РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Бургас, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Десислава Евгениева Трифонова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600895 по описа за 2021 година
С присъда № 35 от 08.07.2021г., постановена по НОХД № 1783/2021г. по описа на
Районен съд- Бургас, съдът е признал подсъдимите К. Н. В. и С. Б. В. за невиновни в това,
че за времето от 01.01.2020г. до 24.03.2020г., в гр.Бургас, *********, като пълнолетни лица,
в съучастие като съизвършители, улеснили чрез предоставяне на помещение за живеене,
парични средства и храна, плащане на сметки, непълнолетно лице от мъжки пол - сина си
Д.К. В. с ЕГН:********** и лице от женски пол, което не е навършило ****-годишна
възраст - Л. Ф. Р., ЕГН: **********, да заживеят съпружески, без да са сключили брак и ги
оправдал по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.191, ал.3 вр ал.2 вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
Недоволен от така постановената присъда останал представителят на държавното
обвинение, поради което и я обжалва в срок. Във въззивният протест се съдържат
оплаквания за допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство при
събирането на доказателства. Твърди се, че съдът не е провел тайно съвещание преди
постановяване на присъдата. Излагат се твърдения за доказаност на обвинението от
обективна и субективна страна и се моли съда да отмени оправдателната присъда и да
признае В. за виновни в извършването на престъпление по чл.191, ал.3 вр. ал.2 вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас не поддържа протеста. Излага съображения, че в случая са налице
1
предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.
Подсъдимите К. Н. В. и С. Б. В. се явяват лично. Молят да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Техният защитник адв.Хаджиатанасов счита първоинстанционната присъда за
правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди. Преповтаря твърденията си пред
РС, че обвинението не е доказано от обективна страна, тъй като не бил установен по
безспорен начин началният момент, от който Д.К. В. и Л. Ф. Р. са заживели заедно в дома на
В..
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и
пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери
въззивният протест за процесуално допустим, тъй като е подадена в преклузивния 15-дневен
срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по
реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.
Въззивният съд намира, че при събирането на доказателствата, първоинстанционният
съд е допуснал слабости като не е провел достатъчно подробен разпит на св. Л. Ф. Р. и е
пропуснал да констатира противоречието между показанията на свидетелката Ф.Р. от ДП и
тези, които тя е депозирала пред РС по отношение на началният момент, от който Д.К. В. и
Л. Ф. Р. са заживели заедно в дома на В.и. Този пропуск бе отстранен от настоящият състав с
повторен разпит на Л. Ф. Р. и свидетелката Ф.Р. и приобщаване по реда на чл.281, ал.4 врс
ал.1,т.2 от НПК на нейните показания от ДП, които тя потвърди.
След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата
инстанция възприе за установени следните фактически положения:
Подсъдимият К. Н. В. е роден на ******* г. в гр. Бургас, ******* гражданин, с адрес:
***********, с ****** образование, *****, ******, ЕГН **********.
Подсъдимата С. Б. В. е родена на ****** г. в гр. Бургас, ***** гражданка, с адрес:
***********, ***** образование, *****, ******, ЕГН **********.
Подсъдимите В. и В. са съпрузи и живеят на адрес в **********, заедно с останалите
си деца, сред които е и синът им св.Д.К. В., роден на *******г. Последният, и св.Л.Р. учили
в едно и също училище - *******, кв.*******, гр.Бургас. Двамата се харесали и започнали
да се срещат след училище, като връзката им станала интимна. В края на м.Декември
2019г., когато св.В. бил на *****г., а св.Р. - на *****г., последната си направила тест и
разбрала, че е бременна и споделила за това на Д. В.. Двамата веднага споделили за
бременността и желанието им да заживеят заедно на родителите си, като св.Р. казала на
майка си - св.Ф.Р., а св.В. - на баща си и майка си - подс.В. и подс.В.. Те се съгласили децата
да заживеят като семейство в дома им на *******, като заявили, че ще им помагат.
В началото на 2020г., около датата 20.01.2020г., св.Д. В. докато още бил на *****г. и
св.Л.Р., докато още била на *****г., заживели в дома на К.В. и С.В. на *******.
Подсъдимите им предоставили отделна стая, плащали сметките, осигурявали им парични
средства и храна. В последствие, през на 19.02.2020г., св.Р. посетила личния си лекар
2
св.М.Д.-Х., а на 20.01.2020г. педиатъра - св.В.П., която констатирала бременността й.
На 24.03.2020г., св.Л.Р. навършила ****-годишна възраст.
На 08.09.2020г. се родило детето на св.Д. В. и св.Л.Р. - В. В..
През м.Септември 2020г., св.Л.Р., тъй като трябвало да се грижи за детето,
прекъснала учението си, не била записана за ученик в **-ми клас и отпаднала от
образователната система.
В грижите за детето, на Л.Р. и Д.В. помагали още и св.Ф.Р., както и подсъдимите.
Св.Д. В., за да помага на св.Р. в отглеждането на детето им, започнал да работи.
Гореизложената фактическа обстановка се безспорно установява въз основа на
доказателствата, обективирани в показанията на свидетелите Ф.Р. и Л.Р. пред настоящия
състав и показанията на Ф.Р. от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 врс ал.1,т.2 от НПК,
както и показанията на Г.С., З.С., А.С., М.Д.-Х., В.П., депозирани пред РС, Удостоверение
за раждане на В. В. (л.35 от ДП); справка Общ.Бургас (л.37-41, л.118-121 от ДП); мед.
документация за Л. Ф. Р. (л.43-63, л.89-95 от ДП) Справка РЗИ (л.66-69 от ДП); справка
съдимост за В. и В. (л.71, л.73 от ДП).
РС неправилно е приел, че първоначалният момент, от който Д.К. В. и Л. Ф. Р. са
заживели заедно в дома на В.и, бил месец юли 2020г. Този извод е необоснован и
противоречи на събраният по делото доказателствен материал. От разпитите на Ф.Р. и
приобщените по реда на чл.281,ал.4 врс ал.1,т.2 от НПК нейни показания от ДП и
показанията на Л.Р. пред настоящия състав се установи, че Л.Р. и Д.К. В. са заживели заедно
в дома на В.и след средата на месец януари 2020г. В разпита си пред настоящият състав
св.Л.Р. посочи, че е заживяла с Д. близо месец преди да посети за първи път лекар във връзка
с бременността си. Видно от амбулаторен лист на стр.95 от ДП, Л.Р. е посетила д-р В.П., на
20.02.2020г. В този амбулаторен лист за пръв път е отбелязано, че Л.Р. е бременна 2-3 месец.
Ето защо, противно на районния съд, настоящата инстанция намира за доказано, че за
времето от 20.01.2020г. до 24.03.2020г., Л.Р. и Д.К. В. са живели заедно в дома на В.и в
гр.Бургас, *********. Установява се, че подсъдимите са предоставили помещение за
живеене, парични средства и храна и са заплащали сметки на сина си Д.К. В. с ЕГН
********** и на Л. Ф. Р. ЕГН: **********, които са заживели съпружески, без да са
сключили брак, респективно от формална страна е осъществен състава на чл.191, ал.3 вр. с
ал.2 от НК.
От друга страна, настоящият състав споделя изразеното от представителя на ОП
Бургас становище, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
Инкриминираният период е изключително кратък - само два месеца. Видно от
доказателствата по делото, подсъдимите полагат всички необходими грижи за двамата
младежи и за отглеждането на роденото от съвместното им съжителство дете. Осигурена е
подходяща среда за развитие на младото семейство, необходимите битови и жилищни
условия. В семейството се поддържат добри взаимоотношения, изградени на основата на
доверие и взаимно разбирателство. Морална и финансова подкрепа младата майка получава
и от своята майка. Важно е и обстоятелството, че заживяването на Д. и Л. е започнало след
като те вече били установили интимни отношения и Л.Р. вече е била бременна т.е.
подсъдимите по никакъв начин не са спомогнали за установяване на интимни отношения
между тях преди това. Подсъдимите са неосъждани, работят, осигурили са условия за
отглеждането и полагат грижи за детето на Д. и Л.. Всичко това, ведно с данните, сочещи на
ниска степен на обществена опасност на личността на всеки подсъдимите - чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, както и оказаното съдействие на органите на МВР в
хода на разследването дава основание на съда да приеме, че обществените отношения, обект
3
на защита по чл. 191, ал. 2 от НК, са засегнати в незначителна степен предвид
изключително ниската степен на обществена опасност на конкретно извършеното,
недостатъчна да се третира съответното поведение като престъпно. Според настоящият
състав е неоправдано ангажирането на наказателната репресия на държавата по отношение
на родители, които след като са разбрали, че синът им ще има дете от Л.Р., са им дали
подслон и им помагат да се грижат за детето. Ако се приеме обратното, това би довело до
санкциониране на родители, които помагат за отглеждането на внучето си, без да са
спомогнали по никакъв начин за установяването на интимни отношения между
непълнолетния си син и малолетната Л.Р.. Гореизложените съображения обуславят извода,
че деянието макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл. 191, ал.
2 от НК, се явява малозначително поради явно незначителната му степен на обществена
опасност.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция
такива нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи нейното
изменение или отмяна, което изисква тя да бъде потвърдена като краен резултат.
Настоящият състав намира, че твърденията в протеста, че съдът не бил провел тайно
съвещание преди произнасяне на присъдата, са неоснователни и недоказани, тъй като в
протокола от съдебно заседание от 08.07.2021г. изрично е отразено, че съдът се е оттеглил
на тайно съвещание след което е обявил присъдата си.
Така мотивиран, на основание чл. 338, във връзка с чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският
окръжен съд, 4 въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 35 от 08.07.2021г., постановена по НОХД №
1783/2021г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4