Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 29.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на първи юли, две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1420 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК. Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника
си юрк. Емилия Максимова срещу „ОБЩИНА П.“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.П., ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ 1“, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 323,06 лв. / триста
двадесет и три лева и 6 ст./ срещу - „ОБЩИНА П.“ , ЕИК: *********, представлявана от
законния си представител- СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент-общинско жилище, находящо се в град П., ул.“М.С.”, бл**вх*ап***от които
главница в размер на 253,11
лв., за
периода от 01.05.2016 г.
до 31.01.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 69,95
лв. за
периода от 10.07.2016 г.
до 10.12.2019 г.; както
и законната лихва върху главницата от 253,11 лв.; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
С
исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 10.12.2019г. и
копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде
задължен ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за
собственост на процесния имот, както и да бъде изискано и приложено ч. гр. д.
№ ЧГД №181/2020г. по
описа на ПРС, както и за изслушване на съдебно-икономическа
експертиза, която
след проверка на първичната документация, находяща се в ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение отговори на следните задачи: Какъв е размера на
претендираната главница помесечно за процесния период и начина на нейното
формиране;Какъв е падежа на всяко едно от месечните задължения,включено в
общата главница; Какъв е размера на обезщетението за забава на месечните
плащания на главницата за процесния период; Какъв е размерът на главницата за
процесния период и на обезщетението за забава, начислено върху главницата за
посочения период, съобразено с клаузите на Общите условия на дружеството ищец в
частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания; Извършени
ли са плащания от страна на ответника; Въведени ли са в счетоводството на ищеца
сумите от изравнителните сметки, за реално консумирана топлинна енергия и на
каква стойност са изравнителните сметки;. Отправено е и доказателствено искане
за допускане и изслушване по делото и на съдебно - техническа експертиза, която в заключението си даде отговор
на следните въпроси, след като извърши справка и се запознае с първичните
документи, находящи се в ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение: Приспаднати ли са
технологичните загуби на абонатната станция при начисляване на сумите за
топлинна енергия. Като вземе предвид отчета на индивидуалните разпределители в
имота на ответника,изравнителните сметки, водомера за битова-гореща вода и
общия топломер в абонатната станция, както и методиката за дялово
разпределение, да установи какъв е размера на задължението на ответника за
доставена и ползвана топлинна енергия помесечно и общо, като посочи и задължението
на ответника по компоненти в това число - топлинна енергия за отопление на
имот, топлинния енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
общи части, топлинна енергия за битово-гореща вода и такса „мощност”, в случай,
че е начислена такава за всеки един отоплителен сезон, включен в периода
посочен в исковата молба. да установи, изравнителните сметки връчени ли са на
представител на сградата - етажна собственост и подавани ли са възражения в
законоустановените срокове срещу всяка една изравнителна сметка, касаеща имота
на ответника, да установи топломера, намиращ се в абонатната станция на
сградата етажна собственост, където се намира процесното жилище преминал ли е
метеорологични проверки за сертификация., откога е въведена системата за дялово
разпределение в сградата - етажна собственост, където се намира процесния имот
и на какво основание., налице ли са договори за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия” сключени между „Топлофикация - П.” АД и фирма за дялово
разпределение, обслужваща сградата-етажна собственост, където се намира имота,
за който се претендират дължимите суми. Претендират се разноски в
производството. Представени към исковата молба са и писмени доказателства,
които се моли да бъдат приети по делото, а имено: Копие от извлечение от
сметка., Копие от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2008 г..
Моли
се съдът да постанови, да се издадат на ищеца два броя съдебни удостоверения
със следното съдържание: 1. Съдебно удостоверение, което да ни послужи пред
Дирекция „Местни приходи” към Община П., за установяване на обстоятелството,
кой е декларирал собствеността върху топлофицирания недвижим имот, находящ се в
град П.,
ул.“М.С.”, бл**вх*ап***както и въз основа на какви
документи, като същото да ни послужи за снабдяване със заверен препис от
данъчна декларация по реда на чл.14 ЗМДТ и 2. Съдебно удостоверение, по силата
на което да се снабдим с копие от документ за собственост за недвижим имот,
находящ се град П., ул.“М.С.”, бл**вх*ап***от Служба по
вписванията към Районен съд - П.. Съдът е уважил, така отправените
доказателствени искания, като по делото са били изслушани СТЕ и СИЕ, и съдът с
протоколни определения е приел заключенията на вещите лица. В последното по
делото с.з. ищцовата страна е представила и съдът е приел и писмено
доказателство- писмо от Дирекция МДТ, видно от което имотът не е деклариран и
не е представена декларация по чл.14 ЗМДТ.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
по основание и размер предявените искови претенции. Посочва, че със Заповед №****/06.07.2012г.
на Кмета на Община П. в процесното общинско жилище, находящо се на адрес: гр.П.,
ул.М.С., бл**вх.Б, ет.1, ап.102 е била настанена М.Д.И.. Сочи, че видно от
Заявление за ползване на общинско жилище с Вх.№**/**-*** от дата 17.08.2017г. и
след изтичане на срока за настаняване М.Д.И. е продължила да ползва общинското
жилище. До настоящия момент твърди, че процесното общинско жилище не е
освободено и се ползва от М.Д.И.. Видно от гореизложеното през процесния
период, посочен в исковата молба, а именно 01.05.2016г. до 31.01.2018г.
включително общинското жилище е било обитавано от М.Д.И., която е потребител на
топлинна енергия и сумата се дължи от нея, а не от Община П..Към исковата молба
от страна на ищцовото дружество е приложена справка - от която е видно, че
партидата за процесното общинско жилище се води на името на М.Д.И..*** се описва, че не е уведомявана през процесния
период, посочен в исковата молба за дължими към ищцовото дружество суми за
изразходвана топлоенергия, не са получавани фактури за дължими суми. Едва с
получаването на исковата молба, Община П. е уведомена, че за имота - общинска
собственост, отдаден под наем има неразплатени задължения към топлопреностното
дружество.
Съгласно
чл**т.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация - П.“ ЕАД на потребители в град П.: „купувачът има право да
получава информация от продавача за измерените и начислени количества топлинна
енергия в абонатната станция“, което в конкретния случай ищцовото дружество не
е изпълнило по отношение на Община П., за която в исковата молба се твърди, че
дължи процесиите суми. В разпоредбата на чл.20 от общите условия е
регламентирано, че отчитането на продаденото на купувача количество топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване - топломер. В случая
топлопреносното дружество не е спазило разпоредбите на Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - П.“ ЕАД на
потребители в град П. за измерени и начислени количества топлоенргия, тъй като
Община П. не е уведомена за осигуряване на достъп за отчитане на измервателните
уреди.От исковата молба и приложените към нея писмени доказателства не ставало
ясно как са начислени сумите за които ищцовото дружество твърди, че се дължат
за процсния приод. На основание чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, се прави възражение
за погасяване по давност на сумите, посочени в исковата молба за периода
01.05.2016г. до 04.03.2017г.
Моли се за отхвърляне
на предявените искове. Отправено са и
доказателствени искания, а именно за конституиране на трето лица- помагач по
делото на страната на Общината- М.Д.И., ЕГН ********** по реда на чл.219 ГПК.
Моли се на основание чл.190 от ГПК,
съдът да задължи Топлофикация П. АД да представи документите, въз
основа на които Дружеството е начислило изразходваната топлинна енергия, чието
заплащане се претендира, съдържащи покзателите на топломерите монтирани в
процесния имот за периода 01.05.2016г. до 31.01.2018г. включително.
Предвид
гореизложеното, се моли съдът да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани и да присъди на Община П. направените по делото
разноски, предсавляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв.
Представени са писмени доказателства, които се моли да бъдат приети- 1.Заверено
копие от Заповед №****/06.07.2012г., 2.Заверено копие от Заявление за ползвано
общинско жилище с вх.№**/**-*** от 17.08.2017г., 3.Заверено копие от Декларация
с вх.№**/**-*** от 17.08.2017г., 4.Молба по чл.219, ал. 1 от ТПК 5.Обратен иск. Предявен е и насрещен иск срещу
М.Д.И., ЕГН **********,*** от страна на Община П.. В същия е изложено съдържание сходно
на това в отговора по чл.131 ГПК, като е описано, че в допълнение, че
Видно от Заявление за ползване на общинско жилище с Вх.№**/**-*** от дата
17.08.2017г. и след изтичане на срока за настаняване М.Д.И. е продължила да ползва
общинското жилище.
До
настоящия момент се сочи, че процесното
общинско жилище не е освободено и се ползва от М.Д.И..Видно от гореизложеното
през процесния период, посочен в исковата молба, а именно 01.05.2016г. до
31.01.2018г. включително общинското жилище е било обитавано от М.Д.И., която е
потребител на топлинна енергия и сумата се дължи от нея, а не от Община П..Към
исковата молба от страна на ищцовото дружество е приложена справка - от която е
видно, че партидата за процесното общинско жилище се води на името на М.Д.И..Във
връзка с предявените от страна на Топлофикация П. АД искове, Община П. описва,
че има правен интерес да поиска привличането на М.Д.И., в качеството и на
наемател на общинското жилище през процесния период, като трето лице - помагач
на страната на Община П., т.к. същата ще има интерес решението да бъде
постановено в полза на Община П.. Със своето участие посоченото лице ще докаже,
че е изпълнило задълженията си по договора за наем за заплащане на
консумативните разходи във връзка с откритата на негово име партида към
Топлофикация П. АД и посочените в исковата молба суми не се дължат.Освен това
налице са предпоставките за предявяване и на обратен иск от страна на Община П.
срещу М.Д.И. в качеството и на наемател на общинското жилище през процесния
период, в случай че ищцовото дружество докаже, че сумите за посочения период не
са заплатени от наемателя и се дължат.В гореизложеният смисъл се моли съдът да
приеме, че Община П. не е легитимиран ответник в настоящето производство.Именно
по изложените по-горе съображения и в случай, че Община П. бъде осъдена да
заплати на ищеца претендираните суми, то за същата се поражда правния интерес
да предяви регресен иск срещу М.Д.И., същата да бъде осъдена да заплати на
Община П. сумите, които евентуално Община П. би била осъдена да заплати на
Топлофикация П. АД.Ето защо се поражда правният интерес на Община - П. да
предяви обратен иск по реда на чл.219,
ал.3 от ГПК срещу подпомагащата страна, привлечена по реда на чл.219, ал.1 от ГПК и който моли да бъде приет за съвместно разглеждане с иска по гр.д.№ ****/****г.Предвид
гореизложеното, се моли съдът да призове ответната страна М.Д.И., ЕГН **********,***,
в качеството и на наемател на общинското жилище през процесния период и като
докажем претенцията си, да постановите съдебно решение, с което ако евентуално
уважи предявените от Топлофикация П. АД, искове срещу Община П., то със същото
съдебно решение моли съда да ОСЪДИ ответника по обратния иск да заплати на
Община П. сумата за която е осъдена Община П. -главница и изтекла лихва, заедно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на
настоящият иск до окончателното издължаване на сумите, както и направените по
делото разноски.
Съдът уважил искането на Общината, като на
основание чл.219 ГПК е конституирал в качеството на трето лице- помагач на
страната на Общината, лицето- М.Д.И., по предявения от ответника по
първоначалния иск обратен иск а именно осъдителен иск по чл.124 ГПК, с който Община П., моли съда
да ОСЪДИ ответника по обратния иск – М.Д.И., ЕГН ********** *** сумите, които
евентуално Община П. би била осъдена да заплати на Топлофикация П. АД. Бил е връчен препис от
иска на ответника по иска, ВЕДНО С ПРИЛОЖЕНИЯТА, като му се укаже възможността
в едномесечен срок от получаване на същия, че разполага с възможност да подаде
отговор по чл.131 ГПК.
В указания срок е
постъпил отговор от третото лице по делото, ответник по насрещния иск, която
описва, че действително е била настанена в жилището и че и до сега живее в
процесното жилище, но същото твърди да не е топлоснабдено по вина на Общената.
Сочи, че въпреки че партидата се води на нейно име не е подавала заявление за
откриване на такава. Моли общината да бъде осъдена да заплати на първоначалния
ищец претендираните суми.
В проведените по делото съдебни
заседания, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.
Ответникът, по първоначалния иск се явява и подържа своите
претенции. Третото лице, редовно уведомено не се явява. Съдът е изслушал и
приел заключенията по назначените по делото СИЕ и СТЕ. По същество
представителя на първоначалния ищец моли съда да постанови решение, съобразно
всички събрани и приети в производството доказателства. Моли, да им бъдат
присъдени сторени разноски, за което представям списък по чл. 80 ГПК.Ответната
страна чрез юк Л. моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли
предявените срещу Община П. искове по мотиви подробно изложени в писмения
отговор. Видно от приложените към писмения отговор доказателства през процесния
период общинското жилище сочи че е било
отдадено под наем, като за всички консумативни разходи е следвало да се
заплащат от наемателя. През процесния период Община П. не е била уведомявана за
дължимите суми, не са получавани нито фактури, нито изравнителни сметки. В
случай, че счетете предявените искове за основателни и доказани и осъдите
Община П., то моля, до същия размер, в който бъдат уважени исковете, да бъде
уважен и предявеният обратен иск срещу наследника на наемателя на общинското
жилище. Претендираме и направените по делото разноски, за което представям
списък по чл. 80 ГПК.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 36 от
10.01.2020 г.на ПРС, като заповедта
е била връчена по реда на чл. 47, ал.5
ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за
допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г.), която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. Копие от извлечение от сметка., Копие от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., .Заверено
копие от Заповед №****/06.07.2012г., Заверено копие от Заявление за ползвано
общинско жилище с вх.№**/**-*** от 17.08.2017г., Заверено копие от Декларация с
вх.№**/**-*** от 17.08.2017г., Обратен иск и във връзка с предявения и насрещен иск срещу
М.Д.И., ЕГН **********,*** от страна на Община П. се установява, че
Видно от Заявление за ползване на общинско жилище с Вх.№**/**-*** от дата
17.08.2017г. и след изтичане на срока за настаняване М.Д.И. е продължила да
ползва общинското жилище, в което е била настанена през 2012 г. във връзка с
цитираната Заповед за настаняване. Тоест и след изтичане на първоначалния срок
за настаняване от една година, лицето е продължило да живее и ползва жилището,
което и самата Д. не отрича в подадения от нея отговор по делото. Следва да се приеме,
че действително от датата на първата заповед и понастоящем същата живее в
процесния имот, който е Общинска собственост, за което не се спори по делото,
макар и да не е представен самият АДС и да не е деклариран имотът по реда на
чл.14 ЗМДТ. Няма и данни по делото и в периода 2012 г. до настоящия момент
общинското жилище не е отдавано под наем на друго лице.Тоест по делото, безспорно се установява, че именно
ответникът по насрещния иск обитател на
имота, но същият е собствен на Община П.. По делото не е представен изричен
договор за наем на процесния недвижим имот, за да се приеме, че е бил отдаден под наем на наемател, който по
силата на наемното правоотношение е следвало да поеме консумативните разноски
по имота, в това число и към ищеца, което не е сторил, видно от събраната по
делото доказателствана съвкупност.
В тежест на
ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка
за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както
и нейната стойност, като последните факти, са били установени по делото от
изслушаните два броя СИЕ и СТЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение,
облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по
силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при
подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. Видно от цитираните
по-горе писмени доказателства по делото, а именно, то не се спори, че
първоначалният ответникът е собственик на имота, и същият е частна общинска собственост,
като се установява при ангажираните доказателства от ОБщина П., горецитираните
заповеди, че в имота от 2012 г. и понастоящем живее лицето ответник по
насрещния иск. Както съдът посочи по-горе извън цитираните заповеди за
настаняване и заявление от лицето от 2017 г. за продължаване на настаняването
по делото не е представен договор за наем, но следва да се посочи и че договорът за наем е облигационно правоотношение,тоест дори и да
бе представен такъв, което по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда
действие между страните по него, а спрямо трети лица- само в предвидените от
закона случаи, като не е такъв процесният случай. Такова изключение не е предвидено по
отношение на заплащането на цената за доставената топлинна енергия до наетия
имот. Действително, съобразно
разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща както
наемната цена, така и разходите, свързани с ползването на имота и цената на
доставената в наетото помещение топлинна енергия, съставлява такъв разход.
Посочената правна норма, обаче, урежда
само отношенията между наемодателя и наемателя, а не между собственика и
дрежеството доставило услугата. Материално-правното основание на иска е
облигационно - задължение за заплащане цена на доставена стока по договор за
търговска продажба, който също поражда
задължения само за страните по него, но не и за трето лице, каквото в случая се
явява наемателят.
По делото не се
установява и ответникът по насрещния иск
да е подал молба за откриване на партида при ищеца на негово име, което
и Д. отрича, макар и видно от
извлечението от представените сметки да е вписано нейното име, каквато
възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна
енергия за битови нужди на територията на гр. П., поради което съдът намира, че
в случая отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране
отговорността му за плащане на цената за доставената топлинна енергия до собственото
на Община П. жилище, като следва в качеството си на собственик да отговаря
именно първоначалния ответник, а именно Община П..
В т.1 на ТР № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС е прието, че изброяването в чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Прието е също, че договорът между реално ползващото имота лице и
топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, какъвто не
е процесният случай, като нещо повече партидата се води на трето лице, различно
от страните по делото / АРГ. Решение на ПОС
по възз.гр. дело № 850 по описа за 2019 год., /.Настоящият състав,
вземайки предвид разрешенията, дадени в цитираното ТР и въз основа на събраните
по делото доказателства, намира, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
исковия период и претенцията се явява основателна, кретидирайки заключенията и
по изготвените по делото СИЕ и СТЕ.
Настоящият съдебен
състав, следователно намира, че главният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен, както и претенцията по чл.86 ЗЗД. Съдът намира, че
ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна
енергия, като облигационната връзка
между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради - етажна
собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. В случая се касае за имот,
които не е топласнабден Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от
назначената и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице З. се
установява безспорно, но същевременно е била потребена гореща вода, видно от
заключението и водомерът в жилището е изправен, поради което и именно за това
потребление е исковата претенция. В заключението си вещото лице е посочило, че в сградата не е въведена системата за дялово
разпределение, не се използва топлинна енергия за отопление.Топлофикационното
дружество е фирмата извършваща разпределението на топлинната енергия в СЕС,
както и че през процесния период,
топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни. Посочено е, че и сградата е
общинска собственост. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено
правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата
етажна собственост, както и че начислените суми са коректни и пресметнати
съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесуалният период и съответно начислените суми, са приведени, към реално
отчетените или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки за
съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от вещото
лице и тези по исковата молба на ищеца. Относно изравнителни сметки вещото лице
е посочило, че са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на
топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в
законно установения срок. В този смисъл, съдът намира представеното заключение
по изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен отговор на
поставените задачи, поради което и съдът го поставя в основата на своите
решаващи изводи, като намира, че безспорно по делото се установи, че имотът не
е топлофициран, какви измервателин уреди са находящи се в имота, че същите са
минали през надлежна проверка, как е било извършено като механизъм отчитането
им и че е потребена гореща вода в имота, отчетена от водомера.
На следващо място, идва да се
посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който
възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
В
случая, съобразно назначената и
изслушана по делото СИЕ, която съдът кредитира, като обективна и пълна, се
установява, че размерът на задължението на ответника към ищеца за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в
адрес: ул. „М.С.“ 11/Б/102, е както е посочило в
заключението си в.л. А.- която е посочил, че в счетоводството на ищеца е
начислена сума на
името на М.Д.И. - абонатен № ********** в счетоводството на ищеца е
начислена сума общо в размер на 253,11 лева За периода от 01.05.2016 г. до
31.01.2018 г., включително, за топлинна енергия на адрес гр. П. ул. „М.С.",
бл. 11, вх*ап***на името на М.Д.И. - абонатен № ********** в счетоводството на
ищеца е начислена сума общо в размер на 323,06 лева, представени в
таблицата. Като сумите са съответни на
и.м. -253,11 лева главница за топлинна енергия и 69,95 лева обезщетение за
забава от датата на падежа до 10.12.2019 г. на проверката - 16.06.2020 г. не са
извършени плащания на сумите посочени в исковата молба.
Обезщетението
за забава на месечните плащания за периода от датата на падежа на всяка сума
поотделно до 10.12.2019 г. е общо в размер на 69,95 (шестдесет и девет лева 95
стотинки) лева, колона 11 на таблица по т. 1 от експертизата. За периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2018 г., включително,
за топлинна енергия на адрес гр. П. ул. „М.С.", бл. 11, вх*ап***на името
на М.Д.И. - абонатен № **********, в счетоводството на ищеца е начислена сума
общо в размер на 323,06 (триста двадесет и три лева 06 стотинки) лева, от тях: 253,11 лева главница за топлинна енергия и 69,95 лева обезщетение за забава от датата на падежа
до 10.12.2019 г. Към датата на проверката
- 16.06.2020 г. не са извършени плащания на сумите посочени в исковата молба.Вещото
лице е посочил, че абонатът е ползвал
само енергия за битова гореща вода, отчитането е извършвано от «Топлофикация П.»
АД, а не от топлинен счетоводител, не са изготвяни изравнителни сметки.
От изложеното е видно,
че следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по
силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава
съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите
условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от
него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в
същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след
плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото
дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми
за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация,
общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н.,
като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството
се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно чл.34 от
Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок. В случая ответникът възразява, че не е бил
уведомен за дължимите суми, видно обаче от гореизложеното, то такова
уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми не дължи- касае за
периодични плащания, които имат точно определен падеж и с настъпване на същия,
сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което това възражение на ответника се явява неоснователно такова.
Както беше изяснено
по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки
се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата
разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Наличието на такова
действително възникнало облигационно задължение и установяване на сумите по основание и размер
към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното
от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с
кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично,
а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от
деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е
установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение).
С оглед на горните
уточнения и при установеното по делото, следва извод, че вземанията са частично
погасени по давност, като възраженията в тази насока са частично основателни,
поради следните установени факти по делото, съотнесени към горепосочените
аргументи: първият отчетен месец, за
който се претендират главница е м. май 2016 г.,
като падежът, видно от цитираните ОУ е настъпил на 01.06.2016 г., по арг. на чл.34 ОУ
/тридесетдневен срок, в който лицето е можело да заплати сумите/. Тоест след
тази дата, ответникът е изпаднал в забава, като преди нея вземането е било
дължимо, но не и изискуемо. Заявлението е подадено от ищеца на 10.01.2020 г. ,
и при „връщане“ с три години назад във времето, за да се провери давността, то
се установява, че същата е частично изтекла,
а именно за главница за времето от 01.05.2016 г. до 30.11.2016 г., или за
сумато от 98, 63 лева, и за лихма за времето от 10.07.2016 г. до 10.12.2019 г.
или за сумата от 32,27 лева., за коята част исковете следва да бъдат отхвърлени
като погасени по дваност.
За разликата над тези суми, вземането е
дължимо и исковата претенция е доказана по основание и размер и следва да бъде
заплатена от първоначалния ответник и собственик на имота Община П., а имено
както следва: за главница за сумата от 154,48 лева за периода 1.12.2017 г. до
31.01.2018 г. и за лихми за сумата от 37, 68 лева за периода от 07.02.2017 г.
до 10.12.2019 г. Като за тези суми исковете са основателни и доказани.
В случая размерът на
претенцията е за общо 323,06
лв. / триста двадесет и три лева и 6 ст./ срещу - „ОБЩИНА П.“ , ЕИК: *********, представлявана от
законния си представител- СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент-общинско жилище, находящо се в град П., ул.“М.С.”, бл**вх*ап***от които
главница в размер на 253,11
лв., за
периода от 01.05.2016 г.
до 31.01.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 69,95
лв. за
периода от 10.07.2016 г.
до 10.12.2019 г.; както
и законната лихва върху главницата от 253,11 лв.; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане, като за разликата
над уважените претенции искът е неоснователен или за разликата от –за главница за сумата от 154,48 лева за периода
1.12.2017 г. до 31.01.2018 г. до претендирания главница в размер на 253,11 лв.,
за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2018 г. включително; и за лихва е
основателна акцесорната претенция за сумата от 37, 68 лева за периода от
07.02.2017 г. до 10.12.2019 г, като за разликата над тези суми до на 69,95 лв.
за периода от 10.07.2016 г. до 10.12.2019 г.същата е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена като погасено по давност.
Съдът намира, следователно, че
исковете се явяват основателни както по основание така и по размер, в посочените размери. С оглед на което
исковете заявени от Дружеството срещу ответника, с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за частично основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По насрещния иск:
Предвид уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да се произнесе по същество и по обратния
иск. За да бъде уважен предявеният
насрещен иск, с правно основание чл.124 ГПК, съдът с доклада си е указал в разпределението на доказателствената тежест,
че- Общината следва да докаже задължеността на ответника по този иск да заплати
процесните суми, основанието от което това задължение произтича, като
ответникът по този иск следва да наведе правоизключващи възражения за
недължимост на сумите или погасяване на същите. Отговор по насрещния иск не е
постъпил. Видно от гореизложеното, от ангажираните писмени доказателства по
делото безспорно се установява, че за процесния период имотът е бил обитаван от
М.Д.И.. Видно от представените писмени доказателства -Заверено копие от Заповед
№****/06.07.2012г., 2.Заверено копие от Заявление за ползвано общинско жилище с
вх.№**/**-*** от 17.08.2017г., 3.Заверено копие от Декларация с вх.№**/**-***
от 17.08.2017г., 4.Молба по чл.219, ал. 1 от ТПК 5.Обратен иск и във връзка с предявения и насрещен иск срещу
М.Д.И., ЕГН **********,*** от страна на Община П. се установява, че
видно от Заявление за ползване на общинско жилище с Вх.№**/**-*** от дата
17.08.2017г. и след изтичане на срока за настаняване М.Д.И. е продължила да
ползва общинското жилище, в което е била настанена през 2012 г. във връзка с
цитираната Заповед за настаняване. В насрещния иск е посочено и се установява и от
доказателствато по делото, че лицето, конституирано като ответник по обратния
иск е именно това лице, което в
депозирания отговор не отрича посочените факти.Ето защо и при сбъдване на
условието за произнасяне по обратния иск, съдът намира, че при ангажираните писмени
доказателства по делото, се установява, че Община П. е ангажирала надлежни
писмени доказателства за облигационнага си връзка с М.И., досежно процесния имот и че за процесния
период, имотът е бил обитаван от нея, като това не е било оспорено като факт от
нея в подадения отговор. От изложеното се налага извод за основателност на
претенцията по обратния иск, но за посочените размери, непокрити по давност, за
които основателна е претенцията и спрямо първоначалния ответник, а имено М.Д.И.
следва да бъде осъдена да заплати на първоначалния ответник сумите както следва
–за главница за сумата от 154,48 лева за
периода 1.12.2017 г. до 31.01.2018 г. като за разликата до претендирания
главница в размер на 253,11 лв., за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2018 г.
включително; и за лихва е основателна акцесорната претенция за сумата от 37, 68
лева за периода от 07.02.2017 г. до 10.12.2019 г, като за разликата над тези
суми до на 69,95 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 10.12.2019 г.същата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като погасено по давност.
Съдът намира, следователно, че
исковете се явяват основателни както по основание така и по размер, в посочените размери. С оглед на което
исковете заявени от Дружеството срещу ответника, с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за частично основателни.
Тоест по делото, безспорно се
установява, че именно ответникът по насрещния иск е бил обитател във фактическо владение на имота/наемател/ на
имота, което последният и не отрича и е обитавал
същия за процесния перидо, като дължи претендираните суми по силата на
цитираното облигационно отношение, които при положение, че не е заплатил и
ответникът – собственик е осъден да заплати, следва да репарира на същия именно
в качеството си на наемател на имота по силата на облигационното правоотношение,
като същата е и понастоящем във владение
на имота на облигационно основание. Както съдът посочи по-горе- Договорът за наем
е облигационно правоотношение, което по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда действие между страните по него, а спрямо трети лица- само в
предвидените от закона случаи. Такова
изключение не е предвидено по отношение на заплащането на цената за доставената
топлинна енергия до наетия имот.
Действително, съобразно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е
длъжен да заплаща както наемната цена, така и разходите, свързани с ползването
на имота и цената на доставената в наетото помещение топлинна енергия,
съставлява такъв разход. Посочената правна норма, обаче, урежда само отношенията между наемодателя и
наемателя. Материално-правното основание на иска е облигационно - задължение за
заплащане цена на доставена стока по договор за търговска продажба, който
също поражда задължения само за страните
по него, но не и за трето лице, каквото в случая се явява наемателят. От всичко изложено се налага извод, че
насрещният е иск също се явява основателен както по размер, така и по
основание, и като такъв следва да бъде уважен.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.59 ОТ ДЕЛОТО/,
като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси,
в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени
депозити за екпретизи в общ размер на 280 лв и 50 лв- държавни такси, 10 лв за д.т. за СУ, които следва да му се присъдят,
съобразно уважената част на исковата претенция или за сумата от 291, 46 лева.
Ответникът по първоначалния иск също е
отправил надлежно искане за присъждане на разноски, като претендира съобразно
представен списък за разноски сумите от юк възнаграждение в размер на 300 лева.
В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на
делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00лв. общо за заповедното
и исковото производства, каквато е и претенцията по представения списък по чл.
80 ГПК /СТР.60 ОТ ДЕЛОТО/, като
претенцията следва да бъде уважена до размера за сумата от 60, 78 лева,
съобразно отхвърлената част на иска.
Предвид заявената претенция за разноски
по насрещния иск и при частична
основателнос на същия, и претендиране от
страна на ищеца по този иск и на разноски по същия, то следва М.Д.И. да заплати на ищеца по насрещния иск
разноските съобразно уважената част на същия или да бъде осъдена да заплати на
Община П. сумата от 60, 78 лева.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ОБЩИНА П.“, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.П., ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ 1“, ДЪЛЖИ
на"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република
ищцовото дружество сумата от общо 192, 16 лева, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент-общинско
жилище, находящо се в град П., ул.“М.С.”, бл**вх*ап***от които главница сумата
от 154,48 лева за периода 1.12.2017 г. до 31.01.2018 г. и за лихви за сумата от
37, 68 лева за периода от 07.02.2017 г. до 10.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 154,48 лв.;
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер на исковата претенция, или за разликата за главница над сумата от 154,48 лева за периода
1.12.2017 г. до 31.01.2018 г. до претендираната главница в размер на 253,11
лв., за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2018 г. включително; и за лихва за
разликата над сумата от 37, 68 лева за периода от 07.02.2017 г. до 10.12.2019
г, до претендиратата сума от 69,95 лв.
за периода от 10.07.2016 г. до 10.12.2019 г. ОТХВЪРЛЯ исковите претенции
като неоснователни като погасени по
давност.
ОСЪЖДА М.Д.И.,
ЕГН********** ***, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.П., ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ 1“, СУМАТА от общо
192, 16 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент-общинско жилище, находящо се в град П., ул.“М.С.”,
бл**вх*ап***от които главница сумата от 154,48 лева за периода 1.12.2017 г. до
31.01.2018 г. и лихви за сумата от 37,
68 лева за периода от 07.02.2017 г. до 10.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 154,48 лв.; считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер
на исковата претенция, или за разликата за
главница за сумата от 154,48 лева за периода 1.12.2017 г. до 31.01.2018
г. до претендирания главница в размер на 253,11 лв., за периода от 01.05.2016
г. до 31.01.2018 г. включително; и за лихва за разликата над сумата от 37, 68
лева за периода от 07.02.2017 г. до 10.12.2019 г, до претендиратата сума
от 69,95 лв. за периода от 10.07.2016 г.
до 10.12.2019 г. ОТХВЪРЛЯ исковите претенции като неоснователна като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ОБЩИНА
П.“ , ЕИК: *********, представлявана от законния си представител- СТАНИСЛАВ
ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ ДА ЗАПЛАТИ НА
първоначалния ищец по делото "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
ЕАД – със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата от 291, 46 лева,
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
ЕАД – със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ДА ЗАПЛАТИ НА „ОБЩИНА П.“ , ЕИК: *********, представлявана
от законния си представител- СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ сумата от 60, 78
лева, разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, от ГПК М.Д.И., ЕГН**********
*** , ЕИК: *********, представлявана от законния си представител- СТАНИСЛАВ
ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ сумата от 291, 46 лева, разноски по делото относно предявения насрещен иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. №ЧГД № 00181 по описа на съда за 2020 г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Вярно с оригинала:С-.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: