№ 10766
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110162023 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „***“ АД срещу Б. У..
Ищецът твърди, че на 28.01.2020г. на АМ „Тр.“ км. 159 по посока С., е
реализирано ПТП, като МПС „М.“ с рег. № ****, собственост на „С.“ ООД и
управлявано от ответника, при движение, поради техническа неизправност на МПС, от
последното изпада странична дясна врата, вследствие на което става причина за ПТП с
л. а. „Ф.“ с рег. № **** собственост на Й. К. Пр., като му причинява материални вреди,
изразяващи се в повреди по преден калник, счупено предно обзарно стъкло, фарове и
др. Поддържа, че видно от протокола за ПТП, виновният водач Б. У. напуснал
произшествието, като не изпълнил задълженията си на участник в ПТП и поради тази
причина не е изпробван и за употреба на алкохол. Посочва, че на виновния водач е
съставен АУАН по чл. 123, ал. 1 ЗДвП. За л. а. „М.“ имало действаща застраховка „ГО“
с ищцовото дружество, като била образувана преписка /щета/ по искане на водача на
увреденото МПС, като щетите били определени на 753,97лв., а също така били
признати и транспортни разходи за репатриране на катастрофиралия автомобил в
размер от 931,20лв. Ищецът изплатил на увредения застрахователно обезщетение в
общ размер от 1685,17лв., като счита, че има право да получи сумата от виновния
водач съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Съобразно изложеното, моли за осъждане на ответника да заплати сумата в общ
размер от 1685,17лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който
оспорва иска по основание. Поддържа, че от протокола за ПТП е видно, че ответникът
е бил на място при идването на органите за контрол на движение по пътищата, с оглед
на което няма основание за възникване на регресни права за ищеца. Останалите
обстоятелства не се оспорват.
1
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК
наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, по силата на което ищецът е бил задължен да покрива отговорността на
водача на лек автомобил „М.“; настъпването на застрахователно събитие (настъпването
на пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм); че произшествието е
настъпило поради противоправно поведение на ответника, който е управлявал МПС
„М.“ към момента на настъпване на ПТП; причинените имуществени вреди на трети
лица и стойността им от 1685,17лв; причинна връзка между произшествието и вредите;
заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на сумата от
1685,17лв.
Единственото спорно обстоятелство по делото е дали ответникът е бил на
мястото на ПТП при пристигането на органите за контрол на движение по пътищата
или го е напуснал преди тяхното идване.
По делото е представен протокол за ПТП /л. 11/ № 1670499 от 03.02.2020г.,
съставен от мл. инспектор при РУ – Чирпан, ОДВР Стара Загора, в който е посочено,
че на 28.01.2020г. в 12:55ч. на АМ – Тр., км. 159 по посока С., е настъпило ПТП между
МПС „М.“ с рег. № РВ 0152 РР, управлявано от участник 1 - ответника Б. У., и МПС
„Ф.“ с рег. № **** управлявано от участник 2 - К. Й.ов Пр.. В протокола изрично е
отбелязано, че участник 1 /ответникът/ е напуснал произшествието. Като
обстоятелства, при които е настъпило ПТП, е посочено, че от МПС, управлявано от
участник 1, е изпаднала странична дясна врата, която се е ударила в движещия отзад в
същата посока участник 2 и „участник 1 напуска ПТП“. Протоколът е подписан от
двамата участници и от съставителя, като авторството на изявленията не е оспорено.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС /Решение № 15/25.07.2014г. по
т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО; Решение № 85/28.05.2009г. по т. д. № 768/2008г. на
ВКС, II ТО; Решение № 24/10.03.2011г. по т. д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО; Решение №
73/22.06.2012г. по т. д. № 423/2011г. на ВКС, I ТО; Решение № 98/25.06.2012г. по т. д.
№ 750/2011г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1
ГПК и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на
направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно,
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр.
В случая е видно, че протоколът за ПТП е съставен от орган на полицията на
03.02.2020г., докато ПТП е настъпило на 28.01.2020г., тоест няколко дни по-късно,
което законът позволява. В протокола изрично е записано на две места, че участник 1
/ответникът/, който е станал причина за ПТП, е напуснал произшествието. Протоколът
носи подпис и на ответника, като самият той в отговора на исковата молба признава, че
саморъчно го е подписал. Тоест, същият признава отразените в него обстоятелства,
включително неизгодния за него факт, че е напуснал произшествието.
2
С оглед на това, съдът счита, че по делото е установено, че ответникът е
напуснал ПТП преди идването на органите на полицията, като това е единственото
спорно обстоятелство по делото. Ето защо, отговорността на ответника съгласно чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ следва да бъде ангажирана и предявеният иск се явява основателен.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива
в общ размер от 717,81лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. У., с ЛНЧ **********, с адрес: гр. П., да заплати на ЗД „***“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, на основание чл. 500, ал. 1,
т. 3 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1685,17лв., представляващи регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 28.01.2020г. на АМ
„Тр.“ км. 159 по посока С., между МПС „М.“ с рег. № ****, управлявано от ответника,
и л. а. „Ф.“ с рег. № **** за което при ищеца е образувана щета № **********/2020г.,
ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 717,81лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3