Решение по дело №63/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 73
Дата: 20 юли 2023 г. (в сила от 20 юли 2023 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20237120700063
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

 

      година

  20.07.2023

          град

      Кърджали

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

  Кърджалийският 

         административен съд

          състав

      

 

На

  05.07.2023   

   година

 

 

В   публично  заседание  и  следния  състав:

 

                                                        Председател:

 ВИКТОР  АТАНАСОВ

 

                                                               Членове:

 АЙГЮЛ  ШЕФКИ

 МАРИЯ  БОЖКОВА

 

 

  и  при  участието  на

 

Секретар

  Павлина Петрова

 

 

Прокурор

  Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали      

 

 

 

като  разгледа   докладваното  от

  съдията  Виктор  Атанасов

 

 

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

    номер

        63

  по описа  за

    2022

 година

 

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г.Ф.С., с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адвокат К.Б. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа - ***, против Решение №77 от 12.04.2023 год., постановено по АНД №138/2023 год. по описа на Районен съд –Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №23-1947-000010 от 19.01.2023 год., издадено от началник сектор в РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали.

В жалбата касаторът заявява, че в четиринадесетдневния преклузивен срок обжалва Решение №77 от 12.04.2023 год., постановено по АНД №138/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали, като счита, че същото се явява неправилно и противоречащо на на материалния закон. Развива съображения за това, като сочи най-напред, че от доказателствения материал по административно- наказателното дело се установява, че на 13.12.2022 год., служители на полицията спрели за проверка лек автомобил „Ауди“, който им направил впечатление, че е с поставена неистинска предна регистрационна табела и че при извършената проверка било установено, че автомобилът се управлява от касатора Г.С.. Сочи, че била извършена експертна справка, от която ставало ясно, че предната регистрационна табела е неистинска, като преписката била изпратена на Районна прокуратура – Кърджали, с оглед ангажиране на наказателна отговорност, но същата била прекратена с постановление на държавното обвинение и върната на РУ - Кърджали за реализиране на административно- наказателна отговорност спрямо касатора. В жалбата се твърди, че по делото не е установено процесния лек автомобил, марка „Ауди“, да не е бил регистриран по съответния за това ред, не е било установено и същият да е без регистрационни табели, поставени на определените за това места. Сочи се, че служенето с контролни знаци/регистрационни табели, неиздадени от съответните органи, съставлява престъпление по смисъла на чл.345, пр.2 от НК, а не административно нарушение, но че по този въпрос обаче вече било налице произнасяне на компетентния за това орган в лицето на държавното обвинение, който приел, че извършеното разкрива явна незначителна обществена опасност, поради което то е непрестъпно съгласно чл.9 ал.2 от НК/Постановление №***/*** от 11.01.2023 год. на Районна прокуратура - Кърджали, Териториално отделение - ***/. В жалбата се сочи също, че в решението си съдебният състав на първоинстанциония съд приел, че след като автомобилът е бил регистриран по надлежния ред, но е бил използван с неистинска предна регистрационна табела, това обстоятелство следвало да се приравни на това, че същият няма регистрационна табела и изложеното в случая сочело, че са налице елементите от обективна страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Този извод на първоинстанционния съд касаторът счита за неправилен, като твърди, че от правния анализ на посочените разпоредби следва извод, че в ЗДвП няма правна норма, което да визира случаите на „служене с неистински регистрационни табели“ при управление на МПС, какъвто очевидно бил настоящият случай. Сочи, че деянието, изразяващо се в управление на МПС, с поставени на определените за това места регистрационни табели, които не са истински, е възведено от законодателя като престъпление, а не като административно нарушение и че разликата между тях, обаче, не се изразявала в преценката за по-ниска степен на обществена опасност, при предвидени еднакви състави на административно нарушение и на престъпление, в какъвто смисъл били изведените правни изводи в постановлението на прокурора за отказ за образуване на наказателното производство и изпращане на преписката, с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на водача по Наредба №I-45 oт 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и че това е така, тъй като престъплението по чл.345 от НК няма аналог на състав на административно нарушение, уреден в ЗДвП.

Твърди се на следващо място, че за да бъде осъществен от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.140 от ЗДвП, следва нарушителя да управлява автомобила по пътища отворени за обществено ползване, без да е регистриран по надлежния ред или да е регистриран, но да е без поставени регистрационни табели на определените от производителя места. Сочи, че според чл.140 от ЗДвП, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и че по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Излага се довод, че в настоящия случай автомобилът е регистриран и е бил с регистрационни табели, поставени на определените места и въпреки че предната табела е била неистинска, то тя възпроизвежда регистрационната табела, издадена от компетентен орган и с който идентификационен номер автомобилът бил надлежно регистриран по съответния ред. По тези съображения касаторът счита, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и моли в жалбата съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло Решение №77, постановено по АНД №138/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали и да отмени НП №23-1947-000010 от 19.01.2023 год. издадено от началник сектор в РУ - Кърджали при ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразно. Моли също така, да му бъдат присъдени разноските, сторени пред Районен съд - Кърджали, както и разноските, сторени пред Административен съд – Кърджали, съобразно приложения към жалбата договор за правна защита и съдействие.

Касаторът - Г.Ф.С., с адрес ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител - адв.К.Б. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което развива доводи и съображения, идентични с тези, изложени в касационната жалба. Отново заявява, че счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и моли съдът да постанови решение, с което да отмени Решение №77 от 12.04.2023 год., постановено по АНД №138/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали, както и да отмени потвърденото с него наказателно постановление №23-1947-000010 от 19.01.2023 год., издадено от началник сектор в РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали. Моли отново, в полза на касатора да бъдат присъдени разноските, сторени пред Районен съд – Кърджали, както и разноските, сторени пред Административен съд - Кърджали

Ответникът по касация – началник сектор в Районно управление – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От пълномощник на същия – гл.юрк. в ОДМВР – Кърджали М. П., преди съдебното заседание е постъпила писмена, молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и в съответствие с материалния закон. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и че правилно е преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение, както и че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното, моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е потвърдено наказателното постановление. В молбата претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че са събрани безспорни доказателства за извършеното нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предлага съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №77 от 12.04.2023 год., постановено по АНД №138/2023 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №23-1947-000010 от 19.01.2023 год., издадено от началник сектор в Районно управление - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП, на Г.Ф.С., с ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 200/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца, за извършено виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Г.Ф.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали, сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че установено следното от фактическа страна, че на 13.12.2022 год., свидетелите Б. Д., В. Т. и М. Г. - полицаи в Районно управление - Кърджали, били на работа и пътували с патрулен автомобил, когато, около 10:40 часа, по ул.„***“ в ***, покрай тях минал лек автомобил, марка „Ауди“, с рег.№***. Тъй като свидетелят Б. Д. имал информация, че този автомобил се управлява с неистински регистрационни табели, решили да го спрат, като за целта, от патрулния автомобил му подали стоп палка, при което лекият автомобил, марка „Ауди“, с рег.№***, спрял в близост до *** на същата улица. При извършената там проверка установили, че водач е жалбоподателят Г.С., който бил сам. Полицейските служители разгледали регистрационни табели на управлявания от водача С. автомобил, при което с просто око установили, че предната регистрационна табела, която била поставена на определеното за това място, е неистинска. Това установили поради липсващия релеф на самите цифри, както и поради липсата на светлоотразителни надписи на номера. Полицейските служители попитали водача Г.С., защо управлява с такава табела, а той им отговорил, че оригиналният номер бил срязан и поради това не стоял добре на автомобила и той поръчал такава табела в частно студио, която поставил на мястото на срязаната. След това полицейските служители поканили водача да отидат заедно до Районно управление - Кърджали, където експерт да огледа регистрационната табела. По този повод, на 13.12.2022 год., жалбоподателят С. предал с Протокол за доброволно предаване регистрационна табела с фолио с надпис ***, в който вписал, че табелата е направена в студио, защото оригиналната е срязана. Във връзка с извършеното деяние, на 13.12.2022 год. била образувана преписка рег.№***/*** год., която приключила с Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и материалите били изпратени на началника на РУ – Кърджали, за налагане на административно наказание по ЗДвП. Така, на 19.01.2023 год. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което, на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба”, в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 контролни точки, на основание Наредба №Iз-2539 на МВР.

Районният съд е посочил, че видно от представените документи – Справка данни за промяна на регистрацията и Договор за покупко-продажба на МПС, управляваният от жалбоподателя Г.С. лек автомобил е собственост на С. И. С. от 06.07.2021 год., а от нотариално заверено пълномощно от 06.07.2021 год. се установявало, че последният/всъщност е последната/ е упълномощил Г.Ф.С. да стопанисва, ползва и управлява в страната и чужбина лекия автомобил, марка „Ауди ***“, с рег.№***, да плаща застраховки, данъци и такси, да продава, дарява описаното МПС, на лица и цени каквито намери за уместни, като договаря и сам със себе си, както и с други права, като пълномощното е безсрочно.

Тази фактическа обстановка, приета от районния съд за безспорно, е установена след анализ на гласните доказателства - показанията на свидетелите Б. Д., В. Т. и М. Г., както и писмените, приобщени по делото: Справка за нарушител/водач на жалбоподателя, Справка данни за промяна на регистрацията, Договор за покупко-продажба на МПС, Пълномощно, полицейска преписка с рег.№ ***/*** год. по описа на РУ - Кърджали, Постановление на Районна прокуратура - Кърджали за отказ за образуване на досъдебно производство, както и другите, приети по делото, писмени доказателства.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и затова следва да бъде разгледана по същество.

Съдът е посочил, че на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и че тази разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, както и че за нарушение на този текст, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че на 13.12.2022 год., в град Кърджали, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, марка „Ауди“, който е бил регистриран по надлежния ред, но е използвал неистинска регистрационна табела, което, според решаващия състав на Кърджалийския районен съд означавало, че следва да се приравни на това, че той е нямал регистрационна табела. Съдът е направил извод, че изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съдът е посочил, че за да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред и че деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Посочил е също, че деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици, докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. Приел е, че в случая са налице доказателства, че жалбоподателят е управлявал проверения автомобил, при което като такъв той е знаел, че управлява регистрирано МПС, с регистрационна табела, която не е издадена по надлежния ред и че поради това, правилно била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. Съдът е посочил, че при индивидуализиране на санкцията наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН и е наложил такава в минимално предвидения в закона размер. Районният съд е извел извод, че това налага наказателното постановление да бъде потвърдено, тъй като наложеното наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е отбелязъл също, че правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно - 10 контролни точки, на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР.

При извършената служебна проверка районният съд не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, като е посочил, че обжалваното наказателно постановление е съставено правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН, че словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП, както и че не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта (!? – в настоящия случай АУАН нито е бил съставян, нито е бил връчван) и наказателното постановление. Съдът не е споделил доводите на жалбоподателя за това, че извършеното съставлява престъпление, а не административно нарушение, тъй като разликата между двете била в степента на обществената опасност, като административните нарушения били насочени към виновно неизпълнение или лошо изпълнение на едно административноправно задължение и това били закононарушения с ниска степен на обществена опасност извършени в сферата на установеният административен режим и функционирането на държавният апарат. Съдът е посочил, че при произнасянето на прокурор, че извършеното не е престъпление, правилно наказващият орган издал наказателно постановление за извършено административно нарушение. Освен това първоинстанционният съд не е констатирал наказващият орган да не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, което да е довело до издаването на незаконосъобразен акт, като отново е посочил, че безспорно се доказало, че именно жалбоподателят С. е извършил нарушението, за което е санкциониран, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган, районният съд приел, че следва да бъде присъдено такова и че следва жалбоподателят да бъде осъден да плати на ответната страна сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в регламентирания минимален размер, съгласно чл.6Зд, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във  вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като производството не е с фактическа и правна сложност, както и че по него не е налице явяване/вероятно се има предвид на процесуалния представител на наказващия орган/, а изготвяне само на писмено становище. Съдът е посочил, че разноските за юрисконсулт следва да бъдат присъдени на ОДМВР - Кърджали, която е юридическото лице и както било поискано по делото.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, като тя на практика е и безспорна между страните, но не споделя направените въз основа на нея правни изводи и съответно, постановения краен резултат, но категорично не споделя извода на решаващия състав на Кърджалийския районен съд, че след като жалбоподателят е управлявал описания лек автомобил, марка „Ауди“, който е бил регистриран по надлежния ред, но използвал неистинска регистрационна табела – в случая предната регистрационна табела, която между впрочем, е била поставена и на определеното за това място, то това следвало да се приравни на липсата на регистрационна табела и че изложеното сочело, че в случая били налице елементите от обективна страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Действително, с процесното наказателно постановление на касатора Г.С. е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на описаното МПС – лек автомобил, марка „Ауди ***“, с рег.№***, който е регистриран, но е без предна табела с регистрационен номер, т.к. предната регистрационна табела с №*** била неистинска, съгласно Експертна справка №114 от 20.12.2022 год.  по описа на сектор НТЛ при ОДМВР – Кърджали.  

Съгласно приетата от наказващия орган за нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП и по-конкретно изречение 1/първо/ от същата, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Очевидно, при описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, настоящият случай не осъществява състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото няма данни описаното МПС, управлявано от касатора С., да не е било регистрирано по надлежния ред, а точно обратно – изрично е посочено, че същото е регистрирано, нито пък да е било без регистрационни табели, поставени на определените за това места. Съгласно направеното словесно описание на нарушението в процесното наказателно постановление, става ясно, че управляваното от жалбоподателя МПС е имало поставени регистрационни табели, с рег.№*** – и предна, и задна табела, на определените за това места, като това безспорно се установява и от останалите писмени и гласни доказателства по делото, вкл. и от приложения и приет като доказателство от районния съд фотоалбум, съдържащ четири цветни снимки на посоченото МПС, на две които ясно се вижда поставената предна регистрационна табела, а на другите две – поставената задна регистрационна табела, на определените за това места, но предната табела била неистинска. Така всъщност се е стигнало до пълна липса на описано изпълнително деяние от страна на касатора, осъществяващо признаците на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като вместо него са описани признаците на престъплението по чл.345, ал.1, предл.2 от НК, изпълнителното деяние на което се изразява в служене с табела с регистрационен номер, неиздадена по установения ред и от съответните органи.

Престъплението по чл.345, ал.1, предл.2/второ/ от НК, за което с Постановлението от 10.01.2023 год. на Районна прокуратура – Кърджали, ТО – ***,  е отказано образуването на досъдебно производство, на основание чл.9, ал.2 от НК, поради явно незначителната му обществена опасност и вмененото на касатора С. административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което впоследствие е издадено и процесното наказателно постановление - предмет на разглеждане в хода на съдебното административнонаказателно производство, категорично не осъществяват една и съща деятелност.

Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.2/второ/ от ЗДвП е предвидено кумулативно налагане на две административни наказания на водач, който управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По-ниски по размер наказания за водача са предвидени в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение, изразяващо се в управление на МПС, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места.

От анализа на посочените по-горе разпоредби се налага изводът, че в ЗДвП няма материалноправна норма и съответно, няма и санкционна такава,  които да визират случаите на „служене с неистински регистрационни табели“, т.е. „служене с регистрационни табели, неиздадени по установения ред и от съответните органи“, при управление на МПС, какъвто повече от очевидно е и настоящият случай. Деянието, изразяващо се в управление на регистрирано МПС, с поставени на определените за това места регистрационни табели, които не са истински - неиздадени по установения ред и от съответните органи, е възведено от законодателя като престъпление, но не и като административно нарушение. Разликата между тях, обаче, не се изразява в преценката за по-ниска степен на обществена опасност, при предвидени еднакви състави на административно нарушение и на престъпление, в какъвто смисъл е изведеният правен извод в постановлението на прокурора от РП – Кърджали за отказ за образуване на досъдебно производство и изпращане на преписката, с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача. Това настоящият състав намира че е така, тъй като престъплението по чл.345, ал.1, предл.2/второ/ от НК няма аналог на състав на административно нарушение, който да е уреден в ЗДвП. Отделно от това, следва да бъде посочено, че в Постановлението от 11.0.2023 год. на РП – Кърджали за отказ за образуване на досъдебно производство е посочено, че настъпилите общественоопасни последици от деянието са явно незначителни по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и деянието следва да се квалифицира като административно нарушение, като е прието, че спрямо водача Г.С. следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност по Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В тази Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. обаче, престъплението по чл.345, ал.1, предл.2/второ/ от НК също няма аналог на състав на административно нарушение, който да е уреден в нея, респ. няма и санкционна разпоредба за такова нарушение.  Единствената норма в тази Наредба, която касае използването на издадени не по установения ред табели с регистрационен номер, е тази на чл.11, ал.1 от същата, която регламентира, че при използване на издадени не по установения ред табели с регистрационен номер и/или документи или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите и документите се изземват от органите на пътната полиция, като това обстоятелство се отбелязва в акта за административно нарушение и че иззетите табели и документи се унищожават от звената „Пътна полиция“ по месторегистрацията на превозното средство. Ясно е, че тази норма не въвежда задължение за водачите на МПС, а урежда последици от използването на издадени не по установения ред табели с регистрационен номер, като създава задължение за съответните звена „Пътна полиция“ да изземат такива регистрационни табели и впоследствие да ги унищожат.     

Предвид гореизложеното, съдът намира, че изначално не е била налице хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, а именно: за образуване на административно-наказателно производство, без съставен и връчен АУАН, на основание цитираното постановление на РП – Кърджали за отказ да се образува досъдебно производство. Това е така, тъй като бе упоменато и по-горе, не става въпрос за една и съща деятелност и поради това, наказващият орган не е разполагал нито с материална, нито с териториална компетентност, да издаде процесното НП, с което да ангажира административнонаказателната отговорност на касатора С. за вменено му престъпно деяние, позовавайки се на постановлението на РП - Кърджали, ТО – ***, в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН.

Във връзка с горното, следва да се отбележи, че предметът на предявеното обвинение с АУАН, ако такъв е съставен и връчен, респ., описаното в НП деяние, за което със същото се налага административната санкция, определя и предмета на доказване. Едновременно с това, следва да е налице единство между фактическите констатации, описани в наказателното постановление, определящи обективната и субективната страна на нарушението и санкционната норма, чийто фактически състав същите следва да покриват от обективна и субективна страна. Така се очертават рамките на процеса на доказване и на осъществяване правото на защита от наказаното лице. В процесното НП е посочено в пълния му обем изпълнителното деяние – неизпълнение на задължението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат само МПС-та, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Както бе упоменато и по-горе, при полицейската проверка, а впоследствие и в хода на прокурорската проверка, е установена само предна неистинска регистрационна табела, която обаче е поставена на определеното за това място и не се твърди управляване на нерегистрирано МПС по съответния ред, като изрично в наказателното постановление е посочено, че водачът е управлявал МПС, което е регистрирано. Изводът, който се налага, че описаното деяние по никакъв начин не осъществява състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП и в този смисъл, касационният съд счита, че неправилно АНО е скрепил тази фактическа обстановка със санкционната норма на чл.175, ал.3, предл.2/второ/ от ЗДвП, предвиждаща наказание за водач, управляващ МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая, в процесното НП е описана фактическа обстановка, която не е идентична откъм обективните елементи на състава на вмененото на наказаното лице административното нарушение и не се намира в корелация с визираната правна норма от ЗДвП. Това съставлява допуснато съществено процесуално нарушение в извънсъдебната фаза на административно-наказателното производство, което се отразява пряко на правото на защита на санкционирания субект в аспекта да разбере, за какво административно нарушение е привлечен към отговорност/В т.см. - Решение №118 от 23.06.2023 г. на АдмС - Кюстендил по к.а.н.д. №94/2023 г./.

Така, предвид всичко изложено по-горе, настоящият касационен състав счита, че след като е потвърдил изцяло наказателно постановление №23-1947-000010 от 19.01.2023 год., издадено от началник сектор в Районно управление - Кърджали към ОДМВР – Кърджали, Районен съд - Кърджали е приложил неправилно, т.е. нарушил е материалния закон и съответно,в случая е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, за отмяна на така постановеното негово решение.

След извършената проверка по чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, предвид изложените по-горе съображения, настоящата инстанция следва да отмени обжалваното решение, на основание чл.221, ал.2, изр.1, предл.2 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и вместо него, при условията на чл.222, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, следва да реши делото по същество, като отмени и процесното наказателно постановление №23-1947-000010 от 19.01.2023 год., издадено от началник сектор в Районно управление - Кърджали към ОДМВР – Кърджали.

При този изход на делото и предвид своевременното направеното в подадената касационна жалба, както и в депозираната преди съдебното заседание писмена молба, искане за присъждане на направените деловодни разноски, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на касатора Г.Ф.С., с адрес ***, следва да се присъдят направените от него по делото разноски. Тези разноски представляват изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, съгласно приложения по първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие от 24.01.2023 год./на л.6 от АНД №138/2023 год. на РС - Кърджали/ и изплатено, също в брой, адвокатско възнаграждение за съдебното производство пред настоящата касационна инстанция, възлизащо отново в размер на 600.00/шестстотин/ лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 18.04.2023 год./на л.6 от КАНД №63/2023 год. на АдмС - Кърджали/. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения в депозираната от процесуалния представител на ответника по касация молба, настоящият състав намира, че размерът на тези адвокатски възнаграждения следва да бъде редуциран, като същите следва да бъдат присъдени на касатора в минималния им размер, регламентиран в приложимата за настоящия случай разпоредба на чл.18, ал.4 (Нова – ДВ, бр.68 от 2020 г., изм., бр.88 от 04.11.2022 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – в размер на по 500.00/петстотин/ лева, за всяка една от двете съдебни инстанции или, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени деловодни разноски за заплатени от него, в брой, адвокатски възнаграждения, общо в размер на 1000.00/хиляда/ лева. Основание за редуциране на размера на адвокатските възнаграждения настоящият състав намира в обстоятелствата, че в производството и пред Районен съд – Кърджали, и пред Административен съд – Кърджали, е било проведено само по едно открито съдебно заседание, като в тези открити съдебни заседания ангажираният адвокат от АК – *** не се е явил, но същият е изготвил и своевременно е депозирал и преди двете заседания писмени молби, в които е изложил доводи и съображения в подкрепа на подадените жалби и е направил съответните искания.    

За дължимите на касатора Г.Ф.С. деловодни разноски, сторени в хода на съдебното административнонаказателно производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, към структурата на която принадлежи административнонаказващия орган – началник сектор в Районно управление - Кърджали към ОДМВР – Кърджали, издал незаконосъобразното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.2/второ/, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК и във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Кърджали

 

                        Р        Е        Ш       И :

 

ОТМЕНЯ Решение №77 от 12.04.2023 год., постановено по АНД №138/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-1947-000010 от 19.01.2023 год., издадено от началник сектор в Районно управление - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП, на Г.Ф.С., с ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 200.00/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца, за извършено виновно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф.С. от ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 1000.00/хиляда/ лева, представляваща направени деловодни разноски в съдебното производство, за заплатени адвокатски възнаграждения.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или  протестиране.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                         

 

 

                                                                                                               2.