Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 447
гр. Враца, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 23.11.2020г. /двадесет и трети ноември две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря
ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 499
по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
197 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Д.Д. *** против Решение № 140/31.08.2020г.
на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което е потвърдено Постановление
за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № С200006-022-0053638/14.08.2020г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда.
Твърди се, че не е налице установено и изискуемо публично вземане, поради което
е недопустимо принудително изпълнение и обезпечение по реда на чл. 195, ал. 1 –
3 от ДОПК, вкл. чрез налагане на обезпечителни мерки по чл. 200 и чл. 205 от ДОПК. Прави се възражение за прекомерност на обезпечителната мярка.
Ответникът - Директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез
процесуалния представител ** Д.М., изразява становище за неоснователност на
жалбата, като счита оспореното решение за
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
състав на Административен съд – Враца, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Срещу жалбоподателя Д.Д.Д. е образувано изпълнително дело № *********/2019г.
на ТД на НАП – Велико Търново за събиране на публично вземане.
С процесното Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С200006-022-0053638/14.08.2020г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, е обезпечено публичното вземане по
горепосоченото изпълнително дело в общ размер на 60509,58 лв., от които
главница 48896,80 лв. и лихва 11612,78 лв., чрез възбрана върху недвижим имот:
Поземлен имот с № 165 в квартал 23 по плана на с. ***, общ. ***, одобрен със
Заповед № 352/04.03.1968 г. на Кмета на Община Враца, на адрес с. ***, ул. ***
№ *, с площ 390 кв.м., реална част от образуван урегулиран поземлен имот XVII – 165, 166,
заедно с построените в имота масивна жилищна сграда и други подобрения, площ
390 кв.м., находящ се в с. ***, общ. ***, ул. *** № *, придобит с нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ** от **.**.**** г., с данъчна оценка 1618,40
лева.
По делото е представено Удостоверение за данъчна оценка изх.
№ **********/23.07.2020г.
Д.Д.Д. е обжалвал Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки, като Директора на ТД на НАП – Велико Търново се е
произнесъл с Решение № 140/31.08.2020г., с което е потвърдил постановлението
като правилно и законосъобразно.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от
оспорването и срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспореното Решение № 140/31.08.2020г. е издадено от
компетентен орган – Директора на ТД на НАП – Велико Търново, на когото изрично
по силата на чл. 197 от ДОПК е предоставено правомощието да
разглежда жалби срещу постановленията на публичен изпълнител по налагане на
обезпечителни мерки. Решението е издадено в писмена форма, като са посочени
фактическите и правните основания за издавеното му.
Налагането на обезпечителни мерки е едно от правомощията на
публичния изпълнител, предвидено в чл.
12, ал. 4, т. 1 от ДОПК. Обезпечението представлява
едностранно властническо правомощие, изразяващо се в забрана за извършване на
разпоредителни действия с притежаваното от страна на длъжника имущество.
Съгласно чл.
195, ал. 1 от ДОПК, на
обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено (чл.
195, ал. 2 от ДОПК).
Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител: 1) по искане
на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2) когато не е
наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след
получаване на изпълнителното основание (чл.
195, ал. 3, т. 1-2 от ДОПК).
Съдържанието на постановлението е изчерпателно изброено в нормата на чл.
196, ал. 1 от ДОПК – постановлението се издава в
писмена форма и съдържа името и длъжността на органа, който го издава;
наименованието на акта, номера и датата на издаването му; фактическите и
правните основания за издаването му; наименованието, идентификационния номер,
адреса за кореспонденция и постоянния адрес, съответно седалището и адреса на
управление на длъжника; размера на публичното задължение и лихвите; вида на
обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага; забрана за разпореждане
с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка; пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва постановлението; датата на издаване и подписа на
органа, който го е издал, с означение на длъжността му. Според чл. 195,
ал. 7 от ДОПК обезпеченията
трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или
установяеми по реда на чл.
195, ал. 5 от ДОПК.
Съгласно чл.
197, ал. 3 от ДОПК,
съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал.
5. Видовете обезпечителни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.
198, ал. 1 от ДОПК – обезпечението се извършва с
налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; със запор на движими вещи и
вземания на длъжника; със запор на сметките на длъжника; със запор на стоките в
оборот на длъжника, като публичният изпълнител може да наложи няколко вида
обезпечения на обща сума до размера на вземането.
Процесната обезпечителна мярка е наложена в предвидената от
закона писмена форма, от компетентен за това орган на приходна администрация,
при спазване на процесуалните правила и наличие на материалните предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните и общинските
публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване
на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в
закон е установено друго. В настоящия случай предприетите действия от органа по
изпълнение са въз основа на невлязло в сила решение за налагане на финансова
корекция, издадено от директора на Областна дирекция – Плевен на Държавен фонд
„Земеделие“. Това решение представлява административен акт, с който се
установява публичното вземане по основание и по размер. Това следва от
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, съгласно която публични са
държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз. Изложените от жалбоподателя доводи за необходимост
от издаване на акт за установяване на публично държавно вземане са
неоснователни. Издаването на такъв акт би довело до смесване на производството
по налагане на финансова корекция, което се развива по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), с това по установяване на публично държавно вземане, което се
развива по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за липса на изискуемо публично вземане, тъй
като решението за финансова корекция, по повод на което е образувано
изпълнителното дело, не е влязъл в сила акт, защото има висящ съдебен процес.
Изискуемостта на задължението не винаги настъпва с влизане в сила на
изпълнителното основание, тъй като е възможно да е допуснато предварително
изпълнение. В случая, по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ оспорването на
решението за налагане на финансова корекция не спира неговото изпълнение, т.е.
допуснато е предварително изпълнение по силата на закона.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, според
което липсват мотиви относно необходимостта от налагане на постановената
обезпечителна мярка. В постановлението е посочено изрично, че се касае за
обезпечаване на задължение по изпълнително дело № *********/2019г. по описа на
ТД на НАП – Велико Търново. Преценката за затруднено събиране на задължението е
направена на база установения размер на задълженията на оспорващия. Налагането
на обезпечителни мерки е въпрос на оперативна самостоятелност на публичния
изпълнител, който извършва преценка относно наличието на риск за събиране на
вземането. Доколкото е налице публично вземане в голям размер, съдът намира, че
наложената обезпечителна мярка е законосъобразна и необходима.
Същевременно не е налице противоречие с принципа за
"съразмерност", установен в чл. 6 от АПК. Обезпечителната мярка е предприета за обезпечаване на
установено по основание и размер публично задължение в размер на 60509,58 лв. Общият
размер на наложените обезпечения с ПНОМ № С200006-022-0053638/14.08.2020г., №
С200006-022-0053360/13.08.2020г., № С200006-022-0053511/14.08.2020г. и №
С200006-022-0042127/07.07.2020г. е 55692,55 лв., поради което не е налице
свръхобезпечаване, съответно възражението на жалбоподателя за несъразмерност на
наложеното обезпечение е неоснователно.
Съгласно чл. 195, ал. 6 от ДОПК, обезпеченията се
извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в
следната последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната
стойност; 3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.
В настоящия случай тази последователност е спазена, като при липса на данни за
балансовата стойност на активите размерът на обезпечението е определен по
данъчната оценка на имота от 1618,40 лева. Следва да се отбележи, че пазарната
оценка на имота е неотносима и не би могла да доведе до различен от изложения
извод, тъй като в нормата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК не е предвидена възможност
обезпечението да се извърши по такава оценка.
От страна на оспорващия не са представени доказателства
за предприето пълно или частично изпълнение по посоченото задължение. Не се
представени и обезпечения в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, в който случай съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът може
да отмени обезпечителната мярка.
Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото ПНОМ №
С200006-022-0053638/14.08.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Враца, и потвърждаващото го Решение № 140/31.08.2020г. на
Директора на ТД на НАП - Велико Търново, са издадени при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон,
поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на основание чл. 161, ал. 1,
изр. 3 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лева,
съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения вр. чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
Водим от горното, Административен съд – Враца
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Д. *** против Решение № 140/31.08.2020г. на Директора на ТД на НАП
- Велико Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С200006-022-0053638/14.08.2020г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д. *** да заплати на Националната агенция за приходите сумата в размер на
500,00 (петстотин) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
На
основание чл. 138 АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен съдия: