Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
гр. Перник, 14.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното
от съдия Слава Георгиева административно дело № 63 по описа за 2022 година на
Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 - чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс / ДОПК/.
Образувано е по жалба на „**“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Р.***, ул. „**“ № **, представлявано от Г.К.С.**, в качеството му на управител чрез адвокат Я.С.,*** срещу Ревизионен акт № Р-22001421000548-091-001 от 15.09.2021 година, издаден от М.Й.С.** в качеството й на орган, възложил ревизията и Б.В.М.**- главен инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1845 от 06.12.2021 на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ С.*** при ЦУ на НАП, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 50 332.00 лева за данъчни периоди м. 05.2016г., м. 06.2016г., м. 08.2016г., м. 10.2016г., м. 11.2016г., м. 06.2017г., от м. 08.2017г. до м. 04.2018г., от м. 12.2019г. до м. 02.2020г., м. 04.2020г., м. 06.2020г., м. 07.2020г. по фактури, издадени от „***“, с ЕИК: **, „***“ ЕООД, с ЕИК: **, „***“ ЕООД, с ЕИК: **, „***“ ЕООД, с ЕИК: ** и „***“ДЗЗД, с ЕИК: ** и са определени лихви за забава в размер на 17 661,41 лева, както и са установени допълнителни задължения да корпоративен данък в общ размер на 20 060,34 лева за 2016г., 2017г. и 2018г. и съответни лихви за забава в общ размер на 6 479,55 лева.
В жалбата се сочи, че ревизионният акт е незаконосъобразен, необоснован, издаден при противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че определени факти и обстоятелства са тълкувани по начин, който води до противоречие с нормативните правила, а от тук се е стигнало и до едно незаконосъобразно определяне на публичните задължения на данъчнозадълженото лице. Позовава се на практика на СЕС, според която не може получателят да отговаря за действия, респ. бездействия на неговите доставчици, в това число не е длъжен да следи за кадровата обезпеченост на доставчиците му. Сочи, че притежава всички необходими документи даващи му право да приспадне данъчен кредит, счетоводството му е водено по начин, който отговаря на счетоводните стандарти, от една страна, а от друга са налице реално осъществени доставки. Моли съда да отмени като необоснован и незаконосъобразен оспорвания ревизионен акт. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, за което представя и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, проведено на 20 май 2022 година, жалбоподателят, редовно призован се представлява от процесуалния си представител адвокат Я.С.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени ревизионния акт, както и да се присъдят направените по делото съдебни разноски. В указания срок депозира писмени бележки в подкрепа на доводите си за отмяна на оспорения ревизионен акт.
Ответникът по делото-директор на Дирекция „ОДОП“-С.***
редовно призован, за представител изпраща юрисконсулт В.***. В съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна. Пледира същата да се отхвърли и
да се присъдят направените по делото съдебни разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, в случай, че ревизионният акт се отмени. В указания срок
депозира писмени бележки в подкрепа на доводите си за отхвърляне на жалбата.
Административен съд-Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същия има правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва същата да бъде разгледана по същество.
Разгледа по същество жалбата е основателна.
Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001421000548-020-001 от 01.02.2021 година, с която на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК е възложено извършването на ревизия на „**“ ЕООД за определяне на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. и за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2016г. до 31.12.2020 г., определен е ревизиращият екип, както и срока за завършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок от три месеца от връчване на настоящата ЗВР. Заповедта е връчена по електронен път на 12.02.2021 година, а това означава, че срокът на ревизията е трябвало да изтече на 12.05.2021 година.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизията № Р-22001421000548-020-002 от 10.05.2021г. на основание чл. 112, ал.
2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срокът за приключване на
ревизията е удължен до 11.06.2021 година. Заповедта е връчена по електронен път
на 08.06.2021 година
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизията № Р-22001421000548-020-003 от 08.06.2021г. на основание чл. 112, ал.
2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срокът за приключване на
ревизията е удължен до 09.07.2021 година. Заповедта за изменение на ЗВР е
връчена по електронен път на 08.06.2021 година.
Заповедта за възлагане на ревизията и последвалите Заповеди за изменение на ЗВР са издадени от МГ.Й.С.** на длъжността Началник на сектор при ТД на НАП- гр. С.***. Подписани са с валидни към конкретния момент електронни подписи, като същите са в съответствие със ЗЕДЕУУ.
Резултатите от ревизията са обективирани
в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001421000548-092-001 от 12.08.2021 година.
Същият е връчен по електронен път на 18.08.2021г. Срещу него не е подадено
възражение в сроковете по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
В ревизионният доклад е прието, че въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство се установяват задължения в общ размер на 93 618, 53 лева, в това число: данъчно задължение ДДС за внасяне в общ размер на 50 332,00 лева и лихви за просрочие, установени на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а също така и за довнасяне на корпоративен данък от страна на ревизираното дружество в размер на 20 060,34 лева за д.п. 2016г., 2017г. и 2018г. и лихви за просрочие, установени на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за увеличение на счетоводния финансов резултат с разходи за услуги, които не са документално обосновани, както и за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит на основание неизпълнение на изискванията на разпоредбата на чл. 68, ал. 1,т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за услуги обективирани във фактури, издадени от доставчиците: „***“ ЕООД, с ЕИК ** в размер на 24 480.00лв., „***“ ЕООД, с ЕИК ** в размер на 15 630.00 лв., „***“ ЕООД, с ЕИК **, в размер на 4 200.00лв., „***“ ЕООД, с ЕИК **, в размер на 3 662.00лв. и „***“ДЗЗД, с ЕИК **, в размер на 2 360.00лв.. Ревизионният доклад е връчен на дружеството по електронен път на 18.08.2021 година.
Ревизията е приключила с Ревизионен акт № Р- 22001421000548-091-001 от 15.09.2021 година, издаден от М.Й.С.** на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Б.В.М.** на длъжност: главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията. С ревизионния акт са изцяло възприети фактическите и правни основания изложени в ревизионния доклад и резултатите за ревизираните данъчни периоди. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 16.09.2021 година. Срещу него е депозирана жалба с вх. № 53-06-7675 от 30.09.2021 година по регистъра на ТД на НАП-С.*** и с вх. № 23-22-1572 от 04.10.2021 година по регистъра на дирекция ОДОП-С.***. Директорът на Дирекция „ ОДОП“- С.*** в законоустановения срок, съобразно чл. 155 от ДОПК се е произнесъл по нея с Решение № 1845 от 06.12.2021 година. С него ревизионният акт е изцяло потвърден и решението е връчено на жалбоподателя на 08.12.2021 година.
На 23.12.2021г. чрез Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ
на НАП-С.*** срещу Ревизионен акт № Р-22001421000548-091-001 от 15.09.2021 г. е постъпила жалба с вх. №
53-04-1046 от 23.12.2021г., като същата е препратена на основание чл. 150, ал.
1 от ДОПК на Административен съд – Перник.
Образувано е АД № 63/2022г. по описа на Административен съд-Перник.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част към ревизионния акт, като изводите на органите по приходите, които са обективирани в тях, са направени след анализ на събраните и проверени в хода на ревизионното производство писмени доказателства. Въз основа на тях се установява следното:
Дружество „***“ ООД е вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 20.10.2008г. със седалище и адрес на управление: гр. Р.***, ул. „**“ № 4. С договор за покупко-продажба на предприятие на едноличен търговец от 23.11.2009г. ЕТ „***- И.Д.**“ се прехвърля на „***“ ООД като съвкупност от права и задължения за сумата от 150 лева. На 09.07.2013г. е учредено „***“ ЕООД с управител Й.Г.С.** с начален капитал от 5 000 лева. „***“ ЕООД е регистрирано по реда на ДОПК на 20.08.2008 г. в ТД на НАП-С.***, с ЕИК **. Дружеството е било регистрирано и по реда на ЗДДС на 02.08.2012г. по реда на задължителната регистрация във връзка с облагаем оборот. Към моментът на извършване на ревизионната проверка, дружеството се управлява от Г.К.С.**, а едноличен собственик на капитала се явява Й.Г.С.**. С Договор от 14.02.2020 г. Г.К.С.** продава на Й.Г.С.** собствените си 100 дяла от капитала на дружеството, всеки на стойност от по 50 лева за сумата от 5000 лева.
През ревизирания период основната дейност на дружеството е свързана с извършването на инженерни дейности и технически оценки на съответни инвестиционни проекти и упражняване на строителен надзор, инвестиции в строителството, консултации и други. Дружеството притежава Удостоверение № РК-0053 от 05.09.2013г., издадено от ДНСК и Сертификат с рег. № 248-946 от 15.10.2015 година с област на приложение: оценка за съответствието на инвестиционни проекти, консултации, упражняване на строителен надзор и изготвяне на технически паспорти на нови и съществуващи сгради и съоръжения. По данни, събрани от информационните масиви на НАП се е установило, че няма данни за лица, които да са назначени на трудово правоотношение. Дружеството финансира дейността си с постъпления от стопанската дейност.
Дружеството прилага двустранна форма на счетоводно отчитане, като прилага Национални счетоводни стандарти. Счетоводното обслужване се води от „**“ ЕООД с ЕИК: **, съгласно договор за услуги от 01.04.2011 година.
С оглед изясняване на фактите по случая и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК и чл. 53 и чл. 56 от ДОПК, на ревизираното лице е отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения с ИПДПОЗЛ №Р-22001421000548-040-001 от 12.02.2021г., което е връчено на дружеството по електронен път на същата дата. В отговор на това ревизираното дружество е представило поисканите от органите по приходите документи с няколко отделни придружителни писма с регистрационни номера, както следва: № Р-2200142000548-ПРД-001-И/ 26.02.2021; № Р-22001421000548-ПРД-002-И/26.02.2021; №Р-22001421000548-ПРД-003-И/26.02.2021 година.
На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени дружества: „**“ ЕООД, с ЕИК **, „***“ ЕООД, с ЕИК **, „**“ ЕООД, с ЕИК **; „***“ ЕООД, с ЕИК **; „***“ ЕООД, с ЕИК **; „***“ ЕООД, с ЕИК ** и „***“ ДЗЗД с ЕИК: **.
С ИПДПОЗЛ №П-22221921040288-040-001/08.03.2021 година са изискани от „**“ ЕООД представяне на документи, в това число сключени договори и анекси с проверяваното дружество, издадени фактури и платежни документи за извършени плащания от клиента с приложени счетоводни документи за осчетоводяване на плащането. Във връзка с така отправеното искане, органите по приходите са извършили две посещения на адреса на управление на дружеството, но било констатирано, че не е открит представител или собственик на същото. За тези действия са съставени Протокол № 1551697/16.04.2021г. и Протокол № 1552245/ 30.03.2021 година. Пристъпило се е към връчване на съобщение по реда на чл. 32 от ДОПК, в което е определен срок от 14 дни, в рамките, на който да бъдат представени изискваните документи, но такива не са били депозирани. Проверката е приключила с Протокол № П-22221921040288-141-001/ 25.06.2021 година. От страна на ревизираното лице е извършена корекция на упражнетото право на данъчен кредит в общ размер на 4330.00лв. по две фактури в данъчен период м. 01.2018г., издадени от „**“ ЕООД
С ИПДПОЗЛ № П-22221121040295-040-001 от 08.03.2021 г. са искани от „***“ ЕООД представяне на документи и фактури. Искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Проверката е приключила с Протокол № П-22221121040295-141-001 от 10.05.2021г. за извършена насрещна проверка, като е прието, че в дневниците за продажба на дружеството е включена само фактура № **********/17.04.2018 година.
С ИПДПОЗЛ № П-16001621041323-040-001 от 10.03.2021 г. са искани от „***„ ЕООД представяне на документи и фактури. В отговор на това искане, дружеството не е представило изискваните от страна на органите по приходите документи и това е констатирано в Протокол № П-16001621041323-141-001 от 27.04.2021 г., с който е приключила и насрещната проверка.
С ИПДПОЗЛ № П-16001621040930-040-001 от 09.03.2021 г. са искани от „***“ ЕООД представяне на документи и фактури. При проверката в дневниците за продажба на дружеството са включени фактури: № 2858/30.06.2020г.; № 2857/29.06.2020г.; № 3248/21.07.2020г. и № 3244/20.07.2020г.. Представен е също така договор за консултантски услуги и приемо-предавателни протоколи към всяка една от фактурите. Проверката е приключила с Протокол № П-16001321040930-141-001 от 30.03.2021 година.
С ИПДПОЗЛ № П-04000421040775-040-001 от 09.03.2021г. е искано от „***“ ДЗЗД,
представяне на документи и фактури. Като в отговор на това, дружеството не е
представило изискваните документи и фактури. Проверката е приключила с Протокол
№ П-04000421040775-141-001/24.03.2021 година.
С ИПДПОЗЛ № П-22221421040292-141-001 от 25.05.2021 г. е изискано от „***“ ЕООД представянето на документи и фактури. Установено е, че в дневниците на продажби на дружеството са включени следните фактури: №**********/21.06.2017г.; №**********/ 28.08.2017г.; №**********/29.09.2017г.; №**********/27.10.2017г.; №10000000012/21.11.2017г.; №10000000010/14.11.2017г.; №**********/ 18.12.2017г.; №100000000017/20.12.2017г.; №**********/15.12.2017г.; №**********/27.05.2016г.; №**********/27.06.2016г.; №**********/ 23.06.2016г.; №**********/24.08.2016г.; №**********/04.10.2016г.; №*********/07.11.2016г.; №**********/24.01.2018г.; №*********/ 23.02.2018г.; №**********/23.02.2018г.; №**********/20.03.2018г.. За насрещната проверка е съставен Протокол № П-22221421040292-141-001/25.05.2021 година.
С ИПДПОЗЛ № Р-22001421000548-040-003/ 29.04.2021 година е изискано от „**“ ООД да представи документи и фактури, като насрещната проверка е приключила с Протокол № П-22001421040300-141-001/ 25.05.2021 година.
Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетеля Р.И.А., български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Същият е заявил, че с жалбоподателят работят от 2015-2016 година, като по това време е бил управител на две дружества – „***“ ЕООД и „ **“ ЕООД. Твърди, че с дружеството жалбоподател имат сключен договор за консултантски услуги, като съобразно него задълженията му да били да изготви документация, т.е. проект във връзка с даден обект, който след това е предавал на „***“ ЕООД. Отивал на място в обекта след което се провеждал разговор с управителя на „**“ЕООД какво точно трябва да се подготви за конкретния обект-строителни актове, актове по енергийна ефективност и др. За тази дейност били изготвени приемо-предавателни протоколи, в резултат, на което свидетелят е получавал възнаграждението си за свършената работа по договора. Така дадените свидетелски показания, настоящият съдебен състав ги кредитира, тъй като са базирани на лични наблюдения от една страна, а от друга се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице-М.Г.. Задачите на експертизата са единадесет на брой, като вещото лице е направило подробен анализ на поставените въпроси и в заключителната си част е дало заключение по всеки един от поставените въпроси. Въз основа на него се приема, че фактурите, издадени от доставчиците „**“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ДЗЗД са били отразени в счетоводството на дружеството по съответните счетоводни сметки. Приложените фактури, към ревизионната преписка отговарят изцяло на изискванията на Закона за счетоводството, ЗДДС, Правилника за прилагане на ЗДДС и съдържат всички необходими реквизити на първичните счетоводни документи, съгласно чл. 7 от ЗСч, във вр. с чл. 78 от ПП на ЗДДС. Процесните фактури от посочените доставчици са намерили правилно отражение в дневниците за покупка на жалбоподателя, а от тук и в СД за съответните данъчни периоди. Доставчиците са били начислили ДДС по отношение на процесните доставки, които са осчетоводени като задължения към бюджета за съответния данъчен период. След анализ на представените фактури е установено, че те са разплатени от страна на жалбоподателя. От заключението се приема, че общия размер на отказаното право на данъчен кредит е в размер на 50 332.00 лв., а въз основа на преобразуването на счетоводния финансов резултат са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016г., 2017г. и 2018г. в общ размер на 20 060,34лв.. От заключението се приема, че при водене на счетоводството от страна на дружеството изцяло е бил спазен принципът на предимство на съдържанието пред формата, като събитията и сделките са били отразени счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и реалност, а също така и че жалбоподателят правилно е бил осчетоводил всички издадени към дружеството фактури. Така даденото заключение, настоящият съдебен състав го кредитира отчасти, като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира направените от вещото лице констатации във връзка с това, че след направени изчисления, вещото лице е приело, че изчисленията свързани със служебно изготвените ГДД за 2016, 2017 и 2018 година от данъчния орган са правилно извършени при преобразуване на счетоводния финансов резултат.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд-Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Ревизионният акт № № Р- 22001421000548-091-001 от 15.09.2021 е издаден от компетентни органи по приходите – възложител на ревизията е началник сектор „Ревизии“-М.Й.С.** на длъжност: началник на сектор, която е определена поименно и функционално в заповед № РД-02-128/18.02.2020 г. на териториалния директор на ТД на НАП-С.*** и Б. М.** – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията по силата на заповед за възлагане на ревизия № Р-**********548-020-001 от 01.02.2021г.. Следователно ревизионният акт е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия и е подписан, с валидни към датата на неговото издаване подписи.
Ревизионният акт е издаден, в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. Същият съдържа всички задължителни реквизити, разписани в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1-т. 8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и дата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробни какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите са издаване на акта, съдържа разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, посочено е пред кой орган и в какъв срок ревизионния акт може да бъде обжалван, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е приобщен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Възражение срещу РД не е заявено от ревизираното лице в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, поради което липсата на негово обсъждане в РА не е формален порок по чл. 120, ал. 2, изр. 2 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в сроковете, предвидени в чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Производството е протекло при спазване на всички процесуални правила и не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до нарушаване на нормите, които го регламентират. Тъй като в ДОПК не се съдържат правила относно разпределяне на доказателствената тежест, то на основание §2 от ДР на ДОПК се прилагат разпоредбите на АПК, а именно тежестта на доказване е на страната, за която поражда благоприятни последици. В този смисъл с Определение от 28.02.2022 година съдът е указал на страните разпределяне на доказателствената тежест.
От приобщените по делото доказателства се установява, че заповедта за възлагане на ревизията, заповедите за нейното изменение, ревизионния доклад и ревизионния акт са подписани от издателите им с валиден към момента на подписването електронни подписи, които съответстват на изискванията на ЗЕДЕП. Заповедта за възлагане на ревизията има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ДОПК – ревизираното лице е надлежно идентифицирано с данните по чл. 81, ал. 1, т. 2–5 от ДОПК; определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ревизирания период; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията, съобразно чл. 114, ал. 1 от ДОПК. С последващи заповеди срокът е продължен, като не е изтекъл преклузивният срок чл. 109, ал. 1, изр. 1 ДОПК. В рамките на ревизията от „**“ЕООД са изискани на основание чл. 37, ал. 2 и 3 ДОПК доказателства по нейния предмет, включително относно спорните доставки. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл. 45, ал. 1 от ДОПК по спорните фактури, като ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП за същите доставчици. Тази доказателствена съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия. За резултатите й е съставен ревизионен доклад, който е в рамките на 14-дневния срок от изтичане на срока за извършване на ревизията съгласно чл. 117, ал. 1 ДОПК. Съдържанието на РД съответства на законовата норма на чл. 117, ал. 2, т. 1-10 от ДОПК, към него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 от ДОПК. Въз основа на изложеното се приема, че ревизионното производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения.
От това следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на изискванията на закона относно материалната компетентност на издателя му, процесуалната законосъобразност и обоснованост. Съдът следва да даде отговор дали оспореният ревизионен акт, съответства на материалния закон и дали е издаден в съответствие с целта на закона.
Относно приложението на материалния закон
съдът намира следното:
По Закона за данък
върху добавената стойност / ЗДДС/:
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставката на стоки е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока, а такава по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Такова легално определение дава и чл. 14,ал.1 от Директива 2006/112/ ЕО, според която доставката на стоки е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Според чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 8 от ЗДДС, услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвана като платежно средство. Облагаема според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършването ѝ е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е и в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС. То възниква от датата, на която услугата е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли. Едновременно с това настъпва и изискуемостта на данъка на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ ЕО възниква правото на приспадане на данъка.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, след като е транспонирал по предвидения за този начин ред цитираната Директива, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоки или услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчика, регистриран по този закон.
След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискването на чл. 114-115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, по които същият се явява получател.
По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, без реално извършване на услуга по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС, данъчното събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС няма да настъпи, а от тук няма да се породи и правото на приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може да бъде упражнено, дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизити. Същото е възприето и в практиката на СЕС. В множество свои решения СЕС приема, че за да се признае правото на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното право. Така например в Решение на СЕС от 06.12.2012 година по дело С-285/11 година, изрично СЕС посочва, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице право на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършване на облагаеми сделки. Също така в цитираното решение, в т.32 е посочено, че запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, които са установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Тогава, ако след цялостна преценка на събраните доказателства се прецени, че доставките на стоки или услуги са били реално осъществени и впоследствие тези услуги са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано. От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаемите сделки. От друга страна СЕС казва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на приспадане на данъчен кредит, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Действително, в този случай няма да бъдат изпълнени критериите, на които се основава понятието за доставка на стоки или услуги, извършени от данъчнозадължено лице в това качество и за икономическа дейност. Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.
От всичко това се установява, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативно наличие на следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която да е облагаема с данък върху добавената стойност, предметът по която се използва за целите на извършвани от получателя облагаеми доставки, удостоверена по някой от начините, които са посочени в чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчният кредит да е включен в справката – декларация за същия период. Отсъствието, на който и да е от елементите от пораждащия правото на приспадане фактически състав, води до изключване на възникване на правото.
В настоящият казус са събрани безспорни доказателства във връзка с това, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 20.10.2008 г. Същото е водело и редовно счетоводство, като всички фактури, по които не е признато правото на данъчен кредит отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и са отразени в дневника за покупки и в справки-декларации за съответните данъчни периоди, съобразно изискването на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС. Този извод на съда се подкрепя и от заключението на вещото лице, което е установило, че така представените по ревизионната преписка като доказателства фактури са намерили правилото отразяване в счетоводните регистри на дружеството и съдържат всички необходими реквизити на първичните счетоводни документи, изискуеми въз основа на Закона за счетоводството, ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС.
В случая, отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е мотивирано от страна на органите по приходите с това, че липсват доказателства, които да установят извършването на доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Органите по приходите са направили тези свои изводи, въз основа на представените от страна на ревизираното дружество доказателства и въз основа на извършени насрещни проверки на дружествата, които се явяват доставчици на жалбоподателя. От страна на ревизионния орган е посочено по отношение на всички доставчици, че същите не разполагат с кадрови и технически потенциал за извършване на доставката. Същите не са представили и доказателства за извършени реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. От приетите в хода на съдебното производство доказателства преценени и съпоставени с представените такива в хода на ревизионното производство се приема, че тезата на ревизиращия орган е оборена. Приемо-предавателните протоколи към процесните фактури, приобщени с протокол по надлежния ред, договорите касаещи съответните фактури, ведно с изготвяни към тях актове и доклади, изготвено по делото заключение в следствие на назначената съдебно счетоводна експертиза, както и събраните гласни доказателства формират доказателствена съвкупност водеща до извода, че жалбоподателят се справи с доказателствената тежест.
В настоящият казус спорът е относно това, дали е налице реалност на доставките по фактури, издадени от „**“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ДЗЗД, за които дружества е формиран извод за липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано претендираното право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 50 332лв.. В тази връзка съдът дължи да направи подробен анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал, въз основа на който излага доводите си за наличие на реалност на така извършените доставки, респективно за наличие на породено право на приспадане на данъчен кредит.
|
|
|
|
|
|
-
По отношение на фактури, издадени от „***“ ЕООД:
Това дружество също се явява доставчик на жалбоподателя, като от представената по делото ревизионна преписка се установява, че са налице 3 фактури, издадени от него, които предвиждат приспадане на данъчен кредит от страна на ревизираното лице в размер на 15 630 лева. Органите по приходите от една страна са установили, че в дружеството има лица наети на трудов договор, които договори не са прекратени /стр. 27 от РД/. След това са приели за установено, че дружеството не е подало данни за наети на трудов договор лица, а с решението, директорът на ОДОП вече приема, че няма данни за наети изобщо лица през 2018 година, в рамките на която са били издадени процесните фактури. Именно това е мотивирало отново органите по приходите да направят заключение за постановяване на отказ за признаване правото на данъчен кредит и по отношение на тези фактури, поради липса на кадрова обезпеченост. Този извод не се споделя. От доказателствата по делото, в това число Договор за маркетингова услуга от 25.09.2017 година и от 28.09.2017година, сключен между „***“ ЕООД, в качеството на изпълнител и „***“ ЕООД, в качеството на изпълнител страните са договорили извършване на проучване на конкурентно способни фирми в областта на строителния надзор по предварително дадени заявки, в случая два броя, които са посочени като приложения към сключените договори. Извършената дейност от доставчика е обективирана в протоколи от проведени работни срещи във връзка с презентиране на резултатите от маркетингово проучване, за които са изготвени и приложени по делото протоколи. От същите се установява, че на конкретно посочените дати, в офиса на ревизираното лице са се състояли работни срещи между възложител и изпълнител в изпълнение на договорите, на които срещи е изготвена презентация, придружена с разяснителни обяснения, графики и списъци на обекти. Съответно предоставената информация е приета от ревизиращото лице, възложител без забележки. Във връзка с така осъществената услуга са издадени и процесните фактури, към които има изготвени приемо-предавателни протоколи от 05.01.2018 година. Ето, защо, съдът счита, че и по отношение на тези фактури с № 0000002/05.01.2018г. с ДДС 7000.00; №00000004/10.01.2018г. с ДДС 7580.00 лв. и №90000000144/17.04.2018г. с ДДС 1050.00 лв., следва да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в данъчни периоди м. 01.2018г. и м. 04.2018г. в размер на 15 630 лева.
-
По отношение на фактурите, издадени от „***“ ЕООД:
Налице са четири фактури, издадени от това дружество, които формират ДДС в размер на 3 662 лева. Ревизионните органи отново да откажат правото на ползване на данъчен кредит са се позовали на липса на кадрова обезпеченост на доставчика, както са приели, че не са представени в хода на ревизията доклади за оценка на съответствието и други относими документи, доказващи резултати от извършената дейност. Изводът не се споделя. По делото е наличен е Договор от 04.05.2020 година между дружеството жалбоподател и „***“ ЕООД, с който възложителят възлага, а изпълнителят приема за извърши консултантска дейност, свързана с упражняване на строителен надзор за обекти и изработване на доклади за оценка на съответствието с инвестиционните проекти. Към фактурите има изготвени и приложени приемо-предавателни протоколи от 30.06.2020г., 20.07.2020г., 22.07.2020г. Във фактурите коректно е вписано относно какво и за кой обект е относима, а именно „Многофункционална спортна зала С.** – благоустрояване“ на УПИ V, кв. 170 по плана на гр. С.** /„Спортно - рекреационен център“ - гр. С.**; Спортен център С.** - „Пътна връзка за УПИ V, кв. 170 по плана на гр. С.**, имот с идентификатор 65334.301.9524 по КККР на гр.С.**“; ***-„Корпус за Алуминиеви туби“ и Смяна на предназначение на съществуваща сграда на „**“ АД гр. Р.***. От представените договори за осъществяване на строителен надзор между ревизирано лице от една страна, а от друга община С.**, както и „**“АД се следва извода, че попадащите дейности в предмета на конултанстките услуги по договора от 04.05.2020г. са изцяло в предметния обхват на строителния надзор. Съответно в хода на съдебното производство са представени и изготвените проекти на окончателен доклад за многофункционална спортна зала гр. С.** и пътна връзка, ведно с подготвена документация за приемане на строежа от ДНСК. По отношение на договореностите, свързани с „**“АД е наличен окончателен доклад, както и актове по време на строителството. Така обсъден доказателствения материал по делото се приема за достатъчен и обективен, и въз основа на това следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит и по следните фактури: №**********/29.06.2020 г. с ДДС 1442 лв., № *********/30.06.2020г. с ДДС 470 лв., №00000003244/ 20.07.2020г. с ДДС 1000 лв. и №00000003248/21.07.2020 г. с ДДС 750 лв. В данъчни периоди м. 06. И м. 07.2020г. в общ размер на 3 662 лева.
-
По отношение на фактурите, издадени от „ ***“ ЕООД:
Налице са издадени четири фактури от това дружество, които формират ДДС в размер на 4 200 лева. При извършената проверка от страна на ревизионните органи, същите са установили, че „***“ ЕООД извършва строителство на жилищни и нежилищни сгради и че за периода на издаване на процесните фактури не се констатират данни, да са налице сключени трудови договори. Това, което е мотивирало органите по приходите да откажат да признаят правото на приспадане на данъчен кредит е, че в периода 01.11.2019 година до 31.12.2019 година на въпросното дружество е била осъществена ревизия, а през този именно период то е издало една от фактурите, които са представени по ревизията. От доказателствата по делото се установява, че е налице сключен договор от 20.09.2019 година между „***“ ЕООД, в качеството на възложител и „***“ ЕООД, в качеството на консултант, с който последният се е задължил да извършва консултантски услуги в областта на строителството, енергетиката и енергийната ефективност. В съответствие с предоставената услуга, произтичаща от този договор са издадени фактури, към които са приложени приемо-предавателни протоколи от 23.12.2019 г., 28.01.2020г., 02.02.2020г, 09.06.2020г. От представените в хода на съдебното производство доказателства се установява, че за извършената услуга за обект „Подпорни стени в община С.**“ са подготвени работни проекти на обяснителни записки за обект: „Подпорни стени – гр. С.**“, в части: „Архитектура“; част „Конструктивна“; част „Електро“; част „ВиК“; част „ПБЗ“, част ПУСО, част „Пожарна безопастност“ и част „Геодезия-Вертикална планировка“. По отношение на „Трафопост на козе ферма с. Долна Диканя е наличен “Комплексен доклад за оценка на съответствието за обект: „Нов трафопост в ПИ 22085.26.127 и нов кабел 20кV за външно електрозахранване на "Ферма за отглеждане на кози" ПИ 22085.26.127 с. Долна диканя, общ. Р.***. За обект РМЦ **-Промяна на предназначение на съществуваща сграда в склад за готова и опакована продукция“ е изготвен „Комплексен доклад за оценка на съответствието за обект: „Промяна на предназначението на съществуваща сграда - РМЦ в склад за готова и опакована продукция“, а за обект „Спортно- реакц. център С.** са изготвени подготвителни актове - Акт № 2а, Акт № 3; Акт № 5; Акт № 6, Акт № 7; Акт № 12; Акт № 14 и Акт № 15. Всички обсъдени документи кореспондират с предмета на договора, с вписаното основание за плащане в процесните фактури, както и с приемо-предавателните протоколи, в които коректно е вписано на коя дата, къде и какво е прието да е извършено. Успоредно с това от цялостното изследване на събрания доказателствен материал се установи, че няма дублиране на консултански дейности по отношение на един и същ обект различните доставчици. Поради изложеното съдът приема, че е налице основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит и по отношение на фактурите, които са издадени от това дружество, а именно: фактура № **********/23.12.2019г. с ДДС 800лв.; №**********/28.01.2020г. с ДДС 800лв.; №**********/03.02.2020г. с ДДС 1000лв. и №00000014858/09.06.2020г. с ДДС 1600лв. в данъчни периоди в м. 12.2019г., м. 01.2020г., м. 02.2020г. и м. 06.2020г. в общ размер на 4 200 лева.
-
По отношение на фактурите, издадени от „***“ ДЗЗД:
Установява се наличие на две фактури, които формират ДДС в общ размер на 2 360 лева. При извършената проверка от страна на ревизионните органи, същите са установили, че „***“ ДЗЗД извършва строителство на жилищни и нежилищни сгради, но дружеството не разполага с наличие на кадрова обезпеченост за изпълнение на декларираните доставки от страна на проверяваните дружества, като няма и данни за наети подизпълнители за извършване на фактурираните услуги. Установява се обаче, че между двете дружества е налице сключен Договор от 10.01.2020 година, с който „***“ ДЗЗД се е задължил да извърши консултантски услуги в областта на строителството, енергетиката и енергийната ефективност. Към всяка от фактурите е налице приемо-предавателен протокол от 10.03.2020 и от 14.03.2020 година. За обект Склад за готова и опакована продукция – ** АД гр. Р.*** са представени подготвени актове по време на строителството-акт 2, 12 и 15, а за обект Открит обект за спортни дейности – терени (площадки) и оборудване”- гр. Кресна и „Ремонт на средно общо образователно училище „Св. Паисий Хилендарски“ гр. Кресна актове с № 2, 3, 5, 6, 7, 12, 14, 15, 16, технически паспорт и окончателен доклад. Съдът приема, че въз основа на представените доказателства, следва да бъде признато приспадането на данъчен кредит по фактури с № *********/10.03.2020г. с ДДС 780 лв. и № **********/14.03.2020г. с ДДС 1580 лв., издадени от „***“ ДЗЗД в данъчни периоди м.04.2020г. в общ размер на 2 360 лева.
Въз основа на всичко изложено се приема, че са налице годни данъчни документи по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, които да обосноват извод, че са налице предпоставки за приспадане на данъчен кредит. Съдът констатира, че мотивите на ревизионните органи по отношение на постановения отказ за приспадане на данъчен кредит се свеждат до едно и също нещо, що се касае до абсолютно всички фактури, които бяха разгледани по-горе, а именно, че липсват данни за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Това обаче не би могло да се яви самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, като в този смисъл е и практиката на СЕС по Дело С-80/11 и С-142/11, а също и по съединени дела С-324/11 и С-18/13, като съотнесени към настоящия казус, те не водят до заключението, че трябва да бъде подкрепен изводът на ревизиращия екип и на Директора на „ОДОП“, че не е налице реалност на доставките. Постоянната практика на СЕС, категорично, изключва възможността правото на данъчен кредит да бъде отказано само въз основа на констатации относно липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците (т. 2 от диспозитива му), както е сторено в настоящия случай. Поради това, съдът приема, че в хода на съдебното производство, предвид доказателствената тежест, която лежи върху данъчнозадълженото лице, то успя да докаже действителността на извършване на процесните доставки на стоки и услуги. Протоколите са подписани от двете страни по доставките, което означава, че страните са постигнали съгласие относно резултата от услугите и изработеното е прието без възражения. Многоброините писмени доказателства са съставяни с оглед характера на услугите - от различно консултантско естество, като нито едно от тези доказателства не е оспорено по надлежния ред в настоящото производство. Осчетоводяването, плащането по фактурите, съответно отразяването на фактурите в дневника за покупките и справката-декларация за съответния период са доказателствени факти, които, без да са правнорелевантни спрямо възникването на правото на данъчен кредит, индицират, че релевантния за правото на приспадане на начисления по фактури ДДС факт в случая се е осъществил. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, а именно: касае се за доставки, които са осъществени между регистрирани по ЗДДС лица и същите са облагаеми с ДДС. Предметът на услугата е свързан с извършваната от получателя дейност, тъй като същият осъществява дейност свързана с техническа оценка на съответствието на инвестиционни проекти и упражняване на строителен надзор и инвестиции в строителството, консултации и др. Установи се по безспорен начин, че извършването на тези доставки е удостоверено чрез притежание на документи, които са изискуеми по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, а именно налице са валидно съставени фактури, които отговарят изцяло на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, а също така и приемо-предавателни протоколи, изготвени в съответствие с изискването на чл. 117 от ЗДДС. Налице са реално извършени доставки поради което неправилно правото на приспадане на данъчен кредит е отказано.
С оглед на изложено по-горе се налага извод, че процесните фактури, които са издадени от „***“ ЕООД за данъчни периоди: м.05.2016г., м.06.2016г., м.08.2016г., м.10.2016г., м.11.2016г., 06.2017г., от м.08.2017 г. до 03.2018г.; от „***“ ЕООД, за данъчни периоди: м.01.2018г. и м.04.2018г.; от „***“ ЕООД, за данъчни периоди: м.12.2019г. , м.01.2020г., м.02.2020г. и м.06.2020г.; от „***“ ЕООД за данъчни периоди: м.06.2020г. и м.07.2020г. и от „***“ ДЗЗД за данъчен период м.04.2020г., удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Същите са надлежно документирани с първични счетоводни документи и са осчетоводени на база същите, по които е начислен правомерно данък и които формират данъчен кредит в размер на 50 332.00 лева, който неправомерно е бил отказан на получателя.
По Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/:
Предмет на настоящото съдебно производство е и законосъобразността на издадения ревизионен акт касаеща установени допълнителни задължения за внасяне на корпоративен данък за данъчните периоди, обхващащи 2016 година, 2017 година и 2018 година.
В хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверка относно коректното осчетоводяване на приходите и разходите за спорните периоди и съответно правилното определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък. Приели са, че са налице факти и обстоятелства, които водят до необходимост от корекция на данъчните резултати, тъй като фактурите, издадени от „***“ ЕООД, и „***“ ЕООД не отразяват реално извършени доставки, респективно няма доказателства за формираните разходи, които да обуславят реално извършени стопански операции. От доказателства по делото се приема, че през ревизираните периоди за 2016г., 2017г. и 2018г., фактурите издадени от горепосочените доставчици са включени от ревизираното лице като разходи и участват при определяне на счетоводния финансов резултат на дружеството за съответните финансови години. Разходите са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“. Органите на приходната администрация са формирали извод, че не се установява наличие на реално извършени услуги и стопански операции, т.е. че така отчетени разходи водят до отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16 от ЗКПО, а начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени представлява отклонение от данъчното облагане на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Приели са, че отчетните разходи на ревизираното лице са формирани в нарушение на принципите, които са регламентирани в чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството, а именно, че е нарушен принципът за предимство на съдържанието пред формата и принципа за документална обоснованост. Приели са, че фактурите, които са издадени от „***“ ЕООД, „ ***“ ЕООД и „ ***“ ЕООД не отговарят на изискванията на чл. 10 от ЗКПО за документална обоснованост, тъй като не отразяват вярно стопанска операция. Поради това, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО ревизиращите органи са извършили корекции на декларирания финансов резултат в посока на увеличение на отчетната стойност на доставките, които са фактурирани от горепосочените доставчици. След данъчното преобразуване на ревизираното лице е доначислен корпоративен данък, както следва:
-За финансовата 2016 година: във връзка с възприетата липса на реални доставки от страна на „***“ ЕООД е извършено преобразуване на счетоводен финансов резултат със сумата от 58 400.00лв., представляваща данъчна основа по фактури с: №**********/27.04.2016г. с данъчна основа 9 600.00 лв.; №********** /23.06.2016 г. с данъчна основа 2 500.00 лв.; №**********/ 27.06.2016 г. с данъчна основа 16 800.00 лв.; №********** 24.08.2016 г. с данъчна основа 7 000.00 лв.; №**********/ 04.10.2016г., с данъчна основа 7 200.00 лв. и №********** от 07.11.2016 г. данъчна основа 15 300.00 лв., след което данъчно преобразуване е определен корпоративен данък в размер на 6 373,80лв., при деклариран от ревизираното лице: 528,46 лв. и внесен: 528,46 лв., органите са установили остатък за довнасяне в размер на 5 845,34 лв. На основание чл. 9 от ЗКПО във вр. чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви за забава в размер на 2 645,23 лв.;
За финансовата 2017 година: във връзка с възприетата липса на реална доставка от страна на „***“ ЕООД е извършено преобразуване на счетоводен финансов резултат със сумата от 28 500.00лв., представляваща данъчна основа по фактури с: №********** /21.06.2017 г. с данъчна основа 1 700.00 лв.; №********** /28.08.2017 г. с данъчна основа 5 000.00 лв.; №**********/ 29.09.2017 г. с данъчна основа 1 500.00 лв.; №**********/ 27.10.2017 г. с данъчна основа 2 000.00 лв.; №********** /21.11.2017 г. с данъчна основа 5 800.00 лв.; №**********/ 14.11.2017 г. с данъчна основа 3 000.00 лв. ; №********* /18.12.2017 г. с данъчна основа 1 000.00 лв.; №**********/ 20.12.2017 г. с данъчна основа 3 500.00 лв. и №********** /15.12.2017 г. с данъчна основа 5 000.00 лв., след което след данъчното преобразуване е определен корпоративен данък в размер на 3 016,21 лева, при деклариран от ревизираното лице: 166,21 лева и внесен 166,21 лева, органите са установили остатък за довнасяне в размер на 2 850,00 лева. На основание чл.9 от ЗКПО във вр. чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви за забава в размер на 999,80лева.
-За финансовата 2018 година: във връзка с възприетата липса на реална доставка от страна на „***“ ЕООД и „***“ЕООД е извършено преобразуване на счетоводен финансов резултат със сумата от 113 650.00лв., представляваща данъчна основа по фактури с: №**********/24.01.2018 г. с данъчна основа 7 500 лв.; №**********/ 23.02.2018 г. с данъчна основа 3 100 лв.; №**********/26.02.2018 г. с данъчна основа 12 000 лв.; №**********/ 20.03.2018 г. с данъчна основа 12 900 лв., всичките издадени от „***“ ЕООД и с фактури с: №**********/05.01.2018 г. с данъчна основа 35000 лв.; №********** /10.01.2018 г., с данъчна основа 37 900лв.; №**********/ 17.04.2018 г., с данъчна основа 5 250лв., след което след данъчното преобразуване е определен корпоративен данък в размер на 12 691, 64 лева, при деклариран от ревизираното лице данък в размер на 1 326,64 лева и внесен 1 326,64 лева, органите са установили остатък за донасяне в размер на 11 365.00 лева. На основание чл.9 от ЗКПО във вр. чл. 175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви за забава в размер на 2 835,52 лева.
С оглед направените по-горе изводи за реалност на спорните доставки, съдът намира, че така определените задължения за корпоративен данък са неправилни и незаконосъобразни. В тази връзка съдът не е и кредитирал заключението на вещото лице, че данъчните органи правилно са били изчислили финансовите резултати за 2016, 2017 и 2018 година. Това е така, защото се установи по един безспорен начин, че съответните доставки са реално осъществени.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Предвид установените и подробно изложени съображения, съдът приема, че издадените на жалбоподателя фактури отразяват вярно посочените в тях стопански операции, доколкото същите са реално осъществени, поради което незаконосъобразно не са били признати за данъчни цели от страна на приходните органи.
От друга страна не се споделя тезата на ответната страна, че отчетените разходи от ревизираното лице са били формирани в нарушение на принципите от Закона за счетоводството, регламентирани в чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 4, ал. 3 от ЗСч, като в тази връзка не се установи да е бил нарушен принципът на документална обоснованост, изразяващ се в това, че всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена документално, като доказателство, че е извършена при условията, които са отразени в съответния документ и принципа на съдържание пред формата, предвиждащ събитията и сделките да са отразени счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. Този извод на съда се подкрепя и от заключението депозирано от страна на вещото лице, в което е отразено на първо място, че процесните фактури са документално обосновани, като съставените документи дават пълна информация за извършената услуга, а също така и че сделките и събитията са отразени счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност.
Предвид изложеното ревизионния акт в тази си част, с която са установени допълнителни задължения за внасяне на корпоративен данък, следва също да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалноправните разпоредби на закона.
По изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна. Ревизионния акт като неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменен изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното
искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените съдебни разноски, същото следва да бъде уважено, като ответникът по
жалбата заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК ** с адрес на управление гр. Р.***, ул. „**“
№ 4, представлявано от управителя Г.К.С.** сумата от 4 235,99 / четири
хиляди двеста тридесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/. Претендират
се от жалбоподателя разноски съобразно представен списък на разноските по чл.
80 от ГПК, придружен и от писмени доказателства, както следва: за платена
държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева; заплатена такса за призоваване
на свидетел в размер на 20 / двадесет/ лева;
адвокатски хонорар в размер на 4 312,61 лева / четири хиляди триста
и дванадесет лева и шестдесет и една стотинки/ с ДДС, заплатен съгласно
представени по делото фактури от 28.08.2021г. и 19.05.2022г., ведно със
платежни нареждания към тях издадени въз основа на договор за правна защита и
съдействие от 24.08.2021 година; депозит за изготвяне на допусната от съда
съдебно счетоводна експертиза в размер на 800 / осемстотин/ лева. Делото е с
материален интерес в размер на 94533лв., поради което размерът на адвокатското
възнаграждение се определя по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в
размер на 3366.00лв. В случая възражението на
ответника за прекомерност е неоснователно доколкото върху това
възнаграждение е начислен ДДС, съгласно пар. 2а от ДР
на наредбата. С оглед на това ответникът
по жалбата ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски по
делото в общ размер на 5 182.61лв.
Съдът не възприема наведените от страна на ответника по делото доводи за приложимост на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, предвиждаща в случаите когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в ревизионното производство, представилата ги страна да заплати изцяло направените по делото съдебни разноски, независимо от неговия изход. В настоящият случая, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като установената незаконосъобразност на ревизионния кат не е обоснована и мотивирана единствено въз основа на представените пред съда писмени доказателства от страна на ревизираното лице, които е можело да бъдат събрани и в хода на ревизионното производство при проявена процесуална активност от страна на приходните органи.
При този изход на спора на ответника не се следват разноски.
Водим от
изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „**“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Р.***, ул. „**“ № **, представлявано от Г.К.С.** Ревизионен акт № Р-22001421000548-091-001 от 15.09.2021 година, издаден от МГ.Й.С.** в качеството й на орган, възложил ревизията и Б.В.М.**-главен инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1845 от 06.12.2021 на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ С.*** при ЦУ на НАП, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 50 332.00 лева за данъчни периоди м. 05.2016г., м. 06.2016г., м. 08.2016г., м. 10.2016г., м. 11.2016г., м. 06.2017г., от м. 08.2017г. до м. 04.2018г., от м. 12.2019г. до м. 02.2020г., м. 04.2020г., м. 06.2020г. и м. 07.2020г. по фактури, издадени от „***“, с ЕИК **, „***“ ЕООД, с ЕИК **, „***“ ЕООД, с ЕИК **, „***“ ЕООД, с ЕИК ** и „***“ДЗЗД, с ЕИК ** и са определени лихви за забава в размер на 17 661,41 лева, както и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер на 20 060,34 лева за 2016г., 2017г. и 2018г. и лихви за забава в общ размер на 6 479,55 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите-С.*** да заплати на „**“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Р.***, ул. „**“ № **, представлявано от Г.К.С.**, в качеството му на управител направени съдебни разноски по делото, в общ размер на 5 182.61 /пет хиляди сто осемдесет и два лева и шестдесет и една стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/П/