№ 26404
гр. София, 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110101514 по описа за 2022 година
След извършена проверка по чл. 140 ГПК съдът констатира, че подадената от „...“
ЕООД искова молба е редовна, а предявеният с нея установителен иск е допустим.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска поради изложените
от него твърдения за липса на договорни правоотношения с ищеца и с „........“ ЕАД,
доколкото това обстоятелство касае основателността на исковата претенция, а не нейната
допустимост.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „..........“ АД да представи разписка за
усвоена сума в размер на 499,29 лева от 16.12.2019 г., върху която е положен подписът на
кредитополучателя Е. Н. С..
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 37412/2021 г. на СРС, 82 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.11.2022 г. от 10:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация
чл. 143, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „...“ ЕООД срещу Е. Н.
С. с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца
сумата от 2000 лева, представляваща главница по договор за кредит между „........“ АД и Е.
Н. С. и сключения към него договор за поръчителство по силата, на който „...“ ЕООД е
изплатилo вземането на кредитора по договора за кредит и е встъпило в правата му, ведно
със законната лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 93 лева,
1
представляваща административни разноски, сумата от 506,81 лева, представляваща
договорна лихва за периода 16.12.2019 г. - 09.06.2021 г., сумата от 146,41 лева,
представляваща наказателна лихва по договора за кредит за периода 21.01.2020 г. -
08.06.2021 г., сумата 371,61 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и сума в размер на 155,60 лева, представляваща законна
лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение от 29.09.2021 г. по ч. гр. д. № 37412/2021 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 27.09.2019 г. между „........“ АД и Е. Н. С. бил сключен договор
за кредит, по силата на който на ответника бил предоставен кредит, от който сума в размер
на 1500,71 лева останала като просрочено задължение. За да погаси просрочените вноски по
първоначалния кредит ищецът сочи, че Е. Н. С. е кандидатствал онлайн за нов
потребителски кредит от същия кредитодател – „........“ АД и по реда на ЗЕДЕУУ на
16.12.2019 г. бил сключен договор за рефинансиращ кредит, по силата на който ответникът
усвоил сума в размер на 2000 лева. Длъжникът по рефинансиращия кредит избрал да
обезпечи задължението си по рефинансирането посредством поръчителството на трето
одобрено от кредитодателя лице, а именно ищецът по делото, сключвайки договор за
поръчителство на 16.12.2019 г. Ищецът излага, че в качеството си на поръчител се задължил
да отговаря солидарно с кредитополучателя – ответник в настоящото производство, за
неговите задължения по договора а кредит. Посочва, че с оглед незаплащането от ответника
в срок на шест погасителни вноски по договора от 16.12.2019 г. същият е станал предсрочно
изискуем и на 09.06.20121 г., „........“ АД изпратило искане за погасяване на задълженията от
страна на поръчителя, като след като поръчителят уведомил длъжника, че ще пристъпи към
плащане, на 16.06.2021 г. на „........“ АД били заплатени процесните суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Е. Н. С. депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че е сключвал
процесните договори за кредит от 27.09.2019 г. и 16.12.2019 г. като излага, че не е давал
съгласие, дори и под формата на електронно изявление, за да считат процесните договори за
сключени по реда на ЗЕДЕУУ. Ответникът твърди, че договорите за кредит не отговарят на
изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК, както и на практиката на СЕС. Оспорва, че „........“ ЕАД
му е предоставил погасителен план, от който да се установяват параметрите на дължимите
суми. Счита обективираната в договора за поръчителство наказателна лихва за
неравноправна на основание чл. 143, т. 2 и т. 5 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
Оспорва, че са му връчени Общи условия, което от своя страна било основание за
недействителност на договора предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Излага, че е нарушена
разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвала яснота относно размера
на ГПР и как се формира той. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че между ответника и „........“ ЕАД е
налице валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за кредит от
27.09.2019 г., по което ответникът е неизправна страна и с оглед на което е сключил договор
за рефинансиращ кредит от 16.12.2019 г.; сключен договор за поръчителство между ищеца и
ответника от 16.12.2019 г.; поръчителят да е изпълнил едно изискуемо задължение по
договора за поръчителство, съгласно вътрешните отношения между поръчителя и длъжника,
ищецът да има вземане от длъжника за изпълненото негово задължение и поръчителят да е
уведомил длъжника за изпълнението към „........“ ЕАД. По релевираното възражение за
изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже, че са налице обстоятелства,
които са довели до спиране или прекъсване теченето на давностния срок.
2
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3