Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260391/01.10.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесети
септември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
П. Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията П. Вунов гражданско дело номер 560 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова
молба от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД срещу П.Д.Д..
Ищецът твърди, че на 14.3.2018 г. „Микро Кредит" АД като кредитор и ответникът като кредитополучател сключили договор за заем CrediHome+ № 1181-10176964, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 700 лв., срещу задължението да върне сума в общ размер на
822,60 лв., представляваща
чистата стойност на заема, ведно с договорната
лихва по него, при
условията, посочени в договора и
общите условия към него, както следва: договорна
лихва в размер на 122,60 лв., 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 68,55 лв., като първата
погасителна вноска била платима на 10.4.2018 г. На длъжника била начислена и лихва за забава в размер на 29,40 лв. за периода от 10.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била съвкупност от лихвите за забава, изчислени
за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Срокът на договора бил изтекъл на 10.03.2019 г. с последната
погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно
изискуем, като
ответникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. На 10.1.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД и
„Микро Кредит" АД, по
силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу П.Д.Д., произтичащи от Договор за заем CrediHome+ № 1181-10176964/14.3.2018 г. били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Ищецът качеството си на цесионер бил упълномощен от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно от законният представител на
„Микро Кредит" АД. На ответника било изпратено
писмо изх. № УПЦ-П-МКР/1181-10176964/18.01.2019 г. за станалата цесия от
„Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне, което било получено от него. Сочи се и че за заплащането на
процесните суми подал
заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч. гр. д. № 1771/2020 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 356,79
лв., представляваща неизплатена главница по
Договор за заем CrediHome+ №
1181-10176964/14.3.2018
г.; 24,97
лв., представляваща договорна лихва за периода
от 10.10.2018 г. до 10.03.2019 г.; 29,40 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 10.10.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; прехвърлени
с Приложение № 1 от 10.1.2019 г. към рамков договор от 16.01.2015 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
между „Микро Кредит" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът не е подал писмен отговор в едномесечния срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в с.з. на 20.09.2021 г. признава
исковете, като моли съдът да разсрочи задълженията му към ищеца.
С молба с вх. рег. № 269571/10.09.2021 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че
поддържа така
предявените претенции и прави искане за постановяване на решение при признание
на исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира
следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът е изразил ясно и категорично съгласие и потвърждение относно обстоятелствата, на които се основават претенциите на ищеца и обоснования с тях петитум. Следователно, налице е признание на спорното право с неговите характеризиращи го белези, а ищецът е поискал постановяване на решение при признание на исковете, които безспорно са допустими. На следващо място, не съществуват визираните в чл. 237, ал. 3 ГПК пречки, доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и страната може да се разпорежда с него.
Предвид изложеното съдът
намира, че следва да
се постанови исканото решение,
с което да бъдат уважени
предявените искове, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага
мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че то се основава на
признанието на исковете.
Искането за
разсрочване на процесните вземания, имащо характер на молба по чл. 241, ал. 1 ГПК, е неоснователно, поради което следва
да бъде оставено без уважение.
Това е така, защото ответникът не е ангажирал никакви доказателства по делото
за неговото тежко имотно състояние или други обстоятелства, обуславящи
приложението на горецитираната разпоредба.
Съгласно т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с
осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността
за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал
повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и
към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1771/2020 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са
действително направени и възлизат на 41,14
лв. за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на
същия следва да се присъдят такива в размер общо 225,00 лв., от
които 125,00 лв. - държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено
съобразно чл. 78,
ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на
спора /липса на отговор
на исковата молба и признание на исковете/ и осъществената
защита, изразяваща се в изготвяне на искова молба и становище в с.з.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на П.Д.Д., ЕГН ********** ***, съществуването на вземания на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р П.
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
спрямо него за следните суми: 356,79 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за заем CrediHome+ № 1181-10176964/14.3.2018 г. между „Микро кредит"
АД и П.Д.Д.; 24,97 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 10.10.2018 г. до 10.03.2019 г.; 29,40 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 10.10.2018 г. до 12.03.2020 г.; прехвърлени
с Приложение № 1 от 10.1.2019 г. към рамков договор от 16.01.2015 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
между „Микро Кредит" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1771/2020 г. по описа на Районен
съд Хасково - 20.08.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Д.Д., ЕГН ********** ***
за разсрочване изпълнението на
решението.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати
на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р П.
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 266,14 лева, от която 225,00 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 41,14 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1771/2020 г. по описа на Районен
съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 776/27.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/П. Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.