Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 12.052021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори
състав,в публично
заседание
На четиринадесети
април,
През две хиляди двадесет и първа година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело № 300 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-0906-000934/14.09.2020г
на Началник сектор към ОДМВР,с-р Пътна Полиция-Ловеч.
Жалбодателят счита
постановлението за неправилно,необосновано и незаконосъобразно,издадено
в нарушение на материалните и процесуалните правила.Описва се фактическата
обстановка,при която е съставен акта за установяване на административно
нарушение/АОУАН/ и издадено наказателното постановление/НП/,като твърди,че в законоустановения 3 –дневен срок е подал писмено възражение
пред контролните органи,в което твърди,че описаното в акта е с невярно
съдържание. Жалбодателят описва фактическа
обстановка,която според него е действителната такава,а не както е отразена в
АУАН,на основание на който е издадено и атакуваното постановление.Не е
осуетявал разпореждане на г-н Б. и на контролните органи,не е съгласен с
констатациите в обстоятелствената част на наказателното постановление и
наложеното му наказание.Наказателното постановление е издадено при съществено
процесуално нарушение,допуснато от органа при налагане на административното
наказание.Налице е нарушаване на чл.40,ал.1 и ал.3 от ЗАНН,чл.57,ал.1,т.5 и т.6
от ЗАНН,което е съществено процесуално нарушение.Моли да бъде отменено
наказателното постановление.
Жалбодателят, редовно призован се явява в съдебно заседание, представлява
се от адв.Петков,който поддържа жалбата,като в хода
на делото по същество лично и чрез пълномощника си, доразвива съображенията си.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание.В съпроводителното писмо,с което е изпратена адм.преписка
на съда,изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
оставена без последствия и се потвърди наложеното наказание.В случай,че се
„уважи иска“,съобразно действителната и правна сложност,моли за присъждане на
разноски в минимален размер.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59
ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен по степен, място и материя орган.
От писмените и гласни доказателства-показанията на свидетелите И.И. Б.,Ц.А.М.,Б И П.,Р И И,В.Г.В.,съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят И.И.Б. ***/факт,служебно
известен на решаващия състав,установен по други разглеждани наказателни
производства,съобщен и от свидетеля и неоспорен от жалбодателя/,като на дата 22.08.2020г
,около 18:00-18:15 часа се намирал на центъра на град Ябланица и участвал в
подготовка на тържество във връзка с честване на 50-годишен юбилей на негов
приятел.Отишъл с автомобила на съпругата си да закара торта за
тържеството,което следвало да се проведе в ресторант „М“,намиращ се на улица
„Б“,пл.И в град Ябланица.Закарал тортата,в ресторанта нямало никой от
гостите,намирал се пред заведението,в лятната му градина и в това време
забелязал „въпросното БМВ“,черно на цвят,което идвало от площад „В“-центъра на
град Ябланица,движело са по улица „Б“ и „свило“ в дясно на площад „Искър“,с
много рязка и силна маневра около оста си,завъртяло се на площада и с гумите приплъзване оставило трайни следи на асфалта.Тъй като свидетелят е полицейски началник,се
възмутил,опитал се да „рефлектира“ чрез изсвирване с уста и да обърне
вниманието на водача на автомобила,но той не го чул.Видял ,че автомобилът спрял
пред кафетерия на площад „В“ и го последвал.Преди да
говори с водача видял,че от автомобила слязло младо момиче и влязло в кафетерията.Попитал водача защо прави тези неща и той му
отговорил,“че нещо му станало с кутията“.Тъй като водачът не представил
документи,свидетелят му разпоредил да отидат в управлението в град Ябланица.Жалбодателят го последвал,свидетеля Б. разпоредил на
дежурният в управлението да извика полицейските служители-свидетели В. и М..През
това време в управлението дошъл и бащата на жалбодателя,“появили“
се и документите на жалбодателя.След това свидетелите
Б.,В. и М. отишли на мястото на инцидента,където Б. им посочил следите,които
бил видял преди това след извършване на маневрата от жалбодателя.Свидетелят
М. снимал следите с таблет.Свидетелят Б. заявява,че
видял извършената и описвана от него маневра от разстояние 10 метра,като в този
момент нямало други хора на мястото на извършване на маневрата-площад
„Искър“,както и пред заведение „Модул“-Ябланица.
