Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
Гр.Оряхово,22.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди
и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ИВЕТА КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 5 по описа за 2017 г.,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е делбено - във втора фаза -
по извършване на делбата и уреждане на сметките между съделителите.
С Решение № 39/21.04.2017 г., Оряховският
районен съд е допуснал съдебна делба между В.Г.В.,
с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и К.В.Г.,
с ЕГН ********** ***, на съсобствената им Масивна жилищна сграда, с кад. № 502.1392.1 и сигнатура 2МЖ /двуетажна
жилищна сграда/, със ЗП-78.9 кв.м., строена като етап /етаж/ от одобрен проект
№ 36/09.06.1989 г. за двуетажна двуфамилна жилищна сграда с разрешение за
строеж № 54/01.08.1989 г. и Протокол за дадена строителна линия № 37/01.08.1989
г., състояща се от кухня, санитарен
възел в „зимника“ /приземния етаж/, дневна и две спални на етажа и необитаем
таван, построена в Общинско дворно място съгласно АОС № 641/26.03.2008 г. с
кад. № 502.1393, урегулиран в парц.IV-1392,
кв.95, с площ от 478 кв.м., по действащия подробен Устройствен план на
гр.Оряхово, одобрен със Заповед № 628/24.06.1985 г. на ОНС Враца и План за
улична регулация, одобрен с Решение № 735/25.06.2015 г. на Общински съвет
Оряхово, с административен адрес гр. Оряхово, ул.“Иван Вазов“ № 76 при права: 1/2 ид.части за В.Г.В. и 1/2 ид.части за К.В.Г..
Решението е влязло в законна сила.
В първото по делото заседание след влизане
в сила на решението по допускане на делбата, ищеца е направил искания по сметки
за сума в размер на 4 860 лв., представляващи извършени от него подобрения
в имота, като на осн.чл.346 ГПК, е направил и искане за възлагане на имота.
Ответника от своя страна също е направил
искания по сметки за сума в размер на 1 250 лв., представляващи извършени
от него подобрения в имота.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Изслушано е заключение на съдебно-техническа и оценителна
експертиза относно пазарната стойност на имота, поделяемостта му, стойността на
претендираните подобрения.
Изискано е и становище от Главния архитект
на Община-Оряхово на осн. чл. 201 ал.1 ЗУТ относно поделяемостта на имота.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищеца и ответника са съсобственици на имота
предмет на спора видно от н.а. за дарение на недвижим имот № 31, т.14, рег. №
4451, дело № 1642/27.11.2014 г. на Райна Русолова – съдия по вписванията при РС
Оряхово и н.а. за собственост върху недвижим имот придобит по извършено
строителство № 109, т.2, рег.№ 695, дело № 246/16.03.2015 г. на Райна Русолова
– съдия по вписванията при РС Оряхово,
като ответникът е съсобственик на ½ ид.ч. чрез дарение от майка
си Стефка Георгиева Димитрова.
По делото е прието Становище вх. 1724/14.06.2017
г. от Главния архитект на Община – Оряхово, съгласно което допуснатият до делба
имот е неподеляем.
Прието е от съда и страните, като обективно,
всестранно и пълно заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза. Вещото
лице заключава, че имота е неподеляем и определя пазарната му оценка към
момента на експертизата на сумата от 14 400
лв., като подобренията извършени от ищеца възлизат на сума в размер на 3 839 лв., а подобренията
извършени от ответника възлизат на сума в размер на 831.00 лв.
При така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
Допуснатият до делба недвижим имот е
неподеляем. Същият попада в хипотезата на чл. 349 ал.2 ГПК, тъй като
представлява жилищен имот. Той, обаче не може да бъде поставен в дял на ищеца
по делото, поради липсата на изискуемите законови предпоставки за това. Съгласно
чл.349, ал.1 от ГПК ако неподеляемото жилище е било СИО, прекратено със смъртта
на единия съпруг и преживелят съпруг няма собствено жилище, може да иска да му
се постави в дял имота, а съгласно 349, ал.2 от ГПК имотът може да се постави в
дял на съделител-наследник, ако той при откриване на наследството е живял в
него и не притежава друго жилище.В случая ищеца по делото е направил искане за възлагане на имота, но съдът намира
същото за неоснователно тъй като предмет на делбата не е имот, който е СИО или
наследствен, тъй като ответника е
придобил неговата ½ ид.ч от имота от майка си с договор дарение. Поради
това съдът приема, че в случая не са приложими хипотезите на на чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК.
По тези съображения съдът счита, че искането за
възлагане на процесния имот не следва да бъде уважено, тъй като не са налице
условията на чл.340, ал.1 и ал.2 от ГПК и имотът следва да се изнесе на
публична продан.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 348 ГПК и следва да се постанови имота да бъде изнесен на публична продан при първоначална цена,
определена от съдебния изпълнител по изпълнително дело за публична продан.
По реда на чл.346 от ГПК, ищецът В.В. е
предявил претенция срещу ответника К.Г. за заплащане на стойността на
извършените подобрения в съсобствения имот, които оценява на 4 860лв., както
следва: -котелно помещение с размери
3.00 х 2.50 м. изградено през 2007 г. и иззидан комин на котелно помещение с
височина 10 м., на обща стойност 600лв. котел на твърдо гориво, на стойност 1 150 лв., помпа за котел, на стойност 140 лв., 7 бр. радиатори и
фитинги, на стойност 1 300 лв., железни тръби и фитинги за изграждане на
парната инсталация и вложения труд, на обща стойност 800 лв., вътрешна тоалетна
с канализация, изградена през 2010 г., на стойност 300 лв. външна тоалетна,
построена през 2010 г., на стойност 300 лв., бетонови пътеки около къщата,
изградени през 2010 г., на стойност 200 лв.,
вътрешна изолация на 3 стаи – детска стая, трапезария и спалня, направена
през 2014 г., на стойност 470 лв.,
метален портал към улицата, поставен през 2015 г.
По реда на чл.346 от ГПК, ответника К.Г. е
предявил претенция срещу ищецът В.В. за заплащане на стойността на извършените
подобрения в съсобствения имот, които оценява на 625.00 лв. представляващи ½ от направените от
него подобрения на обща стойност 1 250 лв., както следва: сменена дограма на
една стая, през 2016 г., на стойност 420 лв., изолация на таван на същата стая,
през 2016г., на стойност 190 лв., смяна на тапети на същата стая, през 2016г.,
на стойност 110 лв., изграждане на бетонова площадка в двора, изградена през
2016 г.,на стойност 270 лв., преместване на чешма в двора,през 2016 г.
Според
Тълкувателно решение№85/1968г. и ППВС6/1974г., отношенията между съсобственици
по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат
съгласно чл.72 от ЗС и чл.74 от ЗС в
случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да
владее цялата вещ за себе си. В останалите случаи, когато извършва подобренията
в качеството на владелец на своята част и държател на частите на останалите
съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл.30 ал.3 от ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието
на останалите съсобственици, по реда на чл.59 от ЗЗД, ако те са се противопоставили или по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на
останалите съсобственици. В настоящия случай съделителят В.В. претендира
заплащане на извършени в делбения имот подобрения, твърдейки същите да са
осъществени от него в качеството на владелец на частите и на другия съсобственик, с негово знание и без
противопоставянето му. Един съсобственик може извършва подобрения в общата вещ,
като не се съобразява с правата на
останалите съсобственици - да владее имота само за себе си. Но той трябва да
промени титула на владението си: от владение за себе си и за сметка на
останалите съсобственици във владение само за себе си и това намерение да манифестира спрямо другите съсобственици,
отблъсквайки тяхното владение и това да стане известно. Всяко скрито
неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини, не сочи на
такава промяна. В тази връзка не се установи, че съделителите са променили титула на владението - във владение само за себе си, което да манифестира спрямо другия съделител и което да ги прави недобросъвестни владелци.
По отношение на извършените в имота
подобрения съделителят В.В. има правата по
чл.74 ал.2 в вр. чл.72 от ЗС,
поради което и се следва увеличената стойност на имота вследствие на
извършените подобрения. Съдът намира, че при определяне на увеличената стойност
на процесният имот следва да вземе предвид съгласно чл.162 от ГПК, заключението
на допуснатата експертиза, тъй като съобразно разпоредбата на чл.72 от
ЗС преценката се извършва към момента на постановяване на решението/в този
смисъл са и дадените разяснения с ППВС№ 6/1974 г./. Увеличената стойност на имота
за извършените подобрения от ищеца възлиза на 3839.00лв.(- котелно помещение с размери 3.00 х 2.50 м.
изградено през 2007 г., иззидан комин на котелно помещение с височина 10 м.,
котел на твърдо гориво, помпа за котел,
7 бр. радиатори и фитинги, железни тръби и фитинги за изграждане на парната
инсталация и вложения труд, вътрешна тоалетна с канализация, изградена през
2010 г., външна тоалетна, построена през 2010 г., бетонови пътеки около къщата,
изградени през 2010 г., вътрешна изолация на 3 стаи – детска стая, трапезария и
спалня, направена през 2014 г., метален
портал към улицата, поставен през 2015 г.). От така увеличената стойност на
имота, съобразно квотите на страните,
съделителят В.Г.В. има вземане от
съделителя К.Г. в размер на 1919.50лв.
За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4860.00 лв. претенцията
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на извършените в имота
подобрения съделителят Г. има правата по
чл.74 ал.2 в вр. чл.72 от ЗС,
поради което и се следва увеличената стойност на имота вследствие на
извършените подобрения. Съдът
намира, че при определяне на увеличената стойност на процесния имот следва да
вземе предвид съгласно чл.162 от ГПК, заключението на допуснатата експертиза, тъй като съобразно разпоредбата на чл.72 от
ЗС преценката се извършва към момента на постановяване на решението/в този
смисъл са и дадените разяснения с ППВС№ 6/1974 г./. Увеличената стойност на
имота за извършените подобрения от ищеца възлиза на 831.00лв. -сменена дограма на една стая, през 2016 г.,
изолация на таван на същата стая, през 2016г., смяна на тапети на същата стая,
през 2016г., изграждане на бетонова
площадка в двора, изградена през 2016 г., преместване на чешма в двора, през
2016 г.. От така увеличената
стойност на имота, съобразно квотите на страните, съделителят К.Г. има вземане от съделителя В.В. в размер на 415.50лв. За разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 625.00 лв. претенцията е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Ищеца претендира направените от него
деловодни разноски, както следва: сумата от 10.00 лева за вписване на ИМ,
сумата от 200.00 лв. и адвокатски хонорар от 300.00 лв. Съдът приема сторените
разноски за деловодни такива – за д.т. за вписване на ИМ и за изготвяне на
допуснатата съдебно-техническа експертиза е действие, завършващо фазата по
изготвяне проект за делба - т.е. част е от експертното заключение, необходимо
по делото, за да бъде окончателно извършена делбата, поради което и направените
в тази връзка разноски следва да се понесат от всички страни, съобразно квотите
им при делбата.
Съдът намира искането на ищеца за присъждане
на сумата от 300 лева представляваща заплатен адвокатски хонорар за защита по
предявения иск за делба за неоснователно, тъй като в производство за делба по
силата на чл.355, изр.първо от ГПК тези разноски остават за сметка на страните
така както са ги направили.
По делото няма данни ответникът де е сторил
разноски, които да подлежат на възстановяване в производството за делба. Ответникът
е сторил разноски по делото в размер на 75.00 лева - депозит за вещо лице за
изготвяне на съдебно оценителна експертиза, представляващи половината от
определения депозит от 150 лева, както и е платил адвокатски хонорар в размер
на 500 лева и д.т. по исканията за подобрения в размер на 50.00 лева.
Страните следва да бъдат осъдени да
заплатят и държавна такса за водения процес - по 4 на сто върху стойността на
дяловете, съгл. Чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК. Те имат равни дялове, като стойността на всеки дял
съобразно заключението на вещото лице възлиза на сумата от 7200 лв. , поради
което те ще следва да заплатят държавна такса всеки по 288.00 лв.
Мотивиран от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН
недвижим имот представляващ Масивна жилищна сграда, с кад. № 502.1392.1 и
сигнатура 2МЖ /двуетажна жилищна сграда/, със ЗП-78.9 кв.м., строена като етап
/етаж/ от одобрен проект № 36/09.06.1989 г. за двуетажна двуфамилна жилищна
сграда с разрешение за строеж № 54/01.08.1989 г. и Протокол за дадена
строителна линия № 37/01.08.1989 г., състояща се от кухня, санитарен възел в „зимника“ /приземния
етаж/, дневна и две спални на етажа и необитаем таван, построена в Общинско
дворно място съгласно АОС № 641/26.03.2008 г. с кад. № 502.1393, урегулиран в
парц.IV-1392, кв.95, с площ от
478 кв.м., по действащия подробен Устройствен план на гр.Оряхово, одобрен със
Заповед № 628/24.06.1985 г. на ОНС Враца и План за улична регулация, одобрен с
Решение № 735/25.06.2015 г. на Общински съвет Оряхово, с административен адрес
гр. Оряхово, ул.“Иван Вазов“ № 76, с пазарна цена 14 400.00 лв./ четиринадесет хиляди и
четиристотин лева и нула ст./,като получената след извършване на публичната
продан сума се разпредели между съделителите съответно на квотите им при
допускането на делбата, а именно – 1/2 част за В.Г.В., с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и 1/2 част за К.В.Г., с ЕГН ********** *** на осн.
Чл.348 ГПК .
ОСЪЖДА В.Г.В., с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Оряхово, държавна такса в размер
на 288.00 лв. /двеста осемдесет и
осем лева и нула ст./ върху
равностойността на дела му от недвижимия имот,
на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К.В.Г., с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Оряхово, държавна такса в размер на 288.00 лв. /двеста осемдесет и осем
лева и нула ст./ върху равностойността на дела му от недвижимия имот, на основание чл.8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К.В.Г., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.В., с
ЕГН **********, сумата от 1919.50лв., представляваща ½ от
стойността на извършените от ищеца подобрения в имота – котелно помещение с размери 3.00 х 2.50 м. изградено през 2007
г., иззидан комин на котелно помещение с височина 10 м., котел на твърдо
гориво, помпа за котел, 7 бр. радиатори
и фитинги, железни тръби и фитинги за изграждане на парната инсталация и
вложения труд, вътрешна тоалетна с канализация, изградена през 2010 г., външна
тоалетна, построена през 2010 г., бетонови пътеки около къщата, изградени през
2010 г., вътрешна изолация на 3 стаи – детска стая, трапезария и спалня,
направена през 2014 г., метален портал
към улицата, поставен през 2015 г. на
осн. чл.346, ал.2 от ГПК във вр. с чл.61, ал.2 от ЗЗД, като отхвърля иска над
уважения размер до предявения от 4860 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Г.В., с ЕГН ********** да заплати на К.В.Г., с ЕГН **********, сумата от 415,50лв., представляваща
извършени от ответника подобрения в имота – сменена дограма на една стая, през
2016 г., изолация на таван на същата стая, през 2016г., смяна на тапети на
същата стая, през 2016г., изграждане на
бетонова площадка в двора, изградена през 2016 г., преместване на чешма в
двора, през 2016 г. на осн. чл.346, ал.2 от ГПК във вр. с чл.61, ал.2 от ЗЗД, като
отхвърля иска над уважения размер до
предявения от 625.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.В.Г., с ЕГН **********, да заплати на В.Г.В., с ЕГН **********, сумата
от 105.00 лв./ сто и пет лева и нула ст./, направени по делото разноски,
съобразно стойността на делът му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Врачанският
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: