Решение по дело №4877/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 26
Дата: 19 февруари 2021 г.
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20201720104877
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Перник , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20201720104877 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Анна
Софрониева, срещу А. Й. Ф., с ЕГН: *****, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 219.15 лева,
представляваща 1/6 част от стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 21, находящ се в
****, в общ размер от 1314.87 лева, от които главница в размер на 194.06 лева
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл /1/6 от общия дълг за периода
в размер на 1164.34 лева/, и 25.09 лева – обезщетение за забава за периода от
10.07.2016 г. до 06.06.2018 г. /1/6 част от общото задължение за периода в
размер на 150.53 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноскии.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответницата не е изразила несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата не е
1
изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези
аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, писмо от Община Перник от
22.11.2019 г. с приложена към него декларация по чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси и договор за продажба на държавен недвижим имот
от 19.03.1993 г. по Наредбата за държавните имоти. В хода на производството
по делото са представени: удостоверение за наследници на Й.К.Д., копие от
в-к. „Новинар” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, три броя свидетелство за проверка на
средство за измерване, два броя протоколи за монтаж и демонтаж, електронна
извадка в табличен вид през процесния период, в които са отразени
показанията на топломер и водомер в абонатната станция, електронна извадка
в табличен вид, в която са отразени количества и стойности съобразно
извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени
изчисления по компоненти за процесния имот и период.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. б. в., е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
недопустими, евентуално като неоснователни. По отношение на
допустимостта се твърди, че липсвало изложение на обстоятелствата, на
които се основавал искът, доколкото не било посочено как е формирано
задължението – в тази връзка не било уточнено каква част от сумата се
претендира за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна
инсталация.
По отношение на основателността на първо място се оспорва
качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу
възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите
условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да
докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват
доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот
респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се
представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не
доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Твърди се,
че общите условия на дружеството не били надлежно оповестени – не били
публикувани в централен и местен ежедневник, поради което не са произвели
действие. Посочва се и че липсвало решение на общото събрание на етажната
собственост в сградата, където се намирал процесният имот, за
присъединяване към топлопреносната мрежа. По тези съображения се твърди,
че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.
Посочва се и че претендираните вземания били за главница и лихва,
като липсвало посочване като отделно вземане на това за услугата дялово
разпределение. Такова вземане не било посочено и в заявлението за издаване
2
на заповед за изпълнение на парично задължение. В тази връзка се твърди, че
ако в главницата присъствала сума за осъществяване на дялово
разпределение, то същата не следвало да бъде присъждана.
Прави се възражение за погасяване на процесните суми по давност,
доколкото приложимият давностен срок бил три години. С тези аргументи се
иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски като се
обръща внимание, че били предявени два иска, поради което адвокатското
възнаграждение не било прекомерно.
В открито съдебно заседание, проведено на 25.01.2021 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани, поради което и иска
същите да бъдат уважени. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран от ответната страна. Процесуалният представител на
ответницата не се явява. Изразява писмено становище, с което поддържа, че
исковете са неоснователни и иска същите да бъдат отхвърлени. Обръща
внимание на възражението за погасителна давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците
за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1758/29.05.2020 г.
по ч.гр.д. № 2228/2020 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед
длъжницата е депозирала възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
и извлечение от в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г., от които е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и в един
централен ежедневник.
От представените по делото извлечение от сметка, електронна извадка в
табличен вид, с отразени количества и стойности съобразно извлечението от
сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по
компоненти за процесния имот и период е видно, че за процесния имот са
начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия –
главница в размер на 1164.34 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
вкл., и 150.53 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до
06.06.2018 г., като същите не са заплатени.
От представено по делото копие на договор за продажба на държавен
недвижим имот от 19.03.1993 г. по Наредбата за държавните имоти се
установява, че на 19.03.1993 г. Й.К.Д. е придобил собствеността върху ивот –
апартамент № 21, находящ се в ****.
