М
О Т И
В И
Към Присъда на КРС по НОХД № 22/2018 г.
гр.Кюстендил, 13.11.2019 г.
Кюстендилска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Районен съд гр.Кюстендил на 03.01.2018 г.обвинителен акт против Б.С.Ц., с ЕГН – ********** *** за
извършено престъпление от общ характер
по чл. 338, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, при фактическа
и правна обстановка подробно изложени в
обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия, като предлага за
извършеното от него престъпление да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок около три години, изпълнението на което да бъде отложено по редът
на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава
подробни обяснения. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна
присъда, основавайки искането си на недоказаност на обвинението.
КРС след провеждането на задълбочено
съдебно следствие и след анализ на събраните в хода на същото доказателства
намери за установено следното
От фактическа страна
Б.С.Ц., с ЕГН – **********
е роден на *** ***. Жител ***. ***, ***, женен, със средно специално
образование,пенсионер, не осъждан.
Подсъдимия Ц. членува в
Ловно-рибарско дружество „Елен“ гр. Кюстендил. Притежавал е членска карта №
087826-А и е редови член в ловна дружинка № 15 в
района на ПЛСР Коняво, обл. Кюстендил. В качеството
на ловец притежава и законно огнестрелно оръжие, сред което е и ловна пушка
марка „ИЖ“ , калибър 12 със сериен номер 23473, ловна карабина „Арсенал“ модел
„SAR М 14 SF”, калибър, 7,62 х39 мм сериен номер 510013 с нарезна цев. Ц. притежава, към момента на извършеното
престъпление и разрешение за носене,
съхранение и употреба на огнестрелни оръжия № 20160223024.
На 10.12.2016г. бил организиран ловен излет в района на с. Буново , от
ловна дружина №15-с.Коняво. Сборния
пункт на ловците бил кафе „Амиго“, находящо се на комплекс-бензиностанция „Струма петрол“,
разположена на ПП I-6 , между селата Ябълково и Коняво. Като участници в този ловен излет били
включени и свидетелите К. П., Р.А., Г.В., К.А., Е.В., както и пострадалия З. А.Н..
Той присъствал по време на ловния излет като гост. За провеждания ловен
излет било издадено разрешително за
групов лов № 6015152. В същото били вписани имената на участниците, сред
които и подсъдимия Ц.. За всеки отделен
лов дружинката избирала ръководител, като за този ден за такъв бил
избран св. К.П.. Съгласно изискванията
на чл.7 от Указанията на безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от НЛРС, ръководителят
на лова провел инструктаж на ловците
относно реда, дисциплината и спазването
на законността при провеждането на лова,
както и относно безопасното боравене с
огнестрелно оръжие. След провеждане на
инструктажа всеки от участниците се подписал в груповото разрешително за лов .
На ръководителя на лова –
св. К.П. било известно, че Н. не притежава разрешение за носене и употреба на
огнестрелно оръжие ала той му
разяснил, че ще участва в ловния излет само като „ гоняч“
.
За деня били организиране
две гонки. Втората гонка била организиран в м. „ Габеро“,
в землището на с. Буново , обл. Кюстендил . До
ловните пусии свидетелите В. и Ц. били
закарани от пострадалия З.Н. с
автомобил марка „УАЗ“, модел „469“, с рег. № ***, собственост на
свидетеля Е.В. . Всеки от участниците в
лова, без пострадалия Н., носел ловно оръжие. Подсъдимия Ц., носел две от
собствените си огнестрелни оръжия – ловна пушка
двуцевка м.“ИЖ“, кал.12, със с.
№23473 и ловна карабина , кал. 7,62х39
мм., с.№ 510013, модел „SARM
14SF“, произведена в България, от
завод „Арсенал“.
Свидетеля Н. оставил
най-напред ловците Ц. и В. по пусиите, като св. Ц. при слизане от автомобила,
взел със себе си само едното ловно оръжие -
ловна пушка двуцевка м.“ИЖ“, описана по-горе, а ловната карабина останала на задната седалка
в, управлявания от Н., автомобил. След
като оставил Ц. и В., Н. закарал и
свидетелите А. и В. до мястото, откъдето трябвало да започнат да гонят
животните / тяхната роля в тази гонка била на „ гонячи“/.
Освен групата от ловци и гонячи, пътуващи в
автомобила, управляван от Н., друга група
заобиколила хълма, за да се разположат от
другата страна. Автомобилът, с който се придвижвала другата група бил м.“Лада“,
модел „Нива“ и бил управляван от св. А.. Когато гонячите
от втората група / Асенови и В. / достигнали ловците Ц. и В., реално втората
гонка приключила.
Съобразно уговорката на ловците от тази група с подсъдимия, Ц. последният звъннал по телефона на
пострадалия Н., за да го уведоми, че са приключили и трябва да дойде да ги
вземе. На първото позвъняване Н. не отговорил.
Малко след това самият той звъннал на телефона на подсъдимия Ц. и го
информирал, че е станал инцидент, като
помолил да отидат при него. Тъй като подсъдимия Ц. не бил в достатъчно добро физическо здраве
той казал на св. Е.В., че „ З. се е
прострелял в крака“ и трябва В. да отиде при него. Разстоянието не било малко,
но св. В. тръгнал веднага в посоката, в която
знаел, че трябва да бъде
пострадалия З.Н.. Докато вървял, В.
минал покрай пусията на св. Г.В., обяснил му, че нещо е станало с Н. и
заедно тръгнали към него. На същото това
място по късно пристигнал и свидетеля К.А..
При пристигането си на
място свидетелите В., В. и А. видели пострадалия да
лежи до автомобила, с който е трябвало
да ги прибере. В близост до него имало автомат,
със свален пълнител. /За отбелязване е, че никой от тях не твърди ,че това
е карабината на подсъдимия Ц../
Свидетелите видели, че
крачолът на единия крак на пострадалия Н. е вдигнат, както и че на това място има кръв.
В първият момент свидетелите В. и В.
не разпитвали подсъдимия какво се е случило. Преценили, че трябва бързо
да организират придвижването му до
ЦСМП за оказване на помощ. Тъй като автомобилът, който бил на мястото и с който Н. трябвало да
ги прибере бил по-бавен, св. В. се обадил по телефона на св. Д.А., казал му че
има самопрострелял се човек и го помолил да дойде с
другия джип до мястото. Разстоянието било около 1 километър.
Св. А. тръгнал веднага. Когато пристигнал на мястото на инцидента видял подсъдимия Н.
да лежи до джипа, а свидетелите В. и В. да му оказват първа помощ. Веднага
качили Н. на предната дясна седалка в джипа и св. А. ***. Св. В. се качил в останалия на
място негов автомобил м. „УАЗ“, модел
„469“, с рег. № ***. При него се качил и св. В. и тръгнали към мястото, на
което трябвало да се чакат след приключване на
гонките всички участници в ловния излет. Автоматичната пушка, която се
намирала до пострадалия Н., когато го открили, свидетелите В. и В. прибрали в
автомобила. Едва когато се събрали с останалите ловци решили, че тази автоматична пушка е собственост на св. Ц., който си я прибрал в намиращия се в автомобила калъф. Вечерта след
прострелването подсъдимия Ц. се явил в ОД-МВР и доброволно предал на свидетеля К.М.
огнестрелното оръжие „Арсенал“ , модел „SARM 14SF“ тип ловна карабина, кал. 7,62х39
мм., с.№ 510013, модел, произведена в България.
Твърди се, че разговаряйки
помежду си участниците в лова споделили,
че изстрел не са чували, както и че вероятно Н. се е самопрострелял
с оставената в колата автоматична пушка,
собственост на подсъдимия Б.Ц..
Твърди се, че в РУ при
ОД-МВР гр. Кюстендил, подсъдимия при предаване на оръжието обяснил за станалия
инцидент, че малко по-рано същия ден, един от участниците в лова се е самопрострелял с оръжието, което предава.
Още същият ден по случая е образувано ДП срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление от
общ характер по чл. 134, ал.1 от НК.
Твърди се, че поради трудно достъпното място, на което е станал инцидентът, както и късния час, местопроизшествието не било запазено и
огледът бил отложен за следващия ден. На другия ден местопроизшествието е
показано на оперативно следствената група, на 11.12.2016 г., от свидетеля В. В.,
който също е участвал в лова, предния ден, но си е тръгнал след първата гонка.
На място при огледа
присъствал като поемно лице и св. В. А., който също
участвал в ловния излет на 10.12.2016 г., но
когато е станал инцидента е обикалял, за да си търси кучето и нищо не е
разбрал.
Видно от изготвения и
приложен протокол за оглед на местопроизшествие, на място произшествието не са
открити патрони или гилзи. Открита и
иззета като Обект №1 е проба от
червена на цвят течност, наподобяваща кръв.
