени по делото във връзка с вида и характера на
травматичните увреждания причинени на ищцата, претърпените от нея болки
и страдания както по повод причиняването им, така и тези които е преживял в
процеса на лечение и възстановяване от травмите, като се съобразят
субективните преживявания така, както са установени от показанията на
разпитаните по делото свидетели и не на последно място –начинът, по който
претърпените травми и свързаните с тях болки и страдания са променили
живота и личността на пострадалата.
Относно тежестта на травматичните увреждания, а именно контузия на
главата, сътресение на мозъка, субдурален хематом, интерхемисфералис,
мозъчна кома, ликворея и придружаващи травматични увреждания -
счупвания на пет шийни прешлена, травматична дискова херния на пети и
шести шиен прешлен1 пневмоторакс, счупване на лява ключица и настъпил
най-неблагоприятен неврологичен статус Скалата Глазгоу, изпадането в
тежка кома, е несъмнено, че се характеризират с висока степен на
застрашаване на здравето и живота на пострадалата. Лечението им е
наложило претърпяването на три тежки и продължителни оперативни
интервенции, които сами по себе си са свързани с опасност за здравето и
живота. Основателно във въззивната жалба на ищцата се изтъква, че в
периода на лечение животът на пострадалата е бил застрашен допълнително
от необходимостта да живее с отворена черепна кутия, което, освен
съществуването на обективна опасност, но субективно е причинило
8
продължително преживяване на страх и тревога, свързано с допълнителен и
значителен дистрес. Логична последица от последния е настъпилата тежка
отрицателна промяна в настроението и нагласите на ищцата към прекомерно
негативни убеждения за себе си и околните, срам , понижено ниво на емоции,
отчужденост и трудна реадаптация. Следва да бъде отчетено, че посочените
травматични увреждания и тежките последици от тях са настъпили в
специфичен психосоциален етап от развитието й, свързан с излизането от
пубертетна възраст и успешното приключване на училищния етап и са се
отразили изключително негативно при навлизането в следващия етап на
съзряване, свързан поначало с положителни очаквания за социално
утвърждаване, просперитет и реализация.
Имайки предвид изложеното, БАС намира, че справедливия размер на
обезщетението е 120 000 лв. Над този размер, съдът намира, че предявеният
иск до пълния размер от 140 000 лв. е неоснователен, предвид отчетените от
СМЕ и свидетелите изключително добро възстановяване и липсата на
твърдения за конкретно настъпили разстройства на психиката, в който аспект
събирането на доказателства чрез психологическа експертиза се явява
неотносимо.
Основателно е възражението във въззивната жалба на ищцата относно
началния момент, от който застрахователят дължи законна лихва. Такава
съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ се дължи от по-ранната дата измежду тази на
уведомяването от застрахования или тази на предявяване на претенцията пред
застрахователя. Тримесечният срок след предявяване на претенцията пред
застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ касае забавата на застрахователя, който
съгласно нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ, отговаря и за лихвите за забава,
дължими от застрахования, когато отговаря за тях пред увреденото лице.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени в
отхвърлителната му част по предявения иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ –
над размера от 95 000 лв. до размера от 120 000 лв., както и по предявения
иск по чл. 429, ал. 3 КЗ за лихви периода от *** ноември 2019 г. до
***.02.2020 г.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските, като с
настоящото решение следва да се присъдят разноските на двете страни,
9
дължими за двете инстанции, съразмерно на уважената част от исковете и
съобразно въведеното пред първоинстанционния съд възражение за
прекомерност.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 88 от 28-ми април 2021 г. постановено по гр. д. №
1287/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд В ЧАСТТА, с която
предявеният от Г. К. Р., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Р.Н. № 11 чрез
пълномощника – адв. П. В., с адрес: гр. Бургас, ул. В.А.“ № ***, ет. 3 офис 6
против ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК №*** с адрес на управление: гр. С. р-н „Л.“,
бул.“Д.Б. № * за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в следствие настъпило на 04.10.2019 год. пътно-транспортно
произшествие, причинено от водача на застрахован при ответното дружество
лек автомобил марка „А.“, модел А3, рег. № *, е ОТХВЪРЛЕН над размера от
95 000 лв. (деветдесет и пет хиляди лева) до размера от 120 000 лв. (сто и
двадесет хиляди лева), както и изцяло за задължението за законна лихва с
оглед определения начален момент, както и за разноските като вместо това:
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК №*** с адрес на управление: гр. С. р-н
„Л.“, бул.“Д.Б. № * да заплати на Г. К. Р., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул.
„Р.Н. № *, представлявана по делото от пълномощника – адв. П. В., с адрес:
гр. Бургас, ул. В.А.“ № ***, ет. * офис *, разликата за претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие настъпило на
04.10.2019 год. пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на
застрахован при ответното дружество лек автомобил марка „А.“, модел *3,
рег. № * над присъдения с решение № 88 от 28-ми април 2021 г. постановено
по гр. д. № 1287/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд размер от 95 000
лв. (деветдесет и пет хиляди лева) до размера от 120 000 лв. (сто и двадесет
хиляди лева), ведно със законната лихва за забава, считано от ***-ти ноември
2019 г. до окончателното изплащане,
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88 от 28-ми април 2021 г. постановено
по гр. д. № 1287/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд в останалата част,
в която е обжалвано.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК №*** с адрес на управление: гр. С. р-н
„Л.“, бул.“Д.Б. № * да заплати на адв. П. В., с адрес: гр. Бургас, ул. В.А.“ №
***, ет. * офис * възнаграждение общо за двете инстанции съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 5 856 лв. с ДДС (пет хиляди,
осемстотин, петдесет и шест лева*
ОСЪЖДА Г. К. Р., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул. „Р.Н. № 11 чрез
пълномощника – адв. П. В., с адрес: гр. Бургас, ул. В.А.“ № ***, ет. * офис 6
да заплати на ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК №*** с адрес на управление: гр. С. р-н „Л.“,
бул. “Д.Б. № * възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете
пред двете инстанции в размер на 1 714.29 лв. (хиляда, седемстотин и
четиринадесет лева и 29 ст.*
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК №*** с адрес на управление: гр. С. р-н
„Л.“, бул.“Д.Б. № * да заплати в полза на бюджета по сметка на Бургаски
апелативен съд държавна такса съразмерно на уважената част от исковете по
въззивната жалба на ищцата в размер на 500 лв. (петстотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12