МОТИВИ
към Присъда №127 по н.о.х.д.№ 890 по описа за 2019 г. на РС-Пловдив, ХХ н.с.
РП-Пловдив е внесла обвинителен акт срещу Ж.Х.А. за това, че за времето от
01.09.2016 г. до края на месец юли 2017 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
и поддържал у Д. С. М., ЕГН ********** заблуждение, че е собственик на гаражна
клетка и с това му е причинил имотна вреда в размер на 400 лева, като случаят е
маловажен - престъпление
по чл. 209, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа внесеното обвинение,
като изразява становище, че същото е доказано
с оглед събраните по делото доказателства.
Защитникът
на подсъдимия адв. С.Я. се присъединява към становището на РП-Пловдив, счита,
че обвинението е доказано по несъмнен начин като подзащитният му изцяло признава вината си.
При определяне на наказанието моли същото да бъде определено при условията на
чл.55 от НК.
В дадената му възможност за
лична защита подсъдимият се солидаризира с казаното от своя защитник и моли при
постановяване на присъдата да му бъде наложено минимално наказание. В тази връзка подсъдимият прави и изрично искане
за протичане на съдебното производство по реда на гл.27 от НПК и по-точно при
прилагане нормата на чл.371 т.2 от НПК.
Същият признава изцяло фактите, така както са отразени от РП-Пловдив в
Обвинителния акт, като е запознат преди това
с правните последици на това диференцирано производство, заявява, че не желае да се
събират други доказателства по отношение на
фактическата обстановка, изложена в него.
По
делото е конституиран като частен обвинител и граждански ищец пострадалият от
престъплението - Д. С. М. и е приет за
съвместно разглеждане предявеният от негово име срещу подсъдимия граждански иск
за сумата от 400,00 лв. ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на увреждането –края на месец юли 2017 г. до окончателното й изплащане,
както и сторените по делото разноски.
Съдът,
след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното производство
се проведе по реда на гл.27 от НПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становището на
страните, прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият Ж.Х.А.
е роден на *** ***, б., б.г., неженен, *** образование, неработещ, с ЕГН **********.
С Разрешение № 512001 от 07.07.2015 г. на основание разпоредбите на чл. 56 от ЗУТ и чл. 12, във връзка с чл.2 от
Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив
от Община Пловдив- район „Южен”
било разрешено на Ф.В.К., с ЕГН **********,*** да ползва общински имот -
преместваем обект за местодомуване на МПС, находящ се в гр. Пловдив в кв. 08, по плана на ж.к. „Христо Ботев” - север при заплащане на месечна такса в размер на 29.00 лева с включен ДДС,
платима в срок до 20-то число на текущия месец. Разрешението важало от 01.07.2015 г. до 30.06.2020 г. Преместваемият обект за домуване на МПС- гаражна
клетка се използвал от семейството на Ф.В.К. - нейният съпруг, св. И.Ю.К. и
синът й, св. Ш.И.К.Св. И.К. познавал подсъдимия
Ж.А., тъй като подсъдимият бил съсед на брата на свидетеля К.. В края на
месец август св. И.К. решил да замине в Република Франция, за да работи. В
разговор с подсъдимия, свидетелят К. споменал, че смята да даде гаражната
клетка за ползване до месец юли 2017 г. на някого, като това лице си плаща наемната
цена пред Общината. Подсъдимият Ж.А. изявил желание да ползва той гаражната
клетка. Тъй като св. И.К. не бил заплатил наемната такса за месец август 2016 г., той предоставил на
подсъдимия А. сумата от 30 лева и ключа
от катинара, с който св.К. заключвал гаража. В края на август свидетелите И. и Ш.
К.и заминали за Република Франция.
Св. Д. С. М. и подсъдимият А. също били познати и
съседи. През 2015 г. – 2016 г. св. М. си закупил лек автомобил марка „Мерцедес” и тъй като автомобилът бил луксозен и скъп,
свидетелят М. търсел гараж за домуване на МПС-то в близост до местоживеенето
му. Подсъдимият А. решил да си набави парични средства, като отдаде под наем
предоставения му от св. К. гараж и вземе за това наемна цена и така да получи
имотна облага за себе си. В изпълнение на замисленото подсъдимият А. се срещнал
със св. М., казал му, че е разбрал за желанието му да наеме гараж и му
предложил да наеме неговия за сумата от 50 лева на месец. Подсъдимият не казал на свидетеля,
че този гараж не бил негова лична собственост и така възбудил заблуждение у св.
М., че отдава под наем вещ, която е негова собственост. Поддържайки
заблуждението, че е собственик на гаражната клетка на 01.09.2016 г. подсъдимият А. сключил
договор за наем на гаража, като на мястото на наемодател били записани трите
имена на подсъдимия Ж.Х.А., а като наемател трите си имена записал свидетелят Д.
