Р Е Ш Е Н И Е
№ V-8
07.04.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 2760 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на З.Д.Х.,
ЕГН: **********, с адрес: ***
против Решение № 260229 от 16.09.2020г., постановено по гр.д. № 6574 по описа
на БРС, в частта в която е отхвърлен иска на жалбоподателя Х., предявен чрез
адв. Александър Кръстенов, срещу В. Т. Д., ЕГН ********** и Н.А.Д., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, за приемане на установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор 07079.705.683, съгласно
Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени
със Заповед № РД-18-35 от 26.04.2016 година на
Изпълнителния директор на АГКК, без изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащи процесния имот, с адрес: град Бургас, кв. “Банево”, ул. “Велека” № 1-Б, с площ 459 кв.м., със съседни ПИ с идентификатори: 07079.705.684, 07079.705.3032,
07079.705.682, 07079.705.669, 07079.705.668, 07079.705.1264, и сграда с
идентификатор 07079.705.683.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 26.04.2016 година на
Изпълнителния директор на АГКК, без изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащи процесния имот, с адрес: град Бургас, кв. “Банево”, ул. “Велека” № 1-Б, с предназначение – жилище, еднофамилна сграда,
построена в посочения имот, на основание дарение, извършено в негова полза с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 398, том 2, рег. № 3573, дело №
324 от 11.05.2018г. на Нотариус Надежда Маркова, рег. № 409 на НК, вписан в
Службата по вписванията гр. Бургас, под акт № 5, том 17, дело № 2991 от
11.05.2018г., за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на
имота, за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
давностно владение № 67, том II, рег. № 3974, дело №
235 от 22.05.2018 година на нотариус Симеон Илиев, вписан под № 699 в регистъра
на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд.
С
обжалваното решение З.Д.Х. е осъден да заплати на В.Д. и Н.Д. сумата от
4 255 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото.
С
обжалваното решение, производството по гр.д. № 6574 по описа на БРС за 2018г. е
прекратено в частта, в която ответниците В.Д. и Н.Д. са предявили срещу ищеца
иск за отмяна на Нотариален акт за собственост № 21, том VIII, дело № 3773 от 12.06.1995 година на нотариус при
Бургаски районен съд, като в тази част първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
В депозирана жалба се
сочи, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при неправилно
тълкуване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Сочи се, че при
постановяване на решението, районния съд подробно е изследвал всички фактически
и правни доводи на ответника и мотивирано е отхвърлил всеки един от тях. Излага
се, че единственият довод на съда за отхвърляне на иска е установената
нищожност на решението на ПК – Бургас от 05.12.2014 година, след като е приел,
че подписът положен за председател не е бил положен от посочения в решението
председател. Този извод, районния съд мотивирал със заключението на вещото лице
по допуснатата почеркова експертиза, която приел като достоверна, обоснована и
компетентна. Съгласно нея, подписът положен за председател в посоченото решение
не е положен от С.С.Е.с посочен
граждански номер, а от Т.Д.Д., която е била отразена като секретар на
комисията, видно от приложен препис от решението. Сочи, че според вещото лице
подписът за секретар не бил положен от нея, а от друго лице, за което настоящия
състав констатира, че било направено със запетая.
Релевира се
оплакване, че в съдебно заседание, жалбоподателят е поискал заключението на
вещото лице да не бъде вземано предвид, тъй като експертизата била извършена
без пряко придобиване на сравнителен материал и без ясно посочени мотиви, като
едновременно с това се позовал на обвързващата съда доказателствена сила на официален
документ, какъвто било Решението на ПК.
Сочи, че единственото
подкрепящо заключението на вещото лице доказателство представено от ответника е
удостоверение, издадено от Община Бургас, от което се установява, че лицата
посочени в решението на ПК не са имали това процесуално качество.
Жалбоподателят сочи, че е оспорил истинността на това удостоверение, поради
липса на процесуална компетентност на лицето, което го е издало. Своевременно с
нарочна писмено молба /вх. № 2491/30.06.2020 год./ поискал от съда да
бъде изискана справка трето неучастващо в делото лице – Министъра на
земеделието и храните относно установяване на правнорелевантните факти и
писмени доказателства – акт за назначаване на Председател на Поземлена Комисия
– Бургас, обхващаш периода м.01.1994г. – м.12.1994 година.
Релевира оплакване,
че същото неоснователно не е уважено от първоинстанционния съд, което според
него съставлява процесуално нарушение.
Излага доводи, че
решението е неправилно и в частта за разноските, предвид обстоятелството, че
производството по делото е било прекратено частично по иск на ответниците,
което би следвало да доведе до тяхната редукция.
Твърди категорично, че спрямо
молителката не е било осъществено физическо насилие.
По изложените
съображения моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
атакуваното решение в обжалваната част. Моли да бъде уважено направеното пред
първоинстанционния съд доказателствено искане да бъде задължено трето
неучастващо в делото лице – Министъра на земеделието и храните да представи
находящи с в него документи – Акт за назначаване на Председател на Поземлена
комисия – Бургас, обхващаш периода м.01.1994г. – м.12.1994г. Претендира
разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В.Д. и Н.Д., чрез проц. им представител –
адв. Любомир Цветков.
С отговора се оспорва
изцяло въззивната жалба на З.Х. като неоснователна и се иска същата да бъде
оставена без уважение, а решението на Бургаският районен съд да бъде потвърдено
като правилно за законосъобразно.
Изложени са
аргументи, в подкрепа на извода на първоинстанционния съд за нищожност на
решението на ПК – Бургас, който изцяло кореспондирал със събраните по делото
доказателства. Сочи се, че при наличие на безспорен сравнителен материал,
изхождащ от официални документи и при категоричното заключение на
съдебно-графическата експертиза, съдът правилно е приел, че подписът върху
решението не е положен от С.Е.. Застъпва се становище, че липсата на пряко
придобиване на сравнителен материал не опорочава експертизата, тъй като при
изпълнение на своята задача вещото лице работи с приети по делото писмени и
веществени доказателства, така и с документи и вещи, които се съхраняват в
държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица.
Същевременно се сочи, че жалбоподателят не е оспорил заключението на
изготвената експертиза в срока по чл.200, ал.3 от ГПК, като противно на
твърденията му, същият не е направил искане за допускане на разширена
съдебно-графическа експертиза, което се установявало от изготвения съдебен
протокол от проведеното на 05.09.2019г. публично с.з. Жалбоподателят не
ангажирал и други доказателства, които да опровергават констатациите на вещото
лице.
На следващо място се
оспорват и аргументите на въззивника срещу доказателствената стойност на
представеното удостоверение, издадено от Община Бургас. Сочи се, че същото е
издадено от служител на Община Бургас, в кръга на правомощията му, в
установената форма и ред, поради което представлява официален документ. С оглед
обстоятелството, че същият доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че
фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са
се осъществили така както се твърди в документа застъпва становище, че съдът е
бил длъжен да зачете и правилно е съобразил с материалната доказателствена
сила, тъй като последната не е била оборена чрез доказване на неговата
неистинност. Застъпва становище, ищецът не е проявил необходимата процесуална
активност да поиска или да ангажира необходимите доказателства, които да
опровергаят доказателствената сила на удостоверението. Противопоставя се на
доказателственото искане на въззивника с довода, че същото е преклудирано.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба от З.Д. Х., чрез адвокат А. Кръстанов, против В. Т. Д. и Н.А.Д.,
за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик
на поземлен имот, представляващ имот с идентификатор 07079.705.683,
съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени
със Заповед № РД-18-35 от 26.04.2016 година на Изпълнителния
директор на АГКК, без изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащи процесния имот, с адрес: град Бургас, кв. Б., ул.
„Велека“ № 1- Б, с площ 459 кв.м. с граници, индивидуализирани в исковата
молба, и сграда с идентификатор 07079.705.683.1, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед
№ РД-18-35 от 26.04.2016 година на Изпълнителния директор на АГКК,
без изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи
процесния имот, с адрес: град Бургас, кв. Банево, ул. „Велека“ № 1-
Б, с предназначение - жилище, еднофамилна сграда, построена в посочения имот,
както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на имота.
Предявен е и иска за отмяна на констативен нотариален акт.
Ищецът
твърди, че на основание Нотариален акт за дарение на недвижим имот №398, том
2, peг. №3573, дело №324 от 11.05.2018г. на Нотариус Надежда
Маркова peг. №409 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. Бургас
под акт №, 5 том 17 дело № 2991/11.05.2018г.
е собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.705.683, съгласно Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас,
одобрени със Заповед №РД-18-35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК,
индивидуализиран по – горе, който имот е идентичен с Парцел XVII в
квартал 46, пл. № 683 по плана на с. Банево, с площ от 475 кв.м. по договор за
делба, а по предходна скица /съгласно преизчисляване на УПИ/ - 454
/четиристотин петдесет и четири/ кв.м., при граници: изток -
парцел XVI-682, запад - парцел XVIII-684, север
- II-668, юг- улица.
В исковата молба
ищецът конкретизира, че имота придобил чрез дарение от своята майка П.Х., която
от своя страна го наследила от майка си З. В. З.. Уточнява, че собствеността и
владението върху имота са се предавали в семейството от поколения.
Ищецът уточнява още,
че процесният имот бил възстановен на наследниците на В.А.И.с Решение № 8404/05.12.1994г. на Общ. ПК- гр. Бургас. През 1995г. е съставен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 21, том 8, дело № 3773/12.06.1995г. Посочва,
че на 01.12.1995г. бил сключен Договор за доброволна делба на наследствен имот,
вписан в СлВп под № от 144 до 151 и от №158 до 165, том 4, с който баба му З.В.З.получила
в дял и станала изключителен собственик на процесния имот.
След смъртта на
неговата баба П.З.тя била наследена от нейните деца К.З.З.и П.З.Х..
През 2005г. чичо му К.З.З.дарил
на майка му П.З.Х. собствената си идеална част от недвижимия имот, което
дарение е извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 29, том 5, peг. №
5645, дело № 762 от 2005г.
На следващо място в
исковата молба е посочено, че през всичките тези години никой от семейството на
ищеца не се е дезинтересирал от имота, винаги са се интересували от
него и са го наглеждали.
В исковата молба е
посочено още, че към настоящия момент процесният имот и построената в него
сграда се владеят от ответниците В. Т. Д. и Н.А.Д.. Счита, че те владеят имота
без правно основание. Конкретизира, че при един от огледите, който извършили с
потенциален купувач, ответникът Д. отказал да ги допусне до имота, с което явно
демонстрирал намерението си да владее този имот без правно основание.
На следващо място в
исковата молба е посочено, че в процесния имот съществува построена сграда
с идентификатор 07079.705.683.1, съгласно КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, с адрес
на сградата: гр. Бургас, кв. “Банево”, ул. “Велека” № 1-Б, със застроена площ от 38 кв.м., описана по –
горе. Ищецът твърди, че построената в имота сграда е незаконна, тъй като
няма строителни книжа и документи, не е присъединена и към водопреносната мрежа
и електропреносната мрежа.
В исковата молба е
изложен правен довод, че с придобиването на поземления имот ищецът е придобил и
постройките върху него по приращение. Съгласно трайно установената практика на
ВКС, в случаите, когато построената сграда има самостоятелно значение, тя
принадлежи на собственика на земята по приращение на основание чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците оспорват правото му на собственост, тъй като са
заключили имота и осуетяват достъпа му до него.
На следващо място в
исковата молба е посочено, че от извършена в Служба по вписванията - гр. Бургас
справка ищецът установил, че за притежавания от него недвижим имот
ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт, издаден въз
основа на обстоятелствена проверка. Ангажирал е доказателства.
В преклузивния
едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответниците, чрез процесуалните си
представители адвокат Димова и адвокат Цветков, дават писмен отговор на
предявения иск. Възразяват по допустимостта на предявения иск, неговата
основателност, правят правоизключващо възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност и упражняват право на задържане върху имота до заплащане на
стойността на извършени в него подобрения.
Ответниците излагат
довод, че ищецът не е активно легитимиран да води предявения иск по реда на чл.
108 от Закона за собствеността,тъй като не притежава право на собственост върху
процесния имот. Уточняват, че имота не е валидно прехвърлен, не е бил валидно
притежаван от праводателите на ищеца преди извършеното след 09.09.1944г.
обобществяване на земеделски земи и след проведеното реституционно
производство.
На първо място
ответниците оспорват твърдението на ищеца, че процесния имот е бил изобщо
някога притежание на неговото семейство, в смисъл на негови праводатели.
Ответниците твърдят, че имота не е бил собственост на посочения общ
наследодател Велико Ангелов Иванов, нито изцяло, нито като част от друг общ
имот, с по - голяма площ /в частност от нива с площ от 20
дка/. Считат, че валидно правно основание не би могло да
представлява Емлячния регистър, предвид отразеното в Решение № 8404/05.12.1994г. на ПК -Бургас обстоятелство, че имотът,
представляващ нива от 20.025 дка., заявен с пореден № 1 от заявлението, е
„установен с Емлячен регистър 7“. Считат, че Емлячният регистър не
представлява способ за придобиване на право на собственост, а има съвсем
различно предметно предназначение.
На следващо място
ответниците заявяват, че ищецът следва да докаже законосъобразното провеждане
на реституционно производство по ЗСПЗЗ, за което излагат подробни фактически и
правни доводи, които конкретизират както следва:
Имотът е
представлявал земеделска земя, подлежаща на възстановява по особения ред,
предвиден в ЗСПЗЗ, в това число, че имотът е бил включен в съответно
кооперативно стопанство по арг. от чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 28 от
03.04.1992 г - действала към момента на постановява на решението на ПК:
“ Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници и
върху земеделските земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства и включени в тях или в
други образувани въз основа на тях селскостопански организации.“
Статут на имота -
земеделска земя или имот в регулация, с оглед необходимостта да бъде установена
приложимата материално-правна норма - чл. 10 или 10б от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10б
от ЗСПЗЗ в действалата към издаване на решението на ПК редакция: „Собствениците
на земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства,
държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на
населените места или извън тях, и са застроени, или върху тях са проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се
обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или общинския
поземлен фонд или при условия и по ред, определени със Закона за преобразуване
и приватизация на държавни и общински предприятия.“
На следващо място
ответниците посочват, че е очевидно от текста на Решение № 8404/05.12.1994г. на ПК Бургас, че имотът, предмет на
спора, е попадал „изцяло в регулацията на с. Банево“. Именно поради тази
причина е постановен отказ за възстановяване на по - голямата част от заявения
имот, макар че е следвало отказ да бъде постановен за целия имот, доколкото се
е намирал изцяло в строителните граници на с. Банево, бил е и застроен.
Ответниците, чрез
процесуалните си представители, оспорват на следващо място, че заявената нива
от 20 дка. е идентична с бивш имот с пл. № 171, попадащ изцяло в регулацията на
с. Банево. В тази насока посочват, че не става ясно в кой момент е бил
урегулиран имот с пл. № 171, по силата на кой регулационен план, с какво
предназначение е бил този имот и чия собственост е бил. Твърдят, че
подобна местност „Дермен Тарла“ в границите на с. Банево. никога не е имало.
От името на ответната
страна е посочено, че процесния недвижим имот, не е идентичен с недвижимия имот
предмет на Решение № 8404 от 05.12.1994 год. на Общинска поземлена комисия -
гр. Бургас.
Излагат още, че
Нотариален акт за дарение № 398, том II, peг. № 3578, дело 324 от 11.05.2018г. на Нотариус Надежда Маркова, с който ищецът се
легитимира като собственик на процесния имот е неверен и като такъв го
оспорват. Твърдят, че недвижимият имот, описан в този нотариален
акт, не е идентичен с недвижимия имот предмет на Решение № 8404/05.12.1994 год. на Общинска поземлена комисия гр. Бургас,
поради което считат, че предизвиканите от този незаконосъобразен
административен акт правни последици следва да се считат заличени с обратно
действие.
В писмения отговор е
посочено още, че третата предпоставка за провеждане на реституцията е по -
скоро отрицателна: имота да не е бил застроен. В тази насока твърдят, че
сградата в процесния имот е била построена още преди 1990 г. от бащата на
втория ответник – А.К.Д..
