РЕШЕНИЕ
№ 1628
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330120453 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание член 124, ал. 1 ГПК вр. с член 26,
ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Н. Г. Л., ЕГН
********** против ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК *******за прогласяване
нищожността на предвидената в договор за кредит № *********г. клауза за
заплащане на такса за бързо разглеждане на договора в размер на 30,93 лева,
като противоречаща на добрите нрави.
Ищцата твърди, че на 9.05.2021 г. с ответното дружество е сключила
договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни
средства в размер на 200, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,
15% и ГПР - 49,2 % .
Съгласно член 1, ал. 2 и 3 от договора ищцата се е задължила да
заплати на кредита такса за бързо разглеждане в размер на 30,03 лева, която
следва да се заплати при бързо разглеждане на заявката за отпускане на
паричен заем в срок от 15 минути до 2 часа. Клаузата за таксата заобикаляла
закона и противоречала на добрите нрави, понеже била уговорена във
фиксиран размер, като липсвала еквивалентност между таксата и
извършената услуга от кредитора и с нея се целяло неоснователното
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга. Също така се излага съображението, че таксата за
експресно разглеждане не била включена в размера на ГПР, а последният не
съответствал на действително прилагания от кредитора.
1
В подадена молба от 23.03.2022г. ответинкът оспорва иска като
нобоснован и недоказ, като счита, че производството следва да се прекрати
поради неподсъдност и изпрати на компетентния съд – СРС по адрес и
седалище на ответника-юридическо лице.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по член 26, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважен така предявеният иск ищецът следва да установи,
твърдението си за нищожност на клаузата за такса за бързо разглеждане.
Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит от 9.05.2021г., и валидно възникнала
клауза за такса за бързо разглеждане.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по член 26, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважен така предявеният иск ищецът следва да установи,
твърдението си за нищожност на клаузата за такса за бързо разглеждане.
Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит от 9.05.2021г. и валидно възникнала
клауза за такса за бързо разглеждане.
По доводите за недействителност на такса за експресно разглеждане на
документи:
Видно от приложения по делото договор за кредит в условия по кредита
е предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 30,93 лв. Посочената
клауза съдът счита за нищожна поради противоречието й с добрите нрави,
доколкото нейният размер е нееквивалентен на насрещната престация на
кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или
избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане
на заявката и получаване на становище от 15 минути до 2 часа след подаване
на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без
такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в по-
дълъг срок. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в
по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно
разглеждане. Таксата е във фиксиран размер –30,93 лева като липсва каквато
и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от кредитодателя.
С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза
противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
2
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна. В този смисъл е и заключението на
вещото лице К. от което се установява оскъпяването на кредита с уговорената
такса за бързо разглеждане спрямо договорената възнаградителна лихва от
1,10 лева в размер на 2811,82%. Наред с това е сключена и в пряко
противоречие с чл.10а ЗК, доколкото по своята същност представлява такса
по усвояване на кредита.
По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на
разноски се пораждат за ищеца. Ищецът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски, като доказа такива в размер на 200 лева – платена
държавна такса и възнаграждение за вещо лице. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие /л.10 /, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И..
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1, вр.с пар.2 от ДР от Наредбата,
съдът определя адвокатско възнаграждение за Адв. Е. И. в размер на 300 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА уговорената в договор за кредит №
*******. клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 30,03
лева, сключен между Н. Г. Л., ЕГН ********** и ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК
******, поради противоречието й с добрите нрави.
ОСЪЖДА ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК****** ДА ЗАПЛАТИ НА М. А. В.,
ЕГН ********** разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в размер
на 200 лева.
ОСЪЖДА ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.
И. на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3