Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА П.
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4838 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от “О.Ф.Б.“ ЕАД, *** срещу Т.Н.К. ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени искове с правно осн. чл.78 от ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК за заплащане на сумата от 979,10 лева - неизплатена главница
по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
ефект от 24.11.2015 г. сключен между „Б. Д.“ ЕАД и Т.К. и сумата 222,68 лева, претендирана като договорна лихва за
периода от 20.03.2016г. до 28.03.2019г. и законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане, които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от 22.06.2018г.
В исковата
молба ищецът „О.Ф.Б.“ ЕАД твърди, че на 24.11.2015 г. между „Б. Д.“ ЕАД и Т.К., е сключен договор Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
ефект, по силата на който "Б. Д." ЕАД е предоставила на Т.Н.К. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван
чрез кредитна карта в размер на 1000,00 лева (хиляда лева) с месечна
падежна дата всяко 20-о число на месеца. Кредитът се усвоява и погасява
чрез разплащателна сметка за целите на картата №BG67STSA93000023120580,с променлив лихвен процент в размер
на 17.95 % към 24.11.2015 ГПР в размер на 19.50 %.
Ответникът не е обслужвал редовно кредита,
което е дало основание на банката да обяви вземанията за предсрочно изискуеми,
на осн. чл. 31 във вр. с
чл.30 от Общите условия към договора за
кредит, поради забава, изпращайки нотариална покана, връчена от нотариус на
майката на ответника.
С договор за цесия от 22.06.2017г., „Б. Д.“
ЕАД е прехвърлила на „О.Ф.Б.“ ЕАД всички вземания, произтичащи от Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
ефект от 24.11.2015г., които ответникът, въпреки уведомяването си, не е погасил
чрез плащане.
С оглед изложеното се настоява за уважаване
на предявените осъдителни претенции.
В едномесечния срок за отговор, ответникът
чрез назначения от съда особен представител, оспорва предявените искове като
сочи, че ищеца не е страна в договорните отношения с Т.К.. Оспорва наличието на
валиден договор за цесия от 22.06.2017г между Б. Д. ЕАД
и О.Ф.Б. ЕАД за прехвърляне на вземанията по договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 24.11.2015г. ведно с всичките му принадлежности,
привилегии, изтекли лихви и обезпечения. Сочи, че не са спазени изискванията на
чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Оспорва ответника да е получил претендираните
суми по договора.
Оспорва и
представляващите неразделна част от договора общи условия, както и част от клаузите в тях,
които считам за неравноправни и противоречащи на Закона за защита на
потребителите и нищожни на основание на същия закон. Неравноправна клауза в
договор сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца, доставчика и потребителя, като се
задължава потребителя при неизпълнение на задължението да заплаща необосновано
високи такси, неустойки, обезщетение и пр. Сочи, че в
императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни
за дейности свързани с управлението на кредити не е допустимо да се изисква.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:
По делото са
представени договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 24.11.2015г.,сключен
между Б. Д. ЕАД и Т.Н.К. и ОУ. По силата
на договора банката е предоставила в заем парична сума от 1000 лева под формата
на кредитен лимит усвояван чрез кредитна карта.
Процесният договор за паричен револвиращ потребителски кредит чрез използване на кредитна карта
е консенсуален, поради което, макар и при постигане на
съгласие между страните относно поетите с него субективни права и правни задължения да е породено правното
действие на тази възмездна двустранна сделка, за да възникне
договорното задължение за връщане на
предоставения кредит от ищеца на
ответника, ведно с уговорените възнаградителни лихви и други съпътстващи
използване на кредитната карта такси, следва в процеса на доказване
да се установи
по несъмнен начин, че кредиторът
е изпълнил своето договорно задължение за отпускане на
картодържателя на съответен паричен кредит чрез използването
на съответната кредитна карта.
С цел доказване на този правнорелевантен
факт по делото е приобщено заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
неоспорено от страните. Същото е резултат от приложени специални знания при преценка
на счетоводните записвания на кредитора и осчетоводените от него данни,
получени по сметката за ползване на кредитната карта. От заключението се установява, че сумата е усвоена по
посочена в договора сметка 02/0000000023120580, като е изтеглена с три тегления
на АТМ, 400 лв. на 08.03.2016г,. 400 лв. на 09.03.2016г. и 200 лв. на
10.03.2016г., поради което са неоснователни възраженията на ответника в тази
насока.