На същата дата-22.08.2020г в полицейското
управление в град Ябланица,на жалбодателя бил
съставен АУАН,в който обстойно са описани обстоятелствата,при които е извършено
посоченото от свидетеля Б.
нарушение,вписан в акта като присъствал при съставяне на акта,като зда нарушена норма е посочена тази на чл.104б,т.2 от ЗДвП-водач
на МПС използва пътищата,отворени за обществено ползване за други цели,освен в
съответствие с тяхното предназначение за превод на хора и товари от ЗДвП.В акта
е вписано,че жалбодателят има възражения,като такива
същият депозирал на 24.08.2020г,в които отразил,че изнесеното в акта не е вярно
и помоли същият да бъде прегледан.Възражението било резолирано за
проверка,извършена от полицейски служител,който обективирал
констатациите си в докладна записка.
С писмо от 04.09.2020г. образуваното със съставяне
на АУАН административно-наказателно производство било изпратено на Началник
сектор „ПП“ при ОДМВР-Ловеч,за издаване на наказателно постановление,като е
отразено в същото от началника на полицейското управление в град Ябланица,че
същият е свидетел-очевидец.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното
наказателно постановление/НП/,в което при същата описана фактическа обстановка
и обстоятелства,посочени и в АУАН,за нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП и на
основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП на жалбодателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.Постановлението е връчено на жалбодателя на дата 08.10.2020 година.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът счита, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Наказателно постановление е издадено от компетентен
по степен, място и материя орган,съобразно и
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г
на Министъра на вътрешните работи на Република България, в съответствие както с
материалния, така и с процесуалния закон.
От приетата за установена фактическа обстановка
съдът счита, че може да се направи категоричният извод, че нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
е доказано със събраните по делото доказателства. От приложените по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява,че на 22.08.2020г жалбодателят е управлявал МПС-лек автомобил марка „БМВ “,с
рег.№хххсобственост на трето лице,като при движението
си по улица „Б“ в град Ябланица и отклоняването му в дясно,чрез маневра
„завиване“ е форсирал двигателя/подал рязко газ“,повишил е неговите обороти,с
което е превъртял задвижващите колела на автомобила и го е завъртял в кръг/така
известната маневра „дрифт“/и
е поел обратно към улица „Г“.
Нарушението е възприето пряко
от свидетелят Б.,който според показанията му се е намирал на разстояние от 10
метра от мястото на извършване на описаната маневра,като съдът дава вяра на
неговите показания,които са логични и последователни.Нелогично биха били
последвалите действия от страна на свидетеля,който е началник на полицейското
управление в град Ябланица,по „преследване“ на жалбодателя
до мястото на установяване на автомобила в покой“/кафетерия
пред площад „В“/,провеждане на разговор с жалбодателя,изискване
на обяснения защо е извършил маневрата ,разпореждане да го последва да
полицейското управление и извикване на полицейски служители,осъществяващи
дейност по контрол на движение по пътищата,за съставяне на акт за извършеното
нарушение.В присъствие именно на тези полицейски служители,както и на самият жалбодател и неговия баща БИ П.,свидетелят Б. е показал
оставените следи от гумите на автомобила,управляван от жалбодателя
при извършване на маневрата,като този факт не се отрича от жалбодателя
и свидетеля П..
Съдът не дава вяра на
показанията на свидетелката Р И,която живее на семейни начала/фактическо
съжителство/ с жалбодателя и очевидно е
заинтересувана от благоприятен за жалбодателя изход
по делото,в частта,в която същата заявява,че жалбодателят
„не е въртял гуми,а само е обърнал“.
Съдът приема също,че деянието е
извършено на път ,отворен за обществено ползване,независимо от соченото като
площад „И“ място на извършване на нарушението.Съгласно чл.2,ал.1 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път,
условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението.
Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са
длъжни да ги обозначат, а съгласно ал.2 всеки има право да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за
движение.
Очевидно площад „И“ в град Ябланица не е затворен
за движение,свидетелят В. заявява,че площадът всъщност представлява платно,със
статут с разрешение да се движат автомобили по същия,съгласно схемата в
града.Този факт е и служебно известен на решаващият състав,който също при
движение в посока изхода за автомагистрала „Хемус“,е преминавал с автомобил по
платното на въпросния площад.
Съдът приема,че демонстративното управление на МПС
по начина,извършен от жалбодателя,е широко известен и
разпространен ,особено сред младите хора,които желаят да покажат „майсторство“
при управление на МПС.Не е нужно за целите на това производство да се установи
как е постигнат конкретният ефект,след като неговото външно проявление е едно
ненормално движение на автомобила на платното за движение,което платно е
предназначено за движение на други ППС.Т.е. умишленото и съзнателно опасно
шофиране ,посредством занисане/превъртане/ на
задвижващи колела на автомобил,в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие
с основната цел на пътищата-да се използват за превоз на пътници и товари.Всяко
неовладяване на автомобила под въздействието на центробежните сили и
кинетичната енергия,загуба на контрол на автомобила,би довела и често в
практиката води до това автомобилът ,който е със значително тегло,като вещ да
се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на
хора.И без наличието на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв
начин би се отклонил процесния автомобил,такова
отклонение е възможно под действието на физичните закони и често се наблюдава в
живота от примерите на статистиката за жертви и резултат на ПТП/параграф 6,т.30
от ЗДвП/.Законодателят неслучайно е въвел разпоредбата на чл.104Б от ЗДвП в
началото на 2017г,обосновавайки се с изключително увеличение на подобни случаи
в цялата страна,при които водачи на автомобили извършват подобни „маневри“ по оживени улици и
кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на
останалите участници в движението.От тази висока степен на опасност от тези
действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната
норма на чл.175А,ал.1 от ЗДвП наказание. В хода на производството не се излагат
данни и не са събрани доказателства за това,че движението на автомобила,управляван
от П. по описвания от свидетеля Б. начин е било продиктувано от обективни
причини/пр.мокра настилка,път с неравности,усложнена пътна обстановка и пр./.
По въпроса за покриване на подобно шофиране на
признаците от състава по чл.104Б от ЗДвП е налице константна съдебна
практика/в.ж. Решение №233/22.04.2019г по к.а.н.д. №261/2019г на Адм.Съд-Плевен, Решение №703/10.12.2019г по ВАНД
№1846/2019г на Шуменски районен съд,Решение от 27.07.2017г по к.а.н.д.
№127/2017г на Адм.Съд-Кърджали,Решение по к.а.н.д.
№91/2020г на Адм.Съд-Кърджали и др./.
Описаното по-горе деяние жалбодателят П. е извършил виновно,при форма на вината пряк
умисъл.Същото осъществява от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл.104Б,т.2 от ЗДвП,поради което следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършването му по чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя
наказание глоба в размер на 3000 лева за извършеното нарушение и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца,е съобразено с предвиденото в
административно-наказателната норма на чл.175А,ал.1 от ЗдвП.Правна
възможност за неговото намаляване не съществува,предвид фиксирания размер на
санкцията,поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за
определянето и под този минимум.В контекста на изложените съображения
обжалваното НП е законосъобразно,правилно и обосновано,поради което не се
намериха материалноправни основания за неговата отмяна или изменение и същото
следва да се потвърди.Доводите на жалбодателя за
допуснати нарушения по чл.40,ал.1 и ал.3,по чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН,не се
споделят от решаващия състав.
Досежно приложението на чл.28
от ЗАНН,настоящия съдебен състав намира,че липсва основание за преквалификация
на процесната деятелност като маловажна.За да е налице основание конкретно
административно нарушение да не бъде административно наказано,то следва да са
налице определени предпоставки,които законодателят сочи в чл.93,т.9 от НК,приложим в случая на основание разпоредбата на чл.11 от ЗАНН.Цитирания текст
сочи,че „маловажен случай“ е този,при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид.Процесното нарушение,формално по своя
характер/законът не държи сметка за наличието или не на вредоносен резултат от
същото/,не се установява по делото да е извършено при смекчаващи отговорността
обстоятелства,които да го отличат от обикновените случаи на нарушения от
съответния вид,да го направят „изолиран“ случай на този вид административни
нарушения.
По изложените съображения атакуваното постановление
следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0906-000934/14.09.2020г
на Началник сектор към ОДМВР,С-р Пътна полиция-Ловеч,издадено въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение №GA 258225/22.08.2020г,с което за нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП и на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП на Н.Б.П.,ЕГН:********** ***
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000.00 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган,
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :