Р Е Ш Е Н И Е №38
10.01.2020 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6259/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Измир Логистик“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, обл. Пловдив, ул. „Гергана“ №
2, представлявано от *** Х.Р.Ю. против
Наказателно постановление № 36-0000395/18.09.2019 г., издадено от А. В. Г. – ***
на ***, с което на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 (три
хиляди) лева за нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за
неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.Я.,
който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 64954/10.10.2019
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
наказателното постановление да е издадено в съответствие с материалния и с
процесуалния закон, а извършването на нарушението да е установено по безспорен
начин. С писмено становище с вх. № 78377/29.11.2019 г. моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, като поддържа при издаването му да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на административното
нарушение от страна на жалбоподателя да се установява от събраните
доказателства. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Измир Логистик“ ЕООД, спрямо
което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 02.10.2019 г., установено от известието за доставяне
на препис от НП, а жалбата е подадена на 08.10.2019 г. чрез
административнонаказващия орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 22.01.2019 г. бил сключен трудов договор между
жалбоподателя „Измир Логистик“ ЕООД като работодател и Н. М. М. като работник,
по силата на който последният бил назначен на длъжност „шофьор товарен
автомобил“ (международни превози).
Свидетелят П.Т.Г. и неговият колега С.К.М. – *** в ***,
участвали в извършването на възложена им комплексна проверка на дейността на
дружеството-жалбоподател „Измир Логистик“ ЕООД. В хода на проверката двамата
инспектори установили, че на 06.02.2019 г. около 21:50 часа в гр. Пловдив
жалбоподателят допуснал да бъде извършен превоз от водача Н. М. М.. За последния
била направена справка в електронната система на Изпълнителна агенция „АА“, при
която се установило, че водачът М. нямал издадена карта за квалификация на
водача към датата на превоза.
При тези факти на 26.08.2019 г. С.К.М. съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 264649 против
жалбоподателя „Измир Логистик“ ЕООД, в присъствието на негов представител и на
свид. Г.. Препис от акта бил връчен срещу разписка на представителя на
жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля П.Т.Г.. От
тях се установява, че свидетелят е участвал в извършването на комплексна
проверка на дейността на жалбоподателя „Измир Логистик“ ЕООД. Изяснява се още,
че в хода на проверката е установил, че работникът Н.М.М.не отговарял на
изискването за квалификация на водача. Последното обстоятелство свидетелят посочва,
че е узнал след извършена дистанционна справка в електронната система на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. От показанията на свид. Г. се
установява и че преценката си дали даден водач е отговарял на изискването за
квалификация на водача, проверяващите са правили в зависимост от
обстоятелството дали този водач е имал издадена карта за квалификация на водача
или не. Съдът дава вяра на показанията на свид. Г. като подробни,
последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприел в хода на извършената проверка.
Не се установяват и основания, по които той да се считат за заинтересован или
предубеден.
От трудов договор № **/****. между „Измир Логистик“
ЕООД и Н.М.М.се установява, че последният е бил назначен на работа при
жалбоподателя на длъжност „шофьор товарен автомобил (международни превози)“.
От Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 864/20.05.2019
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лица,
което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбите на чл. 37,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 92, ал. 1 от ЗАвП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и
териториално компетентен орган.
Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че при
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, които не могат да се санират във въззивното производство и влекат
незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На първо място
основателно е възражението за неправилно приложение на санкционната разпоредба.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е бил санкциониран от
фактическа страна за това, че на посочените датата и място е допуснал водача Н.М.М.да
извърши превоз, въпреки че не е отговарял на изискването за квалификация на
водача. За това му деяние е наложена имуществена санкция на основание чл. 96г,
ал. 1, предл. 1 ЗАвП. Съгласно правилото по чл. 96г, ал. 1 ЗАвП: „който назначи
на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
3000 лв.“. Цитираната разпоредба предвижда две различни форми на съставомерно
поведение, при осъществяването на което настъпват предпоставките за
санкциониране на дееца на основание чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП. С оглед приложената
санкционна разпоредба (предложение първо на чл. 96г, ал. 1 ЗАвП) имуществената
санкция на жалбоподателя е наложена на правното основание, с което е въздигнато
в административно нарушение поведението по назначаване
на работа на водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени
с ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. С АУАН и НП обаче
на жалбоподателя не е предявено такова обвинение и той не се е бранил срещу
такива факти. Напротив, вмененото му деяние е за допускане извършването на
превоз от водач, неотговарящ на изискването за квалификация на водача. Това
поведение също съставлява административно нарушение, но то е наказуемо на
различно от посоченото в НП правно основание. Имуществената санкция е следвало
да бъде наложена по предложение второ на чл. 96г, ал. 1 ЗАвП. След като
административнонаказващият орган сам е посочил и конкретно предложение от
приложената санкционна разпоредба, то по този начин отново сам той е изключил
приложното поле спрямо процесния казус на останалите предложения на чл. 96г,
ал. 1 ЗАвП. Налице е съществено и непреодолимо противоречие между описанието на
нарушението и санкционната разпоредба. Съдът не разполага с правомощие да
изменя за пръв път с въззивното решение правната квалификация на деянието, нито
да приложи нова и различна санкционна разпоредба. Допуснатото процесуално
нарушение е съществено, защото недопустимо е ограничило правото на защита на
жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
На следващо място основание за налагането на
имуществена санкция по чл. 96г, ал. 1 ЗАвП ще е налице, когато субектът на
нарушението е допуснал да бъде извършен не какъв да е превоз, а само когато
водачът е управлявал превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Нито
в АУАН, нито в НП обаче се твърди, че при деянието, за което е санкциониран
жалбоподателят, водачът Н.М.М.е управлявал превозно средство, което е за
обществен превоз, или пък да е извършвал превоз за собствена сметка на пътници
или товари. Същевременно тези обстоятелства са обхванати от обективната страна
на състава на нарушението, тъй като само при извършването на някоя от изрично
посочените в разпоредбата форми на превоз и от водач, който не отговаря на
изискването за квалификация на водача, ще е налице основание за ангажиране на
отговорността на лицето, допуснало такъв водач да управлява превозно средство
за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Вместо
това в НП е посочено единствено, че жалбоподателят е допуснал водачът М. да
извърши превоз (неясно какъв), без последният да е отговарял на изискването за
квалификация на водача. Описаното в НП деяние изначално е несъставомерно. Тъй
като предметът на доказване в процеса се очертава още с описанието на
нарушението в АУАН, то извън него е останало обстоятелството какъв превоз е бил
извършен. Този факт, отнасящ се до елемент от състава на нарушението, не би
могъл да бъде предявен на жалбоподателя за пръв път с въззивното решение, тъй
като той не е могъл досега да се защитава срещу него, като обосновава насрещна
претенция, че извършеният превоз не е попадал в приложното поле на разпоредбата
на чл. 96г, ал. 1 ЗАвП.
На следващо място настоящият състав намира, че е
налице и друго, самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП – поради
допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН, като в нарушение на изискванията към задължителните реквизити на
АУАН и НП липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено. Вмененото на жалбоподателя деяние е било описано от фактическа
страна като допускане извършването на превоз от водач, който не отговарял на
изискването за квалификация на водача. Правните норми, описващи състава на
административното нарушение, си служат с общи и абстрактни правни понятия, за
да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се
осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати.
Задължение на актосъставителя и на административнонаказващия орган е да
запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти от обективната
действителност, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В
конкретния случай настоящият състав приема, че това изискване не е изпълнено
при описанието на процесното деяние. Това е така, защото посочването в
обстоятелствената част на НП, че работникът Н.М.М.„не отговаря на изискването
за квалификация на водача“, не представлява твърдение за конкретен факт, а е
правна квалификация. Това е правен извод, който е направен въз основа на
съобразяването на определени факти от обективната действителност – в случая от
показанията на свид. Г. се установи, че преценката си дали даден водач отговаря
на изискванията за квалификация на водача или не, проверяващите са правили след
проверка дали водачът има издадена карта за квалификация на водача, като в
случаите, когато няма издадена такава карта, те са приемали, че съответният
водач не отговарял на изискването за квалификация на водача. Следователно
релевантният факт, който подлежи на установяване в процеса, е дали водачът Н.М.М.е
имал издадена карта за квалификация на водача. Едва след изясняването на това
обстоятелство може да се направи преценка и за това дали от правна страна този
водач е отговарял на изискването за квалификация на водача. Този факт обаче –
липсата на издадена карта за квалификация, не е намерил място при описанието на
нарушението нито в АУАН, нито в НП. Вместо това наказаният е поставен в
положението да се брани директно срещу един правен извод. Този
незаконосъобразен подход на наказващия орган съществено е нарушил и ограничил
правото на защита на жалбоподателя, тъй като за да се брани срещу това неясно
обвинение, той може единствено да предполага какви факти трябва да оборва, за
да докаже насрещното си твърдение. Съгласно разпоредбата на чл. 7б, ал. 7 ЗАвП
изискването за квалификация на водача е изпълнено, когато водачът притежава
познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно
изпит. От своя страна в показанията си в хода на въззивното съдебно следствие свидетелят
Г., участвал при извършването на проверката, изясни, че обстоятелството, което проверяващите
са изследвали и преценявали, е дали водачът е имал издадена карта за
квалификация на водача. В наказателното постановление пък е посочено, че е
управляван товарен автомобил, за което се изисквало категория „С“. Напълно
неясно остава дали се твърди, че водачът Н.М.М.не е имал издадена карта за
квалификация на водача или не е имал придобита определена необходима категория
за управление на МПС. Това са все твърдения за различни факти и кой от тях е
поставен в основата на административното обвинение, е трябвало да бъде доведено
до знанието на жалбоподателя още при съставянето на АУАН. Последният
представлява акта, който трябва да очертае предмета на доказване в хода на
целия административнонаказателен процес. Изрично следва да се посочи, че в НП
липсва и фактически извод на АНО за това дали водачът М. е притежавал придобита
категория „С“ или не. Посочено е единствено, че това е било необходимата
категория за управляването на процесния товарен автомобил, с който е бил
извършен превозът. Оставено е в тежест на жалбоподателя да предполага, че при
тези факти АНО е искал да наложи имуществена санкция поради това, че водачът не
е притежавал съответната категория. Като не са били предявени твърдения за
конкретни факти, а директно правни изводи, освен че е било нарушено правото на
защита на наказаното лице, това изначално е внесло и неяснота в предмета на
доказване по делото. Както беше посочено, недопустимо е за пръв път с НП или с
въззивното съдебно решение на жалбоподателя да се предявяват нови факти относно
съставомерни обстоятелства, по които обаче досега той не се е защитавал. Административнонаказващият
орган напълно безкритично е пренесъл констатираните пороци при съставянето на
АУАН в съдържанието на НП, поради което последното е било опорочено до степен на
своята незаконосъобразност. При прегледа на съдебната практика също се
установява, че в случаите, когато за такъв вид нарушения наказателното
постановление е било намерено за законосъобразно, то в обстоятелствената му
част се е съдържало и твърдение, че водачът е нямал издадена карта за
квалификация на водача или че същата е била с изтекъл срок на валидност към
датата на проверката. Досежно водачът Н.М.М.обстоятелството, че същият е нямал
издадена карта за квалификация на водача, беше установена за пръв път едва във
въззивното съдебно следствие и без досега на жалбоподателя да е било предявено
такова фактическо обвинение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от
събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в НП време и
място жалбоподателят „Измир Логистик“ ЕООД е допуснал извършването на превоз от
водача Н.М. М.. За последния обаче се установява, че е имал придобита категория
„С“ към датата на извършване на превоза, видно от представеното по делото
свидетелство за управление на МПС, издадено на името на водача, с дата на
издаване 13.05.2004 г. и валидно до 15.01.2026 г.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намери жалбата за основателна, а атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно
и неправилно, поради което то трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000395/18.09.2019
г., издадено от А. В. Г. – *** на ***, с което на „ИЗМИР ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, обл. Пловдив, ул. „Гергана“ №
2, представлявано от управителя Х.Р.Ю., ЕГН: ********** на основание чл. 96г,
ал. 1, предл. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по
чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