Решение по дело №1021/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 6829/05.05.2023г. от Е.С.А., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Й.С., срещу Решение № 436/20.03.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110200756/2023г. на Районен съд гр. Варна, тридесет и осми състав.

С жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Формулирано е искане за неговата отмяна и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Алтернативно е направено искане делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на районния съд.

Ответникът по жалбата – Началник група към Областна дирекция на МВР гр. Варна, Сектор „Пътна полиция“ с депозирани чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К.Л.- А. писмени бележки с.д. № 7410/16.05.2023г., оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, тридесет и осми състав на Районен съд гр.Варна е потвърдил НП № 22-0819-006451/5.12.2022г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, с което на Е.С.А., ЕГН: **********,*** са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на осн. чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Предвид приетите по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2022г. екип на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, в състава на който влизал св.Димитров, бил изпратен за съдействие на полицейски служител от Второ РУ ОД на МВР гр. Варна, в гр. Варна, на бул.“Васил Левски“, до бензиностанция „Еко“, за да бъде извършена проверка на водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. № **** – въззивницата А.. Същата била поканена от служителите на сектор „Пътна полиция“ да й бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества посредством Дрегер дръг тест 5000. Въззивницата А. отказала да бъде тествана, като след отказа бил съставен талон за медицинско изследване на кръвта за наличие на наркотични вещества.

За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението. И била дадена правна квалификация по ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

Въз основа на събраните и приобщени по делото писмени доказателства и показанията на св. Димитров, въззивния съд приема горната фактическа обстановка за установена по безспорен и категоричен начин

Предвид установените факти съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, не е накърнено правото на защита на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав споделя напълно, както установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи. В решението са анализирани фактическата обстановка, при която е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, както и приложимите процесуални и материални норми, като съдът е приел, че административнонаказващият орган е тълкувал вярно закона и го е приложил точно.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. За да се ангажира отговорността по чл.174, ал.3 от ЗДвП е достатъчно да се осъществи само една от двете хипотези – отказ за проверка с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване.

Категорично установено е, че водача на моторно превозно средство е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил даденото предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози.

В случая правилно АНО е описал, че са изпълнени и двете хипотези. След това е записано в НП, че нарушението е по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Поради това, че е осъществена втората хипотеза и е посочено, че нарушението е по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗдвП, не е нарушено правото на защита, защото има единство между описание на нарушението и посочване на нормата, която вменява задължението, която е и санкционна, като е наложено предвиденото наказание – глоба 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

С оглед изложеното и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл.182, ал.2 от ЗДвП не е оборена от жалбоподателя в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на „Пътна полиция“ в хода на административнонаказателното производство. Такава е и преценката на първоинстанционния съд. Установените данни са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, в резултат на което законосъобразно административнонаказващият орган го е санкционирал. Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.

Основателно и своевременно направено се явява направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, следва да му се присъди в размер на 80.00 лева, определено на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Предвид горното, съдът при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 436 от 20.03.2023г. на Районен съд гр.Варна, тридесет и осми състав, постановено по н.а.х.д. № 20233110200756/2023г.

ОСЪЖДА Е.С.А., ЕГН: **********,***,, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата от 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: