№ 193
гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234000500242 по описа за 2023 година
С Решение № 54/ 13.02.2023г. по гр. д. №327/2022 год. ОС- Плевен е
признал за установено на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК
по иск на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр. София, ********, представлявано по делото от
пълномощника му адвокат В. П. от САК против К. П. И., ЕГН ********** от
гр. Левски, *********, съществуването на вземането на „УниКредит
Булбанк” АД, гр. София, ЕИК *********, към солидарния длъжник К. П. И.,
ЕГН **********, за сумата от 35 480,94 лв., от която 35 000 лв. разрешен
кредитен лимит и 480,94 лв.- неразрешен/надхвърлен кредитен лимит,
представляваща главница по договор за кредит- овърдрафт №
0041/564/25.10.2017г. и анекси към него №1/04.01.2018г., № 2/22.10.2018г., №
3/09.10.2019г., № 4/19.11.2019г., № 5/03.06.2020г. и № 6/09.02.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2022г. до изплащане
на вземането, за която парична сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
333/01.11.2021г. по ч.гр.д. № 733/2021г. по описа на РС- Левски в полза на
кредитора „УниКредит Булбанк” АД, гр. София, ЕИК *********, против
солидарните длъжници „КРАСИ- ТРАНС 87 “ ЕООД, гр. Левски, ЕИК
*********, представлявано от управителя К. П. И. и К. П. И., ЕГН
**********.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от „УниКредит
Булбанк” АД, гр. София, ЕИК ********* против К. П. И., ЕГН **********
1
иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за
установяване съществуване на вземане за главница за разликата над сумата от
35 480,94 лв. до сумата от 38 188,97 лв., за която парична сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 333/01.11.2021г. по ч.гр.д. № 733/2021г. по описа на РС- Левски в
полза на кредитора „УниКредит Булбанк” АД, гр. София, ЕИК *********,
като за разликата над сумата от 35 480,94 лв. до сумата от 38 174,90 лв., в
размер на 2 693,96 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода
от 29.10.2021г. до 01.02.2022г., е отхвърлил иска като погасен чрез плащане в
хода на производството, а за разликата над сумата от 38 174,90 лв. до
предявения размер от 38 188,97 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 29.10.2021г. до окончателното й заплащане, е отхвърлил
иска като неоснователен и недоказан.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от „УниКредит
Булбанк” АД, гр. София, ЕИК ********* против К. П. И., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за
установяване съществуването на вземане за сумата от 1 728,04 лв.,
представляваща лихва върху просрочената главница за периода от
28.06.2021г. до 28.10.2021г., за която парична сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
333/01.11.2021г. по ч.гр.д. № 733/2021г. по описа на РС Левски в полза на
кредитора „УниКредит Булбанк” АД, гр. София, ЕИК *********, като
неоснователен и недоказан.
Присъдени са и разноски: К. П. И., ЕГН ********** от гр. Левски,
********* е осъден да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********,
направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 733/2021г. по описа на
РС- Левски разноски в общ размер от 1 761,46 лв. и направените в
настоящото исково производство разноски по делото в общ размер от 5
031,70 лв. съобразно уважената част от исковете; „УниКредит Булбанк” АД,
ЕИК *********, е осъдена да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд
сумата от 4 лв. за направени по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице съобразно отхвърлената част от исковете.
В законният срок решението е обжалвано от „УниКредит Булбанк” АД,
гр. София, чрез адв. П., в частта, в която е отхвърлена претенцията на
банката: за част от главницата, представляваща разлика над сумата от
35 480,94 лева; за сумата от 1728.04 лева, представляваща лихва върху
просрочена главница за периода от 28.06.2021г. до 28.10.2021г., както и в
частта, в която се отхвърлят претендираните разноски над уважения размер
от 1761,46 лева, като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са следните
възражения:
Неправилно първоинстанционният съд отхвърлил претенцията за
сумата 1728,04 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за
периода от 28.06.2021г. до 28.10.2021г. Правното основание за начисляване
2
на лихва за просрочена главница бил чл.4.2 от Договора за кредит- при
изпадане в забава и при изпадане в неразрешен овърдрафт. Тази хипотеза
нямала връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем и т.2 от TP
№3/2017 на ОСГТК на ВКС, както неправилно приел ОС- Плевен, тъй като
ищецът не претендирал възнаградителни лихви, а наказателни лихви при
просрочена главница. Договорната хипотеза била осъществена- изпадане в
неразрешен овърдрафт от 18.12.2020г., следователно банката имала право да
начислява лихва за просрочена главница. Неправилен бил и извода, че с
получената сума след образуване на заповедното производство банката не е
имала право да погасява съдебни разноски, тъй като не били безспорни. След
като заповедта за изпълнение, съответно изпълнителният лист, са влезли в
сила спрямо кредитополучателя „КРАСИ- ТРАНС 87“ ЕООД, сторените
съдебни разноски в заповедното производство и в изпълнителното
производство били безспорни и банката имала право с постъпилите суми след
образуване на заповедното производство да погасява съдебни разноски- в
случая в размер на сумата 2 360, 85 лева. Неправилно Окръжен съд- Плевен
отнесъл цялата постъпила сума след издаване на заповедта за изпълнение
само за главницата. Този неправилен извод на съда довел и до друг
неправилен извод- частично отхвърляне на претенцията за главница поради
погасяване. Съгласно съдебно- счетоводната експертиза, след издаване на
заповедта за изпълнение в банката постъпили 3098,39 лева, с които погасила -
593,54 лв.- главница; 2 360,85 лв.- съдебни разноски и 144,00 лева- други
разноски по кредита. Следователно, от общо дължимата по кредита главница
в размер на 38174,90 лв., следвало да се приспаднат само 593,54 лева, а не
3704,02 лева, както неправилно приел ОС- Плевен. Незаконосъобразното
отхвърляне на част от претенцията на банката водело и до незаконосъобразно
отхвърляне на част от претендираните разноски по исковото производство.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се
присъдят претендираните суми и разноските по делото.
Апелативен съд- Велико Търново, като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си
по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Плевен е предявен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК от
„УниКредит Булбанк” АД- София, против солидарния длъжник К. П. И., за
установяване съществуване вземанията на банката по заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д. № 733/2021г. по описа на РС- Левски.
През въззивната инстанция се обжалва постановеният от ОС- Плевен
съдебен акт само в частта, в която претенцията на банката е отхвърлена за
сумите 2 708,03 лева- главница и 1728,04 лева- наказателна лихва. В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателят
е изложил две възражения, които следва да бъдат разгледани в настоящото
3
производство- че с внесената от длъжника сума през периода 22.11.2021г.-
01.02.2022г. банката имала право да погаси разноски в заповедното и
изпълнителното производство, а не задължения по кредита; лихва върху
просрочена главница за периода от 28.06.2021г. до 28.10.2021г. била
дължима, тъй като е начислена на основание осъществена договорна
хипотеза- изпадане в неразрешен овърдрафт от 18.12.2020г.
В съдебният си акт първата инстанция е приела, че договора за кредит
не е обявяван за предсрочно изискуем, въпреки неизпълнението по същия,
поради което главницата по кредита в размер на 35 000 лв. е станала
изискуема с изтичане на срока на договора /25.08.2021г./, но не и преди тази
дата- т.е. не е налице предсрочна изискуемост на тази главница за периода от
28.06.2021г. до 25.08.2021г. При подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК-
29.10.2021г. в полза на банката- ищец е съществувало непогасено и
изискуемо парично вземане за сумата от 38 174,90 лв., от която 35 000 лв.-
непогасена главница от разрешен кредитен лимит и 3 174,90 лв.- непогасена
главница от неразрешен кредитен лимит. Срока на договора за кредит
изтекъл на 25.08.2021г., поради което в полза на банката не е възникнало
вземане за наказателна лихва в размер на сумата 1 728,04 лв., върху главница
от 35 000 лв. и неправилно е начислявана наказателна лихва с характер на
неустойка в размери съответно 14,47 % и 14,45 % за периода от 28.06.2021г.
до 25.08.2021г. Главницата по кредита не е била предсрочно изискуема за
този период и за същия банката е имала право да начислява само
договорената в т.4.1 редовна възнаградителна лихва. След изтичане срока на
договора кредитополучателят дължи на банката само непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума- главница и законна лихва за забава
от датата на изтичане на договора до датата на плащането.
Отчитайки направеното плащане от длъжника преди предявяване на
иска по чл.422 ГПК /в периода 22.11.2021г.- 01.02.2022г., в размер на 3 704,02
лв./, предвид разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК, ОС- Плевен е приел, че с
тази сума следва да се погаси частично дължимото по договора за кредит-
главница /сбор от разрешен и неразрешен овърдрафт/ и законната лихва
върху нея, а не съдебни разноски, както е направила банката, които до
влизане в сила на решението по настоящото дело са спорни и не съставляват
ликвидни и изискуеми парични вземания. Поради това с плащането на сумата
от 3 704,02 лв. след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, е погасено
частично дължимото вземане за главница в общ размер на 2 693,96 лв. и
лихвата за забава върху същата, като след 01.02.2022г. е останала неплатена
главница в размер на 35 480,94 лв. /от която 35 000 лв. разрешен кредитен
лимит и 480,94 лв.- неразрешен кредитен лимит/, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 01.02.2022г. до окончателното й заплащане.
Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Плевен и счита
въззивната жалба за неоснователна по изложените в нея съображения.
Видно от данните по делото сключеният договор между банката, в
4
качеството на кредитодател от една страна, от друга- „КРАСИ- ТРАНС 87“
ЕООД- гр. Левски, като кредитополучател и ответника К. П. И.- като
солидарен длъжник, е за за банков кредит- овърдрафт /за оборотни средства
на дружеството/. Задълженията на ответника по настоящото дело произтичат
от неизпълнение задължението му на солидарен длъжник на дружеството-
кредитополучател по договор за кредит- овърдрафт № 0041/564/25.10.2017г. и
анекси към него №1/04.01.2018г. , № 2/22.10.2018г., № 3/09.10.2019г. , №
4/19.11.2019г. , № 5/03.06.2020г. и № 6/09.02.2021г. При договора за кредит
овърдрафт, отпуснат до размера на договорен лимит, правото на
кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановява за всяка
погасена от него сума /револвира/ многократно, изцяло или частично до
максимално разрешения размер и при този вид кредити поради неизвестност
на редица обстоятелства не се съставя погасителен план, а дължимата сума
автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след
което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани.
В случая, както е посочил първоинстанционният съд, кредита е револвиращ,
не е бил обявен за предсрочно изискуем и е със срок на изтичане 25.08.2021г.,
поради което наказателна лихва върху главница 35 000 лева преди тази дата
на изтичане на договора не се начислява- за редовно ползваните до лимита
суми се дължи заплащането на възнаградителна лихва.
В тази връзка неоснователно е възражението във въззивната жалба, че
договорната хипотеза била осъществена- изпадане в неразрешен овърдрафт,
следователно банката имала право да начислява лихва за просрочена
главница. Видно от заповедното и исковото производство, банката е
начислила и претендирала наказателна лихва върху разрешеният овърдрафт
35 000 лева, което изрично е посочено от вещото лице в изготвената
експертиза- л. 82 от делото на ОС- Плевен, както и в с.з. пред
първоинстанционният съд, а не върху неразрешеният овърдрафт /върху
главница 3 174,90 лв./.
Следва да бъде споделен като основан на закона и извода на първата
инстанция, че неправилно банката е отчела счетоводно погасяване на съдебни
и други разноски с направеното плащане след подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК, в размер на 3 704,02 лева. Видно от заключението на вещото
лице и посоченото от същото в с.з. на 31.01.2023г. пред ОС- Плевен, няма
данни и конкретизация /нито банката е представила информация/, какви
разноски и други разходи е погасила с внесената сума. Направените съдебни
разноски- в заповедното и изпълнителното производство, не са безспорни до
влизане в сила на решението по настоящото дело и не съставляват ликвидни и
изискуеми парични вземания. Разноските за заповедното и исковото
производства се определят в производството по чл. 422 ГПК, което в случая
не е приключило, а по изпълнителното производство за разноските се съставя
постановление на съдебният изпълнител, което също подлежи на обжалване
досежно размера на същите.
На основание гореизложеното, след проверка правилността на
5
обжалваното решение, съобразно правомощията на въззивната инстанция по
чл. 269 ГПК, решението на ОС- Плевен следва да се потвърди в обжалваната
част.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат
разноски.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/ 13.02.2023г. по гр. д. №327/2022 год.
на ОС- Плевен в обжалваната част.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6