№ 962
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501368 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 834/12.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 112958/2023 г. по описа
на Софийски градски съд, I г.о., 22 състав съдът: 1./ е отхвърлил предявения от П. А. Н.
срещу „Агенция за събиране на вземания" ЕАД иск с правно основание чл.439 от ГПК да се
признае по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 30 000 лева,
произтичащи от Договор за банков кредит овърдрафт № 37/13.12.2007 г., във връзка с което е
образувано изпълнително дело № 20118370400788 по описа на ЧСИ П. Г., peг. № *** на
КЧСИ, с район на действие ОС-Сливен като неоснователен; 2./ е признал на основание чл.
439 от ГПК по иска предявен от П. А. Н. срещу „Общинска банка“ АД, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 40 000 лева, задължение, свързано със Запис на заповед от 28.06.2007
г., подписан от П. Н. в качеството му на авалист, във връзка с които е образувано
изпълнително дело № 20118370401324 по описа на ЧСИ П. Г., peг. № *** на КЧСИ, с район
на действие ОС-Сливен; 3./ е отхвърлен предявения от П. А. Н. срещу „Колект БГ“, че
ищецът не дължи сумата от 40 000 лева, задължение, свързано със Запис на заповед от
28.06.2007 г., подписан от П. Н. в качеството му на авалист, във връзка с което е образувано
изпълнително дело № 20118370401324 по описа на ЧСИ П. Г., peг. № *** на КЧСИ, с район
на действие ОС-Сливен, като неоснователен. С решението П. А. Н. е осъден на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от
350 лева, юрисконсултско възнаграждение. С решението „Общинска банка“ АД е осъдена, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да заплати на адв. Е. Е., САК, ЛНА
**********, сумата от 500 лева, адвокатско възнаграждение и не основание чл. 77 от ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 1 600 лева, дължима държавна такса.
1
Срещу решението, в частта с която е уважен предявеният от П. А. Н. иск по
чл.439 от ГПК срещу „Общинска банка“ АД и разноските са възложени в тежест на
„Общинска банка“ АД е подадена въззивна жалба от „Общинска банка“ АД, която моли
този иск да бъде отхвърлен и въззивният съд да възложи разноските по производството
върху ищеца. Сочи, че съдът не е посочил защо счита, че иска срещу „Общинска банка“ АД
е основателен. В случай, че основание за уважаването на иска е обстоятелството, че след
уведомяването на длъжника по чл. 99 от ЗЗД, банката е продължила да бъде взискател по
изпълнителното дело, то съдът изкривил смисъла на разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Норма
имала за цел да бъде установена материално-правна незаконосъобразност на изпълнението,
а не процесуалната такава, доколкото въобще е налице процесуална незаконосъобразност.
Предмет на иска било материално правното отношение - дали процесните вземания са
погасени по давност, към който обстоятелството, че банката е продължила да бъде взискател
по изпълнителното дело, след уведомяването на длъжника по чл. 99 от ЗЗД, било
неотносимо. Съдът счел, че искът по чл. 439 от ГПК срещу Банката е основателен, не
защото е основателно твърдението на ищеца че процесното вземане /на Банката съответно
на „Колект БГ“ АД/ е погасено по давност, а защото „Колект БГ“ АД не е конституирано,
като взискател по изпълнителното дело. Съдът установил, че процесните вземания не са
погасени по давност, като са цедирани - „Общинска банка“ АД в качеството си на цедент
престанала да бъде кредитор на П. Н., а новият кредитор бил цесионера „Колект БГ“ АД.
Цесията не влияела по какъвто и да е начин на съществуването на процесните вземания.
Към момента „Общинска банка“ АД наистина не била кредитор на П. Н., но не защото
вземането е погасено по давност, а защото вземането е цедирано на „Колект БГ“ АД. В
случай, че цедираното вземане е погасено по давност по отношение на цедента, то би било
погасено по давност и по отношение на цесионера. Щом съдът е приел, че иска спрямо
„Колект БГ“ АД е неоснователен /че процесните вземания не са погасени по давност по
отношение на цесионера/, нямало как вземането да е погасено по давност и по отношение на
цедента - „Общинска банка“ АД. Съдът неправилно присъдил разноските в тежест на
„Общинска банка“ АД, тъй като причина за водене на производството било убеждението на
ищеца, че процесните вземания са погасени по давност.
Въззивникът счита, че обстоятелството, че след уведомяването на длъжника по
чл. 99 от ЗЗД, „Колект БГ“ АД не се е конституирал, като взискател по изпълнителното дело,
респективно „Общинска банка“ АД не е поискала процесуалното производство по
отношение на нея да бъде прекратено, не водело до отрицателни правни последици нито за
„Колект БГ“ АД, нито за „Общинска банка“ АД, нито за длъжника. Действията на
„Общинска банка“ АД, изразяващи се в искане за налагане на запор върху секвестируемата
част от пенсията на ищеца, в периода между сключването на договора за цесия с „Колект
БГ“ АД и момента на уведомяването на длъжника, били насочени към охраняването на
интереса на цесионера, тъй като в този период кредитор по процесното вземане за длъжника
и всички трети лица, както в материалното, така и в процесуалното правоотношение била
Банката. Действията, предприети от Банката, били в интерес и на длъжника, тъй като водели
до погасяването на задълженията му, установени със влязла в сила заповед за изпълнение, в
следствие на успешно проведен иск по чл. 422 от ГПК /приложеното с отговора на исковата
молба Решение № 43 от 14.06.2012 г. постановено по гражданско дело № 3 6 от 2012 г. по
описа на окръжен съд – Сливен/. Всички плащания, които са направени по процесното
изпълнително дело, след сключването на договора за цесия с „Колект БГ“ АД, имат
погасителен ефект за новия кредитор. Плащанията направени на първоначалния взискател
/цедент/, след като длъжника е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, но без да е
налице искане от него към ЧСИ, тези плащания да имат ефект за новия кредитор
(цесионера) и без да има искане от страна на новия кредитор (цесионера) за конституиране
по изпълнителното дело, били валидно изпълнени към „Общинска банка“ АД.
Въззивникът счита, че по делото било установено, че процесната заповед за
изпълнение издадена в полза на „Общинска банка“ АД е влязла в сила вследствие на
успешно проведен установителен иск, като давността на вземанията установени с влязлата в
сила заповед за изпълнение всякога е петгодишна, без значение дали влизането й в сила е в
2
следствие на успешно проведен установителен иск или защото длъжника не е възразил.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълкувателно дело № 2 от
2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС: „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“, което
означавало, че дори и да бъде установено, че е налице перемпция по изпълнително дело №
20118370401324 по описа на ЧСИ П. Г., per. № *** на КЧСИ, от значение за отговора на
въпроса, дали процесното вземане е погасено по давност, е дали петгодишната давност е
прекъсната с искане за предприемане на изпълнителни действия по изпълнителното дело, а
не дали по делото е настъпила перемпция.
Ответникът по жалбата П. А. Н. моли същата да бъде оставена без уважение.
Срещу решението, в частта, с която е отхвърлен иска срещу „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД за признаване за установено, че този ответник не притежава
право на принудително изпълнение за сумата от 30 000 лева, произтичащо от Договор за
банков кредит-овърдрафт № 37/13.12.2007 г., като погасена по давност и иска срещу „Колект
БГ“ АД за признаване за установено, че този ответник не притежава право на принудително
изпълнение за сумата от 40 000 лева, произтичаща от Запис на заповед от 28.06.2007 г.. като
погасена по давност, е подадена въззивна жалба от П. А. Н.. Въззивникът поддържа, че
съдът не разгледал доводите на ищеца, че давността срещу солидарните длъжници се
прекъсва за всеки един от тях поотделно, както и този, че след като взискателят е престанал
да бъде носител на материалното право, то предприетите от него действия не са прекъсвали
давността спрямо титуляра на субективното право /т. 4.2.. б. „Б" от писмената защита/.
Първоинстанционният съд допуснал грешка при преценка на доказателствения материал,
което довело до неправилност на правните му изводи. Въззивникът счита, че съдът е
допуснал нарушения на материалния закон по отношение на продължителността на
погасителната давност по влязла в сила заповед за изпълнение, по отношение на действията,
с които се прекъсва погасителната давност, както и по отношение на наличието на фикция за
връчване. Липсвала процесуална норма, която да приравнява влязлата в сила заповед за
изпълнение на влязло в сила съдебно решение или да препраща към уредбата на съдебните
решения. Липсвало конкретно препращане към сила на пресъдено нещо /какъвто ефект
заповедта за изпълнение не поражда/, поради което липсвало основание за прилагане на чл.
117, ал. 2 ЗЗД. Съдът пропуснал да съобрази, че перемпцията прекратява процесуалното
правоотношение и към момента на поискване на новото изпълнително действие /запор върху
пенсията на ищеца/ процесуалната легитимация на цедента вече е била загубена. С
отпадането на процесуалното правоотношение цедентът е загубил качеството си
процесуален субституент на цесионера. Цедентът прехвърлил притезанието си и съответно
правото да поиска принудителни действия, заедно със вземането. След като той не бил
представител на новия носител на вземането, неговите действия не можели да прекъснат
давността по отношение на носителя на вземането. Съдът не съобразил, че след прехвърляне
на вземането, по отношение на стария кредитор не тече давност, понеже той престава да е
материалноправен носител на вземането. Давността пораждала действието си само в
отношенията между новия кредитор и длъжника, поради което само действията на новия
кредитор са от естество да прекъснат давността и ако той бездейства, то и давността по
отношение на вземането ще продължи да тече. Предприетите действия по изпълнителните
дела не били прекъснали давността по вземанията, тъй като не сбили предприети от
материално и процесуално легитимирана страна. Въззивникът счита, че съдът неправилно
извел фикция за надлежно връчване на уведомително съобщение по чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Въззивникът счита, че изпълнителните действия, предприети от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД са ненадлежни, тъй като към момента на молбата за
конституиране от 22.03.2019 г. /л. 243/ „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не
3
разполагала с надлежна легитимация и не е имала право да иска предприемането на
изпълнителни действия спрямо него. Жалбоподателят се позовава на Решение № 50069 от
03.07.2024 г. по т.д. № 1470/2022 г. на ВКС, II т.о., съгласно което, за да има действие
изпълнителният запор, следва да има длъжник, който да е обвързан от правоотношение с
взискателя. На основание чл. 429 от ГПК. правоприемството при цесия, с оглед издаден
изпълнителен лист в полза на цедента, се осъществява при предвидените основания. При
цесията, съдия-изпълнител следва да провери наличието на цесия и съобщаването й на
длъжника, за да може да приеме, че е налице легитимация на цесионера като взискател,
който има право на принудително изпълнение за вземането, удостоверено в издадения
изпълнителен лист. Съдия-изпълнител е длъжен да установи наличието на съобщаване на
цесията, освен сключения договор за цесия. С оглед на това задължение на съдия-
изпълнител, произтичащо от нормата на чл. 429 от ГПК, следва и изводът, че запор срещу
длъжник в изпълнително дело, образувано от взискател - цесионер, ще бъде надлежно
процесуално действие, само след съобщаване на цесията на длъжника“.
Ответникът по жалбата „Колект БГ“ АД не взема становище по същата.
Ответникът по жалбата „Агенция за събиране на вземания" ЕАД я оспорва и
моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по субективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК, предявени от П. А. Н.
съответно : 1./ по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - че не притежава
подлежащо на принудително изпълнение вземане за главница в размер на 30 000 лева, ведно
със законната лихва от 21.04.2011 г., произтичащи от Договор за банков кредит овърдрафт №
37/13.12.2007 г., във връзка с които е образувано изпълнително дело № 20118370400788 по
описа на ЧСИ П. Г., peг. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-Сливен, поради
погасяването му по давност; 2./ по отношение на „Общинска банка“ АД и „Колект БГ“ АД -
че не притежават подлежащо на принудително изпълнение вземане за главница в размер на
40 000 лева, ведно със законната лихва от 17.08.2011 г. произтичащи от Запис на заповед от
28.06.2007 г., подписан от П. Н. в качеството му на авалист, във връзка с които е образувано
изпълнително дело № 20118370401324 по описа на ЧСИ П. Г., per. № *** на КЧСИ, с район
на действие ОС-Сливен, поради погасяването им по давност, а по отношение на „Общинска
банка“ АД и поради цедиране на вземането. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2,
във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ищецът П. А. Н., твърди, че е пенсионер и от Писмо изх.№ 3056-19-
129/05.07.2022 г. на НОИ, ТП-Сливен, узнал, че от пенсията му се извършват удръжки в
размер на 808.48 лева месечно. Удръжките били в резултат на наложен запор по
изпълнително дело № 20118370401324 по описа на ЧСИ П. Г., peг. № *** на КЧСИ, с район
на действие ОС-Сливен. Към същият съдебен изпълнител било и изпълнително дело №
20118370400788 по описа на ЧСИ П. Г., peг. № *** на КЧСИ, по който също се изпълнявало
вземане с длъжник П. А. Н..
При извършена справка се установило, че П. Н. е длъжник по изпълнително
дело № 20118370400788, образувано по молба на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД,
който впоследствие цедирал вземането си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което
било конституирано като взискател с Разпореждане на ЧСИ П. Г. от 26.03.2019 г. /л. 280 от
изп.д. № 788/2011 г./. Вземането на взискателя произтичало от Договор за банков кредит-
овърдрафт № 37/13.12.2007 г., по който кредитополучател било дружеството „Карбон
4
Инвест“ ООД като ищецът бил солидарен длъжник, а към момента непогасената част от
дълга била 30 000 лева главница и лихва в размер 26 679.31 лева.
П. Н. бил длъжник и по изпълнително дело № 20118370401324 по описа на
ЧСИ П. Г., образувано по молба на „Общинска банка“ АД, чието вземане произтичало от
Запис на заповед от 28.06.2007 г. за сумата 40 000 лева, издаден от „Карбон Инвест“ ООД, и
подписан и от П. Н. като авалист. Сумата била присъдена ведно със законната лихва от
17.08.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с обезщетение за забава в
размер на 833.45 лева.
С Разпореждане за присъединяване на взискател от 27.05.2015 г. по
изпълнително дело № 20118370400788 била присъединена „Общинска банка“ АД с
описаните вземания С Разпореждане от 03.02.2016 г. по изпълнително дело №
20118370401324 бил присъединен взискателя „УниКредит Булбанк“ АД (цедент).
С Уведомление от „Колект БГ“ АД, получено от П. Н. на 08.03.2022 г.,
дружеството съобщило на ищеца за извършена цесия с Договор за прехвърляне на вземания
от 18.12.2019 г., сключен между „Общинска банка“ АД, в качеството й на цедент, и „Колект
БГ“, в качеството му на цесионер. В Уведомлението цесионерът се представил като
пълномощник на „Общинска банка“ АД, съгласно пълномощно с peг. № 4013/28.04.2020 г. на
нотариус М. Ш. с per. № ***, район на действие СРС. Съгласно Уведомлението, вземанията
на „Общинска банка“ АД от договор за кредит № 04-104059, сключен между нея и „Карбон
Инвест“ ООД, били прехвърлени. Договорът за кредит бил подписан от ищеца в качеството
му на авалист по запис на заповед. Към момента на исковата молба „Колект БГ“ АД не се
било конституирало по никое от изпълнителните дела пред ЧСИ П. Г., като удръжките от
пенсията на ищеца постъпвали по сметката на „Общинска банка“ АД. Това означавало, че
взискателят по изпълнително дело № 20118370401324 не бил носител на материалното
право, а дружеството, което било титуляр на вземанията, бездействало.
По отношение на изпълнително дело № 20118370400788 била настъпила
перемпция, тъй като уведомлението за цесията било нередовно – известието за доставяне
било върнато в цялост и не било отбелязано получаването на документ. Уведомлението
изхождало от цесионера, липсвали приложения към него и не било посочено, че цесионерът
действа от името на цедента. При подаване на молбата си за конституиране „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД не е имало легитимация като кредитор по отношение на П. Н. и
не е имало право да предприема изпълнителни действия спрямо него. Последното валидно
поискано изпълнително действиеспрямо П. Н. било от 24.903.2017 г. и перемпцията
настъпила на 24.03.2019 г. като давността за вземането на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД изтекла на 25.03.2022 г., тъй като по отношение на всеки от солидарните
длъжници срока на перемпцията течал самостоятелно. Всички изпълнителни действия,
предприети от съдебния изпълнител спрямо П. Н. след настъпване на перемпцията следвало
да се обезсилят по право.
По отношение на изпълнително дело № 20118370401324 също настъпила
перемпция, тъй като последното валидно извършено изпълнително действие на съдебния
изпълнител е запорно съобщение от 01.06.2015 г. След него било постановено Разпореждане
за присъединяване на кредитор от 03.02.2016 г. /л.163/, което обаче не било по инициатива
на взискателя, а е извършено служебно от съдебния изпълнител, поради което не било
валидно да прекъсне давността и срока за перемпция. На 03.04.2017 г. по делото е поискано
насрочване на публична продан, но имотът срещу който е поискано изпълнение не е
собствен на П. Н. и насочването на изпълнението към този имот нямало действие спрямо
него. На 12.03.2019 г. било поискано валидно изпълнително действие, но при настъпила вече
перемпция същото не било валидно. Поради това вземането на взискателя „Общинска
банка“ АД било погасено по давност, тъй като по отношение на записа на аповед била
приложима тригодишната давност /чл.531, ал.1 вр. чл.537 от ТЗ/. Молбата, с която е наложен
запор върху вземанията на П. Н. за пенсия била с вх.№ 21636/18.08.2020 г., а к ъм този
момент „Общинска банка“ АД не била титуляр на вземанията срещу П. Н., които били
цедирани с Договор за прехвърляне на вземания жот 18.12.2019 г. и взискателят не е имал
5
право да иска нови изпълнителни действия, тъй като не действал като представител на
„Колект БГ“ АД. Поради цесията П. Н. не бил длъжник на „Общинска банка“ АД, а
същевременно цесионерът „Колект БГ“ АД придобил погасено по давност вземане.
Интересът по отношение на „Общинска банка“, произтичал от обстоятелството, че тя
продължавала да е страна в изпълнителното дело.
Ответникът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД оспорва иска като
възразява, че започналата да тече погасителна давност на 26.06.2015 г. била прекъсната от
взискателя на 02.05.2017 г., на 20.05.2019 г., на 02.09.2020 г., на 22.05.2023 г. и следвало да
изтече на 22.05.2028 г. Поддържа, че искането за налагане на определен изпълнителен
способ прекъсва давността, тъй като съдебния изпълнител бил длъжен да го приложи, като
постигането на резултат при прилагане на способа нямало отношение към прекъсването на
давността. Перемпция не настъпвала, ако след поискване на един изпълнителен способ в
продължение на две години взискателят не е поискал нов, тъй като през това време може да
се е осъществявал поискания способ, като преди неговото приключване не можело да се
прецени дали има нужда от дру изпълнителен способ. Допълнително в случай, че по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни новият посочен способ, а новото
искане на свой ред прекъсвало давността, независимо дали съдебния изпълнител го е
образувал в ново дело или не. Перемцията била без правно значение за прекъсването на
давността. Без значение за основателността на иска по чл.439 от ГПК срещу конституирания
в изпълнителното производство цесионер е установяването на надлежното уведомяване на
длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не
рефлектирал върху дължимостта на вземането. С оглед изложеното моли да се отхвърли
претенцията.
Ответникът „Общинска банка“ АД, счита, че искът по отношение на нея е
недопустим, тъй като ищецът имал интерес от осъдителен иск за събраните от банката суми,
но не от установителен, а от друга страна банката не била пасивно легитимирана, тъй като
кредитор на вземането било „Колект БГ“ АД. Счита, че перемпцията е без правно значение
за настъпване на давността. Давността не била изтекла. Същата била 5-годишна и ако се
приемело, че последното изпълнително действие било от 18.01.2016 г., то петгодишната
давност би изтекла на 25.03.2021 г., но по признанията на ищеца в исковата молба на
12.03.2019 г. било поискано валидно изпълнително действие. На 18.08.2020 г. банката
поискала налагане запор върху пенсията. По договор за цесия от 19.12.2019 г. вземанията на
банката билипрехвърлени на „Колект БГ“ АД като от представените от ищеца документи се
установявало, че същият е уведомен за цесията на 08.03.2022 г. като до тази дата за всички
трети лица и за длъжника вземането не било прехвърлено и кредитор била банката, която
била в правото си да иска налагане на запор.
Ответникът „Колект БГ“ АД не е взел становище по исковете.
Изпълнително дело № 20118370400788 е образувано по молба на „УниКредит
Буулбанк“ АД през 2011 г. за вземане, по изпълнителен лист от 27.04.2011 г., издаден въз
основа на заповед от 27.04.2011 г., издадена по ч.гр.д.№ 2527/2011 г. по описа на РС Сливен.
Вземането произтича от Договор за банков кредит-овърдрафт № 37/13.12.2007 г., по който
кредитополучател е дружеството „Карбон Инвест“ ООД, като П. А. Н. е солидарен длъжник.
Към момента на исковата молба непогасената част от дълга е 30 000 лева главница и липва в
размер 26 679.31 лева. В молбата са посочени изпълнителни действия и е възложено на ЧСИ
правомощие по чл.18 от ЗЧСИ.
6
С Разпореждане на ЧСИ П. Г. от 26.03.2019 г. /л. 280 от изп.д. № 788/2011 г./,
въз основа на молба вх.№ 9737/22.03.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с
която е представен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който „УниКредит
Буулбанк“ АД прехвърля вземанията си по Договор за банков кредит-овърдрафт №
37/13.12.2007 г. на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в изпълнителното производство
е конституирано като взискател „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
С уведомление до П. Н. от 07.11.2018 г. „УниКредит Буулбанк“ АД го е
уведомила за извършеното прехвърляне на вземане. Уведомлението не е получено като в
известието за доставяне е посочено, че не е потърсено.
На 15.08.2011 г. е наложена възбрана на идеална част от недвижим имот,
собственост на П. А. Н. /л.83 от изп.д./
На 21.02.2014 г. е възложена възбрана на идеална част от недвижим имот,
собственост на П. А. Н..
Със запорни съобщения от 30.03.2017 г., по молба от 24.03.2017 г. на
„Уникредит Булбанк“ АД /стр.196 от изп.дело/ по изпълнително дело № 20118370400788 по
описа на ЧСИ П. Г., peг. № *** на КЧСИ е поискано налагане на запор по сметки на П. А. Н.
в Банка ДСК ЕАД, в Сосиете Женерал Експресбанк АД и ТБ Инвесбанк АД. Запори са
наложени по сметки в Банка ДСК ЕАД и ТБ Инвестбанк АД.
С писмо от 11.04.2019 г. по изпълнително дело № 20118370400788 по описа на
ЧСИ П. Г., peг. № *** на КЧСИ, съдебният изпълнител е поискал от БНБ данни за банковите
сметки на П. А. Н.., в отговор на което с писмо от БНБ са посочени такива /стр.267 от изп.д./
Със запорно съобщение от 07.05.2019 г., на 20.05.2019 г. е наложен запор по
сметка на П. А. Н. в „ЦКБ“ АД /л.291/.
На 22.05.2023 г. по изпълнително дело № 20118370400788 по описа на ЧСИ П.
Г., peг. № *** на КЧСИ е изпратено запорно съобщение до „Траскарт файненшъл сървисис“
АД /л.496 от и.д./ и видно от отговора /л.509/ запор е наложен.
С разпореждане за присъединяване на кредитор от 27.05.2015 г. „Общинска
банка“ АД е конституирана като взискател по изпълнително дело № 20118370400788.
Вземането на „Общинска банка“ АД, произтичащо от Запис на заповед от
28.06.2007 г. за сумата 40 000 лева, издаден от „Карбон Инвест“ ООД, и подписан и от П. Н.
като авалист е присъдено ведно със законната лихва от 17.08.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането, ведно с обезщетение за забава в размер на 833.45 лева. Вземането
е цедирано на „Колект БГ“ АД на 18.12.2019 г., като П. Н. е уведомен за това на 08.03.2022 г.
/л.13 от първоинстанционното дело/.
В исковата молба се признава изпълнително действие от 12.03.2019 г.
Върху вземането на П. Н. за пенсия е наложен запор с молба вх.№
21636/178.08.2020 г. /и от признанието в исковата молба/ като удръжки от пенсията са
правени, считано от 01.10.2020 г. видно от представеното от ищеца удостоверение оот НОИ
ТП Сливен /л. 11 от първоинстанционното дело/.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Няма спор между страните, че правната квалификация на иска е чл.439 от
ГПК. Поначало защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение, когато той
оспорва вземането на взискателя, е чрез иск. Текстът на чл.439 от ГПК е озаглавен
„Оспорване на вземането“, а самият чл.439, ал.1 от ГПК постановава, че длъжникът може да
оспори чрез иск изпълнението. При заявена съдебна защита с установителен иск, наличието
7
на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иска. Обстоятелството, че ищецът извежда интереса си от висящото
изпълнително производство обуславя квалифицирането на иска с правното основание
чл.439, ал.1 от ГПК, а не с общото основание чл. 124 ГПК, което не е спорно между страните
и е възприето и от първоинстанционния съд. Наличието на правен интерес в този случай е
обусловено именно от висящото изпълнително производство, поради което този иск винаги е
допустим..
За да бъде уважен предявеният иск трябва да се установят всички елементи на
фактическия съставен на правната норма: 1./ съществуване на изпълнително основание,
установяващо вземане срещу ищеца; 2./ образувано изпълнително дело от кредитора срещу
длъжника по изпълнителното основание; 3./ новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които
обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането.
В процесния случай са налице първите два елемента на фактическия състав.
Като новонастъпило обстоятелство ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за
вземанията по изпълнителните листове и по отношение ответника „Общинска банка“ АД и
цедиране на вземането.
Въззивният съд следва да изясни, че вземането по изпълнителните листове,
предмет на делото се погасява с 5-годишна погасителна давност. Това се отнася и за тези,
които са издадени в заповедно производство. След стабилизирането на заповедта за
изпълнение и от влизането й в сила започва да тече нова давност, която винаги е
петгодишна, която е приложима и в настоящия случай по аргумент от разпоредбите на чл.
117, ал. 2 ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 подлежат на
принудително изпълнение, както съдебните решения, така и заповедите за изпълнение,
които имат характер на съдебни изпълнителни основания по смисъла на ГПК от 2008 г. На
изпълнение по този ред подлежат установените по основание и размер безспорни вземания,
каквито са, както вземанията, установени с влязло в сила решение, така и вземанията,
установени с влязла в сила заповед за изпълнение на съдилищата. Длъжникът не може да
оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено и съответно
длъжникът не може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Тълкуването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага извод, че правилото следва да се прилага, както по
отношение на вземания, установени с влязло в сила решение, така и по отношение на
вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение смисъл Решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде изяснено, че
обстоятелството дали изпълнително дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.5 и
т.8 от ГПК поради настъпила перемпция, в случай че се установи това, не би означавало, че
погасителната давност също е изтекла. Съгласно т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК поради бездействие на кредитора настъпва по право, и издаването на
нарочен акт от ЧСИ е ирелевантно за настъпване на посочените последици. Налице са
доказателства, че в рамките на изпълнително дело № 20118370400788 по описа на ЧСИ П. Г.,
peг. № *** на КЧСИ съдебният изпълнител е осъществявал изпълнителни действия
/налагани са възбрани и запори/, упражнявайки законовите си правомощия по
осъществяване на принудително изпълнение, на основата на издадения изпълнителен лист,
удостоверяващ правото на принудително изпълнение на взискателя. Върховният касационен
съд в решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година е посочил при
какви условия и кога настъпва перемпцията. С решението е прието, че тя не настъпва, ако
след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не
е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е
осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може
8
да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ /може да не се постигне желаната
висока цена, може да се присъединят кредитори и др./. С решението е направено е
разграничение между перемпцията и давността като е посочено, че перемпцията е без
правно значение за давността. Изяснено е, че общото между двата правни института е, че
едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това
обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове
на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Страните не спорят и видно от представените доказателства, в изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20118370400788 по описа на ЧСИ П. Г., peг. № *** на
КЧСИ се изпълняват всички процесни вземания. По делото е установено, че изпълнителните
действия по изпълнителното дело са предприемани както от взискателите, така и от
съдебния изпълнител, комуто с молбата за образуване на изпълнителното дело е било
възложено и да определя изпълнителните способи срещу длъжниците с оглед пълното
удовлетворяване на кредиторите.
По делото са представени доказателства, че на 15.08.2011 г.; на 21.02.2014 г.; на
02.05.2017 г.; на 20.05.2019 г. и на 22.05.2023 г. по изпълнително дело № 20118370400788, в
което е провеждано принудително изпълнение на процесните вземания са извършени
изпълнителни действия по отношение на длъжника П. Н. в изпълнение на молбата, по която
е образувано изпълнителното дело.
Съгласно т.5 от Тълкувателно решение 3/2015 гр.София, 10.07.2017 г.
изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител
дори е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор. В мотивите по тази точка
Върховният касационен съд е посочил, че :“ Затова запорът върху вземания на длъжника
представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния
способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“. ………Затова при налагането на запора
не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува.
Налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се
предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има
определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен само с разпореждането на
съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице,
което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на
момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със
съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на
запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици
и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че вземането не
съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може
да се реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще
остане неудовлетворено. Тази невъзможност обаче е обективна и се дължи на
несъществуване на вземането, което не е следствие от поведението на длъжника или от
извършени от него действия.“ Процесния случай обаче е свързан с реалното налагане на
запори върху сметки на длъжника и върху негови вземания.
От гледна точка обаче на момента, от който тече новата погасителна давност,
предвид изричното тълкуване с т.10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015:, съгласно което това е
момента на предприемане на съответното изпълнително действие и от друга страна
уточнението в мотивите по т.5 от Тълкувателно решение 3/2015 гр.София, 10.07.2017 г., че
получаването на запорното съобщение от третото задължено лице не е част от фактическия
състав по налагане на запора.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че давностния срок за
вземанията, които са изпълнявани е бил прекъсван съответно на на 15.08.2011 г.; на
9
21.02.2014 г.; на 02.05.2017 г.; на 20.05.2019 г. и на 22.05.2023 г. по изпълнително дело №
20118370400788 , въззивният съд намира, че същият не е бил изтекъл към момента на
предявяване на исковете.
По отношение на вземането на „Общинска банка“ АД в исковата си молба
ищецът се е позовал и на сключения договор за цесия, по силата на който „Общинска банка“
АД е цедирала вземането си на „Колект БГ“ АД, което не се оспорва в производството. По
тази причина и тъй като кредитор на тези вземания към момента е „Колект БГ“ АД, съдът
намира предявения иск основателен.
Въззивният съд намира основателен довода на ищеца, че давността срещу
солидарните длъжници се прекъсва за всеки един от тях поотделно, но при съобразяване на
изпълнителните действия, които са прекъсвали процесните давности, съдът е имал предвид
единствено предприети срещу имуществото на П. Н. такива.
По отношение на настъпилите прехвърляния на вземания в хода на
изпълнителното производство, въззивният съд изхожда от това, че съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. В доктрината и в съдебната
практика договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в
облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея, или това е договор за
отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка
лице. Договорът за цесия се определя още като каузален, неформален и консенсуален, като
прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или безвъзмездно. С
постигането на съгласие между страните, вземането преминава от цедента върху цесионера,
т. е последният придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия
момент, заедно с акцесорните му права – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника
цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от фактическия състав, който
поражда действие между страните по договора, поради което вземането преминава върху
цесионера със самото му сключване.
По възражението, че след като взискателят „Общинска банка“ АД е престанал
да бъде носител на материалното право, то предприетите от него действия не са прекъсвали
давността спрямо титуляра на субективното право, съдът намира, че по делото е установено,
че с договора за цесия от 19.12.2019 г. „Общинска банка“ АД е прехвърлила на „Колект БГ“
АД вземанията си по изпълнителното дело. От друга страна ищецът, в качеството му на
длъжник по тези вземания е уведомен за цесията на 08.03.2022 г. и съгласно чл.99, ал.4 от
ЗЗД по отношение на него и на всички трети лица до тази дата вземането е било с кредитор
„Общинска банка“ АД. Това означава, че до 08.03.2022 г. банката е предприемала валидно
действия по изпълнителното дело /включително поискания на 18.08.2020 г. запор върху
пенсията на П. Н..
Действително с Решение № 50207 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3597/2021 г., III г. о., ГК е прието, че частният правоприемник следва да бъде конституиран
като страна в изпълнителното производство на мястото на първоначалния взискател /цедент/
за разлика от липсата на такава възможност в исковото производство. Тази възможност
може да бъде реализирана след като прехвърлянето е станало факт и за третите лица и
длъжника или след като длъжникът е бил уведомен от цедента за цесията /така Решение №
96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., ГК/. Дори да се приеме, че
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД неправилно е била конституирана по делото поради
липса на уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, съдът намира, че от
предприетите на 24.03.2017 г. по инициатива на „Уникредит Булбанк“ АД изпълнителни
действия по налагане на запор върху банкови сметки до 18.08.2020 г., когато е валидно е
10
наложен запор върху пенсията на длъжника давността за вземанията по делото не е изтекла
/тъй като изпълнителните действия, предприети от един от взискателите ползват и всички
останали в изпълнителното действие/.
От друга страна тук следва да се посочи, че по реда на чл.290 ВКС с Решение
№ 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК е приел, че :
„изпълнителният процес се ръководи от специален орган, чиято е дискрецията да
удовлетвори изпълняемото право и който осъществява тази дейност чрез предприемане на
конкретни изпълнителни действия. Тези действия не рефлектират върху материалноправните
предпоставки за наличие на правото, предмет на изпълнение, тъй като са насочени не към
установяване на неговото съществуване, а към неговото удовлетворяване. В тази насока
предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг
взискател – правомощие въведено от чл. 429, ал. 1 ГПК, като изключение от правилото, че
страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, са именно
такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на
правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси
принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя, изведено от
цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като
изпълняемо в изпълнителния лист. С оглед изложеното при частно правоприемство /каквото
се поражда в резултата на сключен договор за цесия/ в хода на процеса не се прилагат
ограниченията по чл. 226 ГПК, чиято специфична цел се свързва само с исковото
производство Валидността и основателността на искането за промяна на взискателя се
преценява от съдебния изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на контрол, в
това число и чрез ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди – арг. и от чл.
74 ЗЧСИ, ако органа е частен съдебен изпълнител. След като съдебният изпълнител като
орган е натоварен с реализиране на признатото право и носи отговорност за неговото
удовлетворяване, то и длъжника не може да реализира защита чрез оспорване на това право,
с оглед предприети действия от съдебния изпълнител по изпълнението му. Или
основателността на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК не може да бъде свързана с действията на
съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни
новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право.
С оглед изложеното, на поставения въпрос следва да се отговори – че без
значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/ е установяване на надлежното
уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му.“
С оглед на това разрешение, действията на съдебния изпълнител, предприети
по искане на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД също са валидно предприети и са
довели до прекъсване на срока на давността за вземанията.
Следва да се отбележи, че частният съдебен изпълнител е изпратил
уведомление до ищеца /стр.281 от изп.дело/ за конституирането на нов взискател.
Длъжникът не е намерен на адреса и на основание чл.43 от ЗЧСИ служителят на ЧСИ е
приложил разпоредбата на чл.47 от ГПК.
С оглед изложените мотиви жалбите са неоснователни, а обжалваното с тях
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 834/12.02.2025 г., постановено по гр.д.№
112958/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 22 състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12