Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
07.01.2021 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично
заседание на осми декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 192 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на В.О.В. с адрес ***,
подадена чрез адв.К.Д.-***, срещу Решение № 8/28.02.2020г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Добрич, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 241-00-2191-4/31.01.2020 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Добрич.
Жалбоподателят счита,
че решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич е незаконосъобразно, като твърди,
че с него е оставено в сила незаконосъобразно разпореждане, постановено в
противоречие с чл.54ж, ал.3 и чл.4, ал.3, т.6 от КСО. В жалбата се твърди, че
осигуряването е прекратено на 20.11.2019г. със съответната заповед на
управителя на работодателя „Евро карго“ ЕООД гр.Добрич и че жалбоподателят няма
друг трудов договор, нито се осигурява на друго основание. Полученото месечно
трудово възнаграждение по гражданския договор било под минималното за страна и
след намаляването му с разходите за дейността, жалбоподателят не подлежи на
осигуряване и има право да получи за
същия период парично обезщетение за безработица. По тези изложени в жалбата
съображения, поддържани в съдебно заседание от адв.К.Д., се иска оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Ответната страна -
Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Л.Ц., оспорва жалбата и изразява становище, че решението на
директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане са правилни и
законосъобразни. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспореното Разпореждане
№ 241-00-2191-4/31.01.2020 г. ръководителят на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Добрич е наредил жалбоподателят да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение за безработица за периода 20.11.2019 - 31.12.2019г. в размер на 1 570,59, както и дължимата
лихва от датата на получаване на обезщетението. С разпореждането е начислена и
лихва за забава от датата на издаването му до окончателното плащане на сумата.
Разпореждането е
мотивирано с обстоятелството, че В.О.В. е подлежал на осигуряване през периода
на получаване на обезщетението за безработица по реда на чл.4, ал.3, т.6 от КСО
въз основа на данни от Регистъра на осигурените лица.
Видно от данните по
делото и от приобщените като доказателства адм.д. № 190/2020 и № 191/2020 по
описа на Административен съд –Добрич, обезщетението за безработица е било
отпуснато на жалбоподателя на основание чл.54а, ал.1 от КСО с Разпореждане №
241-00-2191-1/29.11.2019 г. за периода от 20.11.2019 г. до 19.07.2020 г. в
размер на 58,17 лева дневно.
Установява се, че през
м. ноември 2019г. В.В. е упражнявал трудова дейност без трудово правоотношение
по граждански договор със “Студия трансмедия” ЕООД гр. София. Eдновременно с това жалбоподателят
е работил и по трудово правоотношение с „Евро Карго“ ЕООД гр.Добрич, което е
прекратено на 20.11.2019 г.
След отпускане на
обезщетението била извършена проверка в Регистъра на осигурените лица (РОЛ),
при която е установено, че за месец ноември 2019 г. е подадена информация с код
“14” за осигуряване на В. като лице, работещо по не трудово правоотношение, на
основание граждански договор от 01.03.2019 г., сключен със “Студия трансмедия”
ЕООД, с уговорено месечно възнаграждение от 100, 00 лева, т.е. под минималната за страната
работна заплата.
С писмо с изх. №
1029-24-255 от 20.01.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Добрич осигурителят “Студия трансмедия” ЕООД гр. София е
уведомен, че е подал некоректна информация в РОЛ с тип на осигуряване “14” -
граждански договор за месец ноември и доход месечно под МРЗ за страната.
Посочено е, че през този период лицето получава ПОБ, поради което подадената
информация не отговаря на условията на чл.4, ал.3, т.5 и т.6 от КСО. По делото
не са представени данни осигурителят да е заличил некоректно подадената
информация.
Независимо от
констатацията на административния орган, че информацията в Регистъра на
осигурените лица е некоректно подадена от горепосоченото дружество-осигурител,
на 31.01.2020 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Добрич издава три разпореждания, потвърдени с решения на директора на ТП на
НОИ-Добрич, които са оспорени пред съда и са образувани административни дела №
190/2020, дело № 191/2020 и настоящото адм.д. № 192/2020г.
Първото Разпореждане
№ 241-00-2191-2/31.01.2020 г. е издадено
на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО и с него административния орган е отменил разпореждането за отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Видно е, че разпореждането е
мотивирано с некоректно подадената информация от „Студия трансмедия” ЕООД, гр.
София в Регистъра на осигурените лица.
Разпореждането е потвърдено
с Решение № 6/28.02.2020г. на директора на ТП на НОИ –Добрич, което е отменено при
съдебното му оспорване с Решение № 196/14.07.2020г. постановено по адм.дело №
190/2020г. по описа на АдмС-Добрич, приложено като доказателство по настоящото
дело. Решението е влязло в сила на 14.07.2020 г.
Второто Разпореждане
№ 241-00-2191-3/31.01.2020 г. е издадено
на основание чл.54ж, ал. от КСО и с него административния орган е отказал
отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО като са изложени мотиви, че жалбоподателят
упражнявал трудова дейност, за която подлежал на задължително осигуряване.
Разпореждането е
потвърдено с Решение № 7/ 28.02.2020г. на директора на ТП на НОИ –Добрич, което
е отменено при съдебното му оспорване с Решение № 318/02.11.2020 г.,
постановено по адм.дело № 191/2020г. по описа на АдмС-Добрич, приложено като
доказателство по настоящото дело. Решението е влязло в сила на 02.11.2020 г.
Настоящо
производство е образувано по оспорване на Решение № 828.02.2020г. на директора
на ТП на НОИ-Добрич, с което е оставено в сила третото разпореждане, с което въз
основа на първите две разпореждания е разпоредено възстановяване на недобросъвестно
полученото парично обезщетение за периода 20.11.2019 - 31.12.2019 г. в размер
на 1 570, 59 лева. До приключването на споровете по адм.д. № 190/2020г. и
адм.д. № 191/2020г. с влезли в сила съдебни актове, делото бе спряно и
съответно възобновено с Определение № 326 от 06.11.2020 г.
В мотивите на
влезлите в сила решения е прието, че жалбоподателят има право на полученото
парично обезщетение за безработица през процесния период 20.11.2019 -
31.12.2019 г. Този извод съдът е мотивирал с обстоятелството, че неизпълнението
на задължението на осигурителя “София трансмедия” ЕООД да коригира некоректна информация за осигуряването
на В.О.В. с код вид на осигурен “14” за целия месец ноември, не може да повлияе
върху момента на прекратяване на задължителното осигуряване по гражданския
договор. Задължителното
осигуряване по чл.4, ал.3, т.6 от КСО възниква по силата на закона при
настъпването на посочените в нормата юридически факти и не зависи от
декларирането на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, които осигурителят следва
да подаде по реда и в сроковете по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ
(отменена, но действаща към релевантния период на 2019 г.) Затова към датата на отпускане на парично
обезщетение за безработица жалбоподателят не се явява задължително осигурено
лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.6 от КСО, поради което не е налице
обстоятелство, изключващо правото му на парично обезщетение за безработица. В
мотивите на решенията е прието също, че административният орган е допуснал
нарушение на материалния закон като неправилно е отменил разпореждането за
отпускане на парично обезщетение за безработица и неправилно е отказал неговото
отпускане.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е в 14-дневния срок за обжалване, от легитимирана страна и
е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Оспореното Решение
№ 28/08.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич е издадено в рамките на
неговата материална и териториална компетентност.
Потвърденото с
решението Разпореждане № 241-00-2191-4/31.01.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Добрич е акт, който подлежи на
обжалване по административен ред, тъй като е от категорията на актовете по
чл.117, ал.1, т.2, б.“е“ от КСО.
Разпореждането и
решението са издадени от компетентни органи, на валидно правно основание.
Решението и потвърденото с него разпореждане са постановени в
противоречие с материалния закон.
Възражението на оспорващия, че отговаря
на условията на чл.54а, от КСО за възникване на правото му да получи
обезщетение за безработица, е основателно и затова не дължи връщане на
изплатените суми.
Основният спорен въпрос и по
трите административни дела е дали жалбоподателят има право да получи парично
обезщетение за безработица, считано от 20.11.2019г., датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с
осигурителят, „Евро Карго“ ЕООД.
С влезли в сила решения
между същите страни по същия спорен въпрос е прието, че на В.О.В. правилно и
законосъобразно е било отпуснато парично обезщетение за безработица за
процесния период.
И по настоящото
дело не се спори, че през м. ноември 2019г. В.В. е упражнявал трудова дейност
без трудово правоотношение по граждански договор със “Студия трансмедия” ЕООД
гр. София срещу месечно възнаграждение в размер на 100 лева, т.е. под
минималната за страната работна заплата, и едновременно с това е полагал труд
по трудово правоотношение, което е прекратено на 20.11.2019 г. Следователно жалбоподателят
е подлежал на задължително осигуряване по чл.4, ал.3, т.6 от КСО само за
времето, през което е упражнявал трудова дейност на две основания (по
граждански и трудов договор), но не и след това. За времето след 20.11.2019 г. В.
не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.6 от КСО,
тъй като не е бил осигурен на друго основание и неправилно административният
орган е приел, че паричното обезщетение е неоснователно отпуснато. Затова не са
налице основанията по чл.54ж, ал.3 от КСО, при наличието на което
административния орган издава разпореждане за възстановяване на получените
суми.
При решаването на
спора за законосъобразност на Решение № 8/28.02.2020г. на директора на ТП на
НОИ - Добрич, с което е оставено в сила Разпореждане № 241-00-2191-4/31.01.2020
г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Добрич, следва
да се имат предвид и разпоредбите на 297, чл.298, ал.1 и чл.299, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК, установяващи принципите за зачитане на влезлите в сила
решения и силата им на пресъдено нещо между същите страни, по същото искане и
на същото основание.
По тези съображения
съдът намира, че жалбата е основателна, а оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане за незаконосъобразни като издадени при неправилно прилагане на
материалния закон. Налице са основанията за отмяна по чл.146, т.4 от АПК
При този изход на
спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платени в брой
съгласно представения договор за правна защита и съдействие и пълномощно към
него.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.О.В. с ЕГН ********** *** Решение
№ 8/28.02.2020г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него Разпореждане
№ 241-00-2191-4/31.01.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ-Добрич.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ-Добрич да заплати на В.О.В. с ЕГН ********** *** сумата от 300
(триста) лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: