№ 339
гр. Варна, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900749 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327
ТЗ, чл.86 и чл.92 ЗЗД от „ПЪТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София за солидарно осъждане на „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна и Д. Й. А., ЕГН: ********** от гр.Варна да заплати на
ищеца, както следва:
сумата 2958.54 лв., представляваща неплатена главница по Фактура
**********/08.08.2019 г.„ ведно със сумата 479.94 лв., представляваща неустойка по чл. 8.1.
от договора върху главницата, считано от датата на падежа 21.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
сумата 24 152.64 лв., представляваща неплатена главница по Фактура
**********/20.09.2019 г.„ ведно със сумата 3918.09 лв., представляваща неустойка по чл.
8.1. от договора върху главницата, считано от датата на падежа 21.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
сумата 22 935.31 лв., представляваща неплатена главница по Фактура
**********/11.10.2019 г., ведно със сумата 3720.62 лв,, представляваща неустойка по чл.
8.1. от договора върху главницата, считано от датата на падежа 21.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
сумата 19 702.37 лв., представляваща неплатена главница по Фактура
**********/04.11.2019 г., ведно със сумата 3196.16 лв., представляваща неустойка по чл.
8.1. от договора върху главницата, считано от датата на падежа 21.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
сумата 21 768.19 лв., представляваща неплатена главница по Фактура
**********/27.12.2020 г.. ведно със сумата 3531.30 лв., представляваща неустойка по чл.
1
8.1. от договора върху главницата, считано от датата на падежа 21.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
сумата 23 817.77 лв., представляваща неплатена главница по Фактура
**********/31.01.2020 г.. ведно със сумата 3863.77 лв., представляваща неустойка по чл.
8.1. от договора върху главницата, считано от датата на падежа 21.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
сумата 2138,67 лв., представляваща дължима законна законна лихва по т. 1.3. от
Допълнително споразумение № 3/11.02.2020 г. към договор /при условия на разсрочено
плащане/ от 09.04.2018 год.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че между ищеца, в качеството му на
продавач и първия ответник по делото „Девня Трейд“ ЕООД, в качеството му на купувач, е
сключен договор при условия на разрочено плащане от 09.04.2018 год., допълнен с
последващи споразумение № 1/18.04.2019 год., № 2/19.04.2019 год. и № 3/11.02.2020 год., по
силата на който в периода от месец 08.2019 год. до м.2020 год. ищецът е продал на
ответника пътни битуми, описани в издадените фактури № 12110/08.08.2019 год.,
12309/20.09.2019 год., 11.10.2019 год., 12509/04.11.2019 год., 12669/27.12.2019 год. и
12693/30.01.2020 год., на обща стойност 115 334.82 лева, като стоката е предадена с
товарителници и приемо-предавателни протоколи. Излага се, че от така издадените фактури
ответникът е извършил частично плащане по фактура № 12110/08.08.2019 год., като за
остатъкът от 2 958.54 лева по посочената фактура и за останалите такива не е изпълнил
задължението си за заплащане на цената с договорените в чл.5.1 от договора срок. И до
настоящия момент, въпреки изричното признаване на задължението му в отговор за
потвърждаване на салда и н допълнително споразумение № 3/11.02.2020 год. С последното
сочи, че страните са договорили разсрочено плащане на задължението, с падежи, посочени в
т.II.2 на същото , последният от които е 29.07.2020 год., но плащане не е извършено. Поради
горното, сезира съда с искане за осъждането му да заплати цената на доставената стока,
ведно с договорената между страните в чл. 8.1. от договора неустойка. Исковите суми се
претендират солидарно от първия ответник и ответницата Д. А., вкачеството й на единствен
наследник на починалия управител на дружеството С.С., който на основание чл.11.1. е
встъпил като съдлъжник по договора.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД депозира писмен
отговор, с който изразява становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на
исковете. Излага, че поради липсата на договорения в чл.3.1 от договора сертификат за
качество на доставяната стока ответното дружество е отказало получаването й и съответно
ищецът е преустановил доставките. Оспорва ищцовото дружество да е доставял описаните в
представените фактури, приемо-предавателни протоколи и товарителници стоки, поради
което и оспорва да дължи плащане на цената за тях. Позовава се и на договорения краен
срок на договора – 31.03.2019 год., обуславящ неоснователност на Оспорва и претенциите за
неустойка поради неяснота на изчисляването им, поради това се явявала екзорбитантна, от
една страна и от друга, накърняваща добрите нрави. Оспорва истинността и верността на
представените фактури, товарителници и приемо-предавателни протоколи, както и
потвърждение на салда, с твърдението, че не са подписвани от законен представител,
пълномощник на ответното дружество или негови работници или служители.
В срока по чл.367 ГПК, ответницата Д. А. депозира писмен отговор, с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да са извършени доставки на сочената от
ищеца стока като се позовава на липсата на сертификат за качество и предварителни заявки,
съгласно клаузите на договора, към представените с исковата молба фактури,
товарителници и приемо-предавателни протоколи. Оспорва, че подписалите приемо-
2
предавателните протоколи лица са имали право да получават доставки в полза на „Девня
Трейд“ ЕООД и ако е имало доставки то те са били извършвани за друго дружество.
Оспорва и авторството на положения подпис на договора, допълнително споразумение от
18.04.2019 год. и от 19.04.2019 год., като твърди, че С.П.С. не е автор на подписите.
Оспорва и солидарната си отговорност след смъртта на съпруга си /04.11.2019 год./, когато
счита, че същата е погасена /алтернативно до деня на подписване на допълнително
споразумение от 18.04.2019 год./, още повече, че не е била уведомена, нито е давала
съгласието за доставки на битум. Излага също така, че след смъртта му другият съдружник
Е. С. е поел дяловете му и е станал едноличен собственик на капитала, като е предоговорил
задължения с допълнително споразумение от 11.02.2020 год. Поради отпадане на
отговорността на С.С. със смъртта му, ответницата, в качеството на наследник, също не е
отговорна, още повече, че не е била уведомена за разсрочване на задължението по договора,
не се е съгласявала с това и не е поемала отговорност по този договор за доставки ли по
допълнителните споразумения към него. Оспорва признанието на вземането чрез
потвърждаване на салда или пък чрез частичното плащане на фактури.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва възраженията в депозираните дотговори. Излага, че между страните е имало
дългогодишни търговски отношения като предходните доставки на стоки винаги са били
приемани и приемо-предавателните протоколи подписвани от лицата Р. Р. и В. Д., а
издадените за тези доставки фактури платени от първия ответник по делото. Поради горното
и същите са овластени да обвържат ответното дружество, още повече, че липсва изрично
противопоставяне на търговеца по смисъла на чл.301 ТЗ. Оспорват и твърденията за изтекъл
срок на договора с оглед последващото му продължаване с допълнително споразумение №
2/19.04.2019 год. Заявява, че ще се ползват от оспорените документи.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът „Девня Трейд“ ЕООД депозира допълнителен
отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа вече изразеното становище за
неоснователност на иска.
В срока по чл.373 ГПК, ответницата Д. А. депозира допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа вечеизразеното становище за
неоснователност на иска, както и овластяването на лицата Р. Р. и В. Д. да приемат
процесните доставки.
Спрямо ответника Д. Й. А., производството по делото е приключило със сключена
между нея и ищеца спогодба по чл.234 ГПК, одобрена от съда в последното по делото
открито съдебно заседание. С подписването й, ответницата е признала като основателни и
доказани по основание и размер част от предявените срещу нея искове, а от останалите -
ищецът е направил отказ. В спогодбата е изрично посочено, че „ПЪТ“ ООД запазва изцяло
правата си срещу „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД и производството продължава единствено
между тях.
В открито съдебно заседание ищецът отправя искане за уважаване в цялост на
предявените срещу „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД искове, както и за присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Представител на ответника не се явява и не изразява становище в хода по същество
на спора.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от
фактическа страна следното:
на 09.04.2018 год. между „ПЪТ“ ООД като продавач и „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ООД като
купувач е сключен договор за покупко-продажба на пътни битуми и горива, производство
на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД или придобИ.и от внос, при условия на разсрочено
3
плащане, със срок на договора – до 31.03.2019 год. Според договореностите между страните,
при покупка на пътни битуми цената е следвало да бъде заплащана до 25 дни от дата на
дневната експедиция, включително денят на експедицията. В чл. 4.3 от договора, страните са
уговорили, че собствеността и рискът върху съответните количества продукти се прехвърля
върху купувача от момента на изпразване на подвижната цистерна в получаващата база,
като при доставката се изготвя приемо-предавателен протокол. Според чл. 4.4,
автотранспортът на стоките се осигурява от продавача, освен ако предварително не е
уговорено друго, а разходите по него се поемат от купувача. Видът, количествата и цената
на продаваните стоки, съответният падеж за заплащане, стойността на транспортните
разходи по доставката и прочие страните са уговорили да бъдат посочвани в съставените
между тях фактури. В чл. 1.3 от съглашението са предвидили, че с полагането на подписа си
под фактурата, купувачът декларира, че е получил описаната в документа стока на датата на
съставянето й, като според чл. 3.1, изречение второ от договора, всяка доставка е следвало
да бъде придружена от сертификат за качеството на стоката. Съгласно чл. 1.5, извършването
на доставката на стоките се доказва още от подписаните приемо-предавателни протоколи,
товарителници или други първични документи. Стоките е следвало да бъдат предоставяни
на купувача франко асфалтови бази или други обекти, посочени от купувача. В чл. 8.1,
страните са договорили, че в случай на пълно или частично забавяне на плащанията,
купувачът дължи неустойка за забава върху дължимите суми в размер на основния лихвен
процент плюс 10 пункта, считано от датата на която плащането стане изискуемо, като
неустойката се начислява за всеки просрочен ден. В случай на забавени плащания,
продавачът има право да преустанови доставките. Съгласно чл. 11.1 от договора, като
солидарен длъжник на купувача, за всички задължения възникнали от или по повод на
договора е встъпил като физическо лице управителят на дружеството купувач - С.П.С..
На 18.04.2019 год. страните по договора сключили допълнително споразумение към
него, като удължили срока на договора до 15.04.2020 год. На 19.04.2019 год. са сключили
Споразумение № 2, отнасящо се преимуществено до обработката на лични данни.
За доставките на различни количества пътни битуми, продавачът е издал шест броя
фактури, както следва:
1. фактура № 12110/08.08.2019 год. за сумата от 25 483,78 лв. с ДДС;
2. фактура № 12309/20.09.2019 год. за сумата от 24 152,64 лв. с ДДС;
3. фактура № 12407/11.10.2019 год. за сумата от 22 935,31 лв. с ДДС;
4. фактура № 12509/04.11.2019 год. за сумата от 19 702,37 лв. с ДДС;
5. фактура № 12669/27.12.2019 год. за сумата от 21 768,19 лв. с ДДС;
6. фактура № 12693/31.01.2020 год. за сумата от 23 817,77 лв. с ДДС
За всяка от доставките на пътни битуми за които е издадена някоя от фактурите са
изготвяни съответни товарителница и приемо-предавателен протокол. Така за доставката на
28,240 тона битум 50/70 по фактура № 12110/08.08.2019 год. са съставени товарителница №
017956/08.08.2019 год. и приемо-предавателен протокол от 08.08.2019 год; за доставката на
27,800 тона битум 50/70 по фактура № 12309/20.09.2019 год.–товарителница №
235674/20.09.2019 год. и приемо-предавателен протокол от 20.09.2019 год.; за доставката на
27,540 тона битум 50/70 по фактура № 12407/11.10.2019 год.- товарителница №
015019/11.10.2019 год. и приемо-предавателен протокол от 11.10.2019 год.; за доставката на
24,360 тона битум 50/70 по фактура № 12509/04.11.2019 год. – товарителница №
067025/04.11.2019 год. и приемо-предавателен протокол от 04.11.2019 год.; за доставката на
23,620 битум 50/70 по фактура № 12669/27.12.2019 год. – товарителница 067071/27.12.2019
год. и приемо-предавателен протокол от 27.12.2019 год.; за доставката на 25,220 тона битум
50/70 по фактура № 12693/31.01.2020 год. – товарителница № 067174/31.01.2020 год. и
приемо-предавателен протокол от 31.01.2020 год.
Видно от отбелязаното в полето „Превозвач“ на горепосочените товарителници и
4
представения по делото договор, сключен на 01.06.2014 год. между ищеца и „Никитранс
Груп 2013“ ЕООД, ЕИК ********* за превоз на битуми и течни нефтопродукти от товарна
естакада на Лукойл Нефтохим Бургас или друга европейска товарна естакада до точен
разтоварен адрес, посочен от ищеца, за изпълнение на задължението си по чл. 4.4 от
договора, сключен с „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ООД за осигуряване на автотранспорта на стоките
при доставката им до купувача, ищецът е ползвал услугите на „Никитранс Груп 2013“
ЕООД.
От разпита на свидетелите И. Н.Д., И. С.Г.,Д. И.ов и А. И.ов, събирането на чиито
показания е допуснато по искане на ищеца и които съдът кредитира като достоверни и
последователни, се установява, че всеки един от тях е бил служител на „Никитранс Груп
2013“ ЕООД през целия или част от периода, в който са извършвани доставките на стоки, за
които са издадени процесните фактури и е извършвал поне една от процесните доставки.
Всеки от тях потвърждава, че по възлагане от ищеца, работодателят им е извършвал превоз
на битум до базата на ответното дружество, находяща се в района на с. Тополи, област
Варна. След предявяване в открито съдебно заседание на всички товарителници и приемо-
предавателни протоколи, И. Д. потвърждава, че единствено подписът поставен върху
товарителница № 067025/04.11.2019 год. и приемо-предавателен протокол от 04.11.2019 год.
е негов. Свидетелят И. Г. пък потвърждава, че подписът положен върху: товарителница №
235674/20.09.2019 год. и приемо-предавателен протокол от 20.09.2019 год.; товарителница
№ 015019/11.10.2019 год. и приемо-предавателен протокол от 11.10.2019 год.;
товарителница № 067174/31.01.2020 год. и приемо-предавателен протокол 31.01.2020 год., е
негов. Свидетелят Д. И.ов пък потвърждава, че е подписал товарителница №
017956/08.08.2019 год. и приемо-предавателен протокол от 08.08.2019 год. А. И.ов пък
потвърждава, че товарителница 067071/27.12.2019 год. и приемо-предавателен протокол от
27.12.2019 год. са били подписани от него. От показанията става ясно, че всяка доставка на
пътен битум е била придружена от товарителница, приемо-предавателен протокол и
сертификат за качество, като екземпляр от сертификата е оставал в асфалтовата база. В този
смисъл, от показанията се установява, че доставките, извършвани на посочените в
съответната товарителница и протокол са извършвани от някой от горепосочените четирима
свидетели. Според заявеното от тях, при приемането на стоката от представител на
ответното дружество, не са били отправяни някакви възражения. От казаното от И. Д. и А.
И.ов и става ясно, че Р. Р. е приемал стоките. Въпреки несигурността за точното име на
приемащия „Ралчо, нещо такова, мисля, че беше“ (л. 267), посоченото от И. Г., също води до
извод за приемането на битумите от Р. Р.. Същият свидетел посочва, че доставки са
приемани „и от В.“ (л. 267).
От показанията на свидетелите В. А. Д. и Р. Д. Р., разпитани по искане на
ответницата Д. А., които съдът също кредитира като достоверно дадени,става ясно, че през
2019 год. и двамата са били служители на „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ООД, като Р. Р. е бил техник
транспортно строителство и ръководител на отдел „Строителство“, а В. Д. – оператор на
асфалтовата база. Свидетелят Р. заявява, че почти всички количества битум са били
осигурявани на „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ООД от „ПЪТ“ ООД, като самият тойе приемал доставки
на стоката. От казаното от Р. Р. и В. Д. става ясно, че след смъртта на управителя С.С.,
доставките на битум не били преустановени, като според Р., той е продължил да ги приема
по нареждане на новия управител Е. С.. Р. излага и че доставките на битум били
съпътствани от представени сертификати за качество. От своя страна В. Д. заявява, че също
е приемал доставки на битум, като дава утвърдителен отговор, че подписът на предявените
му товарителница № 235674/20.09.2019 год. и приемо-предавателен протокол от 20.09.2019
год.; товарителница № 015019/11.10.2019 год. и приемо-предавателен протокол от
11.10.2019 год.; и товарителница № 067174/31.01.2020 год. и приемо-предавателен протокол
от 31.01.2020 год. е негов и че той е приемал конкретните доставки. Допуска,че е приемал
доставки, когато свидетелят Р. е бил възпрепятстван и съответните документи е следвало да
5
бъдат получени.
Признанието от свидетеля В. Д., че именно той е подписал товарителница №
235674/20.09.2019 год. и приемо-предавателен протокол от 20.09.2019 год. се подкрепя и от
заключението по допуснатата СГЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. Съгласно отговора на въпрос 3 подписът положен на „приел“ в приемо-
предавателния протокол от 20.09.2019 год. е изпълнен от лицето, положило подписа за
„получател“ в товарителница № 235674/20.09.2019 год.
В съответствие със заявеното от Р. Р. и В. Д. относно заетостта им в ответното
дружество, е и заключението по проведената по делото ССчЕ, което настоящият състав
кредитира като обективно, пълно и компетентно дадено. Според отговора на въпрос 8 от
ССчЕ, Р. Р. е назначен в „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД на 03.11.2008 год. на длъжност „техник
транспортно строителство“ като и към момента на изготвяне на заключението има действащ
трудов договор. Последното важи и за В. Д., който е назначен в ответното дружество на
24.04.2017 год. и работи на длъжност „работник производство на асфалтови смеси“.
Съгласно заключението, процесните шест фактури са включени в дневниците за продажби
на „ПЪТ“ ООД. Същите са включени и в дневниците за покупки на „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ООД,
като дружеството е използвало данъчен кредит за сумите по фактурите. Вещото лице,
изготвило заключението по ССчЕ дава становище, че общият размер на претендираната
неустойка е 18 709,88 лв., като видно от констативно-съобразителната част на заключението
неустойката за главниците по фактури за периода 21.03.2020 год. – 26.10.2021 год. е, както
следва:
1. фактура № 12110/08.08.2019 год. – 479,94 лв.;
2. фактура № 12309/20.09.2019 год. – 3 918,09 лв.;
3. фактура № 12407/11.10.2019 год. – 3 720,62 лв.;
4. фактура № 12509/04.11.2019 год. – 3 196,16 лв.;
5. фактура № 12669/27.12.2019 год. – 3 531,30 лв.;
6. фактура № 12693/31.01.2020 год. – 3 863,77 лв.
По делото са представени и фактури: № 11881/05.06.2019 год.; №11940/22.06.2019
год.; № 11657/08.03.2019 год. и № 11761/07.05.2019 год., издадени за продажбата на
различни количества битум 50/70 от „ПЪТ“ ООД на „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ООД. Според
експертът, изготвил ССчЕ тези фактури са включени в дневниците за покупка на „ДЕВНЯ
ТРЕЙД“ ООД, като за същите дружеството също е използвало данъчен кредит. Освен това,
вещото лице констатира, че задълженията включени в тези фактури са платени от „ДЕВНЯ
ТРЕЙД“ ООД на „ПЪТ“ ООД по банков път.
На 11.02.2020 год. страните по договора от 09.04.2018 год. са сключили
Споразумение № 3 към него, постигайки съгласие, че към 11.02.2020 год. продавачът „ПЪТ“
ООД е доставил, но купувачът „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ООД не е заплатил стоки на стойност
115334,52 лв. по горепосочените фактури (включвайки в тази сума единствено остатъка от
2958,24 лв. по Фактура № 12110/08.08.2019 год., поради извършено частично плащане от
22 525,54 лв. с ДДС). В споразумението е записано също, че към 11.02.2020 год. купувачът
дължи на продавача и законна лихва за просрочие на сумите по фактурите, в общ размер на
2138,67 лв. Съгласно споразумението сумата от 115334,52 лв. следвало да бъде заплатена на
пет части с различен падеж, като в случай че купувачът заплати дължимите суми до
20.03.2020 год., продавачът се е съгласил да не претендира заплащането на лихви.
Видно от отговора на молбата за потвърждениес изх. № 3/06.01.2021 год., отправена
от „ПЪТ“ ООД до „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ООД, на 26.01.2021 год. управителят на „ДЕВНЯ
ТРЕЙД“ ЕООД – Е. С. е потвърдил, че размерът на дължимите от „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД
към „ПЪТ“ ООД задължения 31.12.2020 год., възлизат 115 334,50 лв.