С. М.. Подсъдимият предоставил бланка за сключване на договор за наем със
свидетеля М. според изискванията на закона. Договорът за наем на гаража бил
сключен за времето от 01.09.2016 г. до 01.03.2018 г., макар че подсъдимият знаел, че собственикът на
гаража - св. И.К. щял да се върне през месец юли 2017 г. и ще трябва да върне
предоставения му от св. К. ключ за гаража и да го освободи, за да се използва
от св.К.. По молба на подсъдимия А. за заплащане на наемната цена за целия период
на договора на датата на сключването на договора за наем св. М. заплатил на
подсъдимия първоначално сумата от 600 лева, а на следващия ден свидетелят дал на
подсъдимия още 300 лева, т.е. общо 900 лева. Свидетелят М. започнал да използва гаража
според клаузите на сключения договор за наем, убеден, че е сключен договор със
собственика на гаражната клетка. Четири месеца по-късно приятел на св. Ш. И. К.
го уведомил, че в гаража на семейството влиза чужд лек автомобил. Св. И.К. изпратил
в Република България сина си, за да разбере какво се случва. Св. Ш. К. се
срещнал със св. Д.М. и в този момент св. М. разбрал, че собственик на гаражната
клетка не бил подсъдимият А., както той се заблуждавал от 01.09.2016 г. , а св. К.. Освен това св. Ш.
К. установил, че не бил заплащан месечният наем на гаража според издаденото
разрешение от Община Пловдив, район Южен. Св. Ш. К. се свързал с подсъдимия,
който му казал, че ще се „оправи” с
наемателя. След това св. Ш. К. се върнал в Република Франция. Като разбрал за
случилото се в края на месец юли 2017 г. от Република Франция се завърнал св. И.К.. Той
също се срещнал със свидетеля М., от когото разбрал, че св. М. е платил за
ползване на гаража на подсъдимия до 01.03.2018 г., т.е. оставала сума по договора в размер на 400 лева, представляващи
вноски по сключения с подсъдимия договор за наем от юли 2017 г. до 01.03.2018 г. На св. К. свидетелят М.
заявил, че, ако знаел, че подсъдимият А. не е бил собственик на гаража, никога
не би сключил с него договор. Св. М. извадил лекия си автомобил от гаражната
клетка, за да може тя да се ползва от св.К.. По - късно св. К. сменил катинара
на вратата на гаражната клетка. Свидетелят Д.М. поискал от подсъдимия А. да му
върне сумата от 400 лева, причинената му имотна вреда поради невъзможността да ползва
гаражната клетка от юли 2017 г. до 01.03.2018 г., като подсъдимият първоначално обешавал неколкократно,
че ще възстанови парите, но така и не сторил това.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства –
показания на св. Д. С. М., И.Ю.К., Ш. И.К.; както и от писмените доказателства
– разрешение № 512001 от 07.07.2015 г. на основание разпоредбите на чл. 56 от ЗУТ и чл. 12, във връзка с чл.2 от
Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив
от Община Пловдив- район „Южен”
на името на Ф.В.К.; договор за наем от 01.09.2016 г. със страни Ж.Х.А.
–наемодател и Д. С. М. като наемател ; справка за платени такси от Община
Пловдив за ползваната гаражна клетка; справка за съдимост на името на
подсъдимия.
Не се спори по делото, а и се установява от разрешение
№ 512001 от 07.07.2015 г., издадено на основание
разпоредбите на чл. 56 от ЗУТ и чл. 12, във връзка с чл.2 от Наредбата за разполагане на
преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на
градското обзавеждане на територията на Община Пловдив от Община Пловдив- район
„Южен”, че на името на Ф.В.К. е имало издадено
разрешение за ползване на преместваем обект за местодомуване на МПС, находящ се
в гр. Пловдив в кв. 08, по плана на ж.к. „Христо Ботев” - север при заплащане на месечна такса в размер на 29.00 лева с включен ДДС,
платима в срок до 20-то число на текущия месец. Разрешението важало от 01.07.2015 г. до 30.06.2020 г.
Установява се от показанията на св. И.Ю.К., че в края на м. август 2016 г.
му се налагало да замине за Франция със сина му Ш. И.ев К., както и че свидетелят
К. споделил това свое намерение пред подсъдимия и че възнамерява да отдаде
гаража под наем, докато трае престоят му в чужбина. На подсъдимия свидетелят
изрично пояснил, че щял да се върне от чужбина м. юли 2017 г. и че след това възнамерява отново
да ползва гаража. От показанията на св. К. се установява и че подсъдимият изявил желание да ползва
гаража, докато св. К. е в чужбина, както
и че поел ангажимент да плати неплатените до тогава наемни вноски, за което
свидетелят му дал сумата от 30,00 лв , а
също и че подсъдимият поел задължение да
заплаща месечните вноски към общината, за времето на ползването му и до
завръщане на св. К. В съответствие с показанията на св.И.К. са и показанията на
св. Ш.И.К.Установява се от показанията на св.Д. С. М., дадени в хода на
досъдебното производство, че същият бил закупил автомобил, който бил скъп и
луксозен, поради което и имал нужда от гараж, в който да го държи. В същия период,
непосредствено след закупуване на автомобила според показанията на св.М., пред блока му се появил подсъдимият, който му
предложил да отдаде наетия от него гараж под наем за сумата от 50,00 лв .
При срещата подсъдимият не казал на св. М.,
че гаражът е нает от него от К. и
подсъдимият създал впечатление у свидетеля М., че гаражът е собственост
на подсъдимия А..
Установява се от приложения към досъдебното производство договор за наем от
01.09.2016 г., че двамата - подсъдимият А. и св. М. се уговорили гаражът да
бъде ползван за периода от 01.09.2016 г. до 01.03.2018 г. срещу заплащане на
наемна цена от 50,00 лв. месечно. Установява се от сключения между двамата
договор, че цялата наемна цена била изплатена изцяло преди изтичане срока на
договора от страна на св.М. на подсъдимия А..
Установява се от показанията на св.И.К. и св. Ш. К.,
че двамата сивдетели узнали от техен познат, че гаражът се ползва от съсед от
квартала , а именно св. М., което накарало св. Ш. К. да се върне в България и
да провери какво се случва с ползването на гаража. Тогава именно св. Ш. К. се
срещнал със св. М., който останал учуден, че гаражът не е на подсъдимия и който
разяснил, че гаражът му бил отдаден под наем от подсъдимия А. до м. март 2018 г.
В съответствие с показанията на свидетелите е и
самопризнанието на подсъдимия , което кореспондира с посочените по-горе
доказателства.
С оглед безпротиворечивостта на доказателствения материал
съдът намира за ненужно по-подробното
им обсъждане арг. от чл.305, ал.3, изр.2
от НПК, вр. чл.373, ал.3, като съгласно цитираната
разпоредба съдът в мотивите на присъдата се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Подсъдимият Ж.Х.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по
чл. 209, ал.3, вр.
с ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, а именно : за времето от 01.09.2016 г. до края на месец
юли 2017 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Д. С. М., ЕГН **********
заблуждение, че е собственик на гаражна клетка и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 400 лева, като случаят е маловажен.
Обект на защита са обществените отношения,
свързани с правото на собственост.
Предмет на престъпното посегателство е парична сума,
дадена от Д.М. в размер на 400 лв. и представляваща наемно възнаграждение от м. август
2017 до месец март 2018 г., която М. е заплатил предварително на
подсъдимия и която е платил без да се възползва от право на ползване на гаража,
тъй като ползването на гаража било
преустановено след юли 2017 г. поради
независещи от М. причини, а именно появата на новите собственици и измамливите
действия на А..
Престъплението е извършено от подсъдимия при двете му
проявни форми – въвеждане и поддържане в заблуждение. Подсъдимият А. е въвел М.
в заблуждение, че е собственик на гаража
и е поддържал тези неверни представи у М., твърдейки , че М. може да го
ползва необезпокоявано от никого до изтичане на срока на подписания между
двамата договор, т.е.и за времето, за което е знаел, че св.К. ще се появи и ще
възстанови ползването му .
Деянието е извършено от подсъдимия умишлено при
съзнавани и целени правни последици - същият е съзнавал, че няма право да отдава гаража за срок по-дълъг от този, който
му е определил К. да го ползва. Подсъдимият е знаел , че св. К. ще се върне от
чужбина месец август 2017 г. и тогава К. отново ще започне да ползва гаража, въпреки това обаче подсъдимият го е отдал на М.
под наем, включително и за срок по-дълъг
от този, който е определил за ползването му
самият К. , като подсъдимият е
получил за сключения договор при по-дълъг срок от определения му първоначлно от
К., сумата от 400,00 лв., платена му предварително от М..
Безспорно се доказа и специалната цел на подс. А. да се облагодетелства, като е предприел
необходимите действия да осъществи фактическа власт върху предмета на
посегателството и е формирал неверни представи у М., че има право да получи
сумата и въз основа на тази създадена от него
погрешна представа я е получил.
Престъплението е резултатно, увреждащо, като
вследствие на измамливите действия от страна на подсъдимия, М. е претърпял
имотна вреда , а именно сумата от 400, 00 лв., представляваща предплатена от М. на подсъдимия наемна цена
за месеците от август 2017 г. до март 2018 г., през които М. е преустановил ползването на името по
независещи от него причини, а именно появата на св.К. .
Деянието се квалифицира като маловажен случай,
съгласно разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК поради ниския размер на причинената
вреда и доколкото св. М. е имал възможност да се ползва от правото си на
наемател за един период от време от м.09.2016 г. до края на м.юли 2017 .
Деянието е осъществено за периода от от 01.09.2016 г. до края на месец юли 2017 г., при условията на
чл.26 от НК, т. нар.продължавано престъпление - при еднородност на вината, като
връзката между измамливите действия, осъществени от подсъдимия, не е прекъсвана
и е налице единство между всички тях,
като последващите се явяват продължение на предшестващите ги такива.
За извършеното престъпление по чл. 209, ал.
3 вр. ал. 1 от НК, законодателят предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок до една година или наказание „пробация”. При определяне вида на
наказанието съдът прецени , че наказанието „пробация” при задължителната
съвкупност от двете пробационни мерки : по чл. 42А, ал.2, т. 1 от НК
„задължителна регистрация по настоящ адрес” и чл.42А,ал.2 , т.2 от НК
„задължителни пробационни срещи с
пробационен служител” е от естество да
окаже своя възпитателен и поправителен ефект върху подсъдимия и да въздейства
възпиращо спрямо него в бъдеще.
При определяне на размера на наложеното наказание
съобразно правилата за определяне на наказанието, предвидени в чл.54 и сл. от НК, съдът прие, че осъщественото от подсъдимия престъпление не е извършено нито
при изключителност, нито при многобройност на смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което прие, че размерът на наказанието следва да бъде
определен по реда на чл.54 от НК.
При индивидуализация на наказанието съдът отчете
като смекчаващо обстоятелство изразеното пред съда съжаление за стореното.
Същевременно направеното самопризнание от подсъдимия не може да се счете за
смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г.
постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването
на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, ал.
2 НПК, доколкото благоприятната последица от
този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал.
2 НПК).
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
взе предвид многобройните осъждания на негово име, повечето от тях във връзка с
престъпления против собствеността/ , които го отличават като личност с лоши
характеристични данни. Съдът взе предвид и начина, по който е извършено
деянието - подсъдимият е обмислял добре
намисленото от него предварително, като
е намерил лице, на което да отдаде имота под наем на цена по-висока от
определената му от К. и за срок по-дълъг от определения от К., което го
отличава като личност с повишена обществена опасност. Съдът взе предвид също и
поведението, което подсъдимият е демонстрирал по отношение на св. К..
Независимо и въпреки че е бил разкрит в извършване на престъплението, е възстановил на св. И.К. неплатената наемна
цена за времето, през което гаражът е
бил отдаден на подсъдимия със закъснение и то не доброволно , а вследствие на
настояване от страна на св.К., в резултат
на многократно осъществявани срещи между двамата след разкриване на
извършеното. Тези действия на подсъдимия красноречиво говорят за
пренебрежителното му отношение не само към установения правов ред в Република
България , а и към чуждата собственост .
По тези съображения съдът прие, че най -
справедливо наказание, което изцяло би осъществило целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието „пробация” за срок от дванадесет месеца при задължителната съвкупност на двете
пробационни мерки, а именно по чл. 42А,
ал.2, т. 1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес” и чл.42А, ал.2,
т.2 от НК „задължителни пробационни срещи
с пробационен служител”.
С оглед на обстоятелството, че съдът призна подсъдимия А. за виновен
за това, че е извършил престъпно посегателство
по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл.26, ал.1
от НК срещу собствеността на гражданския ищец Д.М., съдът уважи в цялост
предявения граждански иск срещу подсъдимия, намирайки го за доказан както
по основание, така и по размер. Налице е противоправно деяние, а именно
престъплението, осъществено от подсъдимия, налице са причинени и настъпили
имуществени вреди в резултат на деянието, налице е причинна връзка между
деянието и настъпилия престъпен резултат, вредите са настъпили вследсвие на
виновното поведение от страна на подсъдимия, който е целял за себе си
облагодетелстване. Вследствие на
противоправното поведение от страна на подсъдимия гражданският ищец е бил лишен
окончателно и безвъзвратно от сумата от 400 лв., представляваща предплатена от
него наемна цена. Поради гореизложеното, съдът осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от престъпното деяние имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието, а именно от края на месец
юли 2017 г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, както и
сторените от същия разноски, а именно заплатено адвокатско възнаграждение за
предоставена му правна помощ и съдействие в хода на съдебното производство.
Предвид уважаването на
предявения граждански иск, съдът осъди подс. А. да заплати парична сума в
размер на 50 лева в полза на Държавата, по сметка на РС-Пловдив, която сума представлява държавна такса върху
уважената част от гражданския иск.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:............................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.