Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 17.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в, в открито заседание, проведено на двадесети февруари, през
две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на
секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 13710 по описа на състава за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Е.И.Д. поддържа твърдение, че претърпяла значителни по обем
неимуществени вреди, поради настъпилата смърт на нейния баща – И.Х.Д., в
следствие на пътно- транспортно
произшествие. Самото произшествие било реализирано на 09.04.2016г. в с. Черноземен, обл. Пловдивска,
върху прав пътен участък от пътя, свързващ гр. Карлово и гр. Пловдив, когато
товарен автомобил „Ивеко“, модел „70 Ц
15“ с рег. № *******и управляван от водача И. И. Ч.ударил задната част на
управлявания от И.Х.Д. велосипед. Във връзка с инцидента, било образувано ДП №
75/2016г. по описа на РУ - гр. Хисар, съответно на сл. дело №344/2016г. по
описа на ОСО при ОП-Пловдив и пр. пр.№12106/2016г. по описа на ОП-Пловдив, в
рамките на което, според ищцата било установено противоправното поведение на
водача на товарния автомобил.
Предвид обстоятелството, че причинителят на вредите – водача на товарния
автомобил„ Ивеко”, имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с ответното
дружество – ищцата твърди, че била легитимирана да претендира изплащане на
застрахователно обезщетение съразмерно на обема и характера на претърпените
вреди и законната лихва, считано от датата на настъпването на ПТП на
09.04.2016г. до деня на окончателното плащане. При изложените фактически
твърдения и с оглед допуснатото увеличение на размера на иска в открито
заседание на 31.10.2019г. ищцата претендира за осъждане на ответника, да й изплати
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
сумата от 200 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 09.04.2016г.до
деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед очаквания
изход на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски за настоящото
производство.
Исковата претенция е оспорена от ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД. Чрез
процесуалния си представител ответникът заявява, че не оспорва настъпването на
процесното ПТП, нито твърдението за наличие на валидно застрахователно
правоотношение между него и водача на товарния автомобил„ Ивеко”, с рег. № СВ ******,
но оспорва всички останали предвидени в закона предпоставки, определящи
задължението му да изплати претендирания размер на застрахователно обезщетение.
На първо място, ответникът поддържа становище за липса на противоправно
поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, а при
условията на евентуалност – поддържа твърдение за значителна степен на съпричиняване
на вредоносния резултат при преобладаващ принос на самото пострадало лице,
който е предприел непосредствено преди сблъсъка маневра за преминаване от
едната в другата лента за движение по пътното платно, без да съобрази
поведението на останалите участници в движението. Оспорва твърдението за пряка причинно-
следствена връзка между поведението на водача на товарния автомобили настъпването
на релевирания вредоносен резултат. Поддържа становище за прекомерност на
претендираното застрахователно обезщетение, като поддържа твърдение, че за
ищцата не са настъпили неимуществени вреди, доколкото приживе тя не е
поддържала социални контакти с пострадалия. По всички изложени съображения -
ответникът моли за отхвърляне на предявените срещу него претенции и претендира
за осъждане на rщцата да му заплатr направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приетият като
доказателство препис от Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 6 от 09.04.2016г. на ОД МВР Пловдив установява, че
на 09.04.2016г.
върху пътен участък от пътя, свързващ гр. Карлово и гр.
Пловдив, на територията на с. Черноземен, обл. Пловдивска, върху прав пътен
участък товарен автомобил „Ивеко“, модел
„70 Ц 15“ с рег. № *******и управляван от водача И. И. Ч.ударил в задната част
на управлявания от И.Х.Д. велосипед. Ударът е настъпил в лявата пътна лента от
пътното платно, предназначена за насрещно движение, като се отчита посоката на
движение на двамата участници в пътния инцидент, които преди удара са се
движили в една и съща посока.
Като доказателства по делото са приети Протокол за оглед на
местопроизшествието от 09.04.2016г., Фотоалбум и Скица на местопроизшествието,
които заедно с протокола за ПТП съдържат данни за механизма на настъпване на
произшествието и чието съдържание не се обсъжда детайлно, доколкото съдържа
специализирана информация, което е обект на експертен анализ от заключението на
допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета /без оспорване/ съдебна
авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ж. Е. обосновава
следните изводи:
·
Обективните данни за
мястото на настъпването на произшествието мотивират извода, че то е осъществено
на прав пътен участък, при дневна светлина, на пътно платно без неравности и
при добра видимост (практически около 250-300 метра в двете посоки).
Изчисленията дават основание да се приеме, че при настъпването на удара,
скоростта на товарния автомобил „Ивеко“ е била около 26 км/ч., а на велосипеда
е била около 11км/ч. Мястото на удара се намира на около 5,90 - 6 метра в
ляво от десния край на пътното платно т.е ударът е настъпил в лентата за насрещно движение.
·
Ударът е настъпил,
след като товарния автомобил „Ивеко“ е предприел маневра за изпреварване, чрез
заобикаляне на движещия се в същата посока, пред него, на около 140 от дессния
край на пътното платно велосипед, т.е. в близост до централната осева линия,
разделяща пътните ленти. За да извърши маневрата, водачът на товарния автомобил
„Ивеко“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, но по време на извършване на маневрата, велосипедистът също е навлязъл
в лентата за насрещно движение, насочвайки се към десния му край с траекторията
на движение на велосипеда – спрямо посоката на движение на товарния автомобил –
под ъгъл от около 35 градуса. По този начин, траекториите на движение на
товарния автомобил и на велосипеда се пресичат, а водачът на автомобила
задейства спирачната система и в режим
на аварийно спиране предната броня
на автомобила достига до задната част на движещия се пред него велосипед и
настъпва съприкосновение между корпусите на превозните средства, а
велосипедистът губи равновесие и пада на земята.
·
Според основното
експертно заключение – единствената техническа възможност за водача на товарния
автомобил, да избегне настъпването на произшествието е била в хипотезата, при
която забелязвайки велосипедиста на пътното платно, водачът да предприеме пълно
аварийно спиране, вместо маневра за заобикаляне и навлизане в лентата за насрещно
движение. Според становището на вещото лице - в момента на започването на
маневрата за заобикаляне, велосипедистът се е намирал в дясно от централната
разделителна /осева/ линия между пътните ленти на пътното платно и не е попадал
в рамките на опасната зона за спиране на автомобила. Ето защо, според
категоричния отговор на вещото лице инж. Е. /трети въпрос в допълнителното
експертно заключение/стр. 511 от делото/ - от момента на навлизане на
велосипедиста в лентата за насрещно движение, за водача на автомобила, който е
извършвал маневра по изпреварване, вече не е съществувала обективната
възможност да предотврати удара, чрез аварийно спиране.
В дадените пред съда показания (по делегация), свидетелят И. И. Ч.заявява,
че бил очевидец на настъпването на процесното ПТП, тъй като управлявал товарния
микробус, който участвал непосредствено в механизма на произшествието.
Свидетелят заявява, че възприел от известно разстояние как водач на ППС
велосипед (пострадалия) управлявал велосипеда в дясната страна на пътното
платно, в посока с. Черноземен. При това, велосипедистът се движил направо,
точно по осевата линия, разделяща пътното платно на две ленти. Свидетелят
предприел маневра за изпреварване, но точно когато се изравнил с велосипеда,
водачът му предприял рязко и внезапно завой наляво, а в стремежа си да избегне
удара, водачът на товарния автомобил също предприел маневра за завой на ляво и
задействал спирачната система в режим на аварияно спиране, но въпреки това,
настъпило съприкосновение между корпусите на автомобила и задната част на
велосипеда. Според показанията на свидетеля, преди да завие в ляво,
велосипедистът изобщо не се огледал, не дал нито знак нито друга индикативна
реакция за намерението си да завива в ляво. Незабавно след настъпването на
инцидента, свидетелят останал на мястото на произшествието, опитвайки се да
окаже помощ на пострадалия. По инициатива на свидетеля били уведомени
медицинските служби за спешна помощ и органите на полицията.
Местопроизшествието било запазено.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо
лице д-р Н.С. обосновава следните изводи:
В следствие на настъпилия пътен инцидент, пострадалия И.Х.Д. е получил
черепно- мозъчна травма, включваща контузия на главата в дясно, счупване на
черепа слепоочно в дясно, остър травматичен кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка, контузия на тялото. Независимо от предприетите адекватни мерки за
лечение, въз основа на придружаващите нетравматични, хронични общи заболявания,
от които е страдал ищеца, са настъпили последващи усложнения довели до сепсис и
остра дихателна полиорганна недостатъчност, с краен летален изход на 30.06.2016г.
Приетото като
доказателство Удостоверение за наследници № 132/18.08.2016г. издадено от
Кметство на с. Черноземен, община Калояново, обл. Пловдив установява, че
наследници по закон на починалия на 30.06.2016г. И.Х.Д. са съпругата му М.Д.,
дъщерите му Е.И.Д. /ищцата/, Х.И.Н. и Д.И.Х., както и синовете муГ.И.Д. и В.И.Д..
В дадените пред съда показания (по делегация), свидетелят Д.И.Х. заявява,
че е дъщеря на И.Х.Д. и доколкото живеела в една къща с него – имала
трайни и непосредствени наблюдения от социалните му контакти и отношенията му с
ищцата, която била нейна еднокръвна сестра. Свидетелката знаела за
съществуването на сестра си, но имала впечатление, че приживе пострадалия не
поддържал почти никакви контакти с нея, не се интересувал от нея, виждали се
много рядко и дори, според свидетелката – баща й се срамувал от поведението на
ищцата и съзнателно не контактувал с нея. Според свидетелката, никой от селото
и в общината не знаел, че ищцата е дъщеря на И.Х.Д., но едва след смъртта на
баща си, ищцата се заинтересувала - макар интересите й да били свързани с
наследствените й права за бащиното й имущество. Свидетелката отрича ищцата да е
посещавала баща си в болницата след инцидента или да е присъствала на
погребението му.
В дадените пред съда показания (по делегация), свидетелят Х.И.Н. заявява,
че е дъщеря на И.Х.Д. и имала трайни и непосредствени наблюдения от
социалните му контакти и отношенията му с ищцата, която била нейна еднокръвна
сестра. Свидетелката знаела за съществуването на сестра си, но имала
впечатление, че приживе пострадалия не поддържал почти никакви отношения с нея,
не се интересувал от нея, виждали се много рядко и баща й се срамувал от
поведението на ищцата. Според свидетелката, редките контакти на баща й с ищцата
се свеждали до изпълнение на задължението му да й предоставя издръжка, защото
„по Тодор Живково време“ го заплашвали, че може да бъде осъден, ако не плаща
издръжка на дъщеря си /ищцата/. Тъй като имал ново семейство, пострадалият съзнателно не контактувал с ищцата. Според
свидетелката, едва след смъртта на баща си, ищцата се заинтересувала за
бащиното й имущество. Свидетелката отрича ищцата да е посещавала баща си в
болницата след инцидента или пък да е присъствала на погребението му.
В дадените пред съда показания (по делегация), свидетелят Д.Х.Д. заявява,
че е брат на И.Х.Д. и имал трайни и непосредствени наблюдения от социалните му контакти
и отношенията му с ищцата, която била негова дъщеря. Според свидетеля, приживе
пострадалия поддържал контакти с ищцата, подпомагал я финансово и се
интересувал от внуците си. Ищцата и семейството й идвали на гости на И. Д. в
Черноземен и му помагали. Живеели в Неделево. Между ищцата и баща й нямало
преракания. Свидетелят твърди, че ищцата е посещавала баща си в болницата след
инцидента и че е присъствала на погребението му, а дори била приела покана на
роднините да остане в къщата няколко дни след това.
В дадените пред съда показания (по делегация), свидетелят Д.Х.Д. заявява,
че е брат на И.Х.Д. и имал трайни и непосредствени наблюдения от социалните му контакти
и отношенията му с ищцата, която била негова дъщеря. Според свидетеля, приживе
пострадалия поддържал контакти с ищцата, подпомагал я финансово и се
интересувал от внуците си. Ищцата и семейството й посещавали често Черноземен,
отсядали в къщата и помагали на
пострадалия /приживе/. Почти всяка седмица се виждали. Отношенията между ищцата и баща й били добри и
ищцата трудно преживяла загубата на баща си. Свидетелят твърди, че ищцата е
посещавала баща си в болницата след инцидента и че е присъствала на
погребението му, а дори била приела покана на роднините да остане в къщата, в
продължение на няколко дни след това.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, подлежи на разглеждане по реда на КЗ (отм.), в
хипотезата на §22 от ПЗР на КЗ, като се отчита момента на сключването на
конкретния застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Претенцията на ищцата се основава на твърдението, че при
наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ - ответникът дължи да й заплати
застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач на
товарния автомобил „Ивеко“ неимуществени вреди.
При липсата на
спор между страните, съдът приема, че към датата на
настъпване на процесното ПТП, в действителност гражданската отговорност на
собственика и на водача на процесния лек автомобил „ Ивеко”, с рег. № *******е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” от ответното дружество.
Уважаването на иска обаче, предполага да бъдат установени като предпоставки –
наличието на противоправно поведение на водача на автомобила и наличието на
пряка причинно- следствена връзка между това конкретно противоправно поведение
и настъпването на релевирания вредоносен резултат.
Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното
дирене писмени и гласни доказателствени средства и най- вече становището на двете изслушани експертни заключения мотивират извода, че първата
от споменатите предпоставки не е налице, защото настъпването на процесното ПТП е било предопределено изцяло от противоправното
поведение на пострадалия велосипедист.
Само
илюстративно следва да се отбележи, че изводите на органите от досъдебното
производство очевидно също са в споменатата насока.
По същество настъпването на пътен инцидент е резултат от
предприетата от водача на товарния автомобил „Ивеко“ маневра за изпреварване, а
извършването й на конкретния пътен участък и при конкретните пътни условия не е
било забранено и не е неправомерно. Предприемането на маневрата е било
предизвикано от противправното поведение на велосипедиста /пострадалия/, който
е управлявал велосипеда по начин, който нарушава грубо установените в ЗДвП
правила.
Разпоредбата на чл. 18, ал.1 от ЗДвП, изисква от водача на
бавнодвижещо се пътно превозно средство /каквото е велосипеда/ задължително се
движи в най-дясната пътна лента, освен при завИ.е или заобикаляне; Разпоредбата
на чл. 80, т. 2 от ЗДвП, изрично посочва задължението на водача на велосипед - да се
движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Автотехническата
експертиза установи, че велосипедистът е нарушил това правило и с това е
способствал за настъпването на инцидент с движещия се след него товарен
автомобил.
Последвалата внезапна
и несигнализирана маневра на
велосипедиста - завой в ляво под
остър ъгъл от около 35 градуса спрямо посоката на движение на товарния
автомобил, който вече е осъществявал правомерно маневра за изпреварване на
велосипеда, е била предприета и осъществена от в грубо нарушение на чл. 25,
ал.1 от ЗДвП и на чл. 35, ал.2 от ЗДвП, като се отчита конкретния пътен участък
и спецификата на пътната обстановка. Очевидно е, че в качеството на водач на
ППС, преди да извърши завой в ляво и да навлезе в траекторията на движение на
изпреварващия го автомобил - пострадалия не се е съобразил със задължението:
още преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, нито е спазила задължението
си, да извърши маневра, като се съобрази с положението с посоката и скоростта на движение на останалите участници в движението.
Според цитираните разпоредби и съобразно събраните в
рамките на досъдебното производство доказателства за механизма на настъпването
на инцидента - велосипедистът е бил длъжен като водач на завиващото превозно средство, да пропусне пътните превозни средства в пътната лента, в която навлиза, а такова се е явявал процесния товарен автомобил „ Ивеко”.
На практика,
водачът на процесния лек автомобил „ Ивеко”, с рег. № *******не е реализирал противоправно поведение,
защото при конкретните пътни условия и при конкретния механизъм на настъпване
на ПТП, той обективно не е могъл да го предотврати, дори при аварийно спиране,
от момента, в който велосипедиста /пострадалия/ е навлязъл в лявата /предназначена за изпреварване/ лента
на пътното платно, пресичайки под остър ъгъл траекторията на движение на
изпреварващия товарен автомобил. Спасителната маневра на товарния автомобил в
случая е била неефективна, не поради грешка на водача на автомобила, а поради
липсата на дистанция между него и пострадалия – дистанция, която за автомобила е била
предопределена, не от самостоятелната преценка на водача на автомобила, а от обективно
непредвидимите, създаващи опасност действия на самия пострадал и най- вече от
острия ъгъл на навлизане на велосипеда в траекторията на предприелия маневра за
изпреварване товарен автомобил. Тук е важно да се отбележи неоспоримия факт, че
ударът е настъпил в дясната граница на
пътното платно която се явява и дясна граница на лентата за движение на изпреварващия товарен автомобил, докато
велосипедистът по принцип е следвало да се движи възможно най- близо до лявата
граница на пътното платно.
Ето защо, обсъждайки
доводите на ищцата, съдът намира, че процесното ПТП не е нито случайно събитие
(класическа злополука), нито пък е резултат от действията на водача на
автомобила, а е очевиден и пряк резултат, който произтича изключително от
поведението на пострадалия велосипедист. Причината за поведението на пострадалия
са трудно обясними от гледна точна на житейската логика и на правилата за безопасност,
а естеството на трагичният изход не може
да бъде релевантно правно значимо основание за изплащане на застрахователно
обезщетение, след като съдът е достигнал до извода, че поведението на
пострадалия е изцяло неправомерно, а поведението на водача със застрахована
гражданска отговорност не е неправомерно.
Сред събраните доказателствени
средства в настоящия процес, следва да бъде кредитирано именно заключението на
допълнителната съдебна авто- техническа експертиза, тъй като е детайлно и
отчитащо съвкупно всички известни факти, които са оказали въздействие при
механизма на настъпване на процесното ПТП.
Наведените от
процесуалния представител на ищцата доводи, касаещи презумпцията за вина при
деликт в случая нямат никакво поле за обсъждане, защото противоправността на
поведението не е установена с презумпция. Вината на водача на автомобила е
ирелевантен институт на правото, при положение, че водачът не е имал
незаконосъобразно поведение, а събраните доказателства установиха категорично
извода, че единствената и изключителна причина за настъпване на процесния пътен
инцидент е противоправното поведение на съмия пострадал. При липса на противоправно поведение, което
да е реализирано от водача на товарния автомобил „Ивеко”, не са налице
предпоставките за възникване на неговата деликтна отговорност. Тъй като
възникването на отговорността на застрахователя, който е привлечен като ответник в настоящия процеса, е обусловено от
наличие на предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност за
застрахования водач - липсата на основание за реализиране на отговорност спрямо
водача дава основание за категорично отхвърляне на иска спрямо неговия
застраховател.
Независимо от
изложеното, следва да се отбележи, че е налице друго, самостоятелно основание
за отхвърляне на иска.
Претенцията се
основава на твърдение за настъпване на конкретен вредоносен резултат,
произтичащ от емоционални страдания поради прекъснати социални и емоционални
връзки. Събраните доказателства обаче, не само, че не са достатъчни, за да
обосноват извода за настъпването на релевирания вредоносен резултат, но дори създават
сериозно съмнение относно настъпването на такъв резултат. В действителност,
ищцата е дъщеря на пострадалия, но обезщетението за неимуществени вреди се
дължи не заради родствената връзка като биологична връзка, а заради доказани
емоционални страдания, които биха били налице, ако пострадалия и увреденото
лице биха били в активна социална и емоционална връзка. Показанията на
разпитаните свидетели обаче, създават сериозно съмнение и разколебават
значително твърдението, че преди настъпването на смъртта на пострадалия, той и
ищцата Е.Д. са били свързани емоционално и социално. Комплексната оценка на
свидетелските показания ги характеризира като остро противоречиви, по отношение
естеството и нивото на социалните контакти между ищцата Е. и пострадалия И. Д. /приживе/.
Съдът възприема за по- достоверни и кредитира преимуществено показанията на
свидетелите Д.И.Х. и Х.И.Н., които сочат, че приживе, баща им И. не е поддържал
активни социални контакти с тяхната еднокръвна сестра Е.Д.. От житейска гледна
точка, това фактическо положение е съвсем логически обяснимо, като се отчита
факта, че Е.Д. е дъщеря на ищеца от предишен брак и е живеела постоянно в друго
населено място. Ясно илюстрираните в контекста на свидетелските показания
негативни взаимоотношения - между новото семейство на И. Д., с което той е
живеел в едно домакинство приживе и неговата дъщеря от първия брак Е.Д., изключва
достоверността на твърденията на свидетелите Д. Д. и Г. Д., според които Е.Д. посещавала
редовно и често дома на баща си И. Д. в с. Черноземен.
Тъй като ищцата
не установи настъпването на конкретни неимуществени вреди, каквито твърди да са
настъпили в резултат от смъртта на баща й, то претенцията за присъждане на застрахователно
обезщетение на това основание следва да бъде отхвърлено.
По всички
изложени съображения, предявените срещу ответника искове следва да бъдат изцяло
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
При този изход
на спора, съдът не дължи разглеждане и произнасяне по възражението за изтекла
погасителна давност, по отношение на част от претендираната законна лихва.
По
предявените претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:
Ответното
дружество има право да получи претендираните съдебни разноски, в рамките на
представения списък по чл. 80 от ГПК.
В случая,
размерът на разноските, по чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК възлиза на сумата от 900 лева,
като включва разноски за процесуално представителство от юрисконсулт и разноски
за събиране на доказателства.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.И.Д.
с ЕГН ********** със съдебен адресат - адв. С. Ч.,***,
срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК*********с адрес - гр. София, пл „Позитано” № 5, иск
с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./, за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 200 000
лева, за неимуществени вреди, настъпили в следствие смъртта на И. Х.Д. при
ПТП от 09.04.2016г., както и предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
законната лихва върху претендираната сума на застрахователното обезщетение,
считано от 09.04.2016г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е.И.Д., да заплати
общо на ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК - сумата от 900 (деветстотин)
лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: