№ 1564
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504340 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД , ответник пред
СРС, срещу решение № 1947 от 12.03.2022 г. по гр.д.№ 46319 по описа за
2021 г. на СРС, 145 състав.
Решението се обжалва в частта в която по иска по чл.411 КЗ е
присъдена сумата по регресната претенция за заплатено застрахователно
обезщетение, надхвърляща обезщетение от 295,05 лв., ведно със законната
лихва от 24.02.2022 г. до уважения от СРС размер от 585, 52 лв., ведно със
законната лихва от 24.02.2022 г.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на така
постановеното решение и при постановяване при несъобразяване със
събраните по делото доказателства. Неправилно СРС бил кредитирал
заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза в която
като размер на вредите бил определен такъв от 1351, 16 лв. въз основа на цени
1
по фактура на официален за марката, сервиз, вместо по средни пазарни цени,
който възлизал на 1060,69 лв. Счита, че именно последната представлява
действителната стойност на вредите като се позовава на чл.386, ал.2 КЗ вр. с
чл.400, ал.1 КЗ. Решението в обжалваната му част било постановено и в
разрез със трайната съдебна практика. При тези си доводи, сочи че
неизплатената част на обезщетението възлиза на 283,31 лв. или като се
добавят и ликвидационните разноски се получавала сума от 295, 05 лв., а не
както бил приел СРС- 585, 52 лв. Счита, че уговорката между застраховател и
застрахован за извършване на ремонт в оторизиран сервиз е ирелевантна за
трети лица.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част и вместо това да постанови друго, с което
претенцията на ищеца да бъде уважена в съответствие с материалния закон.
Претендира разноски.
От ответника пред СРС, въззиваем пред настоящата инстанция-
„Г.з.“АД, ищец пред СРС, е постъпил отговор по въззивната жалба.
Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
така постановеното решение. Счита, че при постановяването му не били
допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален
закон. В случая стойността на вредите била определена правилно. В този
смисъл била и съдебната практика, съгласно която при увредено МПС в
гаранционен срок отремонтирането следва да се извършва в оторизиран
сервиз като увредените детайли се подменят с нови и само оригинални. В
случая стойността на извършения ремонт възлизал на 1351,16 лв., която
ищецът бил изплатил. Това се установявало, както от представената по делото
фактура, така и от заключенията на съдебните експерти. Дължимият от
ответника остатък възлизал на 585, 52 лв. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 22.03. 2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 29.03.2022 г., т.е. същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване- претенциите на ищеца са
уважени срещу въззивника/ответник.
2
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта в която СРС е присъдил като регресно вземане по чл.411
КЗ, сумата в размер на 295,05 лв. ведно със законната лихва от 24.02.2022
г. до окончателното плащане, решението като необжалвано е влязло в
сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
стойността на вредите, претърпени в резултат на процесното ПТП, следва да
се определи по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Действителна била тази пазарна
стойност на вредата, съгласно която можело да бъде закупено същото
имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Изключение от принципа, че
размера на обезщетение се определя по средни пазарни цени било предвидено
в чл.17, ал.1 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. за
задължителното застраховане по отношение на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно тази
норма, действителната стойност на вредите била в размер на стойността на
ремонта по издадената и изплатена фактура, в случаите, когато фактурата е
издадена от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до
три години. Съгласно съдебната практика това изключение важало и в
случаите, когато към датата на ПТП увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок, след като отстраняването на вредите в оторизиран сервиз е
от значение за запазване на правата по гаранцията. В този случай се
приемало, че увреденото МПС в гаранционен срок следва да се отремонтира
в конкретен официален/оторизиран сервиз, като се подменят с нови
3
увредените му детайли, респ. авточастите следва да бъдат само оригинални,
на цената на магазините в оторизирания сервиз. От данните по делото се
установило, че увреденото МПС е в гаранционен срок. За извършения ремонт
в оторизирания сервиз ищеца бил заплатил сумата в размер на 1351,16 лв. Не
се спорело, че ответника е заплатил сумата в размер на 585, 52 лв. Затова и
претенцията на ищеца следвало да бъде уважена в пълен размер.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Единственият спорен въпрос пред настоящата инстанция е дали
правилно е определен от СРС дължимия размер на застрахователното
обезщетение и съответно кой от вариантите по заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза следва да
бъде възприето от съда като действителна стойност на вредите и от тук в
какъв размер следва да бъде уважен иска по чл.411 КЗ.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС и по арг. от чл.272 ГПК
същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ сочи, че обезщетението трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно чл.400, ал.1 КЗ за действителна се смята стойността,
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а съгласно ал.2 на същата норма – за възстановителна
4
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка.
Пред въззивната инстанция не се спори, че процесния автомобил към
датата на настъпване на застрахователното събитие е бил в гаранционен срок;
това се установява и от представеното пред СРС, удостоверение от 24.01.2022
г., л.76 по делото пред СРС.
Настоящата инстанция намира, че СРС правилно е възприел като размер
на вредите този по фактурата, издадена от официалния сервиз на марката
„Хюндай“. Това е така защото определеното по този начин дължимо регресно
обезщетение отговаря на принципа за пазарни цени, както и на чл.400, ал.1
КЗ, съгласно който за действителна се смята стойността, която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал.2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество.
Делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да
заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди
реализирания деликт /настъпилото застрахователна събитие/. Поради това и
ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да
се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в
оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията.
В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от
годината на производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост
от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен
срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички
негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза
/каквато е и настоящата/, при настъпване на застрахователно събитие,
увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени
повредените авточасти с нови оригинални такива.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
5
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени и се
претендират, а именно:юриск.възнаграждение, което съдът на основание
чл.78, а.8 ГПК, определя в размер на 100 лв. и го присъжда.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1947 от 12.03.2022 г. по гр.д.№ 46319 по описа
за 2021 г. на СРС, 145 състав, в частта в която по иска по чл.411 КЗ е
присъдена сумата по регресната претенция за заплатено застрахователно
обезщетение по щета № 67001900222/17.04.2019 г., надхвърляща обезщетение
от 295,05 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2022 г. до окончателното
плащане, до уважения от СРС размер от 585, 52 лв., ведно със законната
лихва от 24.02.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“****, да заплати на „Г.з.“ ЕАД, ЕИК ****,
гр.София, бул.“****, на основание чл.78, ал.8 ГПК, сумата в размер на 100
лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7