№ 6303
гр. С, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С ЕМ. Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110105731 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86
ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу С. Г. П., с
ЕГН: ********** и Л. И. Л., с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответниците и срещу Г К Л.а, с ЕГН: ********** за заплащане разделно на сумата от
1 591,41 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.“М 3“, бл.313, вх.3,
ет.5, ап.30, аб.№175052, ведно със законна лихва от 11.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на
197,64 лв., сума в размер на 10,57 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
тази сума от 11.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена
на услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 12.05.2021 г. в размер на 1,09
лв.
По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 33551/2021г. по описа на
СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по делото е надлежно
съобщена на длъжника Г К Л.а и в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е постъпило възражение,
поради което издадената по делото заповед по отношение на същата е влязла в сила. По
1
отношение на С. Г. П. издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, а от Л. И. Л. е подаденo възражение в срок, поради което и на
основание чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1,
т.1 и т.2 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така изложените факти и като
поддържа, че ответниците, като собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. С,
ж.к.“М 3“, бл.313, вх.3, ет.5, ап.30, аб.№175052 са потребявали топлинна енергия за
посочения период, която не са заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че дължат суми както следва:
За С. Г. П.: главница за цена на доставена ТЕ в размер на 795,70 лв. /седемстотин
деветдесет и пет лева и 70 стотинки/, ведно със законна лихва от 11.06.2021г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 98,82
лв. /деветдесет и осем лева и 82 стотинки/, главница за цена на услуга дялово разпределение
в размер на 5,28 лв. /пет лева и 28 стотинки/, ведно със законна лихва от 11.06.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 12.05.2021 г. в размер на 0,54 лв. /нула лева и
54 стотинки/ и
За Л. И. Л.: главница за цена на доставена ТЕ в размер на 663,09 лв. /шестстотин
шестдесет и три лева и 09 стотинки/, ведно със законна лихва от 11.06.2021г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 82,35
лв. /осемдесет и два лева и 35 стотинки/, главница, представляваща цена на услуга дялово
разпределение в размер на 4,41 лв. /четири лева и 41 стотинки/, ведно със законна лихва от
11.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 12.05.2021 г. в размер на 0,46 лв./нула
лева и 46 стотинки/.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от С. Г. П. чрез назначения му особен
представител адв.Р. И., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Сочи
се, че не може да се установи кой е ползвал имота, липсват констативен протокол или талон
за отчет на водомер, няма сключен договор с фирма за дялово разпределение, липсват
доказателства С. Г. П. да обитава и ползва апартамента.
От Л. И. Л. не е подаден отговор на исковата молба, но във възражение по ч.гр.дело №
33551/2021г. по описа на СРС, 25 състав посочва, че не е собственик на жилището /от
29.06.2020г./, а преди това не е имал достъп до същото.
Л. И. Л. е починал на 03.11.2022г. в хода на производството, поради което на негово
място е конституиран наследника му по закон И. Л. И., който оспорва претенциите
доколкото нито той, нито баща му някога са живеели в жилището.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
2
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично
основателен. Съображенията за това са следните:
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
33551/2021г. по описа на СРС, 25 състав “ф-ма” ЕАД претендира, че ответниците и Г К Л.а
са съсобственици на апартамент №30, находящ се в гр. С, ж.к.“М 3“, бл.313, вх.3, ет.5, при
следните квоти: ½ ид.ч. за С. Г. П., 1/12 ид.ч. за Г К Л.а и 5/12 ид.ч. за Л. И. Л.. По делото е
представен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 16.03.1993г. съгласно който
собствеността по отношение на процесния апартамент №30 е придобита от И. Л. И. – 4/6
ид.ч., Л. И. Л. – 1/6 ид.ч. и В И.а Л.а – 1/6 ид.ч. От служебно изготвена справка за родствени
връзки на Л. И. Л. /на стр.95 от делото/ се установява, че И. Л. И., с ЕГН ********** е баща
на Л. И. Л. и В И.а Л.а. От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №128 от
24.11.2000г. се установява, че И. Л. И. продава на сина си Л. И. Л. ½ ид.ч. от собствените си
4/6 ид.ч. от имота, като по този начин Л. И. Л. става собственик на 6/12 ид.ч. от имота, И. Л.
И. остава собственик на 4/12 ид.ч. и В Л.а на 2/12 ид.ч. С Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №75 от 14.10.2004г. И. Л. И.
прехвърля на В И.а Л.а ½ ид.ч. от собствените си 4/6 ид.ч. от имота, но към момента на
договора И. Л. И. не е притежавал 4/6ид.ч. от имота, доколкото се е разпоредил вече с
1/2ид.ч. от тях в полза на сина си Л. И. Л., поради което следва да се приеме, че всъщност е
прехвърлил на дъщеря си останалите му в собственост 4/12 ид.ч. и по този начин Л. И. Л. и
В И.а Л.а са станали единствени съсобственици на имота при равни квоти от по ½ част. С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №106 от 19.12.2013г. В И.а Л.а е дарила
своята ½ ид.ч. от имота на сина си С. Г. П.. От Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№43 от 29.06.2020г. се установява, че Л. И. Л. и Г К Л.а са дарили на сина си И. Л. И.
/настоящия конституиран ответник по делото/ собствените си 6/12 ид.ч. от имота, които
притежават при следните квоти – 5/12 ид.ч. за Л. И. Л., от които 1/12ид.ч., придобита от
прекратена поради развод СИО и 4/12 ид.ч. придобити чрез покупко-продажба и 1/12 ид.ч.
за Г К Л.а, придобита от прекратена поради развод СИО. Доколкото претенцията е за период
от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., т.е. предхождащ дарението на ½ ид.ч. от имота, следва да се
приеме, че С. Г. П., Л. И. Л. и Г К Л.а са били съсобственици на имота при квотите,
въведени с исковата молба.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
3
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Следователно по силата на административното регулиране собствеността по
отношение на топлоснабден недвижим имот обвързва собственика със задълженията за
стойността на потреблението в имота, като му придава качеството на потребител. ОУ за
продажба на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от “ф-ма” ЕАД, спрямо които няма
данни някой от ответниците да е възразил по установения ред, поради което ги обвързват,
предвиждат възможност за разкрИ.е на партида за имота само на името на един от
ползващите го собственици, което се извежда по аргумент за противното от чл.62, ал.2,
където е предвидено, че ако имота се ползва от повече от един клиент, се разкрива партида
за всички, като се прилага и споразумителен протокол между тях за определяне на реда за
разпределяне на ТЕ и по аналогия от чл.63, ал.2 от ОУ където е предвидено, че при наличие
на няколко наследници на лицето потребител, партида може да се разкрие и само на някой
от тях, въз основа на споразумение между останалите. В случая са на лице трима
съсобственици на имота за исковия период, като от Л. И. Л., респективно И. Л. И. се твърди,
че не са ползвали имота, а единствено С. Г. П. е ползвал същия. Въпреки това Л. И. Л. и Г К
Л.а не са се възползвали от възможността, предоставена им с ОУ за изключване на
4
отговорността им за потреблението в имота, следваща от качеството им на собственици.
Поради изложеното С. Г. П. и И. Л. И., като наследник на Л. И. Л. се явяват
потребители и като такива отговарят за задълженията за имота съобразно квотите си в
собствеността към исковия период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От
заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/, и действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /действително
определени разпоредби на Наредбата са отменени, както поддържат ответниците – с
Решение № 8294 от 26 юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но
тази отмяна не засяга периода на претенциите доколкото е последваща/ и в Наредба за
топлоснабдяването от м.03.2020г.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС се е
извършвало от „ф-ма“ ЕООД до м.04.2018г. и от “ф-ма” ЕАД до м.04.2020г. В сградата се
ползва ТЕ за битово горещо водоснабдяване. За периода м.05.2017г.-м.04.2020г. е изчислена
ТЕ по данни от два водомера с редовни отчети, коригирани спрямо показанията на общия
водомер. От заключението на СТЕ се установява, че ФДР, а в последствие и “ф-ма” ЕАД са
извършили дяловото разпределение за имота съобразно действащата нормативна уредба.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. реалното
потребление в имота е 2599,61лв.
За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като
компетентно изготвено и обосновано.
От страна на ответниците не се твърди да са заплатили изцяло или в някаква част
претендираните суми от “ф-ма” ЕАД.
Доколкото обаче от вещото лице е установен размер на задължението надхвърлящ и то
значително претенцията на ищеца, следва да се приеме, че същата е доказана в размерите,
посочени с исковата молба. Върху сумата за всеки от ответниците се дължи и законната
лихва, считано от датата на подаване в съда на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК– 11.06.2021г. до плащане на вземането.
От нито един от ответниците не е направено възражение за погасяване на част от
вземането по давност, независимо, че голяма част от задълженията са възникнали повече от
3 години преди подаване на заявлението по ч.гр.дело № 33551/2021г. по описа на СРС, 25
състав.
5
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото е представена справка на стр.45 от делото, от която е видно олихвяване на
общите фактури, която не е оспорена от страните и в нея са посочени и датите на издаване
на фактурите, които се явяват и дати на публикуването им. Поради липсата на оспорване на
представената справка, предявените искове следва да се уважат в размерите, въведени със
заявлението.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
6
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В производството не се спори, че услугата е била извършена,
както бе установено и от вещото лице.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни С. Г. П. и Л. И. Л. да са били поканени да
заплатят сумата и да са поставени в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответниците дължат на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете, като доколкото
разноските се дължат разделно, то всеки от тях следва да понесе разноски съобразно размера
на предявения спрямо него иск и само тези, направени за разглеждане на предявения спрямо
него иск. Поради това И. Л. И. не следва да бъде осъждан да заплаща разноски за депозит за
особен представител, които следва да се понесат от С. Г. П.. Последния следва да бъде
осъден да заплати разноски в общ размер от 209,32лв. за заплатена държавна такса, депозит
за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение /при приет общ размер от 100лв.,
определен в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ/, както и 299,82лв. за депозит за назначаване на особен представител или
общо 509,14лв. И. Л. И., като наследник на Л. И. Л. следва да понесе разноски в общ размер
на 174,44лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение /при приет общ размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 33551/2021г. по описа на СРС, 25 състав,
настоящия състав намира, че се отхвърля иск за много малка сума и доколкото разноските са
в минимални размери не следва да се изменят.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415,
ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, предявени от “ф-ма” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № *, против С. Г. П., с ЕГН:
**********, с регистриран поС.ен адрес гр. С, ж.к.“М 3“, бл.313, вх.3, ет.5, ап.30 и И. Л. И.,
с ЕГН **** и адрес: гр. С, ж.к.“М 3“, бл.342, вх.1, ет.9, ап.44, като наследник на Л. И. Л., с
ЕГН: **********, починал в хода на процеса, че С. Г. П. дължи на “ф-ма” ЕАД сума в
размер на 795,70 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и 70 стотинки/, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020
г. в имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.“М 3“, бл.313, вх.3, ет.5, ап.30, аб.№175052, ведно
със законна лихва от 11.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази
сума за периода от 15.09.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 98,82 лв. /деветдесет и осем лева
и 82 стотинки/, сума в размер на 5,28 лв. /пет лева и 28 стотинки/, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва върху тази сума от 11.06.2021г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 33551/2021г. по описа на СРС, 25 състав,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване съществуване на вземане за мораторна
лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до
12.05.2021 г. в размер на 0,54 лв. /нула лева и 54 стотинки/
И че И. Л. И., с ЕГН **** и адрес: гр. С, ж.к.“М 3“, бл.342, вх.1, ет.9, ап.44, като
наследник на Л. И. Л., с ЕГН: **********, починал в хода на процеса, дължи на “ф-ма” ЕАД
сума в размер на 663,09 лв. /шестстотин шестдесет и три лева и 09 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.“М 3“, бл.313, вх.3, ет.5,
ап.30, аб.№175052, ведно със законна лихва от 11.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на
82,35 лв. /осемдесет и два лева и 35 стотинки/, сума в размер на 4,41 лв. /четири лева и 41
стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2019г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 11.06.2021г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
33551/2021г. по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване
съществуване на вземане за мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 12.05.2021 г. в размер на 0,46 лв./нула лева и 46
стотинки/.
ОСЪЖДА С. Г. П., с ЕГН: **********, с регистриран поС.ен адрес гр. С, ж.к.“М 3“,
бл.313, вх.3, ет.5, ап.30 да заплати на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № *, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в
8
производството съобразно с уважената част от исковете в размер на 509,14лв. и разноски по
ч.гр.дело № 33551/2021г. по описа на СРС, 25 състав в размер на 18лв. за заплатена
държавна такса и 25лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Л. И., с ЕГН **** и адрес: гр. С, ж.к.“М 3“, бл.342, вх.1, ет.9, ап.44, като
наследник на Л. И. Л., с ЕГН: **********, починал в хода на процеса, да заплати на „ф-ма“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № *, на основание чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в
размер на 174,44лв. и разноски по ч.гр.дело № 33551/2021г. по описа на СРС, 25 състав в
размер на 15,01лв. за заплатена държавна такса и 20,83лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9