Р Е Ш Е Н И Е № 5
Гр. Разград, 18 януари 2019 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
при секретаря
Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора …….. разгледа докладваното от съдията дело №208
описа за 2018г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр.
с чл.35, ал.3 ЗОбС.
Образувано е по жалба на И. П. Х., гражданин на К. Н., против Заповед
№1166/21.09.2018г. на кмета на Община Разград, с която е отказано да се изпълни
Решение №829 по Протокол №59/26.05.2015г. на Общински съвет Разград и да закупи
поземлен имот-частна общинска собственост, съставляващ земеделска земя, в
качеството му на собственик на законно построената там сграда.
В жалбата и в представените писмени бележки се излагат доводи, че този
отказ е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и норми и в противоречие на материалния закон. По изложените съображения
се иска отмяна на оспорения акт, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Ответникът по спора, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана. Поддържа
доводи, че оспореният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен
административен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
приложимата нормативна уредба.
Разградският административен съд след преценка на събраните по делото
доказателства, които съобрази с наведените от страните доводи и възражения,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
14-дневен срок, от активно легитимирано лице срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
Събраните в хода на
производството писмени доказателства установяват, че жалбоподателят е
собственик на законно построена постройка, съставляваща еднофамилна вилна
сграда с дървен гредоред с идентификатор 61710.616.2007.1. със застроена площ
от 23 кв.м, построена в поземлен имот- частна общинска собственост с
идентификационен № 61710.616.2007, находящ се в землището на град Разград, с
площ на терена 10082 кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска,
с начин на трайно ползване- лозе. С молба вх.№ 94-00-1921/12.09.2014г. той е
поискал да закупи земята на основание чл.35, ал.3 от закона за общинската
собственост (ЗОбС). Неговата молба е разгледана по
реда и при условията на чл.28а от Наредба
№2 за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи- общинска
собственост (Наредба №2), приета от Общински съвет Разград на основание чл.8,
ал.2 от ЗОбС. На свое заседание Общински съвет
Разград е взел Решение № 829/26.05.2015 г., с което е постановил да се извърши
продажба на имот - частна общинска собственост, актуван с АОС №2596/23.02.2015г.,
представляващ поземлен имот №61710.616.2057 по кадастралната карта на град
Разград, с площ от 1005,00 кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска и начин на трайно ползване- лозе на собственика на законно построена
вилна сграда И. П. Х. на пазарна цена 1 357, 00 лева, определена от оценител на
недвижими имоти, при данъчна оценка в размер на 282,20 лева. Със същото решение
е възложено на кмета на Община Разград да издаде заповед и да сключи договор за
продажба на описания имот. Няма спор,
че това решение е влязло в сила. Предприети са действия по неговото изпълнение
от общинската администрация, като при справка в НБД "Население" е
установено, че И. П. Х. е освободен от българско гражданство с Указ № 6 от
14.01.2015 г. и към тази дата е станал гражданин на К. Н. Въз основа на така
установеното, с писмо изх. №АО-05-03-1793/28.02.2018г. заместник-кметът на
Община Разград отказва да изпълни Решение № 829 по протокол №59/26.05.2015 г.
на Общински съвет Разград, като сочи, че са налице пречките по чл.3в, ал.1 от
ЗСПЗЗ за да се придобие земеделска земя от жалбоподателя. Този отказ е бил
предмет на съдебен контрол по административно дело №74/2018г. по описа на
Административен съд-Разград. Със своето Решение №63/25.07.2018г. съдът е обявил
за нищожен отказа на заместник-кмета на Община Разград, обективиран в
цитираното по-горе писмо и върнал преписката за ново разглеждане и произнасяне
от компетентния орган. Същото е влязло в сила на 11.08.2018г. и породило своето
действие. При новото разглеждане на преписката е издадена процесната Заповед
№1166/21.09.2018г. на кмета на Община Разград, с която е отказано да се изпълни
Решение №829 по Протокол №59/26.05.2015г. на Общински съвет Разград. В нея е
посочено, че И. П. Х. е гражданин на К. Н. от 14.01.2015г., включително и към
датата на решението на ОбС Разград (26.05.2015г.),
поради което това решение е нищожно, тъй като противоречи на разпоредбата на
чл.3в, ал.1 от ЗСПЗЗ и поради това не е съответните правни последици. Прието е
че в казуса се касае до придобиване на собственост върху земеделска земя и
следва да се прилагат разпоредбите на специалния закон ЗСПЗЗ, в частност чл.3в,
ал.1 от него, който сочи, че право на собственост върху земеделски земи могат
да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са
установени в Република България повече от 5 години. Тази заповед е предмет на
съдебен контрол в настоящето производство.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Оспореният отказ е валиден административен акт, като издаден от оправомощен
административен орган, в кръга на неговата териториална и материална
компетентност, в предвидената писмена форма. Той обаче е незаконосъобразен,
като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
норми и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Извън правомощията на кмета на общината е да преценя валидността и
законосъобразността на решенията на Общинския съвет, а това е единствено и само
в компетентност на съда. В тази връзка, ако е считал, че процесното решение на
Общински съвет Разград е нищожно и/или незаконосъобразно, той е разполагал с
възможността да го върне за ново обсъждане на общинския съвет или да го оспори пред
Административния съд съгласно разпоредбата на чл.45, ал.5 от ЗМСМА. Наред с
това, макар и да няма легална дефиниция кога един административен акт е
нищожен, то както в съдебната практика, така и в доктрината се приема, че
нищожен е този акт, който е издаден от некомпетентен орган, в ненадлежна
писмена форма или при допуснати особено тежки нарушения на материалния и
процесуален закон, поради които той е лишен от законово основание или
последиците от неговото изпълнение са нетърпими за правовия ред. Следователно
не всяко нарушение на законовите изисквания води до нищожност на издадения акт,
като преценката се прави към датата на постановяване на административния акт по
арг. на чл.142, ал.1 от АПК. В случая Общински съвет Разград е взел решение, с което
разрешава да се извърши продажба на земеделска земя на собственика на законно
построената в имота сграда, на 26.05.2015г. и няма данни, че към тази дата
жалбоподателят не е пребивавал в продължение на 5 години на територията на
страната, поради което не може да се приеме, че то е постановено в противоречие
с чл.3в, ал.1 от ЗСПЗЗ. С оглед на това съдът намира, че недопустимо и
неправилно кметът на Община Разград е приел, че Решение №829 по Протокол
№59/26.05.2015г. на Общински съвет Разград е нищожно и не е породило визираните
в него правни последици.
Също така съдът намира, че административният орган е допуснал и нарушение
на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от
значение за случая и не е положил усилия за служебно събиране на
доказателствата. Обстоятелството, че лицето И. П. Х. е гражданин на К. Н. не е
пречка той да придобие право на собственост върху земеделска земя. Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗСПЗЗ граждани на държавите - членки на
Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското
икономическо пространство (в това число и Кралство Норвегия), могат да
придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този
закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на
Република България към Европейския съюз. Съгласно Договора за присъединяване
този срок е изтекъл на 01.01.2014г. и след тази дата
отпадат пречките, предвидени в чл.3, ал.5 от ЗСПЗЗ. С приемането на чл.3в, ал.1
от ЗСПЗЗ е предвидено друго ограничение. В тази разпоредба е посочено, че право
на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или
юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България
повече от 5 години. Това изискване се отнася до всички физически лица,
независимо дали са български граждани или чужденци. В случая обаче
административният орган не е положил необходимите усилия за да събере
доказателства, които да установяват дали жалбоподателят, независимо че е чужд
гражданин, е пребивавал или е бил установен на територията на страната в
продължение на повече от 5 години. При липсата на доказателства в този смисъл
не може да се приеме за установено, че той не отговаря на законово
регламентираното изискване по чл.3в, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че постановеният
отказ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени, като преписката се върне за ново произнасяне по искането.
При новото разглеждане административният орган следва да съобрази дадените
указания на съда.
С оглед на изхода от спора, както и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят
има право на сторените деловодни разноски.
Същите са своевременно предявени,
основателни и доказани до размер на 110 лв., от които платена държавна такса от
10 лв. и възнаграждение за адвокат от 100
лв.
Мотивиран така и на основание чл.173,
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1166/21.09.2018г. на кмета на Община Разград като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване
указанията на съда.
ОСЪЖДА община Разград да заплати на И. П. Х., гражданин на К. Н. сумата от 110 (сто
и десет) лева - дължими разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България
СЪДИЯ:/п/