М
О Т И В И:
Съдебното производство е образувано по
обвинителния акт на Окръжна прокуратура - гр. Бургас срещу Г.Р.Х. за
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 4 вр. ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342,
ал. 1 НК вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП
и срещу Б.Р.А. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр.
ал. 4 вр. ал. 1, б. “в“ вр.
чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20,
ал. 2 ЗДвП.
По искане на двамата подсъдими и техните
защитници съдът проведе съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.
1 НПК, след като подсъдимите и защитниците заявиха изрично съгласие да не бъдат
разпитвани в съдебно заседание свидетелите О.С.С., С.О.С., А.О.М.
и С.О.М., както и да не се провежда разпит на вещото лице д-р Г. М., извършила
съдебномедицинска експертиза на труп № 73/2018 г. и съдебномедицински
експертизи № № 637/2018 г., 639/2018 г., 640/2018 г. и 638/2018 г., и на вещото
лице З. Л. - Б., изготвила експертните заключения по химически експертизи №
189/02.05.2018 г. и № 190/02.05.2018 г.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвиненията срещу двамата подсъдими. Пледира за определяне на наказание на
подсъдимия Г.Х. при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства – лишаване
от свобода за срок от 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“
режим. Предлага на подсъдимата Б.А. да бъде определено наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от 3 години,
изпълнението на което бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 5
години. По отношение на кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, предлага то да
бъде в размер на 4 години за подсъдимия Х. и 3 години за подсъдимата А..
Според защитника на подсъдимия Х. -
адв. Досев от БАК, по делото не са събрани категорични доказателства за
навлизането на управлявания от Х. товарен автомобил в лентата за насрещно
движение. Дори и да се приеме, че при заобикаляне на препятствието на пътното
платно (каквото твърдение се съдържа в обясненията на подсъдимия) товарният
автомобил е навлязъл в другата пътна лента, то с действията си Г.Х. не е създал
опасност за движението. Единствената причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие са нарушенията на правилата за движение,
допуснати от подсъдимата А. поради неопитността ѝ и неправилната ѝ
преценка на конкретната ситуация. При изложените аргументи за недоказано
виновно поведение от страна на подсъдимия Х., защитникът моли съда да признае
този подсъдим за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимата А. - адв. Костов
от БАК, изразява становище за доказаност на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Не оспорва приетата от прокурора
правна квалификация на деянието на подс. А.. Пледира
за определяне на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 1 НК, чието изпълнение бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият Г.Х. изразява съжаление,
„че се допусна смърт на пътя“ и моли да бъде оправдан, тъй като няма вина за
произшествието.
Подсъдимата Б.А. твърди, че е предприела
неправомерно действие, но то според нея било най-правилното. Заявява, че е
разбрала вината си и споделя искането на защитника.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Р.Х. е роден на *** ***, ***
гражданин, *** образование, ***, ***. Х. е правоспособен водач на моторно
превозно средство от 2005 г., а към настоящия момент притежава СУМПС №
********* от кат. АМ, В и В1, издадено на 11.11.2015 г.
През месец април 2018 г. подсъдимият Х.
работел към куриерска компания „Спиди“. Трудовите му
задължения включвали пренасяне на пратки и предаването им на получателите, като
за изпълнението на тези задължения Х. ползвал предоставен от работодателя
транспорт.
На 27.04.2018 г. сутринта подсъдимият
изпълнявал курс за доставка на пратки по селата в община Бургас със служебен
товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ***, жълт на цвят, собственост на
„Гесима-79“ ЕООД. След като оставил пратка в с. Твърдица, подсъдимият трябвало
да извърши доставка на адрес в гр. Созопол. Около 10:00 часа той преминал с
товарния микробус през с. Маринка, а след това се движел по първокласен път I-9 в посока към гр. Бургас. Пътното
платно било предназначено за движение на пътни превозни средства в двете
посоки, съставено от две ленти за движение. Пътната настилка била асфалтова,
суха.
Трафикът не бил интензивен. Скоростта на движение на товарния автомобил била
около 80 км/ч. Опасната му зона за спиране при тази скорост била около 74 м.
По същото време подсъдимата Б.Р.А.
(родена на *** г. в гр. Б., Република Т., с двойно гражданство - *** и ***, ***,
правоспособен водач на моторно превозно средство от 14.01.2015 г.) управлявала
лек автомобил „Ауди А 4 Авант“, светлосив металик на
цвят, с рег. № *** по първокласен
път I-9 в обратната посока - от пътен възел Крайморие към с. Маринка. До нея на предна дясна седалка
пътувала баба ѝ Х. М.С., ЕГН **********, която била собственик на
автомобила. На задната седалка зад водачката седяла свидетелката С.А.М., а
вдясно до нея в детски столчета били двете ѝ деца – Ф. М.З. (бебе на *
месеца) и З.М.З. (момче на * години). Всички били
тръгнали от с. П. и пътували за Република Турция. Скоростта на движение на
лекия автомобил била около 74 км/ч. Опасната му зона за спиране при тази
скорост била около 59,5 м.
Товарният
автомобил „Рено Мастер“ навлязъл в прав участък от път I-9.
В този участък двете ленти за движение били разделени помежду си с двойна
смесена линия М5, като прекъснатата линия била от страната на пътната лента в
посока към гр. Бургас. Ширината на всяка от лентите била 3,60 метра.
Подсъдимият Х. навел главата си надолу, отклонявайки за кратко време вниманието
си, при което товарният автомобил „Рено Мастер“ навлязъл с по-голямата си част
в лентата за насрещно движение, по която се движел л.а.
„Ауди А 4“, управляван от подсъдимата А.. В този момент минималната дистанция
между двата автомобила била около 90 метра.
Подсъдимата
А. възприела отклонилия се в нейната лента за движение товарен автомобил „Рено“
и предприела промяна на посоката на движение на л.а.
„Ауди“ чрез завъртане на волана наляво и навлизане в насрещната за нея пътна
лента. В същото време подсъдимият Х. предприел връщане в собствената си лента,
но възприемайки движението на л.а. „Ауди“ от лявата
към дясната за него пътна лента, завъртял волана на товарния автомобил наляво
към насрещната лента. Въпреки това последвал удар, като към момента на удара
двата автомобила били с направление на движение от собствената към насрещната
лента за движение, косо разположени спрямо осевата линия, с частично навлизане
в насрещната лента за всеки един от тях. Мястото на удара било до 1 м вляво от
разделителната линия, гледано по посоката на движение на л.а.
„Ауди“. Ударът бил реализиран между
челната дясна част на лекия автомобил и челната дясна част на товарния
автомобил. В резултат на него лекият автомобил „Ауди“ продължил движението си
напред и силно наляво спрямо неговата посока, като настъпила ротация около
вертикалната ос, след което спрял със задната си част в канавката,
перпендикулярно на пътната лента за гр. Бургас. Товарният автомобил след удара
също продължил движението си напред и леко наляво спрямо неговата посока,
завъртайки се силно около вертикалната ос, и преустановил движението си почти
по средата на пътя, с предница, обърната в посока към с. Маринка.
Непосредствено
след произшествието подс. Х. излязъл от автомобила
„Рено“ и от своя мобилен телефон се обадил на тел. 112, за да съобщи за
катастрофата, след което отишъл до л.а. „Ауди“. През
това време подс. Б.А. също излязла от управлявания от
нея автомобил и започнала да се обажда по мобилния си телефон на своите роднини
в Република Турция. Свидетелката С.М. вече била отворила задна лява врата на
лекия автомобил. Тя подала бебето си на подсъдимия Х., а след това извадила
сина си от колата. Подс. Х. отишъл до предната дясна
врата на лекия автомобил и се опитал да я отвори, за да помогне на Х. С., но не
успял. Х. С. била с поставен обезопасителен колан, но
нямала никакви видими признаци на живот.
В
този момент по пътя минали два автомобила на Зонално жандар-мерийско
управление /ЗЖУ/- Бургас, с които се придвижвали полицаи за занятия в с.
Младежко. Те веднага спрели, за да окажат помощ на пострадалите. Свидетелят Л.А.
- ст. полицай в ЗЖУ се обадил на тел. 112, а през това време колегите му
отцепили движението след района на пътнотранспортното произшествие в посока към
с. Маринка. Жандармеристите се опитали да извадят пострадалата Х. С. от лекия
автомобил, но не успели нито да отворят предната дясна врата на колата, нито да
издърпат седалката назад.
Няколко
минути по-късно на местопроизшествието пристигнали два специализирани
автомобила на ЦСМП- Бургас, автомобил на Гражданска защита и автомобил на Пътна
полиция. Служителите на Гражданска защита срязали вратата на лекия автомобил
„Ауди“, извадили от него пострадалата С. и я поставили на банкета. Медицинските
лица констатирали смъртта на жената.
Свидетелят
Н.П. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Бургас извършил на място проверка на двамата подсъдими
за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер.
Апаратът отчел нулеви показания. Впоследствие била взета и кръвна проба от Х. и
А..
Свидетелката С.М., двете
ѝ деца и подсъдимите били транспортирани с двете линейки до УМБАЛ-Бургас.В здравното
заведение било установено, че водачите на двата автомобила, свидетелката М. и
деца ѝ са получили следните увреждания:
-
С.А.М.
получила луксация на лява лакътна става, което
увреждане наложило гипсова имобилизация за три
седмици;
-
детето
З.М.З. получило оток в дясна фронтална област на главата и фрактура на дясна
бедрена кост с разместване на фрагментите, което наложило оперативно лечение;
-
четиримесечното
бебе Фирдевс М.З. било без видими травматични
увреждания по тялото и главата, с диагноза мозъчно сътресение;
-
подсъдимата
Б.А. получила мозъчно сътресение, охлузвания и отоци по лицето и коремната
област;
-
при
подсъдимия Г.Х. били установени контузия на ляво стъпало и ляв глезен, както и
мозъчно сътресение.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показания на свидетелите С.А.М., Н.П.П., Ц.И.Х., Л.Х.А., В. Т. Ч.,
както и от приложените към досъдебното производство: протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него (т. 1, л. 3-17), огледни
протоколи на двата автомобила и фотоалбуми към тях (т. 1, л. 36-64), заверени
копия от История на заболяването (ИЗ) № 10620 на З.М.З., ИЗ № 10627 на С.А.М.,
ИЗ № 10625 на Б.Р.А. и медицинска документация на Ф. М.З. (т. 1, л. 105-181),
удостоверение за наследници (т. 1, л. 66-67), писмо рег. №
10584р-2282/1.10.2018 г. от началника на Районен център 112 – Бургас (т. 1, л.
98), удостоверение за техническа изправност на ППС (т. 1, л. 72), справки от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас за нарушител/водач (л. 78-79 от
съдебното производство) и за
регистрацията на двата автомобила (т. 1, л. 81-82), справки за съдимост
на подсъдимите (т. 2, л. 21 и л. 30) и от експертните заключения на извършените
по делото тройна автотехническа експертиза (т. 2, л.
60-76), съдебномедицински (т. 1, л. 33-35, л. 104 и т. 2, л. 44-45, 48-49,
52-53, 56-57) и химически експертизи (т. 1, л. 26 и л. 29).
При извършения оглед и аутопсия върху
трупа на Х. М.С. били установени: политравматизъм –
черепно-мозъчна и гръдно-коремна травми, мозъчен оток, контузия на мозъка
вдясно, контузии на белия дроб, разкъсване на сърдечната торбичка, пукнатина на
черния дроб, счупване на ребра двустранно по повече от една фрактурна
линия, счупване на дясна раменна кост и дясна китка, счупване на дясно бедро и
таза двустранно, множество охлузвания, кръвонасядания
и разкъсно-контузни рани по лицето, тялото и
крайниците. Според заключението на извършената съдебномедицинска експертиза на
труп № 73/2018 г. непосредствената причина за смъртта на Х. С. била тежката
комбинирана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, довела до несъвместими с
живота увреждания на вътрешни органи и техните структури. Вещото лице д-р М. е
посочила, че установените увреждания са в резултат от удар на предната половина
на тялото в твърди тъпи и ръбести предмети с ограничена повърхност вътре в
автомобила след внезапния удар между двете превозни средства (т. 1, л. 33-35 от
ДП).
От заключенията на съдебномедицински
експертизи №№ 470/2018 г., 637/2018 г., 638/2018 г., 639/2018 г. и 640/2018 г.
се установява, че травмите на Ф. М.З. и на подсъдимата Б.А., както и мозъчното
сътресение на подсъдимия Х. са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Контузията на лявото стъпало и левия глезен на подсъдимия
причинила болки и страдание.
Фрактурата на дясна бедрена кост на З.З.
била в резултат от пряк удар на бедрото в твърди тъпи предмети вътре в
автомобила и се квалифицира като трайно затруднение движението на десен долен
крайник за срок от около 4-6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Травмата на С.М. – луксация
на лява лакътна става, довела до затруднение движението на лявата ръка за срок
от около 15-20 дни и отговаря да е в резултат от директен удар в областта на
ставата. Не са настъпили усложнения при пострадалото лице.
Съгласно заключенията на химическите
експертизи, в пробите кръв, взети от подсъдимите Х. и А. не се доказало наличие
на етилов алкохол.
Според
заключението на извършената тройна автотехническа
експертиза дистанцията между двата автомобила в момента на първоначалното
навлизане на т.а. „Рено“ в лентата за насрещно
движение била около 90 м. Това разстояние било по-малко от сбора на опасните
зони за спиране на двата автомобила - 59,5 + 74,0 = 133,5 м, което означава, че
предприетото действие на навлизане в насрещната лента за всеки от водачите е било
технически неправилно. Вещите лица посочват, че техническите причини, довели до
възникване на пътнотранспортното произшествие са: 1) предприетата технически
неправилна маневра от водача на автомобил „Рено“ при навлизане в насрещната
лента при наличие на насрещно движещ се автомобил; 2) предприетото отклоняване
на автомобил „Ауди“ към насрещната лента за движение. Технически правилно било
при наличие на опасност водачът на л.а. „Ауди“ да
предприеме спиране, запазвайки движението в собствената лента за движение. В
случай че водачът на л.а. „Ауди“ е запазил движението
в собствената лента, удар между двата автомобила не би настъпил.
В съдебно
заседание вещото лице проф. К. разясни, че обективно би могло да бъде
определено положението на автомобилите към момента на удара и около една-две
секунди непосредствено преди него. По делото няма обективни следи и находки, от
които да се изведе категоричен извод за движението на товарния автомобил преди
удара. Вещите лица не изключват възможността товарният автомобил да не е
напускал своята пътна лента, но тогава възниква въпросът защо водачката на л.а. „Ауди“ е завила наляво. Наред с това вещите лица
отбелязват, че е технически възможно водачът на товарния автомобил да си е
отклонил вниманието или да е заобиколил препятствие, при което да е навлязъл в
насрещната лента за движение и възприемайки насрещния автомобил, да се възвърне
към собствената лента. По делото няма обективни находки и за наличие на
препятствие на пътя, поради което движението на товарния автомобил преди удара
би могло да бъде установено само с гласни доказателства.
Според обясненията на подсъдимия Х.
управляваният от него товарен микробус не е навлизал в насрещната лента за
движение. Непосредствено преди пътния инцидент той бил забелязал от дясната
страна на пътното платно, в близост до банкета някакъв предмет - парче от
автомобилна гума или пластмаса. Пред микробуса нямало автомобили и затова
подсъдимият предприел заобикаляне на неустановения предмет. После погледнал в
дясното странично огледало, за да се увери, че е заобиколил вещта и когато
върнал погледа си напред, видял на съвсем близко разстояние л.а.
„Ауди“, който почти целият бил навлязъл косо, по диагонал в лентата за движение
на микробуса. За да избегне удара между двете превозни средства, подсъдимият
завъртял волана наляво, но не успял да предотврати сблъсъка.
Съдът не кредитира с доверие обясненията
на подс. Х., че товарният автомобил е заобиколил
препятствие, при което не е навлязъл в насрещната лента за движение. В тази им
част обясненията на подсъдимия се опровергават от показанията на С.М. и
обясненията на подс. Б.А.. Свидетелката М.
непосредствено възприела как управляваният от подсъдимия товарен микробус се
движи по средата на пътното платно, като по-голямата му част била в лентата за
движение на л.а. „Ауди“. Главата на водача била
наведена надолу. В този смисъл са и обясненията на подсъдимата А.. Съдът няма
основание да се съмнява в достоверността на посочените показания, тъй като те
се потвърждават от останалия събран по делото доказателствен материал.
На досъдебното производство е приложен
Констативен протокол за ПТП, в който е отразено: „По първоначални данни
водачът на автомобил с рег. № *** управлява по път I-9 от село Маринка посока пътен възел Крайморие,
като на км 248+1 отвлича за миг вниманието си, в резултат на което губи контрол
над автомобила, навлиза частично в
лентата за насрещно движение и допуска ПТП странично с правомерно движещия се
по нея от пътен възел Крайморие посока село Маринка
автомобил с рег. № ***.“ (т. 2, л. 91-92 от ДП). Констативният протокол е
изготвен от свидетеля Н.П. - мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, който посетил местопроизшествието. Пред
съда свидетелят заявява, че няма спомен да е получавал информация за самото
настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и за това какъв разговор е
провел с подсъдимия Х.. Същевременно свид. П. е категоричен
в твърдението си, че на мястото на инцидента е разговарял единствено с водача
на микробуса и ако някой му е дал информация за механизма на настъпване на
произшествието, то това е подсъдимият Х..
Освен свидетеля Н. П., с подс. Х. са разговаряли на местопроизшествието и
свидетелите Ц.Х. и Л.А. - полицаи при ЗЖУ-Бургас. Свид.
Х. посочва, че единият водач му казал, че не знае какво се е случило, а с
другия трудно комуникирали, защото водачката на л.а. „Ауди“
не владеела български език. И двамата водачи били изпаднали в стрес. Според
показанията на свидетеля А. водачът на товарния автомобил му казал, „че си е
отнел вниманието“, „леко е навлязъл в насрещното“ и след това веднага се е
върнал в своята пътна лента.
Съдът не споделя становището
на защитника, че между показанията на свидетелите Х. и А. съществува
противоречие, което налага показанията им да не бъдат кредитирани. Обяснение за
съзряното от защитника противоречие се съдържа в показанията на свидетеля А. и
то е съвсем логично и правдоподобно - водачът на микробуса бил в шок, но след
известно време „свали напрежението и се отпусна“ и тогава А. разговарял с него
за причините за произшествието. Наред с това този свидетел не познава
подсъдимите, като по делото липсват данни за наличие на негов интерес да уличи подс. Х. в престъпление, което последният не е извършил.
При така установените фактически положения
съдът призна двамата подсъдими за виновни. На 27.04.2018 г. на първокласен път I-9, км 248+1, след пътен възел Крайморие
в посока с. Маринка, общ. Бургас, при управление на моторни превозни средства
те нарушили правилата за движение и при условията на независимо съпричиняване
причинили смъртта на Х. М.С. и средна телесна повреда на З.М.З., ЕГН **********,
изразяваща се в трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от
около 4-6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
При управлението на товарния автомобил подсъдимият
Х. отклонил вниманието си, в резултат на което загубил контрола върху
превозното средство и автомобилът навлязъл в насрещната пътна лента. По този
начин той не изпълнил задължението си, произтичащо от нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, и
нарушил забраната на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП да навлиза в лентата за насрещно
движение. Нарушенията на двете правила за движение са в причинна връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие, защото именно тези неправомерни
действия на подсъдимия Х. са довели до предприетите действия от водача на
насрещно движещия се лек автомобил „Ауди“.
С навлизането на товарния автомобил „Рено“
в насрещната лента за движение подсъдимият Х. е създал опасност за движещия се по
тази пътна лента лек автомобил „Ауди“. Това негово действие е било изненадващо
за подсъдимата А., която не е могла да предвиди какво ще бъде последващото
движение на товарния автомобил. Подсъдимата А. своевременно е възприела
неправомерното поведение на другия водач, но не е реагирала съгласно чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, който задължава водачите да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Вместо това тя
завила наляво и навлязла в насрещната за нея лента, където настъпил удара между
двата автомобила. Предприетата от подсъдимата А. маневра била в нарушение на
чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, забраняващ на водача на пътно превозно средство при
движение по пътно платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне. Настъпилият престъпен резултат се намира в причинна връзка с
допуснатите от подсъдимата А. нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като ако подсъдимата е била предприела аварийно спиране и не е
напуснала своята пътна лента, не би възникнало пътнотранспортното произшествие.
Деянията са осъществени при форма на вина
непредпазливост във вид на небрежност. Двамата подсъдими не са имали представи
относно възможния престъпен резултат. Като правоспособни водачи на моторно
превозно средство, които ежедневно управляват автомобилите си, те са били
длъжни и са могли да предвидят общественоопасните последици и да ги
предотвратят.
Непосредствено след произшествието подс. Х. излязъл от микробуса и незабавно се обадил на тел.
112 от своя мобилен телефон. Видно от писмо рег. № 10584р-2282/1.10.2018 г. от
Регионален център 112- Бургас, първото регистрирано повикване във връзка с
пътния инцидент било в 10:08 часа именно от подсъдимия. След това, въпреки
стреса и болките в лявото ходило и левия глезен, той отишъл до л.а. „Ауди“, взел бебето от ръцете на седящата на задната
седалка свид. С.М. и го държал, докато тя извади от
автомобила сина си З.. После се опитал да отвори предната дясна врата на
колата, за да помогне на пострадалата Х. С., но не успял. Всички тези действия
на подс. Х. обективно и субективно са били насочени
към оказване на помощ на пострадалите лица в л.а.
„Ауди“. Подсъдимият няма медицинско образование, поради което извършеното от
него в конкретната ситуация е било единствено възможното. Вярно е, че
пострадалата Х.С. е била починала – без значение дали това е станало веднага
след удара между двете превозни средства или няколко минути по-късно, когато
смъртта ѝ била констатирана от екипа на Спешна помощ. При наличието на
установените телесни увреждания, смъртта на Х. С. е била неизбежна, но от
произшествието са били пострадали и други лица, които са се нуждаели от помощ.
Подсъдимият не е знаел какви са техните увреждания, като им е оказал помощ
съобразно реалните си възможности.
С оглед на изложените съображения, съдът
прие, че подсъдимият Х. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ
на пострадалите, поради което деянието му следва да се квалифицира по
привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „г“ вр.
чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 4 вр.
ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. Това наложи
оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по
чл. 343,ал. 3, б. „б“ вр. ал. 4 НК.
След произшествието подсъдимата Б.А. била
„в паника и в шок“ и започнала да търси по телефона своите роднини, за да ги уведоми
за катастрофата (вж. показания на свид. С.М.).
Въпреки твърдението на свид. М., че по този начин
подсъдимата ѝ помогнала, с посочените действия Б.А. не е оказала
непосредствено помощ на пострадалите лица. Затова съдът прие, че извършеното от
подсъдимата деяние не може да бъде квалифицирано по привилегирования състав на
чл. 343а НК. Нейното деяние съставлява престъпление по чл. чл. 343, ал. 3, б.
„б“ вр. ал. 4 вр. ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
При определяне вида и размера на
наложените наказания съдът съобрази следното:
Степента на обществена опасност на
деянията на подсъдимите е висока, предвид допуснатите от всеки от тях груби
нарушения на правилата за движение по пътищата. Вследствие на тези нарушения,
освен съставомерния резултат – причинената смърт на Х.
С. и средна телесна повреда на З.З., от произшествието са пострадали
свидетелката С.М. и бебето ѝ Ф. З., чиито увреждания съставляват лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Други несъставомерни
последици от деянията на подсъдимите са видимите сериозни повреди на двата
автомобила. Същевременно съдът отчете обстоятелството, че в чл. 343, ал. 4 НК
законодателят е приел квалификация по ал. 3, б. „б“ на същия текст (настъпила
смърт на повече от едно лице) и когато при произшествието е причинена смърт на
едно лице и телесна повреда на друго лице. Съгласно задължителните предписания,
дадени с ППВС № 1/1983 г., т. 4, б. „е“, в този случай по-лекия престъпен
резултат трябва да се вземе предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Степента на обществена опасност и на
двамата подсъдими е ниска. Подсъдимите са с необременено
съдебно минало, по делото няма данни за образувани други наказателни
производства срещу тях. Подсъдимият Х. е с утвърдени трудови навици, а
подсъдимата А. е едва на 23 години, студентка. Наличието на независимо
съпричиняване на вредоносния резултат е смекчаващо обстоятелство за всеки от
тях.
Като смекчаващо обстоятелство за
подсъдимия Х. съдът съобрази и изразеното съжаление за смъртта на Х. С., като
отричането на виновно поведение не може да бъде отчетено в негова вреда.
Смекчаващо обстоятелство за подсъдимата А.
е искането ѝ в разпоредителното заседание за провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, останало неосъществено поради
различната позиция на другия подсъдим по този процесуален въпрос. Без да
омаловажава неправомерното поведение на А., съдът съобрази, че първопричина за
настъпване на пътния инцидент са допуснатите от подсъ-димия
Х. нарушения на правилата за движение. От значение е и обстоятелството, че
починалата при произшествието Х. С. е баба на подсъдимата. Б.А. ще остане
травмирана за цял живот от загубата ѝ, съзнавайки, че смъртта ѝ е
настъпила и по нейна вина. А чувството за вина е и към наследниците на
пострадалата, чиято скръб допълнително ще бъде преживявана от подсъдимата.
От справката за нарушител/водач, издадена
от сектор ПП при ОД на МВР-Бургас се установява, че до инкриминираната дата
срещу подсъдимия Х. са били издадени четири наказателни постановления: 1) през
2008 г. - за неплащане на винетна
такса; 2) през 2013 г. - за неправилно паркиране; 3) през 2014 г. - за
причинено пътнотранспортно произшествие поради движение с несъобразена скорост,
като деянието не съставлява престъпление; 4) през 2017 г. - за използване на
мобилен телефон по време на управление на превозно средство и за непоставяне на предпазен колан. За всяко от тези нарушения
са му били налагани административни наказания глоба, които са платени. Наред с
това подсъдимият е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП още три пъти с фишове,
два от които за управление на моторно превозно средство с неразрешена скорост
(през 2012 г. и 2014 г.) и веднъж през 2013 г. за управление на превозно
средство през деня без включени светлини за движение. Всички тези данни
характеризират подсъдимия Х. като не особено отговорен и дисциплиниран водач,
но съдът не може да не отчете обстоятелството, че повечето от извършените
нарушения са със значителна давност, а санкцията през 2017 г. не е за грубо нарушение на
правилата за движение. Затова многобройните предходни административни санкции
на подсъдимия за допуснати нарушения на ЗДвП следва да бъдат отчетени като отегчаващо
обстоятелство, но не с много голяма относителна тежест.
Подсъдимата А. е била санкционирана по
административен ред с фиш през 2017 г. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП (вж.
справка за нарушител/водач- л. 80 от съдебно производство).
Преценявайки всички посочени по-горе
обстоятелства, съдът прецени, че по отношение на подсъдимия Х. значителен
превес имат смекчаващите обстоятелства. Те обаче не са нито многобройни, нито
изключителни, поради което съдът определи на този подсъдим наказание при условията
на чл. 54 НК, към специалния минимум, предвиден в текста на чл. 343а, ал. 1, б.
„г“ НК, а именно лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.
Относно подсъдимата А. съдът прие наличие
на многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в
чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК наказание се явява несъразмерно тежко. Затова приложи
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и определи на подсъдимата наказание лишаване от свобода
за срок от две години.
Съдът наложи на подсъдимите и кумулативно
предвиденото в чл. 343г НК наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство. Отчитайки конкретната тежест на допуснатите нарушения на
правилата за движение, както и предходното поведение на подсъдимите като водачи
на моторни превозни средства, съдът лиши подсъдимия Х. от това право за срок от
три години, а подсъдимита А. за срок от две години и
шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
И за двамата подсъдими са налице
предпоставките за приложението на института на условното осъждане. Чистото
съдебно минало на подсъдимия Х., наред с трудовата и семейната му ангажираност
определят липсата на необходимост от неговото изолиране в затворническа среда.
Съдът прецени, че отлагане на изпълнението на основното наказание за срок от
четири години, заедно с наказанието лишаване от право да управлява моторно
превозно средство ще съдейства в пълна степен както за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, така и за реализиране на генералната превенция.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложи
и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, определено на подсъдимата А.,
но за по-кратък срок – три години. В тази насока съдът съобрази младата възраст
на подсъдимата и заявеното от нея при последна ѝ дума, че е разбрала
вината си. Последното илюстрира започнал вече превъзпитателен процес, при
наличието на който ефективното изтърпяване на наказанието е нецелесъобразно.
Накрая съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: