Решение по дело №1531/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1937

 

гр. Пловдив, 22 октомври 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1531 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

“КАРКОН“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Хан Кубрат“ №1, ет.6, офис 608, ЕИК *********, представлявано от адвокат П.М.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001620002934-091-001 от 27.10.2020г., издаден от Г.П.Й.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и К.П.Я.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №281 от 21.05.2021г. и с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №281 от 21.05.2021г. от 28.05.2021г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта му, с която на жалбоподателя допълнително са установени задължения за лихви по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в общ размер от 38 354,98 лв., съответно за периоди и в размери, както следва:

 

Претендира се отмяна изцяло на оспорената част от акта поради незаконосъобразност, присъждане на направените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П.М., съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), в размер, определен по реда на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). На 27.09.2021г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№16617 (листи 686-687) от адвокат М., подкрепящи заявеното в жалбата.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Д.К.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 28.09.2021г. по електронна поща постъпва писмена защита с Вх.№16759 (листи 688-689) от юрисконсулт К., с която се поддържат изразеното становище и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.  

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001620002934-020-001 от 21.05.2020г. (листи 601-602) на Г.П.Й.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периода 01.01.2015г. – 30.04.2020г. и задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за периода 01.01.2015г. – 31.12.2019г. За ревизиращи органи са определени- К.П.Я.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Б.С.П.- старши инспектор по приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 08.06.2020г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 604).

Ревизионният доклад (РД) с №Р-160016202934-092-001 (листи 139-154, 352-366) е изготвен на 21.09.2020г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 30.09.2020г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 350), като по делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против РД.

Ревизионният акт (листи 17-31, 131-138, 193-207, 334-341), предмет на настоящето производство, е издаден на 27.10.2020г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 29.12.2020г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 343).

Според приетите по делото нарочни разпечатки (листи 9-13), Г.П.Й. (лист 9, 10), К.П.Я. (лист 11) и Б.С.П. (лист 12, 13) притежават валидни електронни подписи за периода на ревизията.

Посочената по-горе ЗВР с №Р-16001620002934-020-001 от 21.05.2020г., РД с №Р-16001620002934-092-001 от 21.09.2020г., както и оспореният по делото РА са представени като файлове, записани върху оптичен носител (CD, лист 3).

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, на съдията-докладчик е служебно известно, че със Заповед №РД-09-2433 от 16.12.2019г. (неприложена по делото) на директора на ТД- Пловдив на НАП на Г.П.Й. и на заместващата я при отсъствие С.А.Г.(и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии.

Като доказателства по делото са приети заверени копия на Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018г. (листи 5-6) и Заповед №РД-09-1530 от 30.09.2020г. (листи 7-8) на директора на ТД- Пловдив на НАП, с които заповеди К.П.Я. е определена за служител, изпълняващ функциите “ръководител на екип”. Посоченото делегиране на правомощия, определяне на заместващ орган и определяне на “ръководител на екип” настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд (ВАС) на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.

На първо място е нужно да се отбележи, че с процесния РА спрямо жалбоподателя са установени задължения за допълнително начислен данък по ЗДДС в общ размер от 193 264,52 лв. и законни лихви върху посочената сума в общ размер от 62 468,31 лв., начислени до 27.10.2020г. Установените с РА задължения са за общо 20 данъчни периоди- посочените по-горе в таблицата 18 данъчни периоди, както и периодите фев.15 и мар.15, за които процесният РА е изцяло отменен.

Против процесния РА е подадена жалба с Вх.№784 от 13.01.2021г. в ТД- Пловдив на НАП, офис Пазарджик (листи 307-313) от адвокат П.М.- пълномощник (лист 47, 305). Посочената жалба постъпва в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Пловдив, при ЦУ на НАП, на 20.01.2021г., видно от поставения Вх.№20-30-9 (листи 179-192). Като приложение към жалбата са представени множество доказателства (листи 208-304), изчерпателно изброени в жалбата.

На 08.02.2021г. в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Пловдив, при ЦУ на НАП, постъпва допълнение към жалба с Вх.№20-30-93#1 (листи 56-58, 59-61) от адвокат М., към което са приложени множество доказателства (листи 62-99).

На 18.02.2021г. в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Пловдив, при ЦУ на НАП, постъпва второ допълнение към жалба с Вх.№20-30-9#2 (листи 159-160) от адвокат М., към което са приложени множество доказателства (листи 161-178).

На 11.05.2021г. в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Пловдив, при ЦУ на НАП, постъпва трето допълнение към жаба с Вх.№20-30-9#4 (листи 100-101) от адвокат М., към което са приложени множество документи (листи 102-130).

С Решение №281 от 21.05.2021г. (листи 32-44, 49-55) на ответника по делото, процесният РА се отменя в частта за допълнително начисления ДДС в общ размер от 193 264,52 лв. и прилежащи лихви върху тази сума в общ размер от 18 019,93 лв. (по точка 4. от решението), като РА се изменя в частта му, с която на жалбоподателя са установени законни лихви за посочените по-горе общо 18 данъчни периоди в общ размер от 44 448,38 лв. на общо 39 343,70 лв.

Освен това, с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №281 от 21.05.2021г. от 28.05.2021г. (листи 45-46), процесният РА се изменя в частта му, с която на жалбоподателя са установени законни лихви за посочените по-горе общо 18 данъчни периоди в общ размер от 39 343,70 лв. на 38 354,98 лв.

В рамките на ревизията е установено, че за ревизирания период жалбоподателят декларира извършени вътреобщностни доставки (ВОД) за Гърция, с получател “SYSTEM TEC LTD“ (или “SYSTEM TEC Е.П.Е.“), с VIN №EL999898611; с предмет на доставките различни видове принадлежности и части за автомобили; за което са издадени общо 38 броя фактури/invoice, изчерпателно посочени в табличен вид в РД (лист 141, 354); на обща стойност от 694 379,30 лв., представляваща левовата равностойност на общо 355 030,50 евро. По посочените фактури не е начислен ДДС на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС, според която норма, облагаеми с нулева ставка на данъка са ВОД по чл.7, с изключение на освободените ВОД по чл.38, ал.2 от ЗДДС.

Прието е за установено, че жалбоподателят не разполага с необходимите документи, доказващи извършването на декларираните ВОД, изискуеми по силата на чл.53, ал.2 от ЗДДС и чл.45 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), в приложимите им редакции.

Съответно, декларираните от жалбоподателя доставки не представляват ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС; доставките са с място на изпълнение на територията на страната; налице са облагаеми доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС; поради което на дружеството жалбоподател е начислен ДДС върху общата данъчна основа на 38-те доставки (694 379,30 лв.) в общ размер от 138 875,85 лв., върху която сума са определени и прилежащи лихви.

Предвид представените като приложения към жалбата и трите допълнения към жалбата, адресирани до ответника по делото, множество писмени доказателства, ответникът по делото приема за установено, че процесните 38 броя декларирани ВОД са реално изпълнени и отменя РА за сумата от 138 875,85 лв.

В рамките на ревизията е установено, че жалбоподателят декларира сделки като посредник в тристранни операции към придобиващия “SYSTEM TEC LTD“, с VIN №EL999898611, за което са издадени общо 8 броя фактури/invoice, изчерпателно посочени в табличен вид в РД (лист 141а, 354а); на обща стойност от 122 069,88 лв., представляваща левовата равностойност на общо 62 413,39 евро.

Относно цитираните сделки са представени фактури от прехвърлителите “VISION ALERT LTD“, с VIN GB945655880, Великобритания; “REDTRONIC LIMITED (LTD)“, с VIN GB381289235, Великобритания; “NISSEN GMBH“, с VIN DE134723333, Дания; “SYSTEM EDSTROM“, с VIN SE556132455801, Швеция.

Прието е за установено, че жалбоподателят, в качеството му на посредник по тристранните операции, не разполага с документите по чл.9, ал.2 от ППЗДДС, с които да докаже обстоятелствата по чл.62, ал.5 от ЗДДС.

Съответно, ревизорите приемат за установено, че жалбоподателят не е посредник в тристранни операции, а е придобиващ по осъществено вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки на обща стойност 82 655,70 лв., съгласно чл.13 от ЗДДС, поради което и на основание чл.84 и чл.86, ал.2 от ЗДДС се начислява ДДС в общ размер от 16 531,14 лв., върху която сума са определени и прилежащи лихви.

Предвид представените като приложения към жалбата и трите допълнения към жалбата, адресирани до ответника по делото, множество писмени доказателства, ответникът по делото приема за установено, че жалбоподателят притежава изискуемите документи по чл.9, ал.2 от ППЗДДС и отменя РА за сумата от 16 531,14 лв.

В рамките на ревизията е прието за установено, че жалбоподателят декларира извършване на доставки на услуги (по комисионен договор) по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнението на територията на друга държава членка, за което са издадени общо 4 броя фактури/invoice към “REDTRONIC LTD“, с VIN GB381289235, Великобритания, на обща стойност 189 287,65 лв., съответно с №46 от 22.01.2015г. (лист 372), на стойност 29 960,87 лв. (левова равностойност на 15 318,75 евро); с №48 от 06.02.2015г. (лист 375а), на стойност 30 657,64 лв. (левова равностойност на 15 675,00 евро); с №49 от 25.02.2015г. (лист 376), на стойност 31 122,14 лв. (левова равностойност на 15 915,50 евро); както и с №50 от 30.03.2021г. (лист 376а), на стойност 97 547,02 лв. (левова равностойност на 49 875,00 евро).

Прието е за установено, че представените пред ревизорите доказателства не позволяват формирането на несъмнен извод, че лицето, към което са издадени фактурите, е действителният получател на услугите, както и че е данъчно задължено лице, установено в друга държава членка.

Съответно, на основание чл.86, ал. и ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя се начислява ДДС в общ размер от 37 857,53 лв., върху която сума са определени и прилежащи лихви.

Предвид представеното като приложение към жалбата, адресирана до ответника по делото, заверено копие на комисионен договор от 15.12.2014г. (листи 208-209, 210), както и въз основа на служебно извършена проверка в информационен масив VIES, според която “REDTRONIC LTD“ притежава валиден ДДС номер за регистрация по ДДС във Великобритания към датите на фактурираните услуги, ответникът по делото приема за установено, че тази част от РА е незаконосъобразна и отменя РА за сумата от 37 857,53 лв.

Съответно, оспореният по делото РА е отменен изцяло за установените с него задължения за ДДС в общ размер от 193 264,52 лв.

На следващо място, според решението на ответника, на отмяна подлежат и начислените прилежащи лихви за данъчен период м.02. и м.03.2015г., а за данъчен период м.01.2015г. на изменение, тъй като в този период при ревизията има и констатация за доставки като посредник по тристранни операции, подробно изложени в т.2 (задълженията в размер от общо 16 531,14 лв.) и т.3 (задълженията в размер от общо 37 857,53 лв.) от решението.

Пак според решението на ответника, относно начислени лихви във връзка с допълнително установените суми с процесния РА в т.1 (задълженията в размер от общо 138 875,85 лв.) и т.2 (задълженията в размер от общо 16 531,14 лв.) от решението.

“Тъй като потвържденията по гореизложените фактури за ВОД и за посредник в тристранни операции са представени в хода на административното обжалване, а не до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване би станал изискуем, съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС и във  връзка с чл. 9, ал. 3 и чл. 46 от ППЗДДС, то „КАРКОН“ ООД е следвало в 15 - дневен срок да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС, с които да начисли ДДС в съответния размер по фактурите. Дружеството не го е направило и следователно за тези доставки са дължими лихви до представянето им пред настоящата административна инстанция. В приложения към РА лихвен лист лихвите са изчислени неправилно и в разрез с нормата на чл. 117 от ЗДДС във връзка с чл. 9 и чл. 46 от ППЗДДС и те следва да бъдат изменени за периоди и в размери, съгласно лихвен лист приложен към настоящото решение“.

            Разбира се, към “настоящето решение“ няма приложен лихвен лист, но пък постановеният от ответника резултат за установените по отношение на жалбоподателя лихви се потвърждава от приетото по делото заключение (листи 625-629) на вещото лице И.Н.С. по назначената съдебно-счетоводна експертиза (СТЕ).

Според разпоредбата на чл.175, ал.1 от ДОПК, за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.

Написа се, че процесният РА е изцяло отменен в рамките на проведеното му оспорване по административен ред пред ответника в частите му, с които на жалбоподателя са установени задължения за ДДС в общ размер от 193 264,52 лв. Съответно, липсва каквото и да е задължение (респективно, главно вземане) за ДДС спрямо жалбоподателя, за да се приеме за установено, че същият дължи и законни лихви върху такова задължение (главно вземане). Също така, в РА няма констатации жалбоподателят да е внесъл със закъснение дължими вноски за ДДС, за да му бъдат евентуално установени задължения за лихви за закъсняло внасяне на данъка. Следователно, направеното от ответника изменение на процесния РА, посредством потвърждаването му за дължими от жалбоподателя законни лихви в общ размер от 38 354,98 лв. не намира опора в закона.

Ето защо, настоящият състав на съда намира, че оспореният РА е незаконосъобразен в оспорената му част и като такъв следва да бъде отменен.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер от 350,00 лева, от които 50,00 лв.- заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство (лист 611) и 300,00 лв.- заплатен депозит за вещо лице (лист 618). В полза на адвокат П.М., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата (38 354,98 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.

            Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-16001620002934-091-001 от 27.10.2020г., издаден от Г.П.Й.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НП, възложила ревизията; и К.П.Я.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №281 от 21.05.2021г. и с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №281 от 21.05.2021г. от 28.05.2021г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта му, с която на “КАРКОН“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Хан Кубрат“ №1, ет.6, офис 608, ЕИК *********, допълнително са установени задължения за лихви по ЗДДС, в общ размер от 38 354,98 лв., съответно за периоди и в размери, както следва:

 

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на “КАРКОН“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Хан Кубрат“ №1, ет.6, офис 608, ЕИК *********, сумата от общо 350,00 (триста и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на адвокат П.А.М., ЕГН **********, сумата от 1 680,65 (хиляда шестстотин и осемдесет цяло и шестдесет и пет стотни) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

Адм. съдия:../П/.......................

/Н.Бекиров/