№ 99
гр. Каварна, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Гражданско дело №
20233240100033 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Д. М.
О. с ЕГН ********** с адрес: гр.Каварна, ул.“****“ № 24 чрез процесуален
представител адв.М. К. – ДАК, със съдебен адрес: гр.Каварна, ул.“****“ № 39
срещу З. А. О. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Каварна, ул.“****“ №
84, с която е предявен конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1
СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото
и непоправимо разстройство настъпило след сключването му.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата
молба и доказателствата към нея ответникът чрез назначения й на основание
чл.47, ал.6 от ГПК и чл.25, ал.1 във връзка с чл.21, т.3 от ЗПП особен
представител – адв. М. Т. В. . ДАК е депозирал писмен отговор.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили
граждански брак на 18.03.1996г. пред длъжностното лице по гражданското
състояние при община Каварна. От брака съпрузите имат родени деца две
деца – А. Д.ова Б. с ЕГН ********** и Р. Д.ов М. с ЕГН **********, които
към момента на депозиране на исковата молба са навършили пълнолетие.
Твърди, че семейния им живот винаги е бил проблемен. Няколко пъти са се
разделяли, а в последствие се събирали отново заради децата. През 2014г.
окончателно се разделили, като фактическата им раздяла била трайна. Излага,
че в живота му има друга жена, децата им били големи и имали собствени
семейства. Счита, че между тях като съпрузи няма разбиране, взаимност и
близост, настъпило е отчуждение между тях като съпрузи. С оглед
преустановяването на семейното съжителство и настъпилото отчуждение
между съпрузите ищцата моли бракът да бъде прекратен с развод, поради
неговото дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по
1
въпроса за вината. Представя като писмени доказателства: удостоверение за
сключен граждански брак № 0012/18.03.1996г. изд. от Община Каварна и
удостоверение за семейно положение и членове на семейството Изх.№ АО-
01-101/23.01.2023г. изд. от Община Каварна. Прави доказателствено искане за
допускане на един свидетел.
Ответникът З. А. О. чрез назначения й на основание чл.47, ал.6 от ГПК и
чл.25, ал.1 във връзка с чл.21, т.3 от ЗПП особен представител – адв. М. Т. В.
- ДАК в срока и по реда на чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, с която
счита предявения иск за допустим. Не взема становище по основателността
на иска.
В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба. Молят за прекратяване на брака,
сключен на 18.03.1996г. в гр.Каварна между Д. О. и З. О., поради дълбоко и
непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината, както и
произнасяне издръжка между съпрузите да не се дължи и изплаща.
Претендират ответника да бъде осъден да им заплати сторените разноски за
особения представител. Ответникът чрез назначения особен представил,
моли за постановяване на решение за прекратяване на брака.
Съдът, като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак
на 18.03.1996г., за което обстоятелство е съставен акт за сключен граждански
брак № 0012/18.03.1996г. от длъжностното лице по гражданско състояние в
Община Каварна/л. 5/.
От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпит на
свидетеля Г.А.А. се установява, че от 10 години съпрузите са разделени.
Излага обстоятелства, че отв.З. О. е в чужбина от дълги години, не са се
събирали да живеят заедно. Двамата живеели в чужбина и всеки имал
самостоятелен живот.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
От показанията на разпитания свидетел се установява, че от поне
10години страните не живеят съвместно, като след раздялата жената и мъжът
са се установили да живеят в различни държави. Вярно е, че фактическата
раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971
г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай
раздялата, е с не малка давност, през което време бракът им е съществувал
само формално. През този период съпрузите не са се събирали да живеят
заедно, не са поддържали общо домакинство, не са имали отношения като
съпрузи, като всеки от тях в личен план е установил свой собствен начин на
живот, изключващ изцяло другия. През този период, двамата не са били
отдадени на обща грижа и единомислие за съществуването и просперитета на
2
семейството. Всякакви контакти между тях са прекъснати и те са отчуждени
един от друг, помежду им трайно са се настанили неразбирателството,
липсата на обич и взаимно уважение.
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения
са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното
от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното
доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство,
както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между
членовете на семейството. Предвид изложеното намира, че запазването на
брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било
вредно, за обществото и самите съпрузи, между които не съществува
физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
Относно разноските.
Ищецът претендира присъждане на разноски в производството, които е
направил във връзка с назначаването на особен представител на ответника в
размер на 1200/хиляда и двеста/ лева.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на
50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника, след приспадане на
първоначално внесената такса от ищеца в размер на 25 лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д. М. О. с ЕГН ********** с
адрес: гр.Каварна, ул.“****“ № 24 и З. А. О. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес: гр.Каварна, ул.“****“ № 24, сключен на 18.03.1996г., за
което обстоятелство е съставен акт за сключен граждански брак №
0012/18.03.1996г. от длъжностното лице по гражданско състояние в Община
Каварна, на основание чл. 49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака издръжка между
съпрузите не се дължи и изплаща.
ОСЪЖДА З. А. О. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:
гр.Каварна, ул.“****“ № 24 да заплати на Д. М. О. с ЕГН ********** с
адрес: гр.Каварна, ул.“****“ № 24 сума в размер на 1200.00 / хиляда и двеста/
лева, разноски за назначаване на особен представител.
ОСЪЖДА З. А. О. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:
гр.Каварна, ул.“****“ № 24, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Каварна, сумата от 25.00 (двадесет и пет)
лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на
3
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК, както и 5.00 лв. такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
4