№ 78
гр. Севлиево, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести август
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20244230200185 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на Г. Г. М. – Пенчева от гр. Габрово срещу
наказателно постановление /НП/ № ********** от 28.06.2022 година, издадено от Зам.
директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за
контрола и опазването на горските територии /Наредбата/, във връзка с чл. 15, ал. 7 от
същата наредба и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите й е наложено
наказание глоба в размер на 300,00 лв. по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата се твърди, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и
че не е извършила нарушението, което й се вменява във вина.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е
съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът установи следната фактическа обстановка:
На 29.12.2021 година свидетелят И. Н., в присъствието на свидетеля П. П. –
горски инспектори в РДГ – Велико Търново, съставил против жалбоподателката Г. М.
1
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия В, № 007702 от
29.12.2021 година за това, че на 26.09.2021 година е издала превозни билети с №
7710/00014 от 26.09.2021 година по Позволително за сеч № 0630308 от 13.09.2021
година и с № 7710/00015 от 26.09.2021 година по Позволително за сеч № 0630309 от
13.09.2021 година, в които вписала за „получател“ – ТИР станция и за „направление“ -
обл. Габрово, община Севлиево, с. Градница, асфалтов път Градница – Бериево, без да
посочи географските координати в градуси, минути и секунди, т.е. посочила е
адрес/данни, които са неточни и не позволяват да се определи точното
местоположение на претоварването на дървесината. Актосъставителят квалифицирал
описаното от него деяние като нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 15,
ал. 7 от същата наредба.
След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателката да се
запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно
от приложения по делото АУАН жалбоподателката е записала, че не е съгласна с
констатираното нарушение, тъй като имало упоменат адрес. По делото липсват данни
жалбоподателката да е депозирала писмени възражения срещу съставения АУАН в
срока по чл. 44, л. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № ********** от 28.06.2022 година на Зам. директора на
РДГ – Велико Търново против Г. М.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с
констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното
деяние съставлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка с чл.
15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на
горските територии, във връзка с чл. 15, ал. 7 от същата наредба, поради което и на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите й е наложил глоба по чл. 257, ал. 1, т.
1 от Закона за горите в размер на 300,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства: АУАН, НП, КП от 12;.11.2021 година; Превозни билети от 26.09.2021
година; Позволителнон заз сеч № 0630308 от 13.09.2021 година; Позволително за сеч
№ 0630309 от 13.09.2021 година; документи във връзка с връчване на наказателното
постановление; Заповед № РД-49-155 от 16.09.2011 година; Заповед № 1 от 02.01.2018
година; Свидетелство за професионална квалификация; Споразумение по чл. 107 от
КТ; Длъжностна характеристика; Четири броя превозни билети от 28.09.2021 година;
Писмо от ИАГ 0 София до директора на РДГ – Велико Търново от 10.11.2021 година;
Сравнителна таблица между първичните и последващи превозни билети;
Удостоверение № 5455 от 14.08.2013 година и извадка от Google Карти за
разстоянието между селата Градница и с. Бериево, община Севлиево.
2
При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното НП е връчен на жалбоподателката на 18.04.2024
година. Жалбата е постъпила в деловодството на РДГ – Велико Търново на 30.04.2024
година, т.е. в законоустановения срок и като процесуално допустима следва да се
разгледа по същество.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си
от Закона за горите.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие с
разпоредбите на ЗАНН, като не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са нарушили правото на защита на наказаното лице и да водят до
отмяната му на формално основание. В обстоятелствената част са посочени всички
съставомерни обстоятелства при извършване на нарушението, като в съответствие с
тях на същото е била дадена изчерпателна и правилна правна квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за нарушаването на която е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, се
предвижда наказание глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по - тежко
наказание, за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което
съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите
актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. В
случая, с оглед описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и
извода, до който е достигнал наказващият орган, че във въпросните превозни билети,
посочвайки като място на „получател“ ТИР станция, а в графата за „направление“
асфалтов път Градница – Бериево без да посочи географски координати в градуси,
минути и секунди, жалбоподателката на практика е посочила адрес/данни, които са
неточни и не позволяват да се определи точното местоположение на претоварване на
дървесината. Съдът намира, че изводът на наказващия орган за осъществяване на
вмененото във вина на жалбоподателката административно нарушение се основава по
безспорен и категоричен начин на събраните по делото доказателства. В тази връзка
твърденията на жалбоподателката, изразени чрез разпита на свид. Мирослав Георгиев,
който заяви пред съда, че ТИР станцията се намирала на отбивка, отстояща на три
метра от пътя Градница – Бериево, която била обозначена с дървени табели, не водят
до промяна на извода, че мястото на претоварване на дървесината не е било посочено
ясно, точно и конкретно в издадените от жалбоподателката превозни билети.
Законодателят изрично е предвидил задължение на лесовъдите, издаващи превозни
билети, да посочват географските координати на мястото на претоварване - ТИР
станцията в случая, в градуси, минути и секунди, по които да може да се определи
точното местоположение на претоварване на дървесината. В случая е без значение
3
дали тази ТИР станция е била известна на двамата горски инспектори, изготвили акта
за установяване на административно нарушение, тъй като за спазването на изричната
разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 2 и ал. 7 от Наредбата се изисква данните, които са
посочени в превозните билети за местоположението на претоварване на дървесината
да са конкретни и ясни, а не определяеми. В подкрепа на това твърдение на съда е и
обстоятелството, че разстоянието между селата Градница и Бериево в Община
Севлиево е 6 километра, което означава, че по този път е възможно да има няколко
ТИР станции и непосочването на точните координати на процесната такава несъмнено
съставлява нарушение на разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 2 и ал. 7 от Наредбата.
Ето защо съдът приема, че от обективна страна нарушението е безспорно
установено. Същото е формално, на просто извършване. Жалбоподателката е отразила
в този реквизит на превозните билети място на претоварване, което е много общо и не
позволява да се определи точното му местоположение.
От субективна страна Г. М. е действала при форма на вина евентуален умисъл.
Съзнавала е, че с отразените в реквизит "Направление" данни не може да се определи
точното местоположение на претоварването на дървесината и че по този начин не
изпълнява коректно изискванията за попълване на превозните билети, но въпреки това
е допускала настъпването на последиците от неточното локализиране на мястото.
Що се отнася до размера на глобата, то тя е индивидуализирана в минималния
предвиден от закона размер, като явно е отчетен фактът, че нарушението е било
извършено за първи път, макар и подобно обстоятелство да не е отразено в НП.
Вмененото на жалбоподателката нарушение не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното
нарушение е типично за вида си и и не се характеризира с по-ниска степен на
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Мотиви за неприлагане на чл.
28 от ЗАНН са изложени в процесното НП, като съдът ги споделя изцяло и затова не е
необходимо да ги преповтаря или допълва.
Така изложените съображения мотивираха съда да приеме, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно издадено и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него се остави без уважение.
На основание чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно алинея трета на тази разпоредба в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. От
процесуален представител на РДГ – Велико Търново е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна е направено
4
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателката следва да
бъде осъдена на основание чл. 63д, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РДГ –
Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ и съобразено с фактическата и правна
сложност на случая.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от 28.06.2022
година на Зам. директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с
което на Г. Г. М., ЕГН: ********** от ***, за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т.
2 от Закона за горите във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012
година за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 15, ал. 7 от
същата наредба и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите й е наложено
наказание глоба в размер на 300,00лв. /триста/ лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. Г. М., ЕГН: ********** от с. Читаковци, община Габрово, да
заплати по сметка на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
сумата в размер на 120,00лв. /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5