По тези
доводи ответниците отправят искане в настоящото производство да бъде упражнен
косвен съдебен контрол върху оспорения административен акт. Излагат довод, че
решението на първо място представлява нищожен административен
акт, тъй като е издаден от административен орган, който е действал в
незаконен състав. Посочват, че представеното официално заверено фотокопие
съдържа подписите на председател, секретар и трима членове, които не са
надлежно определени да подписват актове съобразно закона. В същото време видно
от подписите е, че лицето подписало се за секретар е положило подписа си, като
е поставило запетая преди длъжността, което само по себе си е достатъчна
индиция за неистинността на документа. В съдебно заседание е оспорена и
автентичността на документа.
Считат, че
решението като административен акт е и унищожаемо като издаден при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответниците посочват
още, че Решение № 8404 от 05.12.1994год. на Общинска поземлена комисия -
гр. Бургас не отговаря и на изискванията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ /в
приложимата към 1994 г. редакция/ и не представлява годен титул за
собственост, издаден в резултат на законосъобразно проведено административно
производство по ЗСПЗЗ и след завършен сложен фактически правен състав на това
производство. В решението не са посочени съседи на реституирания имот,
липсва каквато и да било надлежна индивидуализация на същия.
Ответниците посочват,
че е безспорното установяване на обстоятелството, че процесния имот към дата на
постановяване на решението на Поземлена комисия е попадал в урбанизирана
територия - в регулационните граници на с. Банево, е обусловило прилагането на
императивните разпоредби от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, вменяващи на административния
орган служебна проверка относно наличието на положителните и липсата на
отрицателните предпоставки за да бъде даден имот, или част от него определен за
възстановяване в реални граници. Такава служебна проверка, органът е бил длъжен
да направи и досежно забраната застроени към този момент имоти да бъдат
възстановявани. Проверката на това обстоятелство не е ограничена само до
изследване на приложените по преписката доказателства /например скици/, но и
всякакви други допълнителни дейности и справки, вкл. и такива дали за имотите
са издавани строителни разрешения, дали са откривани строителни линии, а така
също и проверка на място.
Ответниците считат
още, че при провеждане на реституционната процедура спрямо процесния имот,
представляващ към онзи момент имот, попадащ в регулационните граници на
населеното място са нарушени приложимите материалноправни разпоредби, изискващи
по необходимост издаване на съответна заповед на кмета на съответната община,
по силата на която, имотите предмет на възстановителното решение, се въвеждат в
съответните устройствени планове. Спазването на това изискване е в пряка връзка
с изискването за индивидуализация на имотите, които подлежат на възстановяване.
Ответниците излагат подробни доводи в тази насока. За да бъдат имотите в
достатъчна степен индивидуализирани следва да бъдат посочени не само с номер,
но и чрез посочване на граници и площ. Посочват още, че индиция за
това и вписването на забележка в самото решение на ОбПК, съгласно която: „За
издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имоти е
необходима скица с точните размери на имота“ /като следва да се има предвид отделна
скица за всеки един самостоятелен имот, предмет на решението/. Тези възражения
сами по себе си обосновават извод за нищожност, респективно унищожаемост на
административното решение поради липса на предмет.
На следващо място
ответниците, чрез процесуалните си представители, посочват, че е
следвало да бъде съставен и на протокол за въвод. Считат, че е
недопустимо да бъде издаден един общ протокол за въвод за всички отделни имоти,
тъй като това е в пряко нарушение и противоречие с целта на закона, доколкото
въвода представлява едно фактическо действие по извършено реално въвеждане на
реститутите във всеки един от възстановените имоти.
Ответниците оспорват
като неверни и неотговарящи на обективната действителност фактическите
твърдения относно процесната сграда, а именно, че същата била незаконна, без
строителни книжа и документи, както и че не била присъединена към
водопреносната и електропреносната мрежи. Оспорват като неоснователни и
правните твърдения относно приложението на чл. 92 от Закона за собствеността, а
именно, че ищецът, считайки себе си за собственик на имота, претендира да е
собственик и на постройката, доколкото същата представлявала подобрение на
имота и принадлежала на собственика на земята.
На първо място в тази
насока в писмения отговор е посочено, че сградата е законно построена, въз
основа на предоставено право на строеж на наследодателя на втория от
ответниците Н.Д., като въз основа на издаденото му разрешение е била определена
и съответна линия на застрояване. Посочват, че при започване на строителството
през 1990 г. техническо лице от Кметството служебно е определило линията на
строителство и именно в тези параметри и в позволения по ПМС 26 обем е
извършена постройката. За установяване на тези обстоятелства формулират нарочни
доказателствени искания. В писмения отговор решението е оспорено като
неистински документ.
Ответниците излагат,
че е неоснователно позоваването на ищеца на чл. 92 от ЗС. Посочват,
че с Нотариален акт за дарение № 398, том II, per. № 3578, дело 324 от 11.05.2018год. на
Нотариус Надежда Маркова е прехвърлено само правото на собственост върху
поземления имот. Считат, че в приложената в нотариално производство за издаване
на посочения по - горе нотариален акт кадастрална скица сградата е била
отразена, но въпреки това между страните не е постигната никаква конкретна
договорка за този обект, нито за другите подобрения в имота. С оглед на това
ищецът няма правно основание да твърди, че сградата е станала негова
собственост, тъй като увеличавала стойността на имота му. Посочват още, че
сградата представлява самостоятелен обект на право на собственост, имащ за
основно предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, поради което не може да се
приеме, че същата е с несамостоятелно, подчинено предназначение, което би могло
да обоснове друг неин статут. Ищецът не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение.
Ответниците правят и
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, което обосновават със
следните твърдения и доводи:
Твърдят, че са във
фактическо владение на имота считано от настъпването на смъртта на бащата на
втория от тях - А.К.Д., починал на 06.06.1996г.
Посочват, че от този момент на собствено основание владеят непрекъснато,
необезпокоявано и явно имота, като полагат грижи не само за поземления имот,
който обработват, косят, сеят, почистват, но така също и по отношение на
сградата, по която правят ремонти, боядисване, извършват смяна на врати и други
подобрения. През всички тези години, считано от 1996 г. до момента, в нито един
момент не е било смутено тяхното владение. Едва с получаване на препис от
исковата молба за първи път са им станали известни претенциите на ищеца.
Ответниците излагат, че не са чували някой да е смущавал владението и на предишния
владелец на имота – Андон Д.. Напротив - за тях е било ясно, че имота е
придобит от него на годно правно основание, че сградата е законно построена,
въз основа на издадено разрешение за строеж. Преди започването на
строителството на сградата през 1990 г. техническо лице от Общината е била на
място в имота и лично е определила линията за строителството. В имота винаги е
имало ток и вода, за които са заплащали дължимите суми. До смъртта си Андон Д.
е живял постоянно в имота, като същия е бил и негово основно жилище. Малко след
смъртта на Андон Д., ответниците на собствено основание са установили
фактическа власт върху имота, като явно са демонстрирали намерението си да
владеят имота като свой, като по този начин са демонстрирали намерението си за
своене спрямо всички останали лица, като и ищеца. Излагат още, че имота е
ограден, като входната врата се заключва и достъп до него са имали единствено и
само ответниците. През всичките тези години, повече от двадесет, никой не се е
опитал да ограничи тяхното владение до имота, или да оспори по какъвто и да
било начин правата им върху имота.
Поради това
ответниците считат, че дори съдът да приеме, че реституцията по отношение на
имота е била надлежно проведена, считано от 29.12.1994 г. - датата на влизане в
сила на Решение № 8404/05.12.1994г., за тях е
било правно и фактически възможно придобиването на имота въз основа на
осъществено от тях давностно владение. В този смисъл и с оглед възприетото в ТР
4/2012 г., а именно, че позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, считат, че давността е изтекла още
към м. 06.2006 г..
На следващо място
ответниците правят възражения по чл. 72 от ЗС, уточнено в молба от 15.03.2019
година, за задържане на процесния имот до заплащане на направените в имота
подобрения индивидуализирани в молбата в общ размер от 30 000 лева, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на писмения
отговор до окончателното им плащане. Сочат, че в имота, още след установяване
на фактическа власт от наследодателя на ответниците Н.Д., са
извършени значителни подобрения, от които несъмнено най - значителна е
изградената постройка. Наред с това са подобрили имота чрез
изграждане на ограда, полагане на бетонни колчета за ограда,
поставяне на метална врата; метален портал за автомобил; барака, външна
тоалетна; външна чешма, монтирана сонда, 5 броя овошки, изградено вик отклонение;
монтиране и подмяна на ел. захранване.
В молба уточнение от
15.03.2019 година ответниците посочват следното:
Всички подобрения са
изградени до края на 1990 година на годно правно основание. Ответниците твърдят
още, че през последните десет години полагат грижите имота да бъде в
добро състояние, като се грижат за двора, обработват терена, освежават боята по
оградата на къщата, извършват дребни ремонти по сградата и инсталациите.
Уточняват стойността на извършените подобрения както следва: Сграда с площ 38
кв.м. на стойност 16 000 лева; ограда, състояща се от 28 бр. бетонни
колчета на стойност 600 лева, телена оградна мрежа 70 линейни метра на стойност
1 600 лева, складово помещение за дърва с размери 5 м. на 3 м. на стойност
2 000 лв., водомерна шахта на стойност 500 лева, чешма на стойност 1000
лева, ВиК система на стойност 3 000 лева, Ел система на стойност
3 000 лева, Овощни дръвчета 10 броя, на обща стойност 300 лева, Сонда на
стойност 2 000 лева.
Ответниците излагат
довод, че са били добросъвестни владелци и като такива са извършили посочените
подобрения. Отново посочват, че за проведената реституционна процедура за имота
са узнали след предявяване на иска, по повод който е образувано настоящото
дело. Посочват, че не познават ищеца и нито той, нито неговите праводатели са
се легитимирали пред тях като собственици на имота.
Поискали са като
неверен да бъде отменен Нотариален акт за собственост № 21, том VIII, дело № 377 от 12.06.1995 година, на
основание чл. 537 от ГПК. Считат, че е нищожен като съставен в нарушение на
императивните правила за водене на нотариално производство.
В писмено становище
от името на ищеца е посочено, че правото на задържане е неоснователно, тъй като
в отговора не се твърди добросъвестно владение, което следва да бъде налице, за
да е основателно посоченото право по смисъла на Постановление № 6 от 1974
година на Пленума на ВС. Посочено е още, че твърдението на ищцовата страна е за
оспорено от страна на собствениците и прекъсвано държане на имота.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и
оспорва писмения отговор. Сочи доказателства.
В съдебно
заседание ответниците, чрез процесуалните си представител, поддържат
становището по иска, дадено в писмения отговор. Уточняват, че преценката за
идентичност на имота е въпрос относно валидността на решението и се позовават в
тази насока на съдебна практика – решение № 93от 07.06.2013 година на ВКС по
гражданско дело № 883/2012 година, II г.о.. Уточнено е направеното
оспорване на истинността на решението, като е посочено, че подписите за
председател, секретар и членове са неистински и не са положени от лицата,
посочени в титулната част на решението. Сочат доказателства. В
заседание по същество на спора излагат подробни фактически и правни доводи за
основателност на предявения иск.
С доклада по делото,
изготвен в първото по делото съдебно заседание, е прието упражненото чрез
възражение право на задържане по чл. 72 от ЗС, конкретизирано в писмения
отговор.
По приложимия
материален закон първоинстанционния съд е приел, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, съгласно който собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Приел е, че с
депозирания срещу иска писмен отговор, ответниците са оспорили иска по
основание и се направили възражение с правно основание чл.79 от ЗС, съгласно
който правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съдът е приел още, че
ответниците упражняват право на задържане, на основание чл. 72, ал.3 от ЗС,
което е прието с определение в съдебно заседание.
И двете страни са
отправили искане за отмяна на констативни нотариални актове на
основание чл. 537 от ГПК.
С доклада си по
чл.140 от ГПК, първоинстанционния съд е указал на страните правнорелевантните
факти за придобиване от страна на ищеца на индивидуализирания в исковата молба
имот на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство,
делба и дарения. В тази насока е указал на ищеца, че следва да установи
законосъобразното провеждане и приключване на процедурата по земеделска
реституция за имота. Предвид възражението на ответниците в този смисъл е счел,
че не предмет на установяване в настоящия процес принадлежността на правото на
собственост по отношение на имота към патримониума на твърдяния праводател на
ищеца към датата на обобществяване на земеделските земи, в който смисъл
са мотивите на Тълкувателно решение по тълкувателно дело №9/2012 година на
ОСГК на ВКС.
На
страните е било указано, че в процеса ще бъде направена преценка за
нищожност на решението на Поземлена комисия, за което в исковата молба са
изложени твърдения, че на праводател на ищеца е възстановено правото на
собственост по отношение на имота, по реда на косвения съдебен контрол /чл.17
от ГПК/ на посочените основания за нищожност, както и за материална
незаконосъобразност.
Във второ
съдебно заседание на 05.09.2019 година, проведено след първото по
делото съдебно заседание, процесуалният представител на ответниците е заявил,
че по преписката за възстановяване на земеделската земя на праводателя на
ищците е постановено първоначално решение, с което е постановен отказ за
възстановяване на земеделската земя, което е Решение № 8545 от 25.10.1993
година на ПК – Бургас, на което обаче е отразено, че е анулирано с Решение №
8404 на ПК, от което ищецът черпи права, съгласно
изложеното в исковата молба.
Процесуалният
представител на ответника е заявил, че тези възражения са преклудирани.
По
допустимостта на това възражение да бъде включено в предмета на спора районния
съд е приел, че то е своевременно заявено, с представяне на препис от
посоченото решение и е ревелевирано като фактическо основание, правната
релевантност на което попада в приложното поле на чл.17 от ГПК,
което съгласно доклада е включено в предмета на спора.
С обжалваното решение,
първоинстанционния съд е изложил мотиви по всички наведени от страните доводи и
възражения. Приел е, че приетите по делото писмени доказателства се установявят
фактическите твърдения, изложени в исковата молба за това, че в полза на ищеца
е извършен договор за дарение на недвижимия имот, индивидуализиран в исковата
молба, както и че дарителя по договора е установила правата си с договор за
дарение на идеална част от недвижимия имот и наследствено правоприемство от
нейната майка. Приел е, че нейната майка
е наследник на С.В.З., заявила за възстановяване земеделски земи, които след
възстановяването им са новооткрито наследство по смисъла на чл.91а от ЗН, както
и че имотът е бил обект на доброволна делба, вписвана в Служба по вписванията.
За установяване на правата й бил съставен и констативен нотариален акт за
собственост. Съдът е посочил, че в договора за доброволна делба като основание
за възникване на съсобствеността е посочено Решение № 8404 от
05.12.1994г. на ОПК – Бургас, както и че същото решение било посочено като
основание за установяване на собствеността и в приложения констативен
нотариален акт за установяване правата на наследниците, в полза на които била
извършено реституцията. Запознавайки се с преписка по заявление № 129 от
21.11.1991г. и представените от С.В.З. писмени доказателства, съдът е
констатирал, че с Решение № 8404 от 05.12.1994г. на
ОПК – Бургас било възстановено правото на собственост на наследниците на В.А.И.в
съществуващи /възстановими/
стари реални граници на нива с площ от 20,225 дка, десета категория, находяща
се в землището на с. Банево, местността “Дермен
Тарла”, заявен с пореден номер от заявлението № 1 и установен с
Емлячен регистър 7.
За да постанови
обжалваното решение, БРС е приел, че Решение № 8404 от
05.12.1994г. на ОПК – Бургас е нищожно, поради липса на форма по арг. от чл.15,
ал.2, т.6 от ЗАП (отм.). В
тази връзка се е позовал на заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-графическа експертиза, че подписът в решението, положен за председател
не е положен от посоченото в решението лице, а от Т.Д.Д., която пък от своя
страна е отразена като секретар на комисията. Вещото лице е констатирало също,
че подписът за секретар не е положен от Тони Дачева, а от друго лице, за което
съдът е констатирал, че е направено със запетая. С оглед на така изяснените
факти, БРС е обосновал извод, че ищецът не е доказал при условията на главно и
пълно доказване правото си на собственост, тъй като посоченият в договора за
доброволна делба между наследниците на общия наследодател договор не е произвел
правно действие на посоченото в него основание. С оглед на това съдът е приел и
че ищецът не е придобил правото на собственост на основание посоченият договор
за дарение.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
отношение на допустимостта на решението съдът приема, че то е постановено по
допустим иск.
Настоящия
съдебен състав намира, че в обжалваната част, фактическата обстановка по делото
се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е
съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на
които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора
факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, които да променят
приетата и напълно изяснена от първата инстанция фактическа обстановка относима
към обжалваната част на решението, поради което поради което, настоящият съд я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
По наведените с
въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
съдът приема следното:
В жалбата са наведени
твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е отхвърлил исковата претенция,
единствено на основание приетата съдебно-графическа експертиза. Релевира се
възражение, че заключението по същата не е следвало да бъде кредитирано от
съда, предвид направеното от страна на жалбоподателя оспорване, както и поради
това, че експертизата е била извършена без пряко придобиване на сравнителен
материал и без ясно посочени мотиви.
Застъпената от
въззивника теза не може да бъде споделена. Заключението на вещото лице е
самостоятелен вид доказателствено средство, чиято цел е да подпомогне съда при
изясняване на факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания от
областта на науката, техниката, медицината, практиката и пр., с каквито съдът
не разполага. Събирането на това доказателствено средство, както и
доказателствената му стойност в процеса са регламентирани от процесуалния закон
със специални правила, различни от тези за писмените доказателства и свидетелските
показания. Макар да трябва да бъде представено по делото в писмен вид,
заключението на вещото лице не е документ по смисъла на чл.178 и сл. ГПК и
оспорването му не е подчинено на изискванията за оспорване на истинността на
документ. Заключението на вещото лице не може да бъде оспорено досежно неговата
автентичност, а само относно истинността на съдържащите се в него констатации
за релевантни за спора факти, но за това е предвиден специален процесуален ред
- чл.200, ал.3 ГПК. То не се ползва нито с формална, нито с материална
доказателствена сила, дори когато не е било оспорено от страните, а се
преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото.
Видно от констативно
съобразителната част на приложения по делото протокол за изготвена
съдебно-почеркова експертиза /л.198 от делото на
БРС/, при изготвяне на заключението е бил ползван сравнителен
материал от почерка на С.Е. и Т.Д., представляващ техни свободно положени
подписи, в редица официални документи, сред които нотариални актове за продажба/дарение на недвижими имоти, решения на ПК – община
Бургас, протокол за размера и категориите на земеделските земи, правото на
собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в
землището на с. Банево и др. При това
положение, настоящия състав намира, че липсата на пряко придобит сравнителен
материал не опорочава доказателствената стойност на експертизата, още повече,
че свободните образци са по-достоверни и имат по-голяма стойност в изследването,
както е посочило и самото вещо лице в своя разпит. Посочило е изрично, че има
случаи в практиката, когато при снемане на експериментални образци, лицето се
стреми да избяга от подписа си, ако е предубедено.
Първоинстанционния
съд е дал възможност на процесуалния представител на ищеца да конкретизира
направените оспорвания във връзка с изслушаното в с.з. заключение, в
едноседмичен срок от заседанието. Видно от постъпилата на 13.09.2019г. молба от
адв. Кръстанов, същият не се възползвал от предоставената му възможност да
ангажира доказателства, във връзка с оспорената методология, а единствено е
формулирал допълнителни въпроси във връзка с допуснатата допълнителна
съдебно-техническа експертиза.
При това положение
настоящата инстанция намира, че ищцовата страна не е оспорила валидно и надлежно
в срока по чл.200, ал.3 от ГПК заключението на съдебно-графическата експертиза,
като такова оспорване не може да се обоснове и с направеното в с.з. формално
оспорване на начина и методологията на извършената експертиза. Противно на
твърденията на въззивника за оспорване на заключението, от същия съдебен
протокол се установява, че въззивникът не е направил и искане за допускане на
повторна или допълнителна експертиза. Същевременно в хода на
първоинстанционното производство жалбоподателят не е ангажирал други писмени
или гласни доказателства, които да опровергаят фактическите констатации на
вещото лице, поради което районния съд правилно при преценката си по чл.202 ГПК
е кредитирал заключението като компетентно, обосновано и добросъвестно. Както
вече беше споменато, при изготвеното му, вещото лице е изследвало редица
официални документи, които притежават необходимата формална и материална
доказателствена сила.
Не
може да бъде споделено и възражението на въззивника за това, че районния съд не
е следвало да кредитира като годно доказателство приложеното по делото на л.421
от делото на БРС удостоверение изх. №
94-01-1991/17.01.2020г. , издадено от Община
Бургас, от което се установявало, че С.С.Е.не е бил Председател на ПК – Бургас
към 05.12.1994г., а към този момент, това качество заемал С.Н.С.. Цитираното
заявление било издадено, след като от Министерство на земеделието, храните и
горите, ОД “Земеделие”
гр. Бургас, информирали ищеца с нарочно писмо изх. № РД12-02-42-1/16.01.2020г., приложено на л.422 по делото на БРС, че
досиетата на служителите към поземлената комисия до 2002г. се съхранявали в
съответната община.
Характерът на
документа, с оглед на неговата доказателствена сила /официален или частен/
следва да се определи не от неговото наименование, а от съдържанието му. В
случая документът е издаден от директор Дирекция “Бюджет
и финанси” към Община Бургас, въз основа на
данни, съдържащи се в архивите. Изрично в него е посочен периода, в който
съответните лица С.С.Е., С.Н.С. и Т.Д.Д.са заемали посочената длъжност “председател”, респ. “секретар” на ПК – гр. Бургас.
Следователно не може да има съмнение, че, документът е официален, защото е
издаден от длъжностно лице и удостоверява факти, които са му известни в това му
качество. Удостоверение изх. №
94-01-1991/17.01.2020г. представлява официален
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила.
Същият е издаден в упражнение на удостоверителната компетентност, с която
Дирекция “Бюджет и финанси” към Община Бургас е облечена и с този документ е
намерила израз държавната удостоверителна власт, от която произтича и неговата
материална доказателствена сила. Истинността на подписа и длъжностното качество
на лицето, издало документа не са оспорени от жалбоподателя, поради което съдът
не е имал основание да не зачете доказателствената му сила и правилно е основал
изводите си на данните, които съдържа.
От анализа на
приложените по делото материали се установява, че първоинстанционния съд
многократно е предоставял възможност на ищцовата страна да прояви процесуална
активност и да представи доказателства във връзка с наведените от него
възражения, поради което настоящия състав е намерил за несъстоятелно и
наведеното с въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, свързано с твърдения за неоснователен отказ на БРС да
изиска справка от трето неучастващо в делото лице – Министъра на земеделието и
храните, относно установяване на акт за назначаване на председател на ПК –
Бургас, обхващаш периода от м.01.1994г. – м.12.1994г. Видно от изготвения на 20.01.2020г. съдебен
протокол, ищецът като оспорваща страна е оспорил истинността на представеното
удостоверение с доводи за материалната му незаконосъобразност – че същият е
издаден от некомпетентен орган, като изрично е заявил, че няма да ангажира
доказателства в тази насока. По повод на това оспорване, първоинстанционния съд
е процедирал правилно като не е открил производство по чл.193 от ГПК, доколкото
истинността на официален свидетелстващ документ може да бъде атакувана само и
единствено с твърдения, че същият не е автентичен – при което се отрича
неговата формална доказателствена сила или че е неверен, в която хипотеза се
отрича неговата материална доказателствена сила, а именно, че удостовереното в
документа не отговаря на действителното фактическо положение. Същевременно
доказателственото искане на ищеца по реда на чл.192 от ГПК е било направено от
ищеца дълъг период след това заседание – едва на 18.06.2020г. Независимо от
горното правилно първоинстанционния съд е отбелязал в решението си, че предвид
безспорно установения факт, че Решение № 8404/05.12.1994г.
на ПК – гр. Бургас не е автентично, с оглед посочения от него автор, то въпросът,
дали лицето С.Е. е заемало или не длъжността “председател” към момента на постановяване на решение се явява
ирелевантен за основателността на иска.
Поради
неоснователността на жалбата, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Във въззивната жалба
е обективирано искане за изменение на присъдените с първоинстанционното решение
разноски, с довода, че същите е следвало да бъдат редуцирани, тъй като делото е
било прекратено частично по иск на ответниците. Настоящия съдебен състав
намира, че това искане има характер на молба по чл.248, ал.1 от ГПК за
изменение на решението в необжалваната му част, поради което въззивното
производство в тази му част следва да бъде прекратено, а молбата изпратена на
първоинстанционния съд за произнасянето му по реда на чл.248 от ГПК.
С оглед изхода на спора, право на разноски в настоящата инстанция,
съобразно правилото на чл.78, ал.3 от ГПК възниква за въззиваемите В.Д. и Н.Д.,
които претендират заплатен адвокатски хонорар в размер на 1850 лв. От
представения договор за правна защита и съдействие се установява, че
претендираните разноски са действително извършени, поради което искането за
присъждането им се явява основателно.
Мотивиран от горното, на основание чл.271 от ГПК, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260229 от
16.09.2020г. по гр.д. № 6574/2018г. по описа на БРС, в
частта, в която е отхвърлен иска на жалбоподателя Х., предявен чрез адв.
Александър Кръстенов, срещу В. Т. Д., ЕГН ********** и Н.А.Д., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, за приемане на установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор 07079.705.683, съгласно
Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени
със Заповед № РД-18-35 от 26.04.2016 година на
Изпълнителния директор на АГКК, без изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащи процесния имот, с адрес: град Бургас, кв. “Банево”, ул. “Велека” № 1-Б, с площ 459 кв.м., със съседни ПИ с идентификатори: 07079.705.684, 07079.705.3032,
07079.705.682, 07079.705.669, 07079.705.668, 07079.705.1264, и сграда с идентификатор
07079.705.683.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със
Заповед № РД-18-35 от 26.04.2016 година на Изпълнителния директор на АГКК, без
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи процесния
имот, с адрес: град Бургас, кв. “Банево”, ул. “Велека” № 1-Б, с
предназначение – жилище, еднофамилна сграда, построена в посочения имот, на
основание дарение, извършено в негова полза с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 398, том 2, рег. № 3573, дело № 324 от 11.05.2018г. на Нотариус
Надежда Маркова, рег. № 409 на НК, вписан в Службата по вписванията гр. Бургас,
под акт № 5, том 17, дело № 2991 от 11.05.2018г., за осъждане на ответниците да
предадат на ищеца владението на имота, за отмяна на Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по давностно владение № 67, том II, рег. № 3974, дело № 235 от 22.05.2018 година на
нотариус Симеон Илиев, вписан под № 699 в регистъра на НК, с район на действие
района на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА З.Д.Х.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на В. Т.
Д., ЕГН ********** и Н.А.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 1850, 00 лв. /хиляда
осемстотин и петдесет лева/, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.
ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д. № 2760/2020г. по описа на БОС, в
частта, в която въззивната жалба на ищеца З.Х. има характер на молба по чл.248
от ГПК – за изменение на съдебното решение на БРС, в частта за разноските,
досежно частичното прекратяване на производството по иска на ответниците за
отмяна на Нотариален акт за собственост № 21, том VII,
дело № 3773 от 12.06.1995 година на нотариус при Бургаски районен съд
и ВРЪЩА молбата за произнасяне по
компетентност на БРС.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: