Р Е Ш
Е Н И Е
№ 892
гр. Пловдив, 09.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на осми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2115/2019 г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от И.С.Д., ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 15- 1030- 002867 от 24.07.2015г., издадено
от Началник сектор при ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за
нарушаване състава на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, на И.С.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 178д ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и за
нарушаване състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 10 / десет/ лева.
В жалбата се излагат съображения в насока изтичане на
тригодишния давностен срок за преследване на констатираните административни
нарушения. Сочи се, че на дата 24.07.2015г., когато е издадено атакуваното НП,
е извършено последното действие, с което се прекъсва давността. Считано от
24.07.2015г. се отброява тригодишен давностен срок, който е изтекъл на
24.07.2018г. Акцентира се върху обстоятелството, че в течение на тригодишния
период спрямо жалбоподателя не са извършвани каквито и да било действия, които
биха прекъснали течащия давностен срок. Моли се атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се
явява, не изпраща процесуален представител
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че жалбата
срещу атакуваното наказателно постановление е подадена в законоустановения
срок. Макар и върху екземплярът от атакуваното НП, изпратен от ОД на МВР-
Пловдив да е посочено, че същото е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на
дата 07.11.2018г., то съдът не счита, че са изпълнени необходимите процесуални
изискания за прилагане на последиците от това фингирано връчване. От
приложената по делото докладна записка от 07.11.2018г. се установява, че
жалбоподателят е търсен на посочен от него адрес- гр. Пловдив, ул. „Мусала“ №
12 единствено на дата 06.11.2018г. в неустановен час, като адресатът не е бил
открит. Не са сторени обаче, каквито и да било допълнителни усилия от страна на
наказващия орган да установи друг, актуален адрес на жалбоподателя, на който е
можело да бъде осъществено връчването. Допълнително, при отразяване на
фингираното връчване, не са спазени изискванията, разписни в чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Цитираната норма изрично разписва, че наказващият орган отбелязва датата,
на която е осъществено връчването. В процесния случай, върху изпратеното от ОД
на МВР- Пловдив наказателно постановление единствено е поставен печат, че е
извършено връчване по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, без обаче да се изяснява кое
е лицето, удостоверило наличието на предпоставките за осъществяване на
връчването по този ред (необходимо е това да бъде сторено лично от наказващият
орган, за което той да положи подпис под констатацията си). Предвид това, то
съдът приема за меродавна датата, на която жалбоподателят твърди, че му е
връчен препис от НП, а именно- 18.03.2019г. ( която дата е отбелязана и върху
представения от жалбоподателя препис от НП). Същевременно, жалбата произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване пред съд, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При извършена служебна проверка на приложеното по делото наказателно
постановление, както и при съобразяване на останалите, приобщени по делото
доказателства, съдът счита, че предвиденият в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК тригодишен
обикновен давностен срок за преследване на административното нарушение е
изтекъл. Следва да се изложи принципното съображение, че на основание чл. 11 ЗАНН, съответно приложение ще намери и цитираната по- горе разпоредба от общата
част на НК ( в този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1/ 2015г. на ВАС и
ВКС ). Процесното нарушение е извършено, съответно е съставен АУАН на дата
10.04.2015г. Атакуваното наказателно постановление е издадено на 24.07.2015г.
като до датата на връчването му на жалбоподателя- 18.03.2019г. не са извършвани
каквито и да било действия, които биха прекъснали течащия тригодишен давностен
срок. Тоест, последното действие на наказващия орган, с което е прекъсната
давността е датата, на която е издадено наказателното постановление-
24.07.2015г. Считано от тази дата следва да се отброява и тригодишният
обикновен давностен срок, който е изтекъл на 24.07.2018г. Както бе посочено и
по- горе, в този времеви отрязък, административнонаказващият орган не е
извършвал каквито и да било действия срещу нарушителя, които биха прекъснали
давността и биха били основание за новото й отброяване след завършване на
съответното действие ( в този порядък Тълкувателно решение № 28 от 2.III.1959 г. по н. д. № 19/59
г., ОСНК ). За
яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да изложи и принципното
разбиране, че депозирането на жалба срещу наказателното постановление от страна
на нарушителя не е действие, което би могло да прекъсне давността. Съобразно
изричната норма на чл. 81, ал. 2 НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. Тоест, подаването на жалбата, с която е сезиран настоящият съд,
не би могло да бъде тълкувано като действие, което прекъсва давността.
Недопустимо е подобно правомерно от страна на жалбоподателя процесуално
действие, да бъде тълкувано в негова вреда и на практика да доведе до ситуация,
при която жалбоподателят сам да прекъсне течащата по отношение на него давност
за преследване. Давността, като институт
на наказателното право, се счита за период от време, през който органите, на
които са делегирани съответните правомощия бездействат, като с изтичането на
предвидения в закона срок, се губи възможността те да реализират правомощията
си по административнонаказателното правоотношение. Именно такъв е и процесният
случай, като предвид изричната констатация от страна на съда за изтекла
погасителна давност за преследване на административното нарушение, то всякакви
по- нататъшни действия по
установяване и ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, във връзка с процесното нарушение, се явяват безпредметни.
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-
1030- 002867 от 24.07.2015г., издадено от
Началник сектор при ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за
нарушаване състава на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, на И.С.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 178д ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и за
нарушаване състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 / десет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII от АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Т.К.