№ 45959
гр. София, 04.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20131110123818 по описа за 2013 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
04.11.2025 г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
04.11.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №23818 по описа за
2013г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
В съда е постъпило искова молба от М. Д. Д., срещу Й. Б. М., Й. Д. М. и Б. Г. М., с
предявени искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, причинени от
подадена жалба срещу ищеца от Й. М., по която е образувана пр.пр. №17126/2007г. на СРП,
като останалите двама ответници са били конституирани и разпитани като свидетели.
Намира, че посоченото в жалбата не отговаря на истината, като е заплащал редовно
дължимата се издръжка. Посочва, че от извършената проверка му е било създадено нервно-
психическо напрежение, както и е претърпял имуществени вреди- загуба на клиенти и
неимуществени вреди. Първоначално делото е образувано пред СГС, като поради намаление
на претенцията делото е изпратено на СРС като родово компетентна първа инстанция с
1
определение от м.05.2013г. Ищецът е освободен от СРС, 37 състав частично от задължението
да внесе държ. такса над сумата от 240 лв. Подава частна жалба срещу това определение на
СРС, 37 състав. Поради отводи на всички съдии в СГС на осн. чл.22, ал.1, т.6 от ГПК делото
е изпратено на САС за определяне на друг равен съд, който да го разгледа. С Определение от
16.07.2025г. по в.ч.гр.д. №1684/2025г. на САС, Т.О., 15 състав, е определен ОС-
гр.Благоевград за компетентен съд да разгледа подадена частна жалба от ищеца, който от
своя страна отменя постановеното през м.06.2013г. определение на СРС, 37 състав и
освобождава ищеца от задължението да внесе държ. такса над внесената от него от 50 лв.
Делото се връща на СРС, 37 състав, чийто докладчик се отвежда от него на осн. чл.22, ал.1,
т.6 от ГПК и е разпределено на настоящия съд. състав.
Съдът намира, че предявените искове са недопустими и делото следва да се прекрати
като проц. недопустимо, поради следните съображения:
Изложените от ищеца доводи не очертават фактическия състав на непозволено
увреждане, а по същество се отнасят до претендиране на вреди от подаден сигнал до
компетентните органи за защита и съдействие. Не е допустимо по пътя на исковото
производство съдът да проверява дали в друго съдебно производство/ прокурорска преписка
по жалба за неплащане на издръжка, присъдена от съд, са допуснати процесуални
нарушения, дали е налице подадена жалба с неистински твърдения в нея и прочее. Налице е
проц. ред за защита права на лицата, в полза на които е присъдена издръжка и наказателната
отговорност по чл.183 от НК за неизпълнението на това алиментно задължение е един от
начините за това. Не е налице проц. възможност да се търси имуществена отговорност по
граждански ред за подаден сигнал до компетентните органи за неплащане на присъдена от
съд издръжка. Подобна искова претенция е проц. недопустима и не възникват имуществени
вреди за неплащащия издръжка по реда на гражданския закон, извън хипотезите, уредени в
ЗОДОВ. Съдът намира, че с предявяването на ИМ ищецът не преследва легитимен интерес и
действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.57, ал.1 от Конституцията,
чл.17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ по
аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от конвенцията/ и само на това основание искът се явява
недопустим. Съгласно чл.35, § 3 (а) – Условия за допустимост от Европейската конвенция за
правата на човека съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на
основание чл.34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.
Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл.35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение
според общата правна теория като зловредно упражняване на едно право за цели, различни
от целите, за които то е създадено, каквото е налице несъмнено в случая. Предявяването на
един иск за цели различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на
пресъдено нещо следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на
иск. Макар и с тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент
и на Съвета относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно
неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически
съдебни производства, насочени срещу публично участие“) предлага следните индикации за
2
производства, с които се злоупотребява:
а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от
него, вкл. прекомерната стойност на спора;
б) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни
във връзка със сходни въпроси;
в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители
преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или
паралелни дела;
г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като напр. забавяне на
производството, търсене на юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно
прекратяване на делата на по- късен етап от производството.
Производства, образувани от ищеца покриват горните критерии. Допълнително,
ищецът е завел голям брой гражданскоправни производства пред различни съдебни
инстанции, вкл. и пред настоящата, които в някои случай са насочени срещу органи на
съдебната власт и лично срещу магистрати, участвали в съд. производства по негови дела. С
оглед на горното ИМ следва да бъде върната и производството по делото прекратено.
Така мотивиран и на осн. чл.130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. №10759/04.06.2013г. на М. Д. Д., по която е образувано гр.
д. №23818/2013г. по описа на СРС, 165 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3