Съгласно чл. 1, ал. 3 ГПР е 19,50 % и общо
дължимата сума е 1099,87 лева. Падежната дата се определя на всяко 20-о число
на месеца. С подписа си, ответникът е удостоверил, че е запознат и приема ОУ за
този вид договори за кредит и кредитни карти, както и че му е предоставена преддоговорната информация по чл. 5 ЗПК,
с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора. Следователно, процесният договор за револвиращ
кредит е валидно сключен. Предоставеният от банката револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който, съгласно Договора за
кредит, се осигурява чрез кредитна карта (Картата), се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на Договора е 17,95 годишно, или
0, 05 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен EURIBOR,
за карти в EUR и USD в размер на 0, 486 %,
който индекс при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
надбавка в размер на 16,964 %. Лихвеният процент се променя с промяната на
6-месечния SOFIBOR в сроковете, посочени в общите условия. В случаите на
отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност
0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на
фиксираната надбавка.
Съгласно чл. 25, ал.
2 от Общите условия към договора за кредит, срокът за ползване на кредита е
обвързан със срока на валидност на кредитната карта. За месечна падежна дата е
определено 20-то число на месеца. Определя се и минимална сума за револвиране, която е различна в зависимост от размера на
погасената част от ползвания кредит.
Представените договори
са подписани от ответника и предвид не оспорване тяхната автентичност същите
обвързват редовно страните.
Погасяването на
усвоения лимит от картата е уговорено като месечно задължение, тъй като до
всяко 20-то число от месеца, картодържателят е следвало
да погасява задълженията си съобразно уговореното по чл.29 от ОУ. Поради
невнасяне изцяло или частично на минимална сума за револвиране
четири поредни месеца на определените падежни дати /съгласно чл. 30 и чл. 31 от
Общите условия на Б. Д. ЕАД по договори за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит/,
вземането на банката става изискуемо за
целия използван кредитен лимит и започва да се олихлява
с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка
за забава. Съгласно чл. 30 от ОУ в случай, че в рамките на гратисния
период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка
от минималната сума за револвиране, по кредита
му се начислява такса за нереволвиране, а невнесената
част започва да се олихвява с лихва равна на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителна надбавка за забава. На осн.
чл. 31 от ОУ при непогасяване на задълженията за минимална сума за револвиране в
срок до края на петия гратисен
период ползването на кредитния лимит се прекратява.
Тези уговорки на
практика обезсмислят падежа като разсрочване в полза на длъжника, тъй като той
ежемесечно е задължен да връща ползваните суми, за да има право на кредитния
лимит и занапред. Респективно предсрочната изискуемост се свежда само до
преждевременно лишаване на длъжника от револвиране (в
случай че е имало неусвоен остатък), но не и от срок, в който дълга не е
изискуем. В този смисъл, самото заявяване на получения дълг като
"предсрочно" изискуем е излишно при несъмнено изтичане на краен срок
за ползване на главницата и месечно начислявани възнаградителни
лихви много преди предявяване на иска.
Няма спор, че като вид търговска
сделка за предоставяне на финансова услуга процесния
договор за банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл. 146 ЗЗП, както и че ответникът, като
кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като според ал. 2 от
същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Разпоредбата на чл. 144 ЗЗП визира
изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни
клаузи в договори с потребители, по чл. 143 ЗЗП, са неприложими.
Съдът счита, че сключеният договор обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия
по кредита. Договорното съдържание е съставено на ясен и разбираем език, макар
и безспорно да се изисква в известна степен икономическа грамотност. Не се
установява обаче от доказателствата по делото, че ответникът е бил лишен от
възможността да проучи детайлно всички клаузи по договора и съдът приема, че
при проява на обичайно дължимата грижа и съобразителност е могъл да прецени
личните си икономически последици от договора. Фактът, че ответникът е
изпълнявала клаузите по договора от 24.11.2015 г. до датата 26.01.016г. води до
извода, че е съзнавал, че договора за кредит е индивидуално договорен с него.
Не се установи и първоначално
договореният лихвен процент по чл.1 ал.2 от Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 24.11.2015г. да е променян съобразно дадената възможност.
С договор за покупко-продажба
на вземания от 22.06.2017 г., "Б. Д." ЕАД е прехвърлила всички свои
вземания, произтичащи от предоставени просрочени потребителски кредити на
"О.Ф.Б." ЕООД ведно с правото да извърши уведомяване на длъжника за
извършената цесия съгласно чл.
99, ал.3 ЗЗД. От приобщения към доказателствения
материал приемо-предавателен протокол към договора за
покупко-продажба на вземания от 27.06.2017 г. /л.58 от делото/ е видно, че процесният кредит от 24.11.2015 г., попада в предмета на
цесията. В решение на ВКС, ТК по т.дело № 362/2015 г. на второ т.о. се излагат
съображения, че целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като
плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно
релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от
предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионера/. Допустимо е
по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия
кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания - цедента, съгласно
разпоредбата на чл.
36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят
е изявил съобразно чл.
39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД. В случая е налице приложено с исковата молба именно такова
пълномощно /на л.61/ за ищеца, който се легитимира материалноправно
като кредитор на вземането към подаване на исковата молба. С цитираното решение
на ВКС се приема, че исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Изрично изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението, а
така също и за съобщаване на цесията, се съдържа в исковата молба, поради което
съдът е длъжен да вземе предвид настъпилите в хода на производството факти с
правно значение.
Съдът намира за
неоснователни и релевираното общо възражение от
ответника по отношение на извършената цесия. Следва да се отбележи, че длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е
изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, каквато не е
настоящата хипотеза. Отделно от това съобщаването за сключен договор за цесия
може да се извърши и с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните
документи. В случая към исковата молба са приложени както договорът за цесия,
така и пълномощно за цесионера да извърши
уведомяването, а изявлението по чл.
99, ал. 4 от ЗЗД е обективирано в условията на
евентуалност в исковата молба. В този смисъл изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е спазено, тъй като в
случая не се касае до лично и незаместимо действие,
поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник, особено ако се
вземе в предвид, че съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а само за противопоставимост.
С оглед изложеното
съдът намира, че процесният договор за цесия е
произвел действие по отношение на ответника. От заключението на изслушаната
пред първата инстанция ССЕ, което съдът кредитира като обективно изготвено,
сумата по процесния кредит, предоставена на ответника
Т.Н.К. в размер на 1000,00 лв. е усвоена от него. Не се установява същият да е
погасил задължението си. В счетоводството на "Б. Д."ЕАД кредитът е
отнесен на 22.08.2016 г. като „преустановено ползване КК“. Вещото лице
заключава, че дължимите суми от ответника са 979.10 лв., главница 132.62 лв. възнаградителна
лихва, такси 141.99 лв. и лихвена надбавка 116.62 лв. Съответно предявените
искове следва да се уважат за сумата от 979,10 лв. главница и 132.62 лв.
договорна/възнаградителна лихва/ за периода от 20.03.2016г.
до 28.03.2016г. и отхвърли за горницата над 132.62 лв. до претендираните
222,68 лв., като неоснователен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
производството разноски, съразмерно с уважената част от иска -174,92 лв. д.т.,
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП , 300
лв. депозит за особен представител и 360 лв. за ССЕ или общо 587,34 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на
иска. Тъй като, липсва направено такова искане, както и представяне на
доказателства в тази насока, разноски не се присъждат в полза на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.Н.К. ЕГН **********,
с адрес *** да заплати
на “О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, на осн.чл.79
от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД сумата от 979,10
лева (деветстотин
седемдесет и девет лева и десет стотинки), представляваща неизплатена главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
ефект от 24.11.2015 г. сключен между „Б. Д.“ ЕАД и Т.К. и
сумата 132,62 лева (сто тридесет и зва
лева и шестдесет и две стотинки), претендирана като договорна лихва за
периода от 20.03.2016г. до 28.03.2019г. и законната лихва върху главницата от
датата на подаване исковата молба- 28.03.2019г. до окончателното й изплащане,
които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 22.06.2018г., като отхвърля иска за договорна лихва за
горницата над 132.62 лв. до претендираните 222,68 лева.
ОСЪЖДА Т.Н.К. ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на “О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК *********сумата от 587,34 лв. (петстотин осемдесет и седем
лева и тридесет и четири стотинки), представляваща направените
разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: