Решение по дело №4204/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260483
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20205330204204
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  260483

гр. Пловдив, 30.10.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4204/2020г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 484809 – F510689/ 16.12.2019 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД представлявано от Г.М.Г., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. „Гагарин“, бул. „Дунав“ № 77, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006 г. на Министъра на финансите.  

Дружеството – жалбоподател, по съображения, изложени  в жалбата и чрез процесуалния си представител адв. И. в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител гл. юрк. С. П., пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрсиконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект и като такава се явява процесуално допустима.  По същество жалбата е основателна.

На 26.09.2019г. около 11:50 часа служители на НАП-Пловдив, сред които и свидетелят З.В.П. извършили проверка на обект – автомивка на самообслужване, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 100, стопанисван от „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Г.М.Г., ЕГН **********. В хода на проверката, проверяващите служители към НАП извършили контролна покупка на услуга – измиване с водоструйка, чрез пускане на монета от 1,00 лев в автомата за самообслужване, за плащането на която вграденото в автомата на самообслужване ФУВАС, марка “TREMOL”, модел „V-KL” с ИН на ФП …, не издало фискален бон на хартиен носител, доколкото не разполагало с такава техническа възможност. Същото било такова по смисъла на чл.2, ал.2, т.5 от Наредба №-18 от 13.12.2006г. на МФ, при което фискалният бон регистриращ продажбата, се визуализирал само на дисплей, без да се издава документ на хартиен носител.

Горните констатации били обективирани в Констативен протокол № 0029073 от 26.09.2020г., а за тях св. П. съставил АУАН с бланков номер  F510689/30.09.2019г. На самата проверка не присъствал управителят на дружеството-жалбоподател, а трето лице-пълномощник. Не била изпратена и покана за съставяне на АУАН до „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД.

В съставения АУАН упълномощения представител на жалбоподателя е отразил в графата за възражения че няма такива. Срещу АУАН от страна на жалбоподателя не е направено писмено възражение по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено обжалваното наказателно постановление, в което обстоятелствата са описани по сходен начин, за нарушението е дадена същата правна квалификация, като е наложено административно наказание  имуществена санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.  В НП изрично било посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, както и че е извършено за първи път.

В качеството на свидетел по делото е разпитан съставителят на акта З.В.П., който потвърждава авторството на АУАН и поддържа описаните в него констации. Свидетелят в допълнение сочи, че проверката е протекла в присъствие на упълномощено лице, но без управителя на дружеството, като заявява, че изрична покана за съставяне на АУАН не е била изпращана на жалбоподателя.

Съобразно нормата на чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, към датата на констатиране на нарушението: лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител.

В настоящия случай несъмнено се установява, че към датата на извършване на проверката – 26.09.2019 дружеството е било в нарушение, тъй като в стопанисваната от него автомивка, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 100, дружеството не е регистрило и отчело продажба чрез фискално устройство, като не е издало касова бележка. Следва да се посочи, че обстоятелството, че при установеното в обекта на контрол ФУВАС е имало възможност за визуализация на дисплея на фискална бележка, към датата на нарушението, не отменя задължението по чл.3, ал.9 от Наредбата за издаване на фискална бележка на хартия, което е предвидено изрично от законодателя именно поради характера на извършваната продажба - на услуга, различна от тази с развлекателен характер /така Определение № 1480/17.07.2019 г. по ч. адм. д. № 2159 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив/.

Същевременно обаче, с ДВ бр.8 от 2020г., в сила от 31.01.2020г. нормата на чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е изменена, като съобразно новата си редакция същата гласи следното: „Лице, което извършва продажби на услуги по обмяна на валута чрез автомат на самообслужване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител, което води до извод, че правилото, визирано в чл. 3, ал. 9 от Наредбата вече е адресирано само по отношение на дружества с предмет на дейност единствено продажба на услуги по обмяна на валута, каквато дейност няма спор по делото, че санкционираното лице не извършва.

С оглед предмета на дейност на дружеството – жалбоподател, относима е разпоредбата на чл.3, ал.8, т.1 от Наредбата, която съобразно новата си редакция ДВ, бр. 8 от 28.01.2020г. в сила от 31.01.2020г. задължава лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, да регистрира и отчита всяка продажба „чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. А в тази връзка следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл. 118, ал. 3, изр. 2 от ЗДДС, изменена с ДВ бр. 96, в сила от 10.12.2019 г., съобразно чийто текст  „В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, „фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4“.

