МОТИВИ към присъдата
по НОХД №1228 по описа на
Варненски
районен съд за 2018 г., ХХІХ наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт
по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия И.В.В. по
обвинението за извършено престъпление от общ характер по чл.209 ал.1 от НК.
В заключителната
част на обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. И.В.В.:
На 02.06.2015г., в гр.Варна,
чрез интернет връзка с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у В.В.Т., собственик на „М.“ ЕООД, че ще
изработи, достави и монтира два броя автоматични плъзгащи се врати, два броя антипаник врати и прилежащите им алуминиеви конструкции и
стъклопакети, катоВ.В.Т. издал проформа
фактура № 00503/02.06.2015г., и наредил на дата 03.06.2015г., превод в размер
на 5 292 /пет хиляди двеста деветдесет и два/ лева по сметка на ГКГ „Аутоматикс“ ЕООД, със собственик и управител И.В.В., като авансово плащане за изработка, доставка и монтаж
на поръчаното и обвиняемият И.В.В. изтеглил
5 273 /пет хиляди двеста седемдесет и три/ лева на 03.06.2015г., от клон
„Красно село“ на, находящ се на адрес: гр.София,
бул.“Цар Борис ІІІ“, № 124, но не извършил никакви действия по договореното и
се укрил от свидетеля В.В.Т., а останалата част от
сумата в размер на 19,00 лева се съгласил да бъде заплатена дължимата банкова
комисионна и необходимо банково салдо към „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с което
причинил имотна вреда в размер на 5 292 /пет хиляди двеста деветдесет и
два/лева на „М.“ ЕООД с ЕИК: *********, със собственик и управител свидетеля В.В.Т..
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение
на подсъдимия и предлага
да бъде признат
за виновен, като изразява становище, че тъй като
производството е проведено по правилата на
предварителното изслушване
/чл.371 т.2 от
НПК/, на подсъдимия следва бъде
наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.58
а ал.1 от НК.
Защитникът на подс.В. моли съда да признае
същия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде
намалено с 1/3.
Подс.В. се признава за виновен и съжалява за
извършеното.
Гражданският ищец моли съдът да уважи предявения граждански иск.
От фактическа
страна съдът счита за установени
следните обстоятелства :
Св.В.В.Т. бил
собственик и управител на „М." ЕООД. За дейността на фирмата си той
следвало да закупи автоматизирани плъзгащи се врати и алуминиева дограма. По
обява в интернет през м.април 2015 г. той се свързал със „Специализирани Електрозадвижвания" ЕООД-София, като разговарял с
подсъдимото лице В.. В разговора споделил за желанието си да закупи
необходимото му за дейността на фирмата му оборудване, като посочил и какво му
е необходимо, а именно: 2 броя автоматични плъзгащи се врати, 2 броя антипаник врати и прилежащите им алуминиеви конструкции и
стъклопакети. Подс. И. В. му изготвил проектодоговор за закупуването
на исканите стоки и проформа фактура №00503/02.06.2015
г. за дължимата авансово сума в размер на 5292 лв. На 03.06.2015 г. св.Тодоров
превел посочената сума от гр.Варна на посочена от подс.
В. сметка в „Райфайзенбанк България" ЕАД, за което уведомил по телефона обв. В.. Сумата 5273,00 лв. била изтеглена в гр.София на
03.06.2015 г. от клон „Красно село" на „Райфайзенбанк България " ЕАД,
находящ се на бул. „Цар Борис III" №124 По
сметката останали 19,00 лв., с които подс. В. се
съгласил да бъде заплатена дължимата банкова комисионна и необходимо банково
салдо към „Райфайзенбанк България" ЕАД. Доставка на заплатените стоки не
последвала. Впоследствие подс. В. спрял да отговаря
па обажданията на св.В.В.Т. и си изключил телефона.
Установено било, че „Специализирани Електрозадвижвания"
ЕООД-София не съществува, а на името на подс. В. било
вписано ГКГ „Аутоматикс" ЕООД. Видно от
приложения Протокол №182-Е/2017 г. за извършена графическа експертиза, подписът
в графа „Получих сумата/Получател-авт. подпис"
на Нареждане разписка/03.06.2017 г. на „Райфайзенбанк" ЕАД с наредител ГКГ „Аутоматик"
ЕООД е положен от И.В.В.. Подписът в графа
„клиент" на Касово теглене от 03.06.2018 г. с наредител
ГКГ „Аутоматик" ЕООД е химизирано
копие на подпис, който е положен от И.В.В..
Производството е по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства относно
тези факти. На основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимото лице при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК
съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на подсъдимия,
показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство, свидетелството
за съдимост, заключенията по назначените експертизи и всички други писмени
доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и очертават всички
елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът :
ПРИЗНА ПОДС. И.В.В.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На
02.06.2015г., в гр.Варна, чрез интернет връзка с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил заблуждение у В.В.Т.,
собственик на „М.“ ЕООД, че ще изработи, достави и монтира два броя автоматични
плъзгащи се врати, два броя антипаник врати и
прилежащите им алуминиеви конструкции и стъклопакети, катоВ.В.Т.
издал проформа фактура № 00503/02.06.2015г., и
наредил на дата 03.06.2015г., превод в размер на 5 292 /пет хиляди двеста
деветдесет и два/ лева по сметка на ГКГ „Аутоматикс“
ЕООД, със собственик и управител И.В.В., като
авансово плащане за изработка, доставка и монтаж на поръчаното и обвиняемият И.В.В. изтеглил 5 273 /пет хиляди двеста седемдесет и три/
лева на 03.06.2015г., от клон „Красно село“ на, находящ
се на адрес: гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“, № 124, но не извършил никакви
действия по договореното и се укрил от свидетеля В.В.Т.,
а останалата част от сумата в размер на 19,00 лева се съгласил да бъде
заплатена дължимата банкова комисионна и необходимо банково салдо към
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, с което причинил имотна вреда в размер на
5 292 /пет хиляди двеста деветдесет и два/лева на „М.“ ЕООД с ЕИК:
*********, със собственик и управител свидетеля В.В.Т..
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения :
Обект на престъплението са обществените отношения засягащи
имуществените права на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
За наличието на измама по смисъла на НК е
необходимо деецът с конкретни действия да въведе в заблуждение лицето, от което
се стреми да получи имотна облага, но без намерение да изпълни ангажимента,
чието поемане е свързано с пряк умисъл с користната цел, а резултатът е
мотивировката на пострадалия да извърши имуществено разпореждане в полза на
дееца. Възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява
активност с цел установяване на една невярна представа и има определен принос
за заблуждението. В настоящия случай престъплението е осъществено от
подсъдимият В. чрез действия по възбуждане на заблуждение у свид.Тодоров,
а именно че „Специализирани Електрозадвижвания“
ЕООД София съществува, управлявано от подс.
лице се занимава с изработка на врати. Подсъдимият твърдял, че има възможност
да изработи процесните врати. Изработил
проектодоговор и поискал от свид.В.В.Т. авансово плащане.
Свид. Т. заблуден от подс.
В., че същия има възможност да осигури договорното количество пшеница, превел
на В. сумата от 5292 лв. Тази парична
сума била изтеглена от подсъдимия. Подс. В. още в
самото начало бил наясно, че не разполага с възможност да изработи процесните врати и не е регистрирал в правния мир фирма „Специализирани
Електрозадвижвания“ ЕООД София. В следствие на тези
неверни представи, които са се оформили у свид. Т.
същия извършил имуществено разпореждане с парична сума в размер на 5292 лева в
полза на подс. В.. В следствие на разпореждането е
настъпила имотна вреда за „М.“ЕООД, която е един безвъзмезден и невъзстановим
разход. Подс. В.
е получил изпълнение по договора сключен със свид.В.В.Т., но е нямал нито възможност, нито намерение да изпълни
своята част от договора. От субективна страна престъплението е извършено от подс. В. с пряк умисъл- извършено е с цел облагодетелстване
по неправомерен начин, т.е той е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си и е целял настъпването на обществено опасните последици. Действията
на подс. В. са били планирани и добре обмислени.
Подсъдимото лице се е представяло за търговец и производител на врати, с една
единствена цел да заблуди свид.Тодоров, който да
направи разпореждане с имущество на фирмата която управлява. След като е
изтеглил паричната сума преведена от свид.В.В.Т., подс. В. и се укрил. Съдът
приема, че изначално подс. В. не е имал нито
намерение нито възможност до изпълни договора сключен със свид.Тодоров.
Причини за
извършване на деянието са
ниската степен на правна култура
у подсъдимия и незачитане на установения
в страната правов ред.
Смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства-подс. В. е не осъждан към момента на извършване
на деянието.
При индивидуализацията
на наказанието съдът съобрази следното:
Деянието
се отличава с висока степен на
обществена опасност- предвид механизма на извършването му, както и предвид вредните последици
от същото. Относно
обществената опасност на дееца съдът
отчита, обстоятелството, че подс. В.
не е осъждан/реабилитиран/ към момента на извършване
на деянието. По отношение на подс. В.
не се установяват
обстоятелства които могат да се
възприемат като отегчаващи отговорността му. Същевременно като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът приема обстоятелството че подсъдимия е с чисто съдебно минало
към момента на извършване на
деянието. Тези обстоятелства
обаче в случая не са нито
изключителни, нито многобройни, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко. С оглед
на това и като взе предвид
ниската степен на обществена опасност
на подс.лице и високата степен на обществена
опасност на извършеното от В. деяние, съдът приложи задължителната
в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а”
ал.1 от НК и
определи наказание на подс. В.
при условията на чл.54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за
срок от 1 година в минималния предвиден в разпоредбата на чл.209 ал.1 от НК размер. След определяне на това
наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали
същото с една трета и наложи на подс. В.
да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода” в размер
на 8 месеца. Водим
от горното, на осн. чл.54 от НК съдът
наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че са
налице условията за прилагане разпоредбата
на чл. 66 ал.1 от НК, като изпълнението на
наказанието следва да бъде отложено
с изпитателен срок определен към минималния
размер предвиден в закона, а именно ТРИ ГОДИНИ. С приложението на
института на условното осъждане, съдът намери, че
ще се постигнат
целите на индивидуалната превенция.
По този начин и с това наказание съдът счита, че
по отношение на подсъдимия ще
бъдат постигнати целите, както на
специалната, така и на генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Като призна подсъдимият за
виновен съдът намери, че предявения граждански иск за причинени в разултат на деянието имуществени вреди е доказан по
основание. Съдът съобрази размера на гр.иск с размера на имуществените вреди
установен със заключението по съдебно-оценителната експертиза, намери, че претендирано от гражданския ищец обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер 5292 лева е доказано по основание и размер. Предвид това съдът уважи предявения от
гр.ищец срещу подсъдимия граждански иск в размер на 5292 лева лева за претърпени имуществени вреди в резултат на
извършеното престъпление по чл.209 ал.1от НК, ведно със законната лихва.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,
съдът възложи съдебните и деловодните разноски в тежест на подсъдимия.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: