Р Е Ш
Е Н И Е № 299
09.05.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на девети април през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Елена Драганова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №839 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Възраждане, бул.”Александър Стамболийски” №84-86, представляван
от изпълнителните директори Ф. Г. Д. и С. Ю. А., чрез адв.С. У., против В.А.Д.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 26.05.2015г. между страните е сключен договор за кредит.
Договарянето се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние, като
договорът се сключил във формата на електронен документ и правоотношението се
реализирало при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, ЗЗД, ЗЕДЕП и приложимите към сключения договор общи
условия на ищцовото дружество. Съгласно сключения между страните договор за
кредит, ответницата получила от ищеца паричен заем в размер на 200лв., която
сума била преведена на 26.05.2015г. по микросметка в системата „ePay.bg“. Съгласно общите условия на
дружеството, кредитополучателят заплаща на кредитодателя такса за извънсъдебно
събиране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или
повече погасителни вноски по кредита на падеж. Съгласно действащата към момента
на забавата тарифа на кредитодателя, таксата за администриране на просрочен кредит
била в размер на 120лв. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да се установи, че ответника е длъжен да заплати на ищеца
сумите от 200лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане и
120лв. – такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, дължими по договор
за кредит от 26.05.2015г., сключен между страните. Претендира за присъждане на
разноските в заповедното и исковото производство.
Назначеният
на ответника особен представител адв.Н.С. депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, като оспорва изцяло иска по основание, размер и реалното получаване на
сумата. Прави възражения за нищожност на договора за кредит, както и за липсата
на доказателства за надлежно сключване на договора между страните, за
предоставена предварителна информация на кредитополучателя и за реално
предаване на заемната сума на последния. С оглед подробно изложените
съображения в отговора на исковата молба се иска отхвърляне изцяло на
предявения установителен иск.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№2887/2017г. по описа на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 200лв. – главница по договор за заем от 26.05.2015г. от разстояние; 120лв. – такса
за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 15.11.2017г. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№2887/2017г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба
договор за кредит е, че същият няма нито посочена дата на сключване, нито
съдържа подписи на визираните в него страни. Към исковата молба се прилагат и
общите условия на ищцовото дружество, приложими към договорите за потребителски
кредит „Кредит до заплата“, приети от Съвета на директорите на 22.07.2014г.,
като е отразено, че влизат в сила от същата дата. Представен е СЕФ, на който
също липсват дата и подпис и разписка за извършено плащане на паричен превод
към EasyPay по договор за кредит на сумата от 200лв. с получател В.А.Д.. Допълнително
се представят от ищеца лични данни на ответника, данни за работодател, лица за
контакт, информация за заявката, данни за кредита, просрочие, вноски по кредита
и погасителен план.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока
по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи
суми на ищеца по силата на договор за заем, сключен между тях.
Разгледан по същество
иска се явява неоснователен. Видно от представения договор с исковата молба не
става ясно, нито на коя дата е сключен същия, нито дали е постигнато съгласие
между страните по неговите основни параметри, а именно срок, сума, начин на
връщане, оскъпяване, респ. олихвяване, начини и срокове за прекратяване и т.н. Въпреки
дадените на ищеца указания за доказване на валидно сключен с ответника договор,
реално предаване на заемната сума и предоставяне на преддоговорна информация,
доказателства в тази насока не бяха ангажирани по делото. Не само, че не става
ясно дали между страните е постигнато съгласие и дали действително ответника се
е съгласил с предложените от ищцовото дружество условия за сключване на
договора, но и липсват каквито и да е доказателства, от които да се правят
изводи за реално предаване на сумата на заемополучателя. Договора за заем по
своя характер е реален договор и същият, дори да липсва писмен документ,
подписан от страните, се счита сключен в момента, в който заемодателят реално
предава на заемополучателя договорената сума и съответно с получаването на
същата от последния. От приложената по делото разписка не може да се установи
по несъмнен начин, че сумата от 200лв. е предадена именно на ответника, тъй
като липсват данни, от които да се правят изводи, че е преведена по сметката на
последния. Видно от разписката е, че се сочат трите имена, които съвпадат с
тези на ответника, но оттам нататък липсват каквито и да е други
идентификационни данни, от които да става ясно, че това е същото лице. Не се
сочат доказателства, че сметката, по която се превежда сумата от 200лв. е
притежание на ответника, а освен това няма данни тази сума да е получена от
сочения като заемополучател. От представените от ищеца данни за кредита,
просрочие и вноски по кредита се установява, че не са извършвани погасителни
вноски, поради което отново може да се правят изводи за липса на сключен между
страните договор. Самия СЕФ, който се представя по делото също не носи нито
дата, нито подпис, нито конкретни данни, от които да се установи, че касае
именно процесния договор за заем.
Предвид гореизложените
съображения съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан и счита,
че следва да се отхвърли изцяло. В тежест на ищеца е да докаже твърденията си
за валидно сключен договор за заем с ответника, предоставяне на заемната сума и
постигането на съгласие по всички основни параметри на договора. Липсата на
ангажирани доказателства, от които да се установят горевизираните твърдения на
ищцовата страна, води до извод за неоснователност и недоказаност на предявения
иск.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Възраждане, бул.”Александър Стамболийски” №84-86, представляван от
изпълнителните директори Ф. Г.
Д. и С. Ю.
А., чрез адв.С. У.,
против В.А.Д. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК за установяване дължимост на сумите от 200лв. – главница по договор за заем от 26.05.2015г. от разстояние; 120лв. – такса
за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 15.11.2017г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед №1507/20.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2887/2017г.
по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.