Протокол по дело №118/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 202
Дата: 25 юни 2024 г. (в сила от 25 юни 2024 г.)
Съдия: Янко Димитров Янков
Дело: 20243000600118
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 202
гр. Варна, 21.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600118 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
Подсъдимата М. И. В., редовно призована, явява се лично и с адв.Ж. Ж.
от АК – Варна, редовно упълномощен и приет от днес, представя
пълномощно в днешното съдебно заседание.
Адв.В. В. Г., редовно призован, не се явява.
ПОДС.В.: - Адв.Г. няма да се явява, днес ще ме защитава адв.Ж..
Подсъдимият П. Б. Т., редовно призован, явява се лично, представлява се
от адв.Й. Г. Д. от АК – Варна, редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.Ж.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
1
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
Окръжна прокуратура – Варна.
Считам, че изводите на първоинстанционния съд по отношение вината на
подсъдимия Т. са незаконосъобразни, изложените в допълнението към
въззивния протест съображения се споделят изцяло и както е посочено от
Зам.-Окръжния прокурор в случая става въпрос за извършено документно
престъпление от подсъдимия Т. изразяващо се в полагане на подпис от името
на друго лице което считаме, че е било известно на подсъдимия Т. изначално.
Документното престъпление по чл.309 от НК към което препраща и
чл.310 от НК изисква специалната цел злоупотребата му, а именно да бъде
употребен инкриминирания документ за да докаже, че съществува в
конкретния случай някое правно отношение или право и тази цел считам, че е
била налице у подсъдимия Т., т.к. той чрез полагане на подпис от имената на
двете лица да докаже, че е налице именно правното отношение оторизираната
банкова операция.
Считам, че не са законосъобразни изводите на липсата на общност на
умисъла. Считам, че тези твърдения за общ умисъл следва да се търсят по
отношение на длъжностно присвояване, но такова престъпление нито има
доказателства, нито пък е било повдигано по отношение на подсъдимия Т..
Изложените съображения, без да ги преповтарям се споделят изцяло в
допълнението към протеста. До колкото той е насочен в оправдателната част
и аз Ви моля да го уважите и да отмените първоинстанционната присъда в
оправдателната си част и да осъдите подсъдимия Т. за престъплението, за
което е предаден на съд при съобразяване на отчетените в
първоинстанционното дело смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и
при налагане на справедливо наказание, съобразно искането на Окръжна
прокуратура – Варна.
В този смисъл Ви моля да се произнесете.
АДВ.Д.: - Уважаеми Апелативни съдии, на аргументите изложени в
протеста отговарям кратко с аргументите изложени от първоинстанционния
съд в мотивите към присъдата, те са много подробни.
Аз съм удовлетворен от това, че съдът е възприел моята защитна теза в
основните насоки като е допълнил аргументите ми с допълнително такива.
Цитирана е и практика на ВС, а именно Постановление № 3/23.03.1982 година
на Пленума на ВС, който третира въпросите релевантни за настоящия процес.
Два са според мен основните аргументи.
На първо място, както правилно е отбелязано в мотивите на
първоинстанционния съд съставомерността на деянието по чл.309 от НК от
обективна страна е необходимо освен съставяне на неистински частен
документ, ако е съставен такъв, то същия и да бъде употребен. Т.е.
престъплението е двуактно и ако има някакъв спор съставени ли са от
подзащитния ми неистински частен документи или не то другото е абсолютно
2
сигурно, което изключва съставомерността на деянието, че той не е
употребил тези документи за да бъде и деянието му съставомерно деянието
по текстовете от НК по които е обвинен. Ако са употребени, те са употребени
от подсъдимата В., без негово съгласие.
Тук в залата до колкото чух, ако правилно съм чул от прокуратурата се
твърди, че тия неистински частни документи са били съставени от
подзащитния ми с цел да бъдат употребени, но закона казва „употреби“, не с
цел да бъдат употребени.
На второ място говорим за съизвършителството или за извършено
престъпление в съучастие. Тия неща, този въпрос той се разисква още в
курсовете където се изучава общата част на наказателното право и тука
нямаме спор, че за да е налице съизвършителство е необходимо да има
общност на умисъла. Т.е. лицата, за които се твърди, че са съучастници,
съизвършители трябва да имат общ умисъл. И двамата или ако са повече
трябва да имат едно ясно съзнание, че с действията си целят нещо
определено. Това е то общност на умисъла. В дадения случай няма спор, че
общност на умисъла няма и поради което не може да има съучастие.
И тук нещо само в допълнение към мотивите на първоинстанционния
съд, което не е отбелязано, но смятам, че е пропуск, но тук говорим целта. За
да има общност на умисъла трябва да има някаква обща цел, да се цели едно и
също нещо. И да са извършени някаква нарушения от подзащитния ми
примерно, ако приемем, че подсъдимата В. е извършила всички онези
действия с цел да присвои тази голяма сума то неговата цел е била съвсем
различна. Дори да е извършил някакво нарушение то е било с цел
подобряване дейността на банката, по-доброто обслужване на клиенти, т.е.
неговата цел е била съвсем различна, което е още едно доказателство, че
съучастие между двамата няма и не може и да има.
Още един аргумент, който не е обсъждан в мотивите на съда, не знам
дали е било необходимо, аз съм го изтъкнал в производството пред първата
инстанция в пледоарията си, че следва да се обсъди и евентуалното
приложение на разпоредбата на чл.16 от НК, който гласи, че не е виновно
извършено деянието, ако то е осъществено в изпълнение на неправомерна
служебна заповед, която не налага очевидно извършване на престъпление. А в
случая е точно такъв, във връзка с тази оторизация, предаването на паролите е
имало разпореждане от шефката на клона на банката и всички са работили по
този начин. Ако разследването искаше да бъде абсолютно пълно и обективно
то тогава към наказателната отговорност следваше да бъдат привлечени
всички ония лица, които си признават, че са работили по същия начин, по
който е работил и подзащитния ми. А той се оказва на подсъдимата скамейка
в качеството на обвиняем и подсъдим единствено поради причината, че тези
документите са свързани с производителната дейност на В.. Ако не беше тя
нямаше да бъде той, щеше да бъде някой друг или всички ония други. Така,
че това е още един аргумент, заради който искам потвърждаване на
3
първоинстанционната присъда и признаването на подзащитния ми за
невиновен.
Извън правната част на спора, вижте какво се получава, значи от една
страна имаме доказано, според мен, дали е доказано, деянието се признава от
подсъдимата В. присвояване на близо 500 000 лева и прокуратурата иска
условна присъда за нея.
Подзащитния ми, който е действал в интерес на банката и е искал по
някакъв начин да допринесе за доброто обслужване на клиентите и не
затормозяването на този процес, с тия благородни цели, без да е взел нито
една стотинка, прокуратурата и за него иска условна присъда.
Е тогава като гражданин питам къде е справедливостта и това го
заявявам едва сега, защото с това мое изявление знам, че няма да навредя по
никакъв начин на подсъдимата В., т.к. за нея е ясно присъдата е влязла в сила.
ПОДС.Т.: - Искам само да кажа, категорично досега потвърждавам
изцяло истинността на това, което съм казал от началото на инцидента до
днешен ден.
Не приемам обвинението, отправено към мен за съучастие, че съм знаел
предварително, че документите, които съм подписал от името на А.В. са с
фалшиви данни, с несъществуващи данни на клиенти и ще се постарая да
обясня защо.
Значи първо по кой начин аз мога да разбера, че тези документи са с
неверни данни.
Според мен начините са три:
Първо аз да видя визуално, при нея да съм на касата да видя какво прави
тя в момента. Това не мога да го направя, т.к. касиерите са пет, аз не мога във
всеки един момент да бъда над главата му, това не ми е задължение.
Задължението ми е като предадат документите касиера и след като ги
обработят да започна обработката от моя страна, което става най-рано на
следващия работен ден след обяд. Тук ще вмъкна, че от датата, според
обвинението парите са извеждани в края на всеки работен ден, а документите
пристигат при мен с ден и половина най-малкото със закъснение и тогава вече
аз ги предавам на колегите за повторна обработка, защото всеки проверява по
заповед на директорката, такава беше процедурата и чак тогава като ги
получа от колегата, който ги е проверявал започва да ги проверявам документ
по документ. Т.е. хронологията между подписването, издаване на тази
операция с фалшивите данни до момента, в който аз съм подписал…..
Знам, че тези документи, които са обект на разследване в момента те са
със статут на обсъждане на документи, т.к. към тях има декларация за
произход на парите. Тяхното съхранение в София е под особен контрол. Аз
като знам, че тези документи винаги могат да бъдат проверени допълнително
по един или друг повод. Аз ако знам предварително, че тези документи са с
фалшиви данни никого нямаше да ги подпиша. Мислех, че всичко това е
4
нормално в работата, щях да ги дам на В. да ги подпише ту.
За мен това е главната част, ако знаех, това означава аз да навредя сам на
себе си. Ако знам, че те са с фалшиви лични данни защо да ги подписвам аз.
Има логика в това
Като ми представят документите на другия ден аз знам от кой касиер са,
всеки касиер си предава документите отделно.
Друго нямам какво да добавя.
АДВ.Ж.: – Уважаеми Апелативни съдии, разяснил съм задълженията
така както са правилата на моята подзащитна за участието й в това
производство, същата не желае да участва в него, нямаме жалба. Доволна е от
постановената присъда.
ПОДС.В.: - Нямам какво да кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.В.: – Желая да се потвърди присъдата.
ПОДС.Т.: – Да се потвърди присъдата.
В 09:20 часа СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание, в 09:30 часа, обяви, че ще се произнесе
със съдебен акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5