О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.
Габрово, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд, в закрито
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
като сложи на разглеждане в.ч.гр.д. № 41 по
описа за 2020 година, докладвано от съдия Димова и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна въззивна жалба
вх. № 29 от 15.01.2020 г. на Б.Е.В., депозирана чрез процесуалния му
представител адв. Ц.Т. от САК, срещу Определение от 17.12.2019 г. по гр.д. № 217/2019
г. по описа на Районен съд – гр. Трявна.
Определението се обжалва в частта му относно
подсъдността. Счита същото за неправилно, тъй като съдът не е обсъдил
фактическите обстоятелства, наведени в отговора на исковата молба, които имат
съществено отношение при определяне на местната подсъдност на делото. Като не е
обсъдил и оценил въведението от ответника фактически обстоятелства с
инкорпорираната в тях информация за действията на ищеца, насочени към промяна
на законовата подсъдност, съдът е постановил немотивирано, респективно
неправилно решение. Механичното цитиране на формулировката, дадена в §1, т.15 от
Закона за закрила на детето, на понятието "настоящ адрес" не може да
игнорира необходимостта от задълбочено изследване на обстоятелствата, на
основание на което да бъде постановен мотивиран съдебен акт. Позовава се на
практиката на ВКС, че неправомерните действия на родителите извършени с цел
промяна на местната подсъдност винаги следва да се установяват и тогава, когато
бъдат намерени за основателни. Същите не могат да бъдат основание за прилагане
на принципната правна норма, особено в случаите, когато фактическото
пребиваване на детето се различава от правно разпореденото.
Във въззивната частна жалба се твърди, че в
конкретния случай, действията на ищеца са предварително подготвени и са насочени
към едностранна промяна на фактическото пребиваване на детето от София в Трявна
довело респективно до промяна на местната подсъдност. В обжалваното
определение, съдът не е определил къде е обичайната среда на живот на детето Х..
От хронологическа гледна точка, след влизане в сила на решението по гр.д. №
126/2011 г. на Тревненския районен съд, с което е прекратен барака между
страните, детето Х. е живяло в София на адреса на майка си в кв. Панчарево през
периода 2011-2017 г. На това място е израсло, ходило на детска градина,
започнало училище и учило до заминаването му в Англия. Според частния
жалбоподател това е обичайната среда на живот на детето и няма никаква причина
да бъде променена. Детето пребивава в гр. Трявна последните три месеца, когато
е заведено там от ищеца без разрешение на майката и без нейното съгласие. Не
приема, че за такъв кратък период от време е заличен периода на пребиваване на
детето при майката и може да се счита за естествена среда.
Моли да се приеме обстоятелството, че ищецът Д.Б.
е извършил нарушение на съдебно решение, целящо принудителна промяна на
местоживеенето на малолетното дете Х. Б. ***, единствено и само с оглед промяна
на местната подсъдност на заведеното по-късно дело.
Въз основа на горното моли да се отмени определението
на Тревненския районен съд от 17.12.2019 г., в частта с която е оставено без
уважение възражението за местна
подсъдност на делото и да се изпрати същото за продължаване на
съдопроизводствените действия от Софийски районен съд.
Постъпил е отговор на частната жалба от Д.Х.Б.,
чрез адв. Н.З. от Габровска адвокатска колегия. Оспорва изцяло жалбата, като
неоснователна. Счита обжалваното определение за законосъобразно и правилно. Твърди,
че от изложените в исковата молба и отговора обстоятелства, детето Х. Д. Б. към
момента на подаване на исковата молба е с настоящ адрес ***. То пребивава там
още от началото на месец септември и посещава учебно заведение там. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника по иска и частен жалбоподател Б. В..
Същата не е предприела законоустановените способи за реализиране на режима на
лични отношения с детето, определен с решението за прекратяване на брака й с Д.Б..
Изложените в отговора на исковата молба обстоятелства къде да пребивава детето
ще бъдат относими към основното производство. Към момента на завеждане на исковата
молба, настоящият адрес на детето съвпада с този на баща му в гр. Трявна и това е трайно установено
обстоятелство. Съдът го е взел под внимание законосъобразно, съгласно нормата
на чл. 127, ал. 2 от СК и е отхвърлил възражението за местна подсъдност,
направено от ответника Б. В.. Моли да се остави частната жалба без уважение и
да се потвърди атакуваното с нея определение.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните доказателства,
прие за установено следното:
Подадена е искова молба от Д.Х.Б. до Тревненски
районен съд, с която иска да се постанови решение с което да се изменят
установените със споразумение, утвърдено с Решение № 105 от 06.10.2011 г.,
постановено по гр.д. № 126/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Трявна, влязло
в законна сила на 06.10.2011 г. мерки за упражняване на родителските права по
отношение на детето Х. Д. Б., роден на *** г., ЕГН ********** на бащата Д.Х.Б. ***,
ЕГН ************, като се определи местоживеенето на детето Х. Д. Б. при бащата
по настоящия му адрес. Моли да се определи подходящ режим на лични отношения с
майката и претендира заплащането на месечна издръжка.
Обоснова местната подсъдност пред Тревненски
районен съд с обстоятелството, че настоящият адрес на детето Х. е при ищеца в
гр. Трявна, ул. "Светушка" № 34 и посещава училище в гр. Трявна.
В отговора на исковата молба, ответницата В.
прави възражение за местната подсъдност, като счита, че компетентният съд да
разгледа иска е Софийски районен съд. Възразява, че фактически настоящият адрес
на детето е в гр. Трявна. Обстоятелството, че към момента на завеждане на
делото - 07.10.2019 г., детето пребивава в гр. Трявна на адреса на ищеца няма
определящо значение относно подсъдността на предявения иск, защото това
фактическо състояние е временно и се дължи единствено и само на неправомерните действия
на ищеца, изразяващи се в отказ да предаде детето на ответницата, на която са
предоставени родителските права съгласно влязлото в сила решение по гр.д. №
126/2011 г. на ТРС.
С разпореждане № 323 от 17.12.2019 г.,
Тревненски районен съд е се е произнесъл по направеното възражение за местна
подсъдност, като е приел, че от данните по делото има влязло в сила съдебно
решение според което местоживеенето на детето на страните е определено да е при
майката по постоянния й адрес в гр. София. Приел е, че няма спор обаче, че към
датата на подаване на настоящата искова молба, с която е поискана промяна в
местоживеенето на детето и в упражняването на родителските права спрямо него,
детето живее заедно с баща си в гр. Трявна. Съдът се е позовал на чл. 127 от СК, препращаща към чл. 59, ал. 9 от СК, като посочва че спорът относно
родителските права се решават от съда по настоящия адрес на детето. При
субсидиарното прилагане на §1, т. 15 от Закона за закрила на детето, според който
настоящият адрес на детето е арестът, на който то пребива.
Настоящата инстанция намира, че направените в
жалбата възражения за неправилност на обжалваното определение са неоснователни.
Според трайно установената практика на ВКС, за
настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към
момента предявяване на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК. В този смисъл следва
да се тълкуват законовите разпоредби, като се изхожда от характера на
производството по спорове за местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което съдебно
производство основната цел е закрилата на интересите именно на детето.
Определянето на специалната местна подсъдност по тези спорове, изключваща
общата такава по чл. 105 от ГПК, респ. 112 от ГПК е обусловено от целта, че при
изясняването на понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за
неговото пребиваване, което е свързано с последващите процесуални действия по
разглеждането на спора.
Към момента на предявяване на исковете детето Х.
Д. Б. *** при баща си Д.Х.Б., което не се оспорва и от ответницата по делото.
Не се спори по делото, че две години преди връщането на детето в България, то е
живяло с баща си гр. Портсмът, Кралство Великобритания, където е посещавало и
учебно заведение. След пристигането си в България на 18.07.2019 г., детето е
живяло при майка си в Панчерево. От м. Септември 2019 г. то е при баща си в гр.
Трявна, където е било записано да учи и на извънкласни дейности.
Спорен между страните е факта от кога живее при
баща си, като релевантни за спора са заявление до директора на СОУ
"П.Р.Славейков" - гр. Трявна и отчет за края на годината от
"Бейкън Вю Праймъри Академи".
Във връзка с горното, съдът намира, че место
компетентният съд да разгледа исковете по чл. 127 от СК е Тревненския районен
съд, тъй като фактът на местоживеенето на детето е при баща му в гр. Трявна,
който се явява в случая неговия настоящ адрес.
Във връзка с горното,
съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено, а подадена частна жалба оставена без уважение.
Съгласно т. 9 от ТР № 1
от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, определението на въззивният
съд, с което се потвърждава определението на първоинстанционния съд, с което е
оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност,
не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете,
предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.
По
изложените съображения, Габровски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна
въззивна жалба вх. № 29 от 15.01.2020 г. на Б.Е.В., депозирана чрез
процесуалния му представител адв. Ц.Т. от САК, срещу Определение от 17.12.2019
г. по гр.д. № 217/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Трявна в частта относно
подсъдността на делото, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.