3
От представено по делото удостоверение за наследници на Й.К.Д. се
установява, че същият е починал на 12.08.1993 г. като е бил женен и е оставил
за свои наследници: спругата си Л.П.Д., дъщеря си ответницата А. Й. Ф. и
сина си К.Й.Д..
Видно от представена по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ от
29.05.1998 г. Л.П.Д. е декларирала като съсобствен между нея и А. Й. Ф. и
К.Й.Д. следния имот – апартамент № 21, находящ се в **** – при квоти 4/6 за
нея и по 1/6 за всеки от другите двама съсобственици. Като документи, от
които произтича правото им, са посочени: договор от 19.03.1993 г. От
процесуалния представител на ответницата не са наведени твърдения, нито са
ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху
имота или въобще във вещноправния му статут след 19.03.1993 г. /сключване
на договора за продажба/.
На последно място от представените три броя свидетелство за проверка
на средство за измерване и два броя протоколи за монтаж и демонтаж се
установява, че доставяната топлинна енергия до процесния имот е измервана
и отчитана с изправни през процесния период измервателни уреди.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1758/29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 2228/2020 г. на ПРС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата лично като
същата е депозирала възражение, което е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка
предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай основният спорен по
делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните
предвид направеното възражение, че ответницата не е собственик на
процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
4
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и
такси, договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.03.1993 г. по
Наредбата за държавните имоти и удостоверение за наследници на Й.К.Д./
следва извод, че ответницата има качеството на потребител на топлинна
енергия, доколкото е един от собствениците на процесния имот през целия
процесен период – като притежава 1/6 идеална част от него.
Посочената констатация – че ответницата е собственик на 1/6 идеална
част от имота, в посочения по-горе период – следва от обстоятелството, че
същият е придобит по силата на договор за продажба на държавен недвижим
имот от 19.03.1993 г. по НДИ, сключен от наследодателя на ответницата Й.Д.
като купувач, но по време на брака му с майка й Л.Д.. В тази връзка и предвид
приложимите разпоредби на СК, действал към 1993 г., имотът е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ между Й.Д. и лицето Л.Д..
Й.Д. е починал на 12.08.1993 г. и е оставил за свои наследници съпругата си
Л.Д., дъщеря си А.Ф. и сина си К.Д.. В тази връзка след смъртта му Л.Д. е
станала собственик на 4/6 идеални части от процесния имот / ½ поради
прекратяване на СИО + 1/3 по наследство/, а А.Ф. и К.Д. са станали
собственици всеки на по 1/6 идеална част от имота /по наследство/.
В тази връзка между ответницата и „Топлофикация-Перник“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
5
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответницата е
съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
В тази връзка и с оглед гореизложеното ответницата А.Ф. следва да
отговаря за 1/6 части от задълженията за процесния имот, в които смисъл са и
формулираните в исковата молба твърдения и искания.
Неоснователен е доводът, че сумите за „вноска дялово разпределение”
не са заявени като самостоятелен иск, поради което и претенцията следва да
бъде отхвърлена в тази част. Елементите и съответно отделните суми, от
които е формирано общото вземане за топлинна енергия (за отопление на
имот и на общите части, отдадена от сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване), включително и цената за услугата дялово разпределение,
видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в родовото понятие „топлинна
енергия". В тази връзка и при подаване на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК и при предявяване на исковата молба ищцовото дружество е
посочило една и съща сума като главница, в която са включени посочените
по-горе компоненти /така Решение № 64 от 24.02.2020 г. по в. гр. д. № 834
/ 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Перник /
Освен това следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията, претендирани за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл. Предвид изричната разпоредба
на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че
приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2228/2020 г. по описа на Пернишкия РС е подадено на 27.05.2020 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия /чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така
направеното възражение е основателно за периода от 01.05.2016 г. до
31.03.2017 г.