Анализът на горецитираните норми, води да извод, че към настоящия момент, реализираното от „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД, не е съставомерно, тъй като с изменението на чл. 118, ал. 3 ЗДДС, в сила от 10.12.2019 г., законодателят е предвидил отпадане на задължението му да осигури и инсталира в търговския обект ФУВАС, който да издава фискални бонове на хартиен носител. Напълно достатъчно е функциониращият в обекта ФУВАС да визуализира съдържанието на фискалния бон в дигитален вид на вградения за тази цел дисплей. Тоест, след като в търговския обект безспорно е налице функциониращо ФУВАС, регистриращ продажбите чрез визуализацията на фискалния бон на дигитален дисплей, което не е спорно по делото, то за дружеството – жалбоподател липсва задължение да отпечатва фискален бон и на хартиен носител. 

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че ако до влизане на наказателното постановление последват различни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за дееца – в случая следва да се приложат сега действащите административно-наказателнаи разпоредби на чл. 3, ал. 9, чл. 3, ал. 8 от Наредбата и нормата на чл. 118, ал. 3 ЗДДС, които безспорно са по-благоприятни за ЮЛ.

Предвид горното, след като преди влизане в сила на НП, което все още се обжалва, е прието изменение в нормативната база, с което административното нарушение на дружеството – жалбоподател вече не се третира като такова, то липсва и основание да се ангажира административнонаказателната му отговорност, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в неговата цялост.

Отделно от горното настоящия състав намира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство е допуснато и съществено процесуално нарушение пряко нарушаващо правото на защита на жалбоподателя и водещо до отмяна на издаденото НП. Същото се изразява в нарушение на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН. Разписаното в ал. 1 на посочения член правило гласи, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите които са присъствали при извършването или установяването на нарушението. Отклонение от това правило се допуска само когато нарушителя, макар и известен не може да бъде намерен, или след покана не се яви за съставяне на АУАН, което е визирано в чл.40, ал.2 от ЗАНН. Само при една от двете хипотези е допустимо АУАН да се състави в отсъствието на нарушителя. Абсолютно задължително е нарушителя да бъде поканен за съставяне на АУАН за определена дата и за конкретно установеното нарушение, и едва тогава, ако той прецени, би могъл да не се яви, да се яви лично или да изпрати упълномощено от него лице за съставянето на АУАН. В Настоящия случай жалбоподателя „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД, изобщо не е бил поканен за съставяне на АУАН. Нареждането сторено в Констативен протокол № 0029073 от 26.09.2020г., както посочи и самият актосъставител в съдебно заседание е било единствено управителят на дружеството-жалбоподател да се яви лично или да изпрати упълномощено лице в ЦУ на НАП, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Трети март“ № 28 и да представи КЛЕН от 01.06.2019г. до 26.09.2019г., но не представлява покана за съставяне на АУАН за конкретно нарушение Именно в изпълнение на посоченото нареждане, управителят на дружеството е изпратил упълномощеното лице И. Г. Е. Когато на посочената в констативния протокол дата, той се е явил в НАП, без да очаква, в негово присъствие на дружеството-жалбоподател е бил съставен АУАН. Управителя на същото обаче е бил лишен от възможността да прецени дали да се яви лично в качеството на управител на дружеството жалбоподател за съставяне на акт за установяване на административно нарушение или да изпрати за това упълномощено лице, тъй като покана за съставянето на АУАН не е била изпращана, което се потвърди и от показанията на св. П.. С изложеното е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, с което правото на защита на жалбоподателя е било нарушено.

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Предвид изхода на спора, съдът намира за неоснователна претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение

При този изход на спора, обаче, и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат.  В тази връзка е направено изрично искане от страна на представляващия жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 100 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото и доказаното извършване на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, доколкото в приложения в жалбата договор за правна защита и съдействие е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой, съдът приема претенцията за основателна в пълния си размер.

Мотивиран от горното ПРС, XXV н. с.,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 484809 – F510689/ 16.12.2019 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД представлявано от Г.М.Г., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. „Гагарин“, бул. „Дунав“ № 77, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006 г. на Министъра на финансите.  

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите с ЕИК по БУЛСТАТ ********* да заплати на „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД представлявано от Г.М.Г., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. „Гагарин“, бул. „Дунав“ № 77, ЕИК ********* сумата от 100 лева представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.