Въз основа на тази фактическа установеност, съдът достига до следните правни
изводи:
6
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказване на факта на
съществуване на валидно облигационно правоотношение въз основа на договор при условия
на разсрочено плащане с ответното дружество, собствената си изправност по договора и
наличието на осъществени на посочените дата доставки на описаната стока – по количество
и вид, наличието на парично задължение като цена на доставената стока, наличието на
валидна неустоечна клауза и осъществяването на правопораждащите я факти, както и
вземанията по размер. В тежест на ответника – „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ЕООД е да установи
собствената си изправност по договора, респективно погасяване на задължението си за
заплащане на възнаграждение, както и останалите правоизключващи и правопогасяващи
спорното право факти, на които основава възраженията си.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя извода на съда, че ПЪТ” ООД
и „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД са били страни по валидно облигационно правоотношение за
покупко-продажба на пътни битуми и горива. В съответствие с чл. 1.2 от договора, ищецът
продавач е издавал фактури, конкретизиращи видът на доставяната стока, нейното
количество, дължимата цена и срока, изчислен съгласно чл. 5.1, в който тя е следвало да
бъде заллатена.
Противно на защитната теза на ответното дружество, пътните битуми са били реално
предоставени от ищеца на ответника. За изпълнение на поетото в чл. 4.4 от договора
задължение за осигуряване на транспорта на стоката, ищецът е ангажирал услугите на
„Никитранс Груп 2013” ЕООД въз основа на сключения помежду им договор от 01.06.2014
год. Именно служителите на превозвача – свидетелите И. Н.Д., И. С.Г.,Д. И.ов и А. И.ов, са
доставяли закупените стоки, както самите те потвърждават в показанията пред съда, а и
както е става ясно от съдържанието на товарителницие и приемо-предавателните протоколи,
съставени в съответствие с чл. 1.5 от договора, сключен между спорещите страни. Освен
това, от тези документи и показанията на свидетелите В. Д. и Р. Р., за които заключението
по ССчЕ установява, че са били служители на „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД в процесния период,
съдът намира и че доставките са били редовно приемани. По тази причина, неоснователно се
явява възражението на ответника, че съставените товарителници и приемо-предавателни са
му били предоставени за пръв път едва с исковата молба и че същите не са били подписвани
от представители на дружеството. За пълнота следва да бъде отчетено и посоченото от
свидетеля Р., че именно той е бил лицето, на което управителят на дружеството Е. С., след
избирането му на тази позиция, е възложил да приема доставките на битум.
Впостоянната си практика Върховния касационен съд приема, че включването на
фактури, съдържащи индивидуализиращите белези на неформален договор за продажба, в
дневника си за покупки по ДДС и факта на ползването на данъчен кредит по тях,
представлява недвусмислено признание на задължението на купувача за заплащане на
тяханта стойност и доказват неговото съществуване. Правото на приспадане на данъчен
кредит е обусловено от възникването на данъчно събитие – извършването на доставка на
стока или услуга съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС, което пък по смисъла на закона е обвързано с
правните последици на сделката – при търговска продажба – с прехвърлянето на
собствеността или други вещни права върху вещта. Изхождайки от характера на пътния
битум като родово определена вещ, съдът съобразява, че съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД
собствеността върху подобен вид вещи се прехвърля при определянето им по съгласие на
страните (при отделянето им от рода), или при липса на такова – при предаването им от
продавача на купувача. Доколкото в настоящия случай липсват данни за постигнато между
страните съгласие, то определящо е предаването на битумните смеси на купувача.
Следователно при продажбата на родово определени вещи, с постигане на съгласие
на страните относно вещта, която да бъде конкретния предмет на сделката или алтернативно
- с нейното предаване от продавача на купувача, се прехвърля правото на собственост и
настъпва данъчно събитие, предпоставящо изискуемост на ДДС; поражда се задължение за
7
начисляването на ДДС, а с изискуемостта на подлежащия на приспадане от купувача данък
– и правото на приспадане на данъчен кредит. Така при родово определените вещи,
упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача има правното
значение на признание и за получаването на вещта.
В този смисъл, доколкото съгласно установеното от заключението по ССчЕ, „ДЕВНЯ
ТРЕЙД” ООД е включило в дневниците на покупките си фактурите за процесните сделки и
е използвало данъчен кредит за всяка от тях, то безспорно се доказа доставката на пътните
битумни смеси. В тази връзка, доколкото в съответствие с 1.2 от договора, във всяка
конкретна фактура е бил определен видът - битум 50/70, количеството на доставяната стока,
дължимата цена и падежът за заплащането й, то съдът приема за доказани и тези основни
елементи, касаещи съществуването и определянето на задължението на ответника за
заплащане на стоките.
В продължение на гореизложеното, неоснователно се явява възражението на
ответника за неизпълнен договор от страна на „ПЪТ” ООД.
Като неоснователно се преценя и възражението на „ДЕВНЯ ТРЕЙД”, че доставките
не са били придружавани от изискуемия съгласно чл. 3.1, изречение 2 от договора,
сертификат за качество, тъй като от свидетелските показания, дадени в хода на
производството се установи точно обратното.
Неоснователно е и възражението на ответника, че предоставянето на процесните
бутумни смеси е извършвано по договор, прекратен с изтичането на неговия срок.
Действително според подписаното на 09.04.2018 год. съглашение, неговият срок на
действие е бил до 31.03.2019 год., но още на 18.04.2019 год., с подписването на
Споразумение № 1/18.04.2019 год. към договора от 09.04.2018 год. срокът му е бил удължен
до 15.04.2020 год. Първата от процесните доставки е била извършена на 08.08.2019 год., а
последната – на 31.01.2020 год., т.е. в срока удължения срок на действие на договора.
На база гореизложеното, и доколкото по делото не бяха представени доказателства за
заплащането на дължимите процесни суми от „ПЪТ” ООД на „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД, то
главната искова претенция следва да бъде уважена изцяло като доказана по основание и
размер.
Основателността на главната претенция, води до основателност и на акцесорната
такава за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на сумата от 2138,67 лв.,
претендирана за просрочие в заплащането на сумите по процесните фактури до 11.02.2020
год. Видно от Споразумение № 3/11.02.2020 год. към договора от 09.04.2018 год. ответното
дружество е признало съществуването на задължението си за заплащане на тази суми.
Въпреки това по делото не бяха представени доказателства заплащането й на тази сума на
ищеца.
По иска за чл. 92 ЗЗД:
Съгласно чл. 8.1 от договора за покупко-продажба в случай на пълно или частично
забавяне на плащанията, купувачът дължи неустойка за забава върху дължимите суми в
размер на 10 %, считано от датата, на която плащането стане изискуемо, като същата се
начислява за всеки просрочен ден.
Съгласно чл. II, т. 2 от Споразумение № 3/11.02.2020 год. към договора от 09.04.2018
год. страните по спора са се споразумели, че в случай че купувачът не изплати дължимите
суми по процесните фактури до 20.03.2020 год., продавачът ищец няма да предявява
претенции за заплащането на лихви.
Тъй като плащане на сумите не е било извършвано, ищецът претендира освен
заплащането на лихви, и неустойка върху всяка една от сумите за периода 21.03.2021 год. –
8
26.10.2021 год.
Изхождайки от приетото по-горе отсъствие на доказателства за заплащането на
претендираните суми, то правомерно е възникнало правото на ищеца да претендира
присъждането на неустойка въз основа на посочената договорна клауза.
В тази връзка следва да бъде разгледано възражението на „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ООД за
недействителността на клаузата, поради противоречие с добрите нрави като излизаща извън
обичайните й функции, както и възражението за прекомерност на неустоечния размер.
Съгласно приетото в т. 3 на ТР 1/15.10.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. по описа
на ОСТК на ВКС добрите нрави са морални, неписани норми, съществуващи като общи
принципи, чиято висока степен на значимост, е наложила последиците от тяхното
нарушаване да бъдат приравнени на тези на противоречието на договор със закона
съобразно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който
изисква защитата на признатите от закона интереси в гражданските и търговските
отношения. Заедно с него, основен ориентир за действителността на дадена неустоечна
клауза са и нейните обичайни обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за противоречието й с добрите нрави се извършва към момента на сключване на
договора във всеки конкретен случай.
Настоящият такъв касае договор за покупко-продажба на стоки с продължително
изпълнение. Към момента на сключването му не е било известно какво ще бъде
количеството на закупуваните смеси и съответно каква ще бъде дължимата цена. Определен
е бил единствено крайният срок на договора. При последващото му продължаване със
Споразумение № 1/18.04.2019 год., с оглед вече извършени доставки и поведението на
страните, условията на чл. 8.1 от договора са могли да бъдат предоговорени, ако са били
повод за съмнение за противоречието на клаузата с добрите нрави. Наред с това,
изпълнението на задължението не е обезпечено по друг начин. Видът на неустойката –
мораторна, дължима за всеки ден забава, също дава възможност на неизпълняващия
задължението си длъжник да намали размера й чрез по-бързото заплащане на сумата. По
тези съображения, а и от всички събрани по делото доказателства не може да бъде направен
извод за противоречие на клаузата с добрите нрави поради излизане извън нейните обичайни
функции.
По отношение на възражението за прекомерност съдът съобразява, че по принцип
съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД размерът на неустойката може да бъде намаляван от съда, в
случай че същият е прекомерен в сравнение с настъпилите вреди или ако задължението е
изпълнено неправилно или отчасти. Това правило обаче бива дерогирано от чл. 309 ТЗ
според който не може да бъде намалявана поради прекомерност неустойка, дължима по
търговска сделка, сключена между търговци. Именно такъв е настоящият случай, доколкото
и „ПЪТ“ ООД, и „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ООД са търговци по смисъла на чл. 1 ТЗ и сделката,
сключена помежду им се квалифицира като относително търговска.
С оглед гореизложеното, като неоснователни се преценят и двете възражения на
ответника отнасящи се до дължимата неустойка.
Размерът на иска е доказан посредством заключението по ССчЕ, определящо общия
размер на неустойката, начислявана върху сумата, дължима по всяка една от процесните
фактури. Така доколкото определеният от вещото лице размер - 18 709,88 лв. съвпада с
претендирания от ищеца такъв, искът следва да бъде уважен изцяло като доказан по
основание и размер.
По разноските:
При този изход на спора съдебно-деловодни, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
са дължими единствено в полза на ищцовата страна. Техният общ размер възлиза на
13447,35 лв. и включва заплатените държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити
9
за изготвяне на заключенията по ССчЕ и СГЕ.
В списъка по чл. 80 ГПК ищецът е описал и поискал присъждането на депозит за
изготвяне на заключението по ССчЕ в размер на 600 лв. Действително това е общо
дължимата на вещото лице сума, но нейното заплащане съдът е възложил в тежест на ищеца
и ответницата А., както следва 400 лв. от ищеца и 200 лв. от ответницата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 14, ет. 3, ап. 8 да заплати на „ПЪТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София ж. к. „Дианабад“, бл. 32, вх. В, ет.
2, ап. 51 сумата от 115 334,82 лв., представляваща сбор от незаплатени суми по следните
фактури: № 12110/08.08.2019 год.; № 12309/20.09.2019 год.; № 12407/11.10.2019 год.; №
12509/04.11.2019 год.; № 12669/27.12.2019 год.; № 12693/31.01.2020 год. за доставката на
пътни бутими, по сключен между „ПЪТ“ ООД, ЕИК ********* и „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД
Договор за покупко-продажба при условия на разсрочено плащане от 09.04.2018 год. и
сключените към него Споразумение № 1/18.04.2019 год., Споразумение № 2/19.04.2019 год.
и Споразумение № 3/11.02.2020 год. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ сумата от
2138,67 лв., представляваща дължимата законна лихва върху дължимата по всяка от
фактурите сума до 11.02.2020 год. съгласно Споразумение № 3/11.02.2020 год. към Договора
за покупко-продажба при условия на разсрочено плащане от 09.04.2018 год. на основание
чл. 86 ЗЗД, и сумата от 18 709,88 лв., представляваща общ размер на неустойката дължима
на основание чл. 8.1 от Договора за покупко-продажба при условия на разсрочено плащане
от 09.04.2018 год. вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, изчислена върху всяка една от главниците по
процесните фактури, ведно със законната лихва върху сумата от 115 334,82 лв., считано от
датата на завеждане на исковата молба 27.10.2021 год. до окончателното заплащане на
задължението, които суми са дължими в условията на солидарност с Д. Й. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****** – ответник в производството, по отношение на която
същото е прекратено след постигане на спогодба по чл.234 ГПК, одобрена от съда в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.07.2023 год.
ОСЪЖДА ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 14, ет. 3, ап. 8 да заплати на „ПЪТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София ж. к. „Дианабад“, бл. 32, вх. В, ет.
2, ап. 51 сумата от 13447,35 лв., представляваща сторени в производството съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10