Предвид гореизложеното от начислените за процесния имот главници
6
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл, в размер на 1164.34 лева,
погасени по давност са главници на обща стойност 1116 лева, начислени за
периода от 01.05.2016 г. до 31.03.2017 г. вкл. Остават като дължими главници
за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. в размер на общо 48.34 лева. С
оглед участието в собствеността върху процесното жилище ответницата Б.Д.
следва да отговаря за сумата до 8.06 лева /1/6 от 48.34 лева/, до който размер
исковата претенция е основателна, като за разликата до пълния претендиран
размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
настоящият състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения
за забава за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г. в размер на 150.53 лева,
погасени по давност са обезщетения за забава на обща стойност 145.66 лева,
начислени за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г. вкл. върху съответните
главници. Остава като дължимо обезщетение за периода от 01.06.2017 г. до
06.06.2018 г. върху съответното месечно плащане в размер на общо 4.87 лева.
От тази сума с оглед участието в собствеността върху процесното жилище
ответница следва да отговаря за сумата до 0.81 лева, до който размер исковата
претенция е основателна, като за разликата до пълния претендиран размер
претенцията следва да бъде отхвърлена.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 2228/2020 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно
уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена
7
сумата от 3.04 лева.
Длъжницата претендира разноски в размер на 400 лева – адвокатски
хонорар, които са действително извършени, видно от договор за правна
защита и съдействие по заповедното производство. От ищцовото дружество
обаче е направено възражение за прекомерност, което е основателно.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че предвид цената на иска
приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка и
предвид фактическата и правна сложност на делото претендираните разноски
следва да бъдат намалени на 300 лева, от които подлежат на присъждане с
оглед отхвърлената част от иска 287.86 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 4877/2020 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 130 лева, от които 25 лева държавна такса, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 5 лева такса за съдебно удостоверение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по
делото платежни документи претендираните разноски са действително
извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 5.26
лева.
Ответната страна претендира разноски в размер на 800 лева –
адвокатски хонорар, които са действително извършени, видно от договор за
правна защита и съдействие /ДПЗС/. По делото обаче е направено възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар, което е основателно. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че предвид цената на иска приложима е
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка и
предвид фактическата и правна сложност на делото претендираните разноски
следва да бъдат намалени на 300 лева, от които подлежат на присъждане с
оглед отхвърлената част от иска 287.86 лева.
Изводът за наличие на прекомерност не се променя и от факта, че по
делото формално са предявени два иска – за главница и обезщетение за
забава. Посоченият следва от обстоятелството, че процесните вземания
принципно произтичат от едни и същи юридически факти, а исковете целят
удовлетворяване на един интерес
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Й. Ф., с ЕГН: ***** и адрес:
****, ет. 6, ап. 16 ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
8
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“, сумата от общо: 8.87 лева, представляваща 1/6 от
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент № 21, находящ се в ****, в размер на 53.21 лева, от които
главница в размер на 8.06 лева за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г.
/1/6 от общата главница за периода в размер на 48.34 лева/, и 0.81 лева
обезщетение за забава за периода от 01.06.2017 г. до 06.06.2018 г. /1/6 от
общото обезщетение за периода в размер на 4.87 лева/ върху съответната
главница, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2020 г.
до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2228/2020
г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо
210.28 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от
219.15 лева, от които 186 лева – разликата до пълния претендиран размер на
главницата от 194.06 лева относим към периода от 01.05.2016 г. до 31.03.2017
г. и 24.28 лева – разликата до пълния претендиран размер на обезщетението
за забава от 25.09 лева за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г.вкл.
относним към съответните главници, поради погасяване на сумите, дължими
за съответните периоди, по давност.
ОСЪЖДА А. Й. Ф., с ЕГН: ***** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от
общо 3.04 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
2228/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 5.26 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство предвид
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на А. Й. Ф., с ЕГН: *****
сумата от общо 287.86 лева, представляваща разноски в производството по
ч.гр.д. № 2228/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 287.86
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид
отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 2228 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9