В хода на ДП е изготвена
съдебно-балистична експертиза / Протокол №102/, която в заключение сочи, че
предоставеното за анализ оръжие е ловна
карабина, произведена в България от фирма „Арсенал“, със с. № КТ510013, модел SAR-M 14SF, кал. 7,62х39 мм.
и е годно на възпроизведе изстрел.
Тук редно би било, след
като е предадено непосредствено след инцидента в присъствието на много
свидетели, оръжието да се изследва и даде експертно заключение дали с него е
произведен изстрел или изстрели, като същото оръжие се изследва за наличие на
барутни частици и димни газове в цевта, затворния
блок и ударния механизъм. Но това не е сторено в хода на воденото досъдебно прозводство. Направеното в хода на назначената експертиза
прострелване на карабината, за да се отговори на поставените от разследващия
въпроси, лишава съдът от възможността да установи наличието на предходен
изстрел именно с това оръжие.
В хода на ДП е изготвена и
съдебно-медицинска експертиза, която съдът прие в съдебното следствие като
обективна и отговаряща на всички
поставени въпроси. Според заключението
на съдебния лекар – в резултат на прострелването у З.Н. са били налице следните
телесни увреждания : единично огнестрелно пронизващо нараняване на дясно коляно и дясна подбедрица
с входа рана по предновътрешна повърхонст на коляното
и изходна рана по задна част на подбедрицата в
средната и трета, фрактура на двата кондила на
големия пищял на подбедрицата по хода на раневия
канал; пълно разкъсване на задколянната артерия на дясна подбедрица
на хода на раневия канал, хеморагичен
шок, развил се в резултат от кръвозагубата
от разкъсаната артерия от
огнестрелното нараняване. Според
експерта описаните увреждания са
причинили на Н. разстройство на здравето
временно опасно за живота , като при това състояние , без оказване на
своевременна медицинска помощ е налице
реална опасност от смъртен изход.
Фрактурата на големия пищял на дясна подбедрица е причинила на подсъдимия трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник. Обвинението подминава
основният извод на вещото лице, че с това оръжие по описания от пострадалия
начин не може да се причини наличното при Н. нараняване. На кратко обвинението
се задоволило напълно с направено от подсъдимия самопризнание в хода на
предявяване спрямо него обвинение в присъствието на защитник.
По доказателствата:
В обстоятелствената част
на ОА са описани действия на подсъдимия и на пострадалия. Описан е и начина по самопрострелване на Н.
изразяващ се в следното: Н. взел оставената в автомобила ловна карабина кал. 7,62х39 мм., с.№ 510013, модел „ SARM 14 SF“,
извадил от раницата си, държания
от него боеприпас за огнестрелно оръжие – 1 бр. патрон кал. 7,62х39 мм. Който
патрон заредил в държаното вече от него огнестрелно оръжие. Боравейки с оръжието, докато цевта сочела надолу,
подсъдимият по невнимание възпроизвел
изстрел, като изстреляният куршум го
улучил в десния крак, а проектилът преминал през
крака на Н. по посока отгоре-надолу ,
отпред-назад и леко отляво – надясно.
Според държавното обвинение това
е механизмът, по който са получени описаните
в медицинската документация телесни увреждания. Твърди се, че
пострадалия е извадил от джобът си патрон с калибър и характеристики
съответстващи именно на това оръжие. Но разследващите при извършения оглед на местопрозшествието не са намерили патрон или проектил. Описания механизъм на сомонараняване
сочи, че проектилът е следвало да е забит в земята,
но по делото липсва такъв.Затова не само липсата на доказателства
в посока на описания от прокурора
механизъм на получаване на травмата
при пострадалия Н. е основното в защитната теза на подсъдимия, изложена и следвана от неговия защитник.
Обвинението се опира на направено самопризнание,
но в същото време не се
държи сметка, че то е безкрайно
кратко, лаконично по съдържание, дадено при условие
за сключване на споразумение. Вероятно така подсъдимия от криво разбрана
корлегиалност прикрива деянието на някои
от групата. При това очевидно без
да се държи
сметка за здравословното състояние на подсъдимия, преживения стрес и желанието за бърз
изход от процеса. В последствие
навярно след анализ на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства подсъдимия и защитата му се
отричат от това самопризнание.
Затова събраните в хода на наказателното производство доказателства
съдът цени в следния смисъл: Показанията на всички свидетели съдът кредитира в
частта, в която описват организацията на ловния излет, разположението на
отделните участници, участието на
подсъдимия Ц. и пострадалия Н. и ролите
им в този ловен излет. Следва да се отбележи, че никой от свидетелите не твърди в показанията си, че е видял
подсъдимия или пострадалия да държи оръжието в ръцете си, както и описания от обвинението боеприпас. По отношение
на такова оръжие безспорен факт е, че карабината на подсъдимия Ц. е била в
описания от свидетелите автомобил, но никои от тях не може да потвърди, че
именно тази карабина е била близо до пострадалия Н.. За да се твърди подобно
нещо е следвало поне един от свидетелите да посочи видът, марката, серийният
номер на оръжието. Не следва да се забравя, че част от свидетелите са полицай,
а те знаят добре как се идентифицира оръжие. При това след изстрела същото е
следвало да бъде със загрята от изстрела цев, изхвърлена гилза на мястото на
прострелването или заседнала такава в цевта на оръжието. Проектилът
след като се твърди изстрел отгоре в посока надолу е следвало да се търси с металотърсач и намери заровен в земята. Но това не е
сторено. Липсва и надлежно доказателство, че именно с тази карабина е прозведен въпросният изстрел защото това не е сторено чрез
съответната експертиза а както бе отбелязано по-горе с последващите
прострелвания съдът е лишен от възможност да докаже такъв факт.
Единственото доказателство, на което
държавното обвинение крепи
обвинителната си теза е твърдението на св. Ц., че по телефона подсъдимият му е
казал, че се е самопрострелял. Но в подкрепа на това
твърдение липсва и справка разпечатка, че подобен разговор се е състоял.
Подсъдимият не е дал логично последователни, пълни и точни самопризнания. И
така съдебното следствие е лишено от възможност да сравни достоверността на
същите с приложените от обвинението доказателства по делото. Всички други
свидетели, които твърдят саомнараняване на Н., основават показанията си в тази посока на
чутото от подсъдимия Ц.. При това
очевидно без отговор остава логичният въпрос, какво търси по време на ловен
излет лице, което е лишено от правото му да съхранява, носи и използва оръжие?
Защо служители на полицията са допуснали осъденият Н. и лишен на това основание
от основното право на ловеца-да притежава оръжие е взел участие в ловът? Затова
и съдът не може в пълна степен да кредитира показанията им и то именно в частта
по отношение на какво било казано от подсъдимия. За съдът това е бягство от
лична отговорност и насочване на следствието към вероятен извършител но не и
безспорно доказателство на определен факт или обстоятелство.
В тази връзка дори изготвената и приета по делото
СМЕ не подкрепя обвинителната теза в
частта за самонараняването. В разпита си пред съда вещото лице защитава писмената си експертиза но е
категорично, че не винаги входната
рана при такова нараняване е по-голяма от изходната, за да се
определи точно посоката на изстрела. Определящо в случая е разстоянието от което е произведен изстрела, а за това
разстояние няма данни по делото. Отделно от това според вещото лице д-р Н. за категорично установяване на механизма
на получаване на увреждането и в частност установяване на това коя от
раните е входна и коя изходна е
трябвало непосредствено след
инцидента да се съберат други доказателства, примерно да се изследват дрехите на пострадалия, върху
които при изстрел от малко разстояние ще има отложени вещества от проектила. За да опише възможните варианти за получаване
на посоченото увреждане вещото лице се е водило от показанията на свидетелите,
а както съдът вече посочи никой от
свидетелите не е бил очевидец на инцидента. Очевидно заключението му не е
категорично и безспорно.
В горния смисъл,
съдът намери, че не само не е установено по безспорен
и категоричен начин, че подсъдимият Н. се самопрострелва но и това,
че прострелването не е извършено с оръжието собственост на подсъдимия Ц.. По
делото липсва доказване, че именно с тази пушка е извършено прострелването.
Задължение на разследващите е да извършат оглед на оръжието и установят дали в затворния блок на карабината не се намира липсващата гилза,
необходимо е било да се направи протриване на цевта и затворния
блок за установяване наличие на остатъчни димни газове-сажди, говорещи за
произведен изстрел с карабината към момента на извършеното престъпление. Прцесната карабина е проверена само дали може да извършва
стрелба, и при това така е лишено съдебното следствие от възможността да
провери наличието на предходна стрелба, за да се убеди във вината на
подсъдимия. В този смисъл, като
установено по категоричен начин, съдът намери само и единствено твърдяното в ОА
телесно увреждане на пострадалия Н., като няма спор, че същото е получено
от произведен изстрел. Но не следва да
се забравя огромната вероятност нараняването да е получено в следствие
изстрелян от „гонячите“ боеприпас. Какъвто и да е проектил липсва за да се твърди, че именно с изстрелян
патрон от карабината на подсъдимия е станало нараняването. Вещото лице
извършило медицинската експертиза заключава ,че това нараняване не е причинено
по начина описван от пострадалия. В останалата част, а именно връзката на това увреждане с конкретно
поведение на самия подсъдим, изразяващо се в невземане на необходимите мерки за
сигурност и особено предвидените в чл. 59, ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия обвинението също
няма безспорни доказателства. Недоказването на прострелване с карабина
собственост на подсъдимия налага извода за недоказване на обвинението и в
останалата му част. Недоказано оства, в този смисъл и
твърдението, че пострадалия, че е държал в себе си боеприпас – 1 бр. патрони то
точно за това огнестрелно оръжие, както и това че е поставил този патрон в
оръжието като произвеждайки изстрел с него се е самонаранил.
Очевидна е липсата на
безспорно доказателство, че с процесното оръжие е
произведен изстрел и в резултат на този изстрел е пострадал Н.. С нито едно доказателство в тази посока
обвинението не бе подкрепено.
След анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства , съдът не можа да обуслови извод
за несъмнена доказаност за извършване на
престъплението по 338, ал.3, във вр. с ал.1 именно от
Б.С.Ц., с ЕГН – **********.
На основата на така изяснената фактическа обстановка и анализът на
доказателствата , съдът намира от правна страна следното:
За да отговори на един от основните въпроси по чл. 303, ал.1 от
НПК, а именно дали подсъдимият е автор на престъплението, за което е бил
привлечен да отговаря, съдът на първо място следва да намери за доказано
извършването на противоправното деяние. Анализът на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на извършването на деяние по сочения текст от НК
.
Съгласно константната практика на ВКС обвинението може да бъде доказано и
по несъмнен начин само с косвени доказателства, но в такъв случай всички
косвени доказателства трябва да водят до единствения възможен извод, че лицето
е извършило конкретното деяние и да изключат всяка друга възможна версия. В
настоящия казус според съда не е налице визираната верига от косвени
доказателства.При липса на годни доказателства да обосноват единствен и
непротиворечив извод относно участието на подсъдимия в извършване на описаното
в обвинителния акт деяние, съставляващо престъпление по 338, ал.3, във вр. с ал.1от НК. От представените по делото доказателства,
не може да се формира и извод, че именно З.Н. е
държал описаното в ОА огнестрелно
оръжие и боеприпас , с които се е самонаранил, и това да е доказано по несъмнен
начин, така както изисква чл. 303, ал.2 от
НПК.
Отделно от горното, дори по делото
да бяха събрани гласни доказателствени средства на очевидци, възприели действия на
подсъдимия в описания в ОА смисъл, то
съдът намира, че не би могло да
се говори за нарушаване разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗОБВВПИ в неговата
цялост така както деянието е описано в диспозитива на
обвинението. Дори да се твърди, че е предоставен достъп на други лица до това
оръжие то следва да са налице достатъчно на брои безспорни доказателства
потвърждаващи именно това.
Но вместо събиране на
безспорни доказателства относно вината на подсъдимия обвинението борави с
предположения и догадки. Недоказано остава на какво основание в ловния излет
участва пострадалия Н. след като е лишен от това му право. Къде е бил
пълнителят на карабината и изобщо трябва ли пълнител след като пострадалия твърди,че
е поставил единствен и то негов патрон в цевта на оръжието. Откъде е имал този
патрон точно за тази карабина. Колко още подобни карабини е имало в другите
участници в ловът и не е ли възможно в тази ситуация някои да извърши подмяна
на своята с чужда. Къде са дадени обяснения от подсъдимия пред инспекторите от
КОС след като такива в писмена форма не са представени от обвинението. Не е ли
това защитна реакция на самите тях по причина неосъществен контрол по време на
ловния излет. Защо прозшествието не е посетено
незабавно от дежурната следствено оперативна група. Защо свидетеля В., които си
е тръгнал след първата гонка свидетелства за факти и обстоятелства станали по
време след като той вече не е бил на това място. Защо не са открити гилзата и проектилът. Защо обвинението не е поставило пред експерта
въпрос дали с това оръжие по време на станалия инцидент е произвеждан изстрел
или не.
По изложените съображения и, като съобрази
разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът призна подсъдимия за
невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 339, ал.1, пр.2 от НК .
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 НПК, съдът прие, че
направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.
Така
мотивиран съдът постанови своето решение.
Председател :