РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Перник, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500566 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 630/28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 5935/2022 г. на Пернишкия
районен съд е признато по иск, предявен от „Мелон България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
Б. И. К. с ЕГН: ********** и В. П. З. с ЕГН: **********, с правно основание чл. 135 ЗЗД за
недействителна спрямо ищеца „Мелон България“ ЕАД следната сделка: сделката за
продажба на недвижими имоти на стойност 300.00 лева, с която ищеца бил увреден
обективирана в Нот. акт за покупко - продажба на недвижими имоти дв.вх. N
364/04.02.2022г., вх. № 374/04.02.2022г., акт № ***, том ***, персонална имотна партида №
*** вписан в СВ - Перник по отношение на недвижими имоти, представляващи: 1. Поземлен
имот е ид. № *** ***/, по КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-18.1203/04.06.2018г..
последно изменени на КККР, засягащо поземления имот е от ***., с площ от 1 611 /хиляда
шестстотин и единадесет/ кв.м., находящ се в землището на ***, местност РАЗКРЪСКЕ, с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада,
категория на земята - 7 /седма/, при граници и съседи: ПИ, с ид. №***. ПИ с ид. №*** ПИ с
ид.№***, ПИ с ид. №***, с предходен план ***; 2. Поземлен имот с ид. № *** /***/, по
1
КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-18.1203/04.06.2018г., последно изменени, на
КККР, засягащо поземления имот е от ***,, е площ от 2 991. /две хиляди деветстотин
деветдесет и един/ кв.м., находящ се в землището на ***,, местност *** с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, категория
на земя та - 6 /шеста/, при граници и съседи: ПИ с ид. №***, ПИ с ид. №***, ПИ с ид.№***,
ПИ с ид. № ***, ПИ с ид. №*** ПИ с ид. № ***, ПИ с ид. № ***:, с предходен план ***; 3.
Поземлен имот с ид. № *** /***/, по КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-
18.1203/04.06.2018г., последно изменени на КККР, засягащо поземления имот е от ***., с
площ от 1 243 /хиляда двеста четиридесет и три/ кв.м., находящ се в землището на ***,
местност *** с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: ливада, категория на земята - 6 /шеста/, при граници и съседи: ПИ, с ид. №*** и
ПИ с ид. №***, с предходен план ***; 4. Поземлен имот с ид. № *** *** /, по КККР на ***,
одобрени със Заповед № РД-18.1203/04.06.2018г., последно изменени на КККР, засягащо
поземления имот е от ***., с площ от 1 089 / хиляда осемдесет и девет/ кв.м., находящ се в
землището на ***, местност ГЛОГО. с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване: нива, категория на земята - 7 /седма/, при граници и съседи: ПИ с
ид. №*** ПИ с ид. №***, ПИ с ид. №***, ПИ с ид.№***, с предходен план ***; 5. Поземлен
имот е ид. № *** /***/, по КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-18.1203/04.06.2018г.,
последно изменени на КККР, засягащо поземления имот е от ***., с площ от 1 002 / хиляда и
два/ кв.м., находящ се в землището на ***, местност ГЛОГО, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята - 7 /седма/,
при граници и съседи: ПИ с ид. №***, ПИ с ид. №***, ПИ с ид. №***, ПИ с ид. №***, с
предходен план ***, с който първия ответник ги продава на втория ответник, нейна дъщеря.
С решението, на осн. чл. 78 от ГПК, съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Б. К., чрез адв. В., с
която се обжалва първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се съображения които като цяло се свеждат до това, че ищецът
няма материално-правна легитимация по предявения иск по чл. 135 от ЗЗД в качеството му
на цесионер и не са налице останалите предпоставки за уважаването му, тъй като ищецът
Мелон България ЕАД не е доказал по безспорен начин, че ответницата Б.К.. на първо място
е длъжник именно към този кредитор и на второ място като такъв е продала конкретните
недвижими имоти на трето лице в случая ответницата В. З. - дъщеря, с цел да увреди
кредитора. В продължение на тезата на жалбоподателя се сочи, че по делото не били
представени доказателства, че Б. К. е уведомена за извършената цесия. Твърди, че
неправилно районният съд е приел, че въпреки поетите с Договора за кредит задължения,
длъжникът не е обслужвал кредите в срокове и по начини уговорени в него. Намира, че
действията на кредитора „Мелон България“ ЕАД, свързани с предсрочната изискуемост на
кредита, за която К. не е изрично уведомена са в противоречие със законовите разпоредби и
трайната съдебна практиката на ВКС. В допълнение се моли съда да приеме, че липсва
фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД относно извършени от К. действия, с които да се
2
уврежда кредитора и наличие на такива свързани със знанието й, че при извършването им
уврежда кредитора. По подробно изложени аргументи за неправилност на постановеното от
първата инстанция решение се иска същото да бъде отменено. Прави се искане за
присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Мелон
България“ ЕАД, с която се навеждат твърдения, че същата е необоснована и неоснователна,
а атакуваното решение се сочи като правилно, обосновано и законосъобразно. По подробно
изложени съображение се твърди, че в процесния случай са налице всички предпоставки,
обуславящи иска по чл. 135 от ЗЗД да бъде уважен. Излага редица факти и обстоятелства
които се моли съда да вземе предвид при постановяване на своя акт. В продължение се сочи,
че всички направени от жалбоподателя твърдения за неуведомяване за цесията и
погасяването по давност на вземания са били изследвани в други производства по които има
влязъл в сила съдебен акт и не са предмет на настоящото производство по иск по чл. 135 от
ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а акта на първата инстанция да бъде потвърден. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Необходимият другар на въззивния жалбоподател В. П. З. не изразява становище.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Фактическата обстановка относно релевантните за спора факти е установена от
писмените доказателствата пред РС като от същите е видно, че между „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, ЕИК *********, в качеството на кредитор и ЕТ Б. - Б. К., ЕИК***, в
качеството на кредитополучател е сключен Договор за банков кредит „БИЗНЕС
РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ“ *** на ***, по силата на който Банката е предоставила и
Кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 8 000 лева (осем
хиляди лева) за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.
С договор за цесия и приложението към него на 03.08.2017 г. между „Юробанк
България” АД, като правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД, и „Мелон България”
ЕАД, бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който
„Юробанк България” АД е прехвърлила своето вземане и права по Договор за Банков кредит
№ ***. заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им
принадлежности в полза на „Мелон България” ЕАД.
По заявление по чл. 410 ГПК на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД било проведено
заповедно производство по ч.гр.д. № 20026/2019г. на СРС, което е уважено и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.04.2019 г. и след
възражение от длъжника депозирано на 04.06.2019 г. било образувано производство по
3
установителен иск по гр. д. № 50381/2019г. на СРС. С влязло в сила Решение № 20198208 от
13.10.2021 г. по гр. д. № 50381/2019г. на СРС се признава за установено, че ответницата Б. И.
К. дължи на ищеца „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 8000 лв., съставляваща главница
по договор за Банков кредит № *** ведно със законната лихва върху главницата от
08.04.2019 г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 2970,25 лв. за периода от
02.02.2007 г. до 25.03.2016г. , както и законна лихва в размер на 1052,95 лв. за периода от
25.03.2016 г. до 03.08.2017г.
На основание влязлото в сила решение кредиторът „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД се е
снабдил с изпълнителен лист за вземанията си от 24.11.2021 г. и от 19.10.2021 г. и по негова
молба на 10.12.2021 г. срещу Б. И. К. лично и в качеството на ЕТ Б.- Б. К., ЕИК*** е
образувано изп. дело № 3468/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие - ОС-Перник.
На 04.02.2022г., с Нот. акт за покупко - продажба на недвижими имоти дв.вх. N
364/04.02.2022г., вх.№ ***, акт ***, том ***, персонална имотна партида № *** вписан в
СВ - Перник Б. И. К., лично и като пълномощник на В. П. З. и нейна дъщеря, по силата на
пълномощно издадено в САЩ и заверено от Българска консулска служба й продава
процесните пет поземлени имоти. Продажната цена на посочените недвижими имоти е 300
лв.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка се установява така, както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят приетата
за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите
на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция писмени и гласни доказателства и направените фактически констатации въз
основа доказателствата в първата инстанция, които са обсъдени правилно, като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Спорните пред въззивната инстанция въпроси са правни и те са има ли ищецът
материалноправна легитимация по предявения иск по чл. 135 ЗЗД в качеството му на
цесионер и налице ли са останалите предпоставки за уважаването му.
Относно материалноправната легитимация на цесионера да предявява иск по чл. 135
ЗЗД с оглед факта, че претендираната увреждаща сделка – на 04.02.2022г., е след датата на
цесията - от 03.08.2017 г., настоящият съд съобразява ТР № 2 от 26.03.2021 г. по тълк. д №
2/2019г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към което ТР е изложено, че чл.99 ал.2 ЗЗД урежда
правоприемството по отношение на правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вече възникнало за
праводателя на цесионера, с факта на всяко увреждащо действие/сделка, извършени или
сключени след възникването на вземането. Съгласно чл. 99, ал.2 от ЗЗД при цесия
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, т.е. цесионерът придобива вземането в този вид и с тези
характеристики, които то е имало у стария кредитор. Това означава, че върху новия кредитор
преминават всички предимства, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника,
4
включително възможността да се иска отменяване на действията, увреждащи кредитора при
условията, при които това е могъл да направи цедентът.
Относно значението на уведомяването от стария кредитор за иска по чл. 135 от ЗЗД,
заведен от новия кредитор, следва да се съобрази решение № 319 от 27.04.2010 г.гр.д. №
4025/ 2008 г.на ВКС, ІV г.о. на материалноправния въпрос, по който е допуснато
касационното обжалване: необходимо ли е договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника
по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор по
смисъла на чл. 135 от ЗЗД, е отговорено отрицателно. Съобщаването на договора за цесия не
е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по
силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на чл. 99, ал.4 от
ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица
осъществяването на факта на уведомяване на длъжника от предишния кредитор.
Неуведомяването обаче не се отразява на валидността на договора за цесия. До
съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с
погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена. Трети лица също
могат да считат прехвърленото вземане като принадлежащо на цедента до момента на
съобщаването, но и това не се отразява на валидността на договора за цесия. Прехвърленото
вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности и цесионерът има качеството на кредитор по отношение на цедирания
длъжник по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Ищецът се явява цесионер - той е придобил вземане
против първия ответник по Договор за банков кредит, сключен на *** с „Юробанк И Еф
Джи България“ АД. Конкретният договор за банков кредит, от който произтича вземането, е
посочен в приложението към договора за цесия. Ищецът-цесионер е бил надлежно
упълномощен от цедента да съобщи цесията на длъжника.Дори да се приеме за основателно
възражението, че уведомлението не е редовно връчено, цесията следва да се счита съобщена
на длъжника най-късно с исковата молба, с която е предявен искът по чл. 135 ЗЗД.
Независимо от датата на уведомяване на длъжника, към момента на приключване на устните
състезания във въззивната инстанция, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесията е произвела
действие спрямо длъжника и третите лица. Цедентът е имал качеството на кредитор от
момента на сключване на договора за банков кредит, т. е. от 2008 г., а сочената като
увреждаща сделка е сключена 2022 г.Ето защо, следва, че ищецът като цесионер, е
материалноправно легитимиран да предяви иска по чл. 135 от ЗЗД и са неоснователни
възражениятав жалбата в обратна насока.
Възражението относно съществуването на вземане на праводателя на ищеца е
неотносимо към предмета на настоящото дело. По иск по чл. 135 от ЗЗД правото на
кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника е предпоставено от наличие на вземане, за което е достатъчно установяването на
фактите на сключване на Договор за банков кредит от *** и на прехвърлянето на правата на
кредитодателя с договора за цесия от 03.08.2017 г., което вземане може да не е изискуемо, в
частност кредитът да е обявен за предсрочно изискуем, или ликвидно; не е необходимо и
5
предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Правоотношението,
легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато
отменителният иск е обективно съединен с иск за вземането или вземането е отречено със
сила на пресъдено нещо или при наличието на висящ паралелен процес, който има за
предмет признаване или отричане на вземането на кредитора, каквато хипотеза в случая не е
налице /ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК/. В случая доказва се
качеството на кредитор на ищеца спрямо първия ответник Б. К., възникнало по силата на
Договор за банков кредит от ***, установяващ парично задължение, установено и с
Решение № 20198208 от 13.10.2021 г. по гр. д. № 50381/2019г. на СРС, с което се признава за
установено, че първият ответник Б. И. К. дължи на ищеца сумата от 8000 лв. - главница по
договор за Банков кредит № *** ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2019 г.
до изплащане на вземането и лихва в размер на 2970,25 лв. за периода от 02.02.2007 г. до
25.03.2016г. , както и законна лихва в размер на 1052,95 лв. за периода от 25.03.2016 г. до
03.08.2017г., поради което възраженията в жалбата в обратен смисъл са неоснователни.
Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135
ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че увреждащо интереса на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което
отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява
неговата пазарна цена, като по този начин длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си (така Решение № 456 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1294/2009 г., IV г. о., ГК). Без значение за наличието на увреждане е дали при
разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, тъй като
цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях
решава от цената на кой имуществен обект да де удовлетвори. За кредитора има значение,
колко бързо, лесно, сигурно и с по-малко разходи се осребряват различните имуществени
обекти в патримониума на длъжника (решение № 201 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1036/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 225 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2018 г., IV
г. о., ГК). В този смисъл е без значение дали кредиторът е можел да се удовлетвори от друго
имущество на длъжника, с оглед нормата на чл. 133 от ЗЗД. Поради това съдът приема за
доказано, че ответницата Б. К. е знаела, че дължи суми по договор за Банков кредит № *** и
разпореждайки се с процесните недвижими имоти затруднява обективно удовлетворяването
на кредитора си. С разпореждането с недвижимите имоти, длъжникът е лишил кредитора от
възможността му да насочи изпълнението за събиране на паричното задължение срещу това
имущество, което е увреждащо по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, поради което и
възражението за липсата на увреждане е неоснователно. Затова следва, че е налице
увреждане по отношение на ищеца - елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Установен е и субективният елемент от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД.
Знанието на длъжника Б. К. се обосновава както с момента на възникване на вземанията на
кредитора и предприетите от ищеца действия по образуване на заповедното ч.гр.д. №
20026/2019г. на СРС, производство по установителен иск по гр. д. № 50381/2019г. на СРС и
6
изп. дело № 3468/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. за събиране на вземанията, безспорно
предхождащи разпоредителната сделка. Предвид, че сделката е възмездна, знание у лицето, с
което длъжникът е договарял също се изисква. Такова, обаче в съответствие с разпоредбата
на чл. 135, ал. 2 ЗЗД се презюмира, защото приобретателят В. З. е дъщеря на длъжника Б. К..
При установената родствена връзка между ответниците - родител и низходящ и в
приложение на чл. 135, ал.2 ЗЗД съдът приема, че знанието за съществуващото задължение,
както и за увреждането на кредитора е доказано у продавача, както и у купувача. Тази
презумпция за знание не е оборена, като тежестта на доказване е за ответниците -
последните следва да докажат незнание, което в случая не е сторено.
Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, поради което и искът подлежи на уважаване,
както е приел и първоинстанционният съд. Решението на РС е правилно, не страда от
визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателите не се дължат разноски по
въззивното производство.
С оглед изхода на процеса по въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
жалбоподателите следва да понесат претендираните от въззиваемия разноски по делото, а
именно: 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт, когато страната е представлявана от такъв, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл.
37 ЗПП и на осн. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съгласно която за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Поради това съдът намира, че
възнаграждение в размер на 150 лв. е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото и размера на предявените искове, за което и следва такова да бъде присъдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 630/28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 5935/2022 г.
по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА Б. И. К. ЕГН:**********, с адрес в *** и В. П. З., ЕГН:**********, с
адрес в *** да заплатят на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, сумата 150 лева – разноски по
въззивното производство пред ОС - Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8