Р Е Ш Е Н И
Е
3411/23.7.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти
състав, в открито съдебно заседание
проведено на 23 юни 2020 година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18369 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът П.В.М. с ЕГН ********** е предявил срещу ответник ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр.София при условията
на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и
чл.86 ЗЗД с искане за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 1618.58 лева,
представляваща незаплатено дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от 240.24 часа за периода 01.11.2016 г. - 31.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението след
допуснато изменение на иск по реда на чл.214 ГПК.
Твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба от които ищецът черпи права са
следните:
През периода от 01.11.2016
г. до 31.10.2019 г. ищецът е държавен
служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника и
заема длъжността „младши инспектор“ в регионална дирекция ПБЗН
– Варна, което подразделение е на
структурно подчинение към ОД на МВР Варна, с основно месечно възнаграждение в
размер на 890.00 лева.
Съгласно ЗМВР през
целия период, посочен по-горе ищецът е
бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът
на ОД на МВР Варна по силата на чл.159,
ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните
работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По силата на чл.178,
ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното
кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него
брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен
платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на
положения труд.
Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187, ал.З
от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени се
изчислява сумирано за тримесечен
период, като съгласно
ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например,
изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат
изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец
юли, и т.н. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е
изчислявало ежемесечно
Възнаграждението за положения труд
се дължи в месеца следващ месеца на полагането на труда - чл.ЗЗ, ал.1 от
Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи.
Предметът на иска
произтича от размера на нощния труд, полаган от ищеца в системата на МВР, както
и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления.
В Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е
отменена с приемане на Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. на министъра на вътрешнита работи, а тя от своя страна е отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г.
В настоящия случай
за процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2116г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текста на чл.З, ал.З от същата наредба
посочва че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период.
Но в действащата
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма, предвиждаща превръщане
на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до
31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,която в нормата на чл. 31,
ал.2 е регламентирала при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00 ч.и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143.
Липсата
на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
(каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
В случая при
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определя с Наредба
8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в
Държавен вестник. Претенцията за главницата е формирана като разликата между
часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с
коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана
при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187,
ал.6 от ЗМВР.
За периода от 01.11.2016 г. до
31.10.2019 г. ищецът е положил общо 1680 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 се равнява на 1920.24
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до своеобразен извънреден
труд от 240.24 часа, който следва да бъде заплатен допълнително от ответника.
При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на
ответника към ищеца за целия процесен период е в размер на 2003.60 лева главница. Поради
изпадане в забава на ответника, ищецът е предявил и акцесорен
иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на
сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.
Ищецът моли за уважаване на
предявените искове и за заплащане на разноските за производството от страна на
ответника.
В срок по чл.131 ГПК ответникът е
представил отговор на исковата молба
чрез процесуален представител. Оспорва
изцяло предявените искове по основание и
по размер.
Не оспорва
твърденията, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период.
Счита, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е
неприложима за служители на МВР, тъй
като по отношение на тях в процесния период е
действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането
на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е и
специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния
труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9,
ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към държавните
служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите необходими
предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното
време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно време, по-малка
от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефищент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са
с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми
за определяне размера на трудово възнаграждение по чл
247 и чл. 250 от КТ.
Счита, че предявените искове за заплащане на процесната
сума за допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за
времето от 22:00 часа до 06:00 часа в посочения размер и за посочения в исковата молба период, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1,143",
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата са неоснователни и моли за отхвърлянето им.
За процесния период, ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това
сумиране изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време за процесния период, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на
основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.
При изчисляване
на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения
извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На
основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Видът и
условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации
и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в
гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн.
ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., отм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.) (ЗМВР-2006) и
гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ.
бр.53 от 27 Юни 2014г., последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.)
(ЗМВР-2014).
В чл. 199 и 200
от ЗМВР е регламентирана основната заплата: в чл. 201-допълнителното
възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат
допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на 5 вида възнаграждения.
Част от тях са приложими за системата на МВР (т. 1 - изпълнение на специфични
дейности), а друга част са сред типичните по чл. 67 от Закона за държавния
служител (ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден труд, постигнати
резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на
допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на
МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от
2009 г., е добавена ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по
ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в
ал. 1 е въведена т. 5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края
на ал. 5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата
е реорганизирана - старите чл. 201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения
са обединени в чл. 178; обособен е нов чл. 179. чиято ал. 1 предвижда
допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време
на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение, като ал. 3 възпроизвежда
последната редакция на ал. 5 на стария чл. 202.
Проследената
нормативна история налага два извода: Законотворческият разум предполага
изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл е
безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без
посочен размер, ако същото се дължи по силата на ЗДСл. Излишно е и прибавянето
в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни
и време на разположение, които също биха следвали от ЗДСл. Допълнението в чл.
202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаеща характера на
изброяването, на текста „за държавните служители от МВР" показва желанието
на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни
възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени
специално към служители на МВР. Последващото, нарочно
добавяне на изричен текст не може да бъде отдадено на нормотехническо
излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната
отмяна на § 1а от ЗМВР-2006, препращащ към ЗДСл, и предвиждането на нов вид
допълнително възнаграждение - за специфични условия на труд. Думите в чл. 202,
ал. 5 от ЗМВР-2006 „със закон или акт на Министерския съвет" съществуват и
към момента на това изменение, поради което не може да се приеме, че добавката
касае само подзаконовите актове. Законодателят не е изключил възможността
допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго място в ЗМВР или в друг
специален закон. Сходно е положението и с отчитането на работното време и
възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите правила по ЗДСл (и
съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на
вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на
нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не са
налице предпоставките за субсидиарно прилагането
на.КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат.
През периода, за
който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след
превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Обн. - ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) (Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.).
В чл.З, ал.З е регламентирано: „За държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период", което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187,
ал. 3 ЗМВР. Твърдението на ищеца, че при сумарно отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и Об.ООч.
за отчетен период се умножава по коефицент 0,143 е неотносимо към процесния период,
за който претендира възнаграждение за положен извънреден труд и необосновано
счита, че същият му се следва чрез преобразуване нощните часове в дневни с коефицент 1,143. Наредба 8121 з-407 от 11.08.2014г.,
отменена с Наредба 8121з-592 от 25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи,
която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г. не са относими
към посочения в исковата молба период на полагане на труда.
В чл. 187, ал. 3
на ЗМВР, законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа.
Счита, че не е налице празнота, а има
специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната
продължителност на нощния труд от 8 часа.
Разпоредбата по
чл.187, ал.1 ЗМВР е императивна. Същата определя изрично и точно нормалната
продължителност на работното време, изразено в броя часове. Разпоредбата на
чл.187, ал.З е продължение на чл.187, ал.1 ЗМВР и предвижда, че само трудът,
който се полага при работа на смени и в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен. Определената законова норма от 8 часова продължителност на работното
време, установена със закон и се ползва с презумпцията за конституционност
и задължителност за прилагането й до момента в който не бъде оспорена и
призната за несъответстваща на конституционните норми. В този смисъл правните
норми на действащият и приложим закон на първичното право, с оглед на
йерархичността им и произтичащи от конституционни норми се явяват допустими,
съвместими и не му противоречат, поради което напълно обосновано да бъде
прилагана точно с оглед на записа в закона, а не разширително
с вменяването на характеристики на извънреден труд, каквито същата не
притежава. Установената по-голяма нормална продължителност на работното време
на държавните служители в МВР: обща и еднаква продължителност на работното
време през деня и през нощта от 8 часа се явява по -голяма от общата нормална
продължителност на работното време за работниците и служителите по трудови
правоотношения, установени по Кодекса на труда, който предвижда съгласно
чл.140, ал.1 нормалната продължителност на седмичното работно време при 5 дневна
работна седмица през нощта е 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Това различие и
по-голямата продължителност на работното време при 5 - дневна работна седмица
от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа е обусловено от функциите
вменени с чл.2, ал.1 ЗМВР на служителите от МВР, а именно за защита на правата
и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита на
националната сигурност, опазването на общественият ред и пожарна безопасност и
защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по чл. 105, ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да
осигурява общественият ред и националната сигурност на гражданите и държавата.
Признатата законодателна целесъобразност, позволява (решения № 21 от 25 юли
1998г. по к.дело № 18/1997г., р.№ 2 от 04 април 2006г. по к.д. №9/2005г.,
решение № 10 от 13 септември 2012г. по к.дело № 15/2011 г., изрично посочваме
решение № 8 от 27 юни 2017г. по к.дело № 1/2017г., а именно „Право на
законодателя е по целесъобразност да изменя правната мярка с оглед настъпили
съществени изменения в обществената действителност")и прилагането на
различен метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и
други на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда на Кодекса
на труда и в Закона за МВР. Чл.187 от ЗМВР допуска осемчасовият работен ден и
за нощен труд на държавните служители в МВР, като запазва основното и общото с
работниците и служителите в областта на работното време - 5 дневна работна
седмица и нейната обща 40 часова продължителност и по чл.187 и чл.179 ЗМВР. В
този смисъл, считаме, че претенцията следва да бъде напълно отхвърлена и с
оглед на обстоятелството, че е налице искане задължимо
възнаграждение за положен нощен труд не на основание правните норми, които го
уреждат по реда на ЗМВР, а с оглед на искане от ищеца настоящият състав да
извърши преценка на законодателната целесъобразност на същия. С оглед
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР са
предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за
прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР).размер на основния платен годишен
отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск
(чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение
(чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по
неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и
други. Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със
самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на
нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и е Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на
организацията наработното време, включително по
въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд. Предвидените
компенсационни механизми са във връзка с равнището на безопасност и отчитане
условията на неговото полагане, а не с компенсирането чрез превръщане на същияв извънреден такъв. Специалните норми, определени в
други актове на Общността, например във връзка с продължителността на
почивката, работното време, годишния отпуск и нощния труд за някои категории
работници, имат приоритет пред разпоредбите на директивата. Този приоритет е
отчетен в горепосочените правни норми на ЗМВР, регулиращи и допълнителните
придобивки за служителите. По смисъла на същата директива е реализирана и
възможността за гъвкавост при прилагането на някои разпоредби, като
същевременно се гарантира спазване на принципите за защита на безопасността и
здравето на работниците, което от друга страна предоставя възможност за
отнасяне на правилата на общността към действащото законодателство, което е
видно при съпоставката на двете уредби специалната по реда на ЗМВР и общата по
реда на КТ. Видно от приложените като доказателства платежни бележки
задължението на ответника за заплащане на положеният нощен труд е напълно и
своевременно изплатено, поради което превръщането на часовете нощен труд в
извънреден такъв след приравняването им в извънреден би се явило като недължимо
платено, респективно от друга страна да се заплати по-висока стойност на труд,
който реално не е положен.
От изложеното
следва, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и
организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР (чл. 187. ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
За държавните
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът,
когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн.
ДВ, бр. 98 от 8.12.2017 г., с която се отменя Заповед № 81213-791/28.10.2014
г.
Ответникът счита,
че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на спора са несъстоятелни и искът му е
неоснователен.
1.1.2. По отношение на искането за заплащане
на нощния труд като извънреден такъв.
Ищецът претендира,
че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на
положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 и реално
отработените и заплатени часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден
труд. Тази претенция е неоснователна. В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението
на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните
възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и
възнаграждението за извънреден труд. ЗМВР прави ясно разграничение между
извънреден и нощен труд.
Правото на
изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.
179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл. 187. ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е
посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца -
служители, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Така предвидено увеличено заплащане на
извънредният труд не може да бъде реципрочно отнесено към положения труд през
нощта. Смесването на двата института би представлявало прилагане на норми извън
законовата им регламентация. Видно от изложеното, законодателят ясно
разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд
са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи.
В исковата молба ищецът не прави разграничение
между извънреден и нощен труд и не отчита факта, че допълнителните
възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е
регламентиран в различни нормативни актове.
Извънреден е този
труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и
без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато
е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с
оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по
съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла
на т.1 от Заповед № 8121 з-1429 от 23.11.2017 г., издадена от министъра на вътрешните
работи.
За да има
извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е
полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време.
Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график на
дежурство) от 8 часа е по смисъла на заповед на министъра на вътрешните работи
и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към
дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни
часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) е налично
разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на
нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се
заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация
се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане
на нощния труд. Превръщането на
нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане
на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. В този смисъл е
изразеното становище на министъра на труда и социалната политика в писма изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011 г. относно: Увеличеното заплащане на нощния труд при
сумирано изчисляване на работното време Същото има характер на автентично
тълкуване по прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ) приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. (Обн.
ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.;
бр. 11 от 2008 г.; бр. 10 от 2009 г.; бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от 2012
г.; изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.). на основание § 4 от
Заключителните разпоредби на НСОРЗ министърът на труда и социалната политика
дава указания по прилагането на наредбата. Такова указание се явява посоченото
приложено писмо. Исковата претенция обхваща и период през който трудът и на
работещите по трудово правоотношение не е отчитан по реда на общото законодателство
съобразно твърденията на ищеца.
Ищецът подчертава в
молбата си, че претендира възнаграждение за положен нощен труд, размерът на последното се определя със
заповед на министъра на вътрешните работи и е в размер на 0,25 лв. на час или
за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. В този смисъл и следва да се
извърши преценката относно правилността на заплатеното на ищеца. Положеният от
ищеца през процесният период нощен труд е правилно
отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и
заплатено, което се доказва с представените от към този отговор писмени доказателства
- платежни бележки за възнаграждението на ищеца.
Следователно
претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
I.2. По отношение
на претенцията за лихви.
Претенцията за
лихви има акцесорен характер и е в пряка зависимост
от дължимостта на главницата. В настоящият отговор са
изложени основания за недължимост на главните
вземания (възнаграждението за положен нощен труд чрез преобразуване в
извънреден труд), поради което и претенцията за лихви се явява неоснователна.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените
осъдителни искове и за заплащане
на разноските от страна на ищеца.
В открито съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители поддържат
изцяло молбата и отговора като претендират
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните в производството
доказателства, поотделно и в
съвкупност съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът като съобрази
становището на ответника в отговора намира за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване твърдението, че
ищецът е държавен служител по смисъла на „глава XV“ от ЗМВР и за процесния периоди е
бил в служебно правоотношение с ответника.
Страните нямат
спор, че в периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г. ищецът П.В.М. се е намирал в служебно правоотношение с
ответника ГД ПБЗН към МВР и е изпълнявал длъжността „младши инспектор“ в Регионална дирекция
ПБЗН – Варна.
Доколкото страните нямат спор по тези
твърдения, не са направени и оспорвания на представените по делото писмени доказателства, поради което съдът
намира, че не се налага тяхното обсъждане.
Спорни са
следните факти: ищецът през процесния период
положил ли е извънреден труд, колко часа е този извънреден труд и заплатено
ли е дължимо възнаграждение за отработените часове от служителя.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством допусната съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението на вещото лице по ССЕ,
което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, се
установява, че за процесния
период ищецът П.М. е отработил 1632 часа нощен труд и след преизчисляване на положените часове нощен труд
с коефициент 1.143 се получават 1865.38 часа положен труд или незаплатени
часове труд са в размер на 233.38 часа.
За незаплатения преизчислен нощен труд, който е положен от служителя дължимото
възнаграждение е в размер на 1618.58 лева. Изчисленията са извършени при основно месечно възнаграждение на ищеца по
представените счетоводни документи от ответника. Същото е посочено за
различните подпериоди в таблица 2 на заключението.
Съгласно чл.176 ЗМВР „брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР сочи, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния
период от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г. приложимата към спора за нощния труд, който
полагат служителите в МВР има
действие Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм.д.№ 8601/2019 г. на ВАС,
петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от
11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба №
8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен като такава забрана би била
противоконституционна. Налице е
празнота в уредбата за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата в сила от 01.07.2007 г., приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн.ДВ бр.9 от 26.01.2007г., като в чл.9, ал.2 на същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 ч.
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
Конституцията на
Република България в чл.16 гарантира и защитава трудът на българските граждани,
а нормата на чл.128, т.2 на Кодекса на труда вменява задължение на работодателя
да заплаща в установените срокове уговореното възнаграждение за извършената
работа. Изложеното води до положителен
извод, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен е
основателна.
При липсата на специална уредба за служителите
в МВР основание за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за
доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира
от съда. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице изчисленията в заключението на ССЕ, доколкото
същото не е оспорено от страните.
От основателността на главния иск следва,
че и акцесорният
иск е основателен. Ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му
възнаграждение за извънреден труд в пълния размер, поради което същият дължи
и обезщетение за забава, така, както е поискано – от подаване на исковата молба
– 07.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По
въпроса за разноските:
На осн.чл.81 ГПК
съдът се произнася и по искането за разноски във всеки акт, с който приключва
делото пред съответната инстанция.
При този изход от
спора ответникът дължи на ищеца разноски за производството. Към молбата
с пр.осн.чл.78 ГПК са представени
доказателства заплатено възнаграждение на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 250 лева,
както и списък по чл.80 ГПК, които доказателства
са условие за основателност на молбата съгласно тълк.решение
№ 6/2012 г., постановено по тълк.дела №6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Към 12.06.2020 г. – датата на която е подписан договора за
правна защита и съдействие с ищеца –
лист 301 от делото е действаща Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за МРАВ, изм.с решение № 5419 на ВАС на РБ от 08.5.2020 г., бр.45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г. Претендираното и заплатено от ищеца възнаграждени ена процесуални яму представител
е към минималния размер в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. Молбата е изцяло
основателна и следва да се уважи.
По молбата на ответника за разноски:
С влязло в
сила определение от 23.6.2020 г. е
прекратено производството за сумата в размер на 385.02 лева /горницата над
сумата 1618.58 лева до заявената с исковата молба сума 2003.60 лева, претендирана като
дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд от 240.24 часа, за периода 01.11.2016 г. - 31.10.2019 г./ при
заявен отказ от иск на основание чл. 233 ГПК.
Ответникът е
направил искане за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.78,
ал.8 и ал.4 ГПК.
При прекратяване
на делото ответникът има право на
разноските на осн.чл.78, ал.4 ГПК. Същият е бил представляван от юрисконсулт в
производството пред първата инстанция, поради което съдът следва да определи
дължимото възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПрП. Наредбата за
заплащане на правната помощ от 2006 г. в чл.23, т.1 сочи, че за защита по
трудови дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лева. Съдът като съобрази цената на иска в прекратителната
му част, че делото не е с висока фактическата и правна сложност, извършените процесуални действия от
представителя на ответника, а именно подаване на отговор и становище преди
съдебно заседание, намира, че на ответника
се дължи възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева.
Дължими държавни такси и разноски за
производството:
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна
такса за производството в размер на 4% върху цената на иска, но не по-малко от
50 лева, както и разноски за заплатено
от бюджета възнаграждение на вещо лице в размер на 157 лева – общо 221.74 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението“- МВР, гр.София да заплати на П.В.М. с ЕГН ********** сумата 1618.58 /хиляда шестстотин и
осемнадесет лева и 58 ст./ лева, представляваща
незаплатено дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд от 233.38 часа за периода 01.11.2016 г. - 31.10.2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и
разноски за производството в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА П.В.М. с ЕГН ********** да заплати на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр.София сумата в размер
на 50 /петдесет/ лева за разноски
за производството пред РС Варна, дължими на осн.чл.78, ал.4,
вр.чл.233 ГПК за прекратената искова претенция в размер на 385.02 лева /горницата над сумата
1618.58 лева до заявената с исковата молба сума 2003.60 лева за възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г. - 31.10.2019 г./.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр.София да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Варна сумата от 221.74 /двеста
двадесет и един лева и 74 ст./ лева, на осн. чл. 78, ал.
6 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от съобщението с което е връчено